Р Е Ш Е Н И Е
№ 55 21.03.2023г. град
Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета
година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 159 по описа на съда за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.78,
ал.3 във вр. с чл.72, ал.1, т.2 от ЗВ.
Образувано е по жалба от адв.К.А.Д.
от КАК като пълномощник на „Р.П.“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
*** със законен представител управителя Б.Д.Л против Решение
№ПО-01-52/30.03.2022г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“ /БДЗБР/ В ЧАСТИТЕ ПО РАЗДЕЛИ I, II И III.2 /вж.
л.2-5 от делото/. Релевират
се основанията за оспорване по чл.146, т.2-5 от АПК. Твърди се за отсъствие на
конкретни мотиви за изводите на органа. Нарушението на процедурата се свързва с
отсъствие на събрани доказателства за изводите на органа и необсъждане на
относими обстоятелства. Противоречието с материалния закон е във връзка с
прилагане на неотносими правила и дефиниции, отсъствие на цитираните в акта
нормативни ограничения и нарушаване на принципите за законност, предвидимост,
обективност и безпристрастност. Противоречието с целта на закона се мотивира с
превратно прилагане на забрани, което води до унищожаване на стопанската
дейност на дружеството, която е екологосъобразна и нормативно разрешена. Моли
се за отмяна на решението в оспорените части и връщане на преписката на органа
за ново произнасяне. Претендират се деловодни разноски.
В
с.з. и писмени бележки пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Допълнително релевира основанието за оспорване по чл.146, т.1 от АПК. Твърди
некомпетентност на органа в частта по раздел II от Решението досежно срока
на разрешителното, т.к. органът действа в условията на обвързана компетентност
при подадено в срок редовно заявление. Представя списък с разноските.
В с.з. пълномощникът на ответния директор на БДЗБР оспорва
жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по делото:
Дружеството-жалбоподател е титуляр
на Разрешително за водовземане от
повърхностен воден обект №4160055/17.09.2028г. на БДЗБР с цел на водовземане –
за аквакултури на воден обект „р.Рилска, ляв приток на р.Струма“ с код на
водното тяло BG4ST500R1042 „р.Рилска от вливане на р.Манастирска и р.Илийна до
вливане на р.Шарковица“ в местността Рилски манастир, община Рила, област
Кюстендил. Разрешеното водно количество е до 40л/сек., с лимит - до
742000куб.м./годишно. Определеният минимално допустим отток в реката е
500л/сек. Мястото на водоползване е рибарник от два рибовъдни басейни,
разположени на десния бряг на р.Рилска с обща площ на басейните 1.350дка.
Ползваните води от рибарника чрез отвеждащ бетонов канал се заустват в р.Рилска
на кота 941.20м. Съоръжението включва:
1.Масивно водохващане в руслото на р.Рилска на кота 946м., състоящо
се от масивен преливаем яз с дължина 25м и утайник със страничен преливник,
2.Довеждащ открит бетонов канал с размери 200/1.2/1.0м,
3.Рибарник от два басейна. Първият басейн е с площ 1 дка,
разделен на 9 клетки /от които се ползват само 5/ с размери 30.00/2.80/1.00м, с
общ обем от 420куб.м., предназначен за производство на риба за консумация.
Вторият басейн е с площ 0.35дка, състоящ се от 11 клетки, от които 9 са с
размери 16/1.00/1.00м и 2 с размери 16/16.5/1.00м., с общ обем на басейните от
304куб.м., предназначен за еднолетен зарибителен материал и
4.Отвеждащ бетонов канал за заустване на ползваните води.
Разрешителното за водовземане е със срок до 10.01.2020г.
Неразделна част от разрешителното е Приложение, съдържащо Условията на
водовземане.
С решение №ПО-01-144/07.11.2019г. на директора на БДЗБР
Разрешителното за водоползване е продължено до 01.06.2025г.
Административното производство по
издаване на оспореното решение е образувано по подадено от дружеството заявление
РР-16-35/14.07.2021г. до директора на БДЗБР, с което на основание чл.72, ал.1,
т.2 /чл.78/ и чл.79, ал.2 и ал.3 от ЗВН и чл.44/чл.45 от Наредбата за
ползването на повърхностните води е поискано изменение и продължаване на разрешителното
за водовземане. Заявлението е второ по ред, след като с уведомление
№РР-02-17/16 от 14.07.2022г. дружеството е уведомило органа да не разглежда
предходното заявление с вх.№РР-02-17/16.06.2021г. Към заявлението са приложени
„Прединвестиционни проучвания и Схема с техническо описание и параметри на
съоръженията, включително информация за водовземното съоръжение“, с данни за
местоположение на речното водохващане, геодезическо заснемане, обосновка на
заявеното водно количество, схема с техническо описание и параметри на
съоръженията, част хидрология, изводи относно минималното екологично водно
количество и осигуряване протичането на минимално екологичния отток в реката.
Приложения към Прединвестиционните проучвания са извадка от КК на Рилски манастир
с нанесено местоположение на водовземното съоръжение, схема с техническо
описание и параметри на съоръженията с емпирична и теоретична крива на
обезпеченост на средните и минимално месечни водни количества. Дружество
планира да осъществи програма за интензивно отглеждане на рибата до достигане
на производство от 80 000кг пъстървови риби с крайно средно единично тегло
от 400гр., като изготвилите документите специалисти са изчислили, че
среднодневното потребление на рибния комплекс възлиза на Qср.денонощен = 300л/сек, Qср.год.
= 25920куб.м./d и Qгодишно =
9 460 800 куб.м./годишно. Изчисленото минимално екологично водно
количество в периода на маловодие е 0.523куб.м./сек., поради което исканото
водно количество от 0.300куб.м./сек е допустимо. Със заявлението се иска
изменение на Разрешителното за водовземане в раздели „Разрешено водно
количество“ и „Лимит на ползваната вода“. Иска се увеличаване на разрешеното
водно количество от 40л/сек на 300л/сек и на лимита на ползваната вода от
742 000куб.м./годишно на 9 460 800куб.м./годишно. Иска се и
продължаване на срока на Разрешителното.
Част от преписката е Решение
№177/03.04.2019г. на МС за приемане на Списък на защитени зони за опазване на
дивите птици и Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания
и на дивата флора и фауна. По т.1 от решението е приет Списък на защитени зони
за опазване на дивите птици. В списъка от Приложение №1 е включена защитена
зона с код BG0002129 с наименование „Р. б“, включваща областите
Благоевград, Кюстендил, Пазарджик и Софийска област, като в област Кюстендил е
включена община Рила.
Приложено е писмо изх.№П-01-110(1)/21.05.2021г.
от директора на БДЗБР, изготвено на основание чл.12, ал.5 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони и чл.155, ал.1, т.23 от ЗВ. Инвестиционното предложение /ИП/
на дружеството е оценено като допустимо спрямо режимите, определени в
утвърдените План за управление на речните басейни /ПУРБ/ 2016-2021г. и План за
управление на риска от наводнения /ПУРН/ 2016-2021г. при спазване на
разпоредбите на ЗВ и условията в писмото-становище. Писмото е издадено по
уведомление от дружеството вх.№РД-11-423/19.05.2021г.
Част от преписката е Решение №44-С/2021г. на директора на
РИОСВ – Благоевград, с което на основание чл.31, ал.7 от ЗБР и чл.18, ал.1 и
ал.2 от посочената Наредба е съгласувано ИП на дружеството. Според Решението,
ИП няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни
местообитания и местообитания на видове и популации, включително птици, предмет
на опазване в защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000. Съгласно писмо
изх.№1275/12/ от 19.08.2021г. на директора на РИОСВ – Благоевград, Решение
№44-С/2021г. е влязло в законна сила поради липсата на постъпили жалби.
Оспореното Решение
№ПО-01-52/30.03.2022г. е издадено от органа въз основа на посочените по-горе
писмени документи по повод заявлението на дружеството за изменение на
Разрешителното за водовземане. Органът е установил основания за отказ от изменение
на издаденото разрешително и за отказ от продължаване на срока на неговото действие.
Аргументите е структурирал в 8 подточки от т.6 на Решението, както следва:
т.6.1: заявлението отговаря на
изискванията на чл.72, ал.1, т.2 от ЗВ, т.к. е подадено от титуляра на
разрешителното на 14.07.2021г.,
т.6.2: водните басейни се захранват
с вода от съществуващото водохващане, част от повърхностното водно тяло, което
е оценено в „добро“ състояние, съгласно Приложение 5.1.1 от Раздел V „Актуализация на списъка на целите за опазване на околната
среда“ в ПУРБ на ЗБР /2016-2021г./. Общата екологична оценка за него е опазване
на доброто състояние и предотвратяване влошаването.
Независимо от доброто състояние,
водното тяло е идентифицирано като подложено на „значим“ натиск /над 64%/ от
осушени участъци, видно от Раздел II –
Приложение №2.2.3.в „Натиск от осушени участъци в ЗБР“. Натискът от осушени
участъци е изчислен като съотношение между засегнатите участъци и общата
дължина на речния участък.
т.6.3: ИП попада в зони за защита на
водите по см. на чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ –защитена зона с код BG0002129 – „Р.б.“ за опазване на дивите птици, като е
цитирано Решение №177/03.04.2019г. на МС. Видно от приложение 7.2д от Раздел VII от ПУРБ на ЗБР /2016-2021г./ - Кратък преглед на програма
от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда е разписана мярка
за осигуряване на водни количества във връзка с постигане на БПС на предмета на
опазване на защитените зони от Натура 2000.
т.6.4: В приложение 7.2.г. от Раздел
VII от ПРРБ – Кратък преглед на програмата от мерки за постигане
на целите за опазване на околната среда за посоченото повърхностно водно тяло
код BG4SТ500R1042
„р.Рилска от вливане на р.Манастирска и р.Илийна до вливане на р.Шарковица“ са
предвидени и разписани мерки основни и допълващи, чрез изпълнение на конкретни
действия: Въвеждане на условие в разрешителните за водовземане и/или ползване
на ВТ на задължителен мониторинг от титуляра на разрешителните, за оценка
осигуряването на непрекъснатост на реката и общо хидроморфологично въздействие;
Реконструкция на изградени рибни проходи в съответствие с изискванията на
Наредбата за изискванията към рибните проходи, а до издаването й - ръководството на ФАО; Изпълнение на
процедурата по преразглеждане на издадените разрешителни за водовземане от
повърхностни води; Осигуряване на минимално допустимия отток в реките след
съоръженията за водовземане или регулиране на оттока; Контрол на оттока в
участъка след съоръжения за водовземане от повърхностни води и/или съоръженията
за регулиране на оттока. В ПУРБ /2016-2021г./ има заложени мерки на ниво район
на басейново управление: Мярка „Предотвратяване на влошаването на състоянието
на водите от проекти и дейности на етап инвестиционни предложения“ с предвидено
действие за изпълнение „Недопускане реализация на инвестиционни предложения,
водещи до негативна промяна на състоянието на водните тела“, подробно описани в
приложение 7.2.г, Раздел VII от ПУРБ
2016-2021г., публикуван на сайта на БДЗБР.
т.6.5: При реализацията на
дейностите предмет на ИП е необходимо да се вземат предвид и общите мерки за
предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на
предполагаеми неблагоприятни последствия, съгласно Становище по Екологична
оценка №4-2/2016г. на проекта на ПУРБ /2016-2021г./ на ЗБР. Такава е мярка 13.1
от Приложение 13.3.6.а „Мерки за изпълнение при прилагането на ПУБР“ – Да не се
допуска разрешаване на водовземане от водни тела, когато това водовземане може
да влоши екологичното им състояние и/или е предпоставка за влошаване на
природозащитното състояние на водозависими природни местообитания и/или местообитания
на видове, предвид натиска от водовземания.
т.6.6: Отнемането на заявените водни
количества /в увеличен размер/ в съчетание с идентифицирания значим риск от
осушени участъци за водно тяло би довело до риск и от влошаване на оценката по
БЕК /биологични елементи за качество/, което е предпоставка за влошаване на
доброто му състояние. Същото е в противоречие с целите на ПУРБ на ЗБР за БУ
/2016-2021г./ за опазване на доброто състояние на водните тела и
предотвратяване на влошаването им.
т.6.7: Крайният срок на действие на
разрешителното е определен на 01.06.2025г. Към момента на постановяване на
решението не е налице обективна необходимост и законова обоснованост за
продължаване на този срок.
т.6.8: Във връзка с разпоредбата на
§125 от ЗВ и чл.26, ал.1, т.2 и т.4 и чл.27, ал.1 от Наредбата за ползването на
повърхностните води за определяне на минимално допустимия отток в реката, на
15.11.2021г. е изпратена до МОСВ заявка за определяне на минимално допустим
отток /10 на сто от средно многогодишното
водно количество и минималното средно месечно водно количество с обезпеченост
95 на сто/ в мястото на водохващане по издаденото разрешително. Информацията е
предоставена с писмо вх.№РР-16-35(3)/16.11.2021г.,
съгласно което Q 95%
мин.ср. = 0.595куб.м./сек., което следва да се отрази в разрешителното. На
основание на гореизложеното е налице основание за изменение на Условие 4 на
Раздел „Условия на водовземането“ и следва да се създаде Условие 6 от същия
раздел в издаденото разрешително.
С оглед на горното и на основание
чл.72, ал.1, т.2 и ал.2, чл.78, чл.119а, ал.1, т.5 във вр. с чл.52, ал.1, т.4
от ЗВ, чл.42 и чл.49 от Наредбата за ползването на повърхностните води, §6 от
ЗИД на ЗВ и във вр. с чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК органът е решил, следното:
-по Раздел I
е отказал изменение на Разрешително за водовземане №41160055/17.09.2018г., продължено
с Решение №ПО-01-144/07.11.2019г. на директора на БДЗБР по заявлението на
жалбоподателя,
-по Раздел II
е отказал подължаване на срока на действие на Разрешителното по заявлението на
жалбоподателя,
-по Раздел III
е изменил Разрешителното, както следва:
-по раздел III.1
Условие 4 на Раздел „Условия за водовземането“ по разрешителното се изменя
така: „През периода на действие на разрешителното да се осигури подаването на
минимално водно количество от 595л/сек след водохващането на р.Рилска, необходимо
за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реката и технически
средства за измерването му.“.
-по раздел III.2
създава се условие 6 в Раздел „Условия за водовземането“ по разрешителното със
следния текст: „В срок до три месеца от влизане в сила на решението да се
монтира видеонаблюдение на водохващането и на съответния участък от реката“.
Оспореното решение е връчено на адресата
на 28.04.2022г., а жалбата е подадена чрез куриер и постъпила съда на
29.04.2022г.
В с.з. съдът е приел обясненията на
управителя на дружеството. Същият сочи, че ИП включва отглеждане на
студенолюбив вид пъстърва, поради което е изключително важно опазването на реката.
Механизмът на водоползване включва отклоняване на разрешеното количество вода,
което минава през стопанството и след 300 метра се връща обратно в реката. Независимо
от отклонения воден поток, в реката остава отток, който е многократно над
разрешеното количество. Водата, която преминава през стопанството не променя
качеството, което се доказва с осъществявания мониторинг пред БДЗБР.
Изменението на разрешителното е поради желание на дружеството за интензификация
на производството. Целта на ИП е произвеждане на по-качествен продукт без
застрашаване качеството на водата. Технологията за отглеждане на пъстървата
включва температура и кислород във водата. За да има достатъчно кислород във
водата за отглеждане на пъстърва е необходимо да има количество вода или
добавяне на течен кислород. Дружеството ще добавя течен кислород във водата с
цел използване на количество вода на границата на допустимостта на ресурса.
Датата на подаване на заявлението за продължаване на срока е определена с оглед
времето на отглеждане на рибата, което е 2 години от заявяване на хайвера до готовия
продукт.
В съдебното производство е прието заключение
на вещо лице инж.Д.Г.М.. Вещото лице сочи, че ИП на дружеството касае
интензификация на технология за отглеждане на пъстървови риби, включваща
увеличаване на посадките и обема на отглежданата риба, което налага ползване на
по-големи количества вода с цел обновяване /превъртане/ на водните количества в
басейните от 15 до 18 пъти в денонощие. Вещото лице е анализирало приложените в
преписката документи от ИП, становището на директора на БДЗБР за допустимост на
ИП, решение №44-ОС/2021г. на директора на РИОСВ – Благоевград и е извършило
справка с ПУРБ на ЗБР 2016-2021г. В тази връзка сочи, че в ПУРБ на ЗБР не е
отчетен натиск от осушени участъци от аквакултури, като значимия натиск се
отнася за МВЕЦ. По отношение на рибовъдството вещото лице сочи, че при
производство на аквакултури водата се използва само като естествена среда за
обитаване /отглеждане/ на рибата, без водопотребление и промяна в количеството
и качеството й. Самите рибовъдни басейни на практика се явяват утайници и
филтри за преминаващата през тях вода от реката /основно за пясъчните и земни
наноси, носещи от реката при високи води/, което допълнително обяснява липсата
на замърсявания на водата, излизаща от тях и вливаща се в същия водоизточник
/воден обект/. Характерът на производство на рибата в речните ферми изисква
спазване на технология за отглеждане, най-вече изискванията при хранене –
използване на висококачествени балансирани гранулирани фуражи, при които се
постига почти 100% усвояване на храната и спазване на технологичен режим за
хранене – с хранителните таблици и дажби при многократно, дозирано и порционно
хранене. При тази технология на отглеждане на рибата и липсата на третирането й
със забранени за използване препарати, няма причини да се влошава качеството на
водата, която рибата обитава. Още повече, че безопасността и качеството на
рибата като храна за пряка консумация, в най-голяма степен зависят именно от
качеството на водата и производителите в най-голяма степен са заинтересовани то
да бъде много добро. Към това обстоятелство се добавя и постоянния мониторинг
на обектите за аквакултури, изискван по разрешителните от МОСВ или от БД и
постоянния и строг контрол на водите във водоемите, извършвани от органите на
МОСВ, като няма данни и няма случай в резултат на дейността „аквакултури“ да е
регистрирано влошено качество на водата на изхода на обекта за аквакултури. В
случаите на басейново рибовъдство, рибата се отглежда в бетонови и/или землени
басейни, които се снабдяват с вода чрез канал/и от повърхностни водни обекти,
като цялото количество вода, постъпващо в тях се връща обратно в същия воден
обект в рамките на територията на самата ферма. Това означава, че цялото
количество вода, преминаващо през ривобъдните басейни, с изключение на обема
вода за първоначалното им напълване, представлява „възвратими води“.
Постъпващата в басейна вода постоянно и в пълен обем се връща обратно в същия
воден обект, като в самия басейн водата представлява среда за обитаване от
рибата. В ИП на дружеството този принцип на дейност на производството на
аквакултури е спазен, т.к. водите от басейните се връщат директно в реката,
непосредствено след рибното стопанство без да са променени параметрите на
водата. Според вещото лице, не се осъществява „натиск от осушени участъци“
поради неговата незначителност – от 3.18%. Водното количество в ИП не би
нарушило екологичното състояние на водното тяло. В случаите, когато водното
количество в реката е под 0.823куб.м./сек., е предвидено водовземане да се
извършва само на водите, които надвишават приетото екологично водно количество,
като в периодите на маловодие се осигурява да протичат през реката
0.523куб.м./сек. За разлика от рибовъдството, МВЕЦ оказват сериозен натиск
върху хидроложкия режим в дадения участък, който се изразява в значително
намаляване на водното количество/оттока в участъка между водовземането и
заустването при деривационните МВЕЦ, нарушаването непрекъснатостта на реката,
изменение на водното ниво след МВЕЦ и промяна на скоростта на течението
/завиряване/ в участъка над мястото на водовземане. Причините в ПУРБ на ЗБР
2016-2021г. за определяне на „значим“ натиск от осушени участъци от над 64% за
водното тяло са водовземане за всички ВЕЦ, изградени в поречието на водното
тяло. Рибите не могат до доведат до никакви негативни влияния върху водното
тяло. При отглеждането на рибата не може да се получи замърсяване, включително
на точкови източници от хранителни или други препарати, т.к. такива почти не се
използват. Изводът на органа по т.6.6 от решението вещото лице намира за необоснован, т.к.
натискът е незначителен. Изготвеният геоложки доклад е на база дългогодишни
изследвания и различни видове изчисления. БЕК са основно изискване за
състоянието на речните басейни с цел живеещи в тях организми да живеят в чиста
от отрови среда. В ИП на дружеството няма замърсяване и няма строителство.
Отнемането на заявените водни количества не би довело до риск от влошаване на
оценката по БЕК.
Заключението на вещото лице съдът
намира за обективно и достоверно, т.к. се основава на приложените по делото
писмени доказателства. Вещото лице притежава нужната компетентност за формиране
на изводите по експертизата.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от представител
на надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК пред
компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира жалбата за основателна. Съображенията за това
са следните:
По компетентността на органа:
Оспорения акт е издаден от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност.
Приложима е разпоредбата на чл.78, ал.3 от ЗВ за
едновременно изменение и продължаване срока на действие на разрешителното,
поради което компетентен орган е органът по чл.52, ал.1 от ЗВ. Разрешителното
на дружеството е издадено на основание чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ от директора на
басейновата дирекция. Нормата на чл.152, ал.1 от ЗВ определя райони на
басейново управление на водите, един от които по чл.152, ал.1, т.4 от ЗВ е Западнобеломорски
район с център Благоевград – за водосборните области на реките Места, Струма и
Доспат. Издаденото на жалбоподателя разрешително за водовземане предоставя
право на водовземане от р.Рилска, която е ляв приток на р.Струма, поради което
компетентен орган за разглеждане на заявлението е директорът на БДЗБР. Този
орган е издател на оспореното пред съда Решение.
Неоснователно жалбоподателят възразява за липса на
материална компетентност на органа в частта по раздел II от Решението досежно продължаване
срока на разрешителното. Подаването на заявлението преди изтичане на срока на
действие на разрешителното е само една от предпоставките за уважаване на
искането. Правилото на чл.78, ал.2 от ЗВ изисква формиране на изводи на органа
и относно спазване на нормативните разпоредби, планови предвиждания, обществени
интереси и изпълнение на условията по издаденото разрешително. Отделно от това,
правилото на чл.49 от Наредба за ползването на повърхностните води, издадена по
делегацията от чл.135, ал.1, т.1а от ЗВ, задължава органа в процедурата по
заявлението на дружеството да приведе разрешителното в съответствие с
действащата нормативна уредба и с действащите към момента ПУРБ и ПУРН. Следователно,
отсъства твърдяното правомощие на органа да действа в условията на обвързана
компетентност при подадено в срок редовно заявление.
По формата на акта:
Приложимият ЗВ не съдържа уредба за съдържанието на
оспореното Решение. Решението по правен характер представлява индивидуален
административен акт по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК и за него важи
изискването за форма по чл.59, ал.2 от АПК. Решението има наименование, орган-издател,
адресат на акта и подпис на органа.
Неоснователно жалбоподателят възразява за липса на конкретни
мотиви в акта досежно оспорените раздели I
и II от Решението на органа. В изложението органът е посочил факти
и обстоятелства във връзка с предмета на заявлението и ИП към него, приложимото
материално право е извел в осем отделни точки по т.6 от Решението и въз основа
на тях е формулирал разпоредителните части от акта. Съответствието на мотивите
с материалния закон е въпрос по съществото на спора.
Не така обаче стои въпроса с мотивите досежно оспорения
раздел III.2 от Решението на органа, т.к. в т.6.8 от решението липсват
мотиви за необходимостта от въвеждане на ново условие 6 на раздел „Условие на
водовземането“ в издаденото разрешително, свързано със задължението на
дружеството да монтира видеонаблюдение. Мотивите на органа по т.6.8 от
Решението обслужват единствено волеизявлението по раздел III.1, свързано с изменение на Условие 4 от Раздела към
разрешителното за подаване на минимално водно количество от 595л/сек след водохващането.
Липсата на мотиви за извода на органа в оспорения раздел от Решението е
достатъчно основание за отмяна на тази част от акта без спора да се разглежда
по същество.
По процедурата:
Спазени са изискванията на Раздел V
„Изменение, продължаване, прекратяване и отнемане на разрешително за използване
на повърхностни води и повърхностни водни обекти“ от Наредба за ползването на
повърхностните води – чл.43 и чл.45.
Изменението и
продължаването на разрешителното е обективирано в заявление със съдържанието по
чл.43, т.1-5 от Наредбата. Представеното към заявлението ИП включва мотивите и
обосновката за исканото изменение. По арг. от чл.60, ал.3, т.1 от ЗВ представения
ИП съдържа хидрология и водностопански изследвания, доказващи необходимостта от
увеличаване на разрешеното водно количество и на лимита на ползваната вода във
водния обект по разрешителното за водовземане.
Нормата на чл.45 от Наредбата изключва необходимостта от
изготвяне на писмена преценка по чл.62 от ЗВ. Не е дължимо обявяване на изменението
по см. на чл.75, ал.1 от ЗВ по реда на чл.62а от ЗВ поради липса на промяна на
параметрите на използване на водното тяло.
Противно на твърдението на оспорващия, органът е спазил
общите изисквания по чл.35 и чл.36 от АПК. Приобщил е приложените към
заявлението писмени документи. Събраните доказателства е проверил и преценил
при издаване на оспореното Решение, като е изяснил фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Изводите на органа се основават на действащи правни норми и
на известни на заявителя писмени документи - разрешителното за водовземане и
неговото изменение, ИП за изменение на разрешителното, ПУРБ на ЗБР 2016-2021г.
и решение на МС №177/03.04.2019г. Решението съдържа обсъждане на относимите към
заявлението обстоятелства, включени в предметния обхват на чл.78, ал.3 във вр.
с ал.2 от ЗВ.
По материалния закон:
Съвкупният анализ на приложените по
делото доказателства налага извод за неправилно приложение на материалния закон
при постановяване на оспорените раздели I и II от
Решението на органа.
Фактическият състав за уважаване на
заявлението по чл.78, ал.2 във вр. с ал.3 от ЗВ включва кумулативно наличие на три
предпоставки: 1/подадено заявление преди изтичане на срока на разрешителното –
по чл.78, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от ЗВ, 2/да не се нарушават нормативни
разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси – по чл.78, ал.2, т.2
от ЗВ и 3/да са изпълнени условията на издаденото разрешително – по чл.78,
ал.2, т.3 от ЗВ. Изводите на съда по отделните елементи от фактическия състав са
следните:
По отношение на предпоставката по
чл.78, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от ЗВ:
Нормата предвижда заявлението за
продължаване срока на действие на разрешителното да се подаде преди изтичането
му пред органа по чл.52, ал.1 от ЗВ. Видно от административната преписка,
жалбоподателят е адресат на разрешително за водовземане от повърхностен воден
обект №41160055/17.09.2018г. с Приложението към него, издадено от директора на
БДЗБР, чиито срок е продължен до 01.06.2025г. с Решение №ПО-01-144/07.11.2019г.
на органа. Посочените актове са влезли в законна сила и са породили правно
действие. Заявлението за изменение на разрешителното е подадено в
администрацията на органа на 14.07.2021г., т.е. преди крайния срок на действие
на разрешителното. Посочените обстоятелства изпълняват предпоставката по чл.78,
ал.2, т.1 от ЗВ и правилото на чл.72, ал.2 от ЗВ, което органът не отрича,
съгласно изложеното в т.6.1 от оспореното Решение.
По отношение на предпоставката по
чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ:
Заявлението и приложеното към него
ИП съответстват на нормативните разпоредби, планови предвиждания и обществени
интереси. В частта за нормативните разпоредби приложими са нормите на ЗВ и Наредба
за ползването на повърхностните води. В частта за плановите предвиждания са приложими
изискванията в ПУРБ на ЗБР 2016-2021г. във вр. с §6 от ПЗР към ЗИД на ЗД, обн.
ДВ, бр.20/11.03.2022г. В частта за обществените интереси е приложима
разпоредбата на чл.49, ал.1 от ЗВ.
Отказите на органа са мотивирани в
т.6.2 – т.6.6 от Решението с предвижданията в действащия ПУРБ за ЗБР 2016 –
2021г. Мотивите на органа не съответстват на приложимите предвиждания в
посочения ПУРБ.
По т.6.2 от оспореното Решение органът
е посочил, че съществуващите басейни от стопанството на дружеството се
захранват с вода от водохващането на р.Рилска,
описано в разрешителното за водовземане, което водохващане е част от
водно тяло с код BG4ST500R 1042. Това водно цяло е оценено в
„добро състояние“, съгласно Приложение 5.1.1 от Раздел V
„Актуализация на списъка на целите за опазване на околната среда“ в ПУРБ. Изразеното
становище на органа се потвърждава от посоченото Приложение от ПУРБ, който план
е публикуван на сайта на БДЗБР и е общодостъпен за страните и съда. Органът
обаче е посочил, че независимо от доброто състояние на водното тяло същото е
идентифицирано като подложено на „значим“ натиск /над 64%/ от осушени участъци,
съгласно Раздел II, Приложение №2.2.3.в „Натиск от
осушени участъци в ЗБР“. Този извод на органа е неотносим към дейността на
жалбоподателя, т.к. натиска в Приложение №2.2.3.в е резултат на действието на деривационни
МВЕЦ. Идентични са изводите и на вещото лице, според което осъществявания от дейността
на стопанството на дружеството „натиск от осушени участъци“ е незначителен
/3.18%/. Този натиск обаче не е взет предвид в Приложението към ПУРБ. Причина
за неотносимостта на този натиск се обяснява от вещото лице с това, че за
разлика от рибовъдството, МВЕЦ оказват
сериозен натиск върху хидроложкия режим в дадения участък, който се изразява в
значително намаляване на водното количество/оттока в участъка между
водовземането и заустването при деривационните МВЕЦ, нарушаването
непрекъснатостта на реката, изменение на водното ниво след МВЕЦ и промяна на
скоростта на течението /завиряване/ в участъка над мястото на водовземане.
Поради горното, посоченото в т.6.2 от оспореното Решение обстоятелство е
ирелевантно за преценката досежно приложимите към ИП планови предвиждания.
По т.6.3 от оспореното Решение
органът е посочил и доказателствата по делото установяват, че водното тяло
попада в защитена зона „Рила буфер“ за опазване на дивите птици, включена в
регламентацията по чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ във връзка с дефиницията по §1,
ал.1, т.97 от ДР на ЗВ. Правилото на чл.119б, т.1 от ЗВ дава възможност за
определяне на специфични изисквания към състоянието на водите, които трябва да
се постигат и/или поддържат според заповедта за обявяване на защитената зона,
влязъл в сила план за управление на защитената територия или влязъл в сила план
за действие за растителен или животински вид. Съгласно Приложение 7.2д от
Раздел VII на ПУРБ на ЗБР е разписана мярка за „осигуряване на водни
количества във връзка с постигане на БПС на предмета на опазване в защитените
зони от натура 2000“. Термина БПС означава благоприятно природозащитно
състояние. В случая по делото липсват доказателства, че ИП нарушава или създава
опасност от нарушаване на посочената мярка от ПУРБ. Предмет на опазване в
защитената зона са дивите птици. Целта на водоползването /за аквакултури/ и
технологията на водовземане, видно от съдържането на разрешителното,
представения към заявлението ИП, обяснението от управителя на дружеството и
заключението на вещото лице, не може да създаде условия за нарушаване на
мярката. Касае се за рибовъдство, при което рибата се отглежда в басейни, които
се снабдяват с вода чрез канал от повърхностен воден обект. Цялото количество
вода, постъпващо в басейните се връща обратно във водния обект в рамките на
територията на стопанството. Това ще рече, че постъпващата в стопанството вода
постоянно и в пълен обем се връща обратно в същия воден обект. Представеният от
дружеството ИП спазва посочения принцип на дейност на производството на
аквакултури - водите от басейните се връщат директно в реката, непосредствено
след рибното стопанство без да се променят параметрите на водата. Отделно от
това, ИП запазва количеството на минимално допустимия отток в реката. Съгласно
отговора на въпрос 3 от заключението на вещото лице, исканото по ИП водно
количество от 300л/сек няма да наруши допустимия отток в реката. В случаите,
когато водното количество в реката е под 0.823куб.м./s
е предвидено водовземане да се извършва само на водите, които надвишават
приетото екологично водно количество, а в периода на маловодие се осигуряват да
протичат през реката 0.523куб.м./s. След
като параметрите на ИМ не водят до нарушаване на екологичното състояние на водното
тяло, няма основание да се счита, че мярката за опазване на околната среда по
Приложение 7.2д от Раздел VII от ПУРБ
не би се изпълнила.
По т.6.4 от оспореното Решение
органът цитира мерките за опазване на околната среда на водното тяло от
Приложение 7.2.г от Раздел VII от ПУРБ.
В случая по делото, част от посочените в Решението мерки са неприложими към ИП,
а другата част досежно изпълнение на процедурите по преразглеждане на
издадените разрешителни за водовземане от повърхностни води и за
предотвратяване влошаването на състоянието на водите от проекти и дейности на
етап ИП не се установява, че водят до нарушаване на околната среда на водното
тяло. Органът не сочи и не доказва, че при изпълнение на контролни правомощия и
осъществен мониторинг са установени нарушения на условията по разрешителното,
респ. че исканото изменение на разрешителното ще доведе до негативна промяна на
състоянието на водното тяло.
По т.6.5 от оспореното Решение
органът е приел за относими към дейностите от ИП на общите мерки по Становище
по Екологична оценка №4-2/2016г. на проекта на ПУРБ и по-конкретно - мярка 13.1
от Приложение 13.3.6.в „Мерки за изпълнение при прилагането на ПУРБ“ – да не се
допуска разрешаване на водовземане от водни тела, когато то може да влоши
екологичното им състояние и/или е предпоставка за влошаване на природозащитното
състояние на водозавидими природни местообитания на видове, предвид натиска от
водовземания. В случая по делото органът не установява факти и обстоятелстава,
нарушаващи посочената мярка от Становището по ЕО. С Решение №44-ОС/2021г. на
РИОСВ – Благоевград, ИП е съгласувано без вероятност същото да окаже значително
отрицателно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове
и популации, вкл.птици, предмет на опазване в защитени зони от екологична мрежа
Натура 2000. Съгласно писмо изх.№П-01-110(1)/21.05.2021г.
на ответния орган, ИП е преценено като допустимо спрямо режимите, утвърдени в
ПУРБ. В т.11 от писмото органът е
посочил, че ИП няма да окаже значително въздействие върху водите и водните
екосистеми при спазване на посочените мерки. Отделно от това, вещото лице сочи,
че няма причини за влошаване качеството на водата предвид характеристиките на производство
на аквакултури, при което водата се използва като естествена среда за обитаване
на рибата, без водопотребление и промяна в количеството и качеството й, достига
се до почти 100% усвояване на храната и липсва третиране на рибата със
забранени за използване препарати. С оглед на изложеното, ИП изпълнява
посочената от органа марка 13.1 от Приложение 13.3.6.а от ПУРБ.
По т.6.6 от оспореното Решение
органът е посочил, че отнемането на увеличения обем водни количества в
съчетание с идентифицирания значим риск от осушени участъци на водното тяло би
довело до риск и от влошаване на оценката по БЕК /биологични елементи за качество/,
което е предпоставка за влошаване на доброто му състояние. Доказателствата по
делото и изводите на съда по т.6.2 – т.6.5 установят, че ИП не се отнася по
никакъв начин, т.е. не влияе върху идентифицирания значим риск от осушени
участъци на водното тяло. Не се установява и възможност ИП да повлияе върху
оценката по БЕК, т.к. ИП е определено като допустимо спрямо режимите в ПУРБ и
без вероятност да окаже значително отрицателно влияние върху защитената зона.
Вещото лице установява липса на възможност за влошаване на качеството на водата
в резултат на реализиране на ИП, поради което не може да се идентифицира
влошаване на оценката по БЕК.
По т.6.7 от оспореното Решение
органът е отказал продължаване на срока на действие на разрешителното поради
липса на обективна необходимост и законова обоснованост. Мотивите на съда по
т.6.2–т.6.7 от Решението определят извода на органа като незаконосъобразен. Технологията
на отглеждане на рибата, описана от управителя на дружеството и потвърдена от
вещото лице, установява обективна необходимост от удължаване на срока. Отделно
от това, ИП е допустимо по правилата на ПУРБ.
Мотивите на органа в оспореното
Решение не покриват изискването и за нарушени обществени интереси по арг. от
чл.49, ал.1 от ЗВ. Установи се, че предвиденото в ИП водовземане не нарушава
условията в ПУРБ на ЗБР 2016-2021г., няма негативно въздействие върху
качеството на водите и върху защитената зона, нито върху брега, не води до
разхищение на води, не застрашава отбраната и сигурността на страната, нито
води до ограничаване на общото водовземане или ползване.
По отношение на предпоставката по чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ:
Нито органът твърди, нито доказателствата по делото
установяват неизпълнение на което и да било условие от издаденото на
жалбоподателя разрешително за водовземане. Експертизата доказва изпълнение на
условията по разрешителното досежно параметрите и целите на водовземането, липсват
нарушени обществени интереси, подавано е минималното водно количество след
водохващането, необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото
на реката, поддържано е нормално експлоатационно състояние на водовземното съоръжение
и довеждащия канал, липсват нарушени обществени интереси и отсъстват нарушения
на въведените условия за контрол.
Изводът от изложеното е за
наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 във вр. с ал.3 от ЗВ за уважаване на
заявлението на дружеството. Отказът на органа в раздели I и II от Решението е материално незаконосъобразен и
подлежи на отмяна. По реда на чл.173, ал.2 от АПК съдът ще изпрати преписката
на органа за ново произнасяне с постановяване на административен акт за уважаване на заявлението в цялост.
Оспореното Решение в раздел III.2 е незаконосъобразно, но по други правни
съображения. В тази част на Решението се изменя разрешителното за водовземане,
като се създава условие 6 в Раздел „Условия на водовземането“. С новото условие
дружеството се задължава в срок до три месеца от влизане в сила на решението да
монтира видеонаблюдение на водохващането и на съответния участък от реката. В
тази част оспореното Решение освен немотивирано по посочените по-горе правни
изводи е постановено и в противоречие на материалния закон. Нормата на чл.27 от
Наредба за ползването на повърхностните води задължава оборудване на
водовземните съоръжения с одобрени по реда на ЗИ средства за измерване на
използваните водни обеми и за измерване на минимално допустимия отток в реката
след водовземането, включително осигуряване на видеонаблюдение, с изключение на
случаите по чл.48, ал.5 от ЗВ. Нормата на чл.48, ал.5 от ЗВ касае случаите на
водоползватели – титуляри на разрешителни за водовземане по чл.44 от ЗВ за
аквакултури и свързаните с тях дейности, какъвто е жалбоподателя по делото. Попадайки
в изключението по чл.48, ал.5 от ЗВ, жалбоподателят няма задължение за монтиране
на посоченото от органа видеонаблюдение.
Оспореното Решение в частта
по раздел III.2 подлежи на отмяна. Не е дължимо изпращане на преписката в тази
част на органа за ново произнасяне, т.к въпросът е извън обема на заявлението и
не се включва в регламентацията по чл.49 от Наредба за ползването на
повърхностните води.
По
целта на закона:
Решението
на органа в оспорените части противоречи на целта на закона, т.к. е резултат от
нарушаване на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. Упражнявайки правомощията по Решението, органът е
нарушил законния интерес на дружеството да оптимизира стопанската дейност,
прилагайки превратно закона, т.к. заявлението и ИП към него не нарушават целите
и принципите по чл.2 и чл.2а от ЗВ.
На основание чл.143, ал.1 и §1, т.6
от ДР на АПК БДЗБР дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в
размер на 1 830лв., включващи 50лв. ДТ, 780лв. за вещо лице и 1000лв.
адвокатско възнаграждение. Включеното в списъка за разноските и доказано
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв. съдът намалява до
минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба 01/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно възражението от ответника и
поради липса на значителна правна и фактическа сложност на делото.
Поради изхода от спора ответника няма право на деловодни
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба от „Р.п.“ ООД /с посочени данни/ Решение №ПО-01-52/30.03.2022г. на
директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ В ЧАСТИТЕ ПО РАЗДЕЛИ I, II И III.2 от
същото.
ИЗПРАЩА
преписката на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ за
постановяване на нов административен акт в обема на исканията по заявление
№РР-16-35/14.07.2021г. от „Р.п.“ ООД при спазване на задължителните указания на
съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ да заплати на „Р.П.“
ООД деловодни разноски в размер на 1 830лв.
/хиляда осемстотин и тридесет лева/
Решението
подлежи на обжалване от страните с касационни жалби пред ВАС в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: