Р Е Ш Е Н И Е
№
град
София, ……. 2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 7317/2020 г. по описа на СГС, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 20.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 148/2018 г. СРС е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 от ТЗ и вр. чл.
99, ал. 2 ЗЗД, че „М.Е.“
АД с ЕИК *******дължи на «Д.Е.П.К.
ЕООД с ЕИК *******(с наименование до 03.07.2018 г., включително "Д.К."
ЕООД) сумата от 8623.99 лв. -
цена на продадени доставени от "С.Ф.Б." ЕООД на 04.02.2010 г. стоки,
за което в периода от 03.12.2010 г. до 31.01.2011 г. са издадени 18
(осемнадесет) фактури по Договор № 1279/2010 г. за покупка на стоки от
04.02.2010 г. и Анекс за търговски условия към него от 04.02.2010 г., сключени
между "М.Е." АД и "С.Ф.Б." ЕООД, както и Договор за цесия
от 14.10.2013 г., сключен между "С.Ф.Б." ЕООД и "Д.К."
ЕООД, за което "М.Е." АД е уведомен, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 30.12.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2631.32 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците по всяка от
18-те фактури за периода на забава от 29.12.2012 г. до 29.12.2015 г. С оглед
изхода на правния спор съдът е разпределил разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение е останал ответникът –„М.Е.“
АД с ЕИК *******, който в законоустановения срок е подал въззивна жалба, в
която се твърди, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения,
както и поради необоснованост. В жалбата не са изложени никакви конкретни
твърдения защо въззивникът намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно.
В срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от «Д.Е.П.К. ЕООД с ЕИК *********, с който
се обосновава становище за правилност и законосъобразност на обжалваното
съдебно решение и се иска същото да бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част. По отношение на
правилността на съдебното решение, съдът е ограничен от посоченото във
въззивната жалба, освен когато се касае за приложението на императивни
материалноправни норми.
В рамките на извършената служебна проверка, въззивният
съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо и при
постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми. Въззивникът
не е изложил конкретни доводи за неправилност на съдебното решение, поради
което въззивният съд не дължи проверка на неговата правилност извън извършената
служебна такава.
С оглед изложеното съдебното решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, въззиваемият има право на
направените от него разноски във въззивното производство в размер на 850 лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 20.11.2019
г., постановено по гр.д. №
148/2018 г. СРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, „М.Е.“ АД с ЕИК *******да заплати на „Д.Е.П.К.“ ЕООД с ЕИК *******сумата
от 850 лв. разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.