№ 349
гр. С.З., 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Х.
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Х. Търговско дело №
20215500901261 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че между „Б.“ ЕООД („Б.“) и „Р.К.“ АД
(„Р.“) съществуват дългогодишни търговски взаимоотношения, произтичащи
от няколко сключени договора, описани по-долу. Твърди се, че „Б.“ ЕООД е
универсален правоприемник на „Б.“ ЕАД, ЕИК *********, считано от
06.07.2021 г., като правата и задълженията на преобразуващото се дружество
са преминали изцяло върху новоучреденото дружество.
От фактическа страна се излага следното:
В периода 2016 г. - 2021 г. между Б. и Р. са били сключени следните
договори:
1. Договор за наем на недвижим имот от 04.01.2016 г. между „Б.“
ЕАД и Р.К.“ АД, по силата на който Б. предоставя на Р. за временно и
възмездно ползване самостоятелни помещения, находящи се в гр. С., ул.
*****.
2. Договор за наем на моторни превозни средства от 01.07.2017 г.,
изменен с анекс от 03.04.2020 г., по силата на който Б. предоставя на Р. за
временно и възмездно ползване леки автомобили.
3. Договор за предоставяне на спътников капацитет от 01.05.2016 г.,
съгласно който Б. е поело задължение да излъчва чрез спътник срещу
заплащане 5 телевизионни канала на Р.. Договорът за наем на спътников
капацитет е прекратен на 01.04.2018 г.
4. Договор за разпространение на телевизионни програми („ТВ+“ / TV+
и ,,Еф+“ / F+) от 01.01.2016 г., Предварителен договор за разпространение на
телевизионна програма („Спорт+“) от 01.02.2016 г., Предварителен договор за
1
разпространение на телевизионна програма (“Cinema+) от 28.04.2016 г.,
Предварителен договор за разпространение на телевизионна програма
(“Comedy+) от 28.04.2016 г., Предварителен договор за разпространение на
телевизионна програма (“Action+) от 28.04.2016 г., съгласно които Р. се е
задължило срещу заплащане да предостави на Б. права за разпространение на
телевизионни програми („Договори за разпространение на програми“), както
и Договор от 01.02.2018 г., с който страните изменят възнаграждението за
предоставяне правото на разпространение на програмите за периода от
01.02.2018 до 31.05.2018 г.
5. Договор за предоставяне на неизключителни права върху аудио-
визуални произведения от 16.06.2020 г., по силата на който Б. предоставя на
Р. срещу заплащане правото да включи аудио-визуални произведения в
създаваните от Р. програми.
6. Споразумение за прихващане от 30.06.2020 г., по силата на което
страните извършват прихващане на насрещни задължения.
От правна страна ищецът излага следното:
Задължения на Р. по Споразумение за прихващане от 30.06.2020г.
1. За да уредят взаимоотношенията си по съществуващите договори на
30.06.2020 г. Б. и Р. сключили Споразумение за прихващане на вземания и
задължения („Споразумение“), съгласно което след прихващане на ликвидни
и изискуеми задължения на Р. към Б. (в общ размер от 2 644 004, 70 лв.) с
ликвидни и изискуеми задължения на Б. към Р. (в общ размер от 2 308 497, 30
лв.) е останала дължима сума от Р. към Б. в размер от 335 507, 40 лв. В
Споразумението страните са се договорили, че заплащането на сумата от 335
507, 40 лв. ще бъде предмет на допълнително споразумение. Към настоящия
момент такова допълнително споразумение не било сключвано, като сумата
от 335 507, 40 лв. не била заплатена от Р., видно от извлечение от
счетоводната система на Б..
Ищецът счита, че сумата от 335 507, 40 лв. е била изискуема към
30.06.2020 г., като в подкрепа на това твърдение, излага следните аргументи:
Съгласно чл. 103 от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“), когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от
тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. С подписването на Споразумението страните са се
съгласили, че описаните в същото задължения са изискуеми, в резултат на
което било налице и погасяване на насрещните вземания до размера на по-
малкото от тях.
Споразумението не било оспорено от Р., като ищецът счита, че същото
представлява признание на длъжника на задължението от 335 507, 40 лв.
С оглед горното и на основание чл. 86 от ЗЗД ищецът твърди, че Р.
дължи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 335 507, 40
лв. за периода от 01.07.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в
размер от 36 533, 03 лв.
2
Задължения на Р. по Договор за предоставяне на неизключителни
права върху аудио¬визуални произведения от 16.06.2020г.
2. Съгласно Договор за предоставяне на неизключителни права върху
аудио-визуални произведения от 16.06.2020 г. Б. предоставило на Р. срещу
заплащане правото да включи аудио-визуални произведения, подробно
изброени в Приложение 1 към договора, в програмните схеми на създаваните
от Р. телевизионни програми Синема +, Комеди + и Екшън +.
За предоставените услуги Б. е издало следните фактури: №№
**********/23.07.2020 г. за сумата 6 000 лв., с вкл. ДДС;
**********/17.08.2020 г. за сумата 6 000 лв., с вкл. ДДС;
**********/14.09.2020 г. за сумата 6 000 лв., с вкл. ДДС;
**********/12.10.2020 г. за сумата 6 000 лв., с вкл. ДДС;
**********/12.11.2020 г. за сумата 6 000 лв., с вкл. ДДС;
**********/09.12.2020 г. за сумата 6 000 лв., с вкл. ДДС или общо за сумата
36 000 лв.
Твърди се, че тези фактури не били платени към настоящия момент от
Р., видно от извлечение от счетоводната система на Б.. За избягване на
съмнение, гореописаните фактури били издадени след 30.06.2020 г. и не са
били предмет на Споразумението от 30.06.2020 г.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от договора плащането на цялата дължима сума по
договора в размер от 36 000 лв. с ДДС се извършва на равни месечни вноски с
краен срок за изплащане 31.12.2020г. Следователно, за периода от 01.01.2021
г. до датата на подаване на настоящата молба Р. дължало върху сумата от 36
000 лв. лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 2 080 лв.
Задължения на Р. по Договор за наем на недвижим имот от
04.01.2016 г.
3. Съгласно Договор за наем на недвижим имот от 04.01.2016 г. Б. като
наемодател предоставило за временно и възмездно ползване на Р.
самостоятелни помещения, находящи се на четвърти етаж от четириетажна
сграда, находяща се в гр. С., ул. ***** срещу задължение на Р. да заплаща
годишна наемна цена в размер от 13 141, 80 евро, без ДДС. Съгласно чл. 3, ал.
2 от Договора за наем наемната цена се заплаща не по-късно от 31 декември
на съответната година, за която е дължима.
Б. издало фактура № **********/31.12.2020 за наемния период от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. за сумата от 30 843, 75 лв. с ДДС. Към
настоящия момент задължението по фактура № **********/31.12.2020 не
било погасено от Р.. За избягване на съмнение, задължението по фактура №
**********/31.12.2020 не е било предмет на уреждане със Споразумението.
Ищецът твърди, че на основание чл. 86 от ЗЗД Р. дължи обезщетение в
размер на законната лихва върху сумата от 30 843, 75 лв. за периода от
01.01.2021 г. до датата на подаване на настоящата молба в размер на 1 782, 08
лв.
3
Задължения на Р. по Договор за наем на автомобили от 01.07.2017 г.
4. Съгласно Договор за наем от 01.07.2017 г., изменен с анекс от
03.04.2020 г., Б. предоставило за временно и възмездно ползване три леки
автомобила срещу наемна цена от 100 лв., без ДДС месечно за всеки от
автомобилите.
За предоставените услуги в периода 07.2020 - 12.2020 Б. е издало на Р.
фактура № **********/31.12.2020 за сумата от 2160.00 лв., с ДДС.
Към настоящия момент фактура № **********/31.12.2020 не била
заплатена от Р.. За избягване на съмнение, задължението по фактура №
**********/31.12.2020 не е било предмет на уреждане със Споразумението.
На основание чл. 2, ал. 3 от Договора за наем Р. дължало лихва върху
сумата от 2 160.00 лв., с ДДС за периода от 01.01.2021 г. до датата на
подаване на настоящата молба в размер на 124.80 лв.
Задължения на Р. във връзка с префактурирани разходи за гориво.
5. С наетите автомобили Б. предоставило и карти за зареждане на гориво
на „OMV България“ ООД (OMV), като зареденото гориво се префактурирало
всеки месец от Б. на Р.. За разходите за гориво, направени с картите, издадени
на Б., Б. е издало следните фактури: №№ **********/31.07.2020 за 302,94
лева с ДДС; **********/31.08.2020 за 198,02 лева с ДДС;
**********/30.09.2020 за 179,29 лева с ДДС; **********/31.10.2020 за
250.27 лева с ДДС; **********/30.11.2020 за 349.81 лева с ДДС;
**********/31.12.2020 за 201.75 лева с ДДС или общо 1 482,08 лева.
До датата на подаване на исковата молба Р. не било заплатило
дължимата сума от 1 482,08 лева. Задълженията по гореописаните фактури не
са били предмет на уреждане със Споразумението.
Твърди се, че за Р. възникнало задължение да заплати горните фактури
на Б. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, при условията на евентуалност - на
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Задължения на Р. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
6. В периода януари - май 2021 г. Б. и Р. предоговорили търговските
условия по Договорите за разпространение на програми, като постигнали
договорка относно следното:
а) за периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. Р. да предоставя правото
за разпространение на Програмите срещу фиксирано месечно възнаграждение
в размер на 270 000 лева, без ДДС и 30 000 лева, без ДДС, на месец за
реализиране / излъчване на търговски съобщения;
б) считано от 01.01.2021 г. Р. да предоставя правото за разпространение
на Програмите срещу фиксирано месечно възнаграждение в размер на 250 000
лв., без ДДС и 20 000, без ДДС, на месец за реализиране на търговски
съобщения (реклами, рекламни слотове и др. промотиращи дейността на Б.).
7. Търговското споразумение между страните се установявало от
4
следното:
7.1. На 12.05.2021 г. Р. изпратило на Б. подписано допълнителното
споразумение със следните условия:
а) от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. Б. заплаща на Р. фиксирано месечно
възнаграждение за предоставеното право на разпространение на
телевизионните Програми в размер на 270 000 лева, без ДДС, на месец и 30
000 лева, без ДДС, на месец за реализиране / излъчване на търговски
съобщения (т.2.1. от допълнителното споразумение);
б) от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. Б. заплаща на Р. фиксирано месечно
възнаграждение за предоставеното право на разпространение на
телевизионните Програми в размер на 250 000 лева, без ДДС и 20 000 лева,
без ДДС за реализиране/излъчване на търговски съобщения (т.2.2. от
допълнителното споразумение).
7.2. След преглед подписания документ от Б. били забелязани някои
разпоредби, които не съответствали на търговските договорки между
страните, които обаче не касаели съществените елементи на споразумението,
а именно предмета и цената. Документът, който Б. подписало и върнало по
електронна поща на Р. на 17.05.2021 г. съдържало следните търговски
условия:
а) от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. Б. заплаща на Р. фиксирано месечно
възнаграждение за предоставеното право на разпространение на
телевизионните Програми в размер на 270 000 лева, без ДДС, на месец и 30
000 лева, без ДДС, на месец за реализиране / излъчване на търговски
съобщения (т. 2.1. от допълнителното споразумение);
б) от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. Б. заплаща на Р. фиксирано месечно
възнаграждение за предоставеното право на разпространение на
телевизионните Програми в размер на 250 000 лева, без ДДС и 20 000 лева,
без ДДС за реализиране/излъчване на търговски съобщения (т.2.2. от
допълнителното споразумение).
8. Ищецът посочва, че е видно, че във версията на допълнителното
споразумение, разписано от Р. и тази, разписана от Б., е налице пълно
съвпадение относно предмета на споразумението и дължимото
възнаграждение, което за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. било в
размер на 324 000 лв. с ДДС на месец (общо за реклама и право на
разпространение на телевизионни програми), т.е. за периода от 01.01.2021 г.
до 30.04.2021 г. общото договорено възнаграждение било в размер на 972 000
лв.
9. Твърди, че разминаването във версията на допълнителното
споразумение, разписана от Р. и тази, разписана от Б., се отнасяло до
следните разпоредби:
т. 2.3. - в разписаната от Розелфелд версия било предвидено, че
възнаграждението за предоставеното право за разпространение на
5
Програмите се заплащало от Б. в срок до 90 дни от изпращането на
съответната фактура, докато версията, подписана от Б. съдържала конкретни
дати на падежа на месечните възнаграждения.
т. 3 - в разписаната от Б. версия бил добавен текст, който бил в смисъл,
че 1/ ако до 31.05.2021г. страните не са договорили условията на нов
двугодишен договор, допълнителното споразумение ще продължи да се
прилага до деня на влизане в сила на новия договор; 2/ неустойка за забава на
плащанията, както и 3/ възможност за прекратяване на споразумението с
предизвестие от всяка от страните след 31.05.2021 г.;
т. 5 - в разписаната от Р. версия текстът на т. 5 касаел прекратяване на
Договорите за разпространение на Програми, считано от деня на влизане в
сила на новия договор, докато във версията, подписана от Б., текстът
предвиждал, че Договорите за разпространение на Програми се прекратяват
считано от 30.04.2021 г.
10. Ищецът счита, че от гореизложеното могат да бъдат направени
следните изводи: - че е налице валидно сключено търговско споразумение,
предоставящо правото на Б. да разпространява срещу възнаграждение
Програмите за процесния период 01.01.2021 г.- 31.03.2021 г.; - че
договореното възнаграждение за предоставеното право на разпространение на
Програмите за процесния период 01.01.2021 г. – 31.03.2021 г. е в размер на
250 000 лева на месец, без ДДС; - че не е налице постигнато споразумение по
отношение на условията в т. 2.3., т. 3 и т. 5 от допълнителното споразумение,
така, както са описани в т. 9 по-горе.
11. Въпреки постигнатите търговски договорки за периода от
01.01.2021 г. до 30.03.2021 г. Б. заплащало на Р. възнаграждение в размер на
360 000 лв., с ДДС на месец за права за разпространение и 36 000 лв., с ДДС
на месец за реклама, както следва:
- 240 000 лв. на 07.06.2021 г., представляваща частично плащане по
фактура 122/01.02.2021 г.;
- 30 000 лв. на 02.07.2021 г., представляваща остатък от дължимо
плащане по фактура 122/01.02.2021 г.;
- 324 000 лв. на 14.07.2021 г., представляваща дължима сума за м.
февруари 2021 г.;
- 54 000 лв. на 16.07.2021 г., представляваща дължима сума за м. януари
2021 г.;
- 1 225 010 лв. на 26.07.2021 г., представляваща доплащане за услуги по
договора (права и реклама) до края на м. май 2021 г.;
- 40 лв. на 26.07.2921 г., представляваща доплащане за услуги по
договора (права и реклама) до края на м. май 2021 г.
12. Твърди се, че видно от горното Б. е заплатило ефективно сумата от
216 000 лв., явяваща се надплатена недължима сума за месеците януари,
февруари и март 2021 г.
6
Ищецът излага съображения, че съгласно чл. 55 от ЗЗД който е получил
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание,
е длъжен да го върне. Твърди, че в случая Б. е заплатило задължения на Р., без
да е било налице правно основание за това, поради което платената сума
подлежала на връщане. Съгласно Тълкувателно решение № 5/2017 от
21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/2017 при връщане на дадено при начална липса
на основание вземането е изискуемо от момента на разместване на
имущественото благо. Т.е. към датата на подаване на исковата молба за Б.
било налице изискуемо вземане на основание чл. 55 от ЗЗД, предложение
първо в размер от 216000 лева.
Предвид гореизложеното и поради изчерпване на възможностите за
доброволно разрешаване на въпроса чрез преговори, „Б.“ ЕООД имало правен
интерес да заведе следните обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86 от ЗЗД и чл. 55, предложение първо от
ЗЗД. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди „Р.К.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: С.З., ул. „Цар Калоян“ 36, вх.
А, ап. 22, представлявано от Георги Пашов да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, ет. 4,
представлявано от Станислав Андреев Георгиев сумите както следва:
1. Сумата от 335 507, 40 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
представляваща дължима по Споразумение за прихващане от 30.06.2020 г.,
ведно с лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД върху сумата от 335 507,
40 лв. за периода от 01.07.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в
размер от 36 533, 03 лв.
2. Сумата от 36 000 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
представляваща дължимо възнаграждение по Договор предоставяне на
неизключителни права върху аудио-визуални произведения от 16.06.2020 г. за
периода от 01.01.2021 г., ведно с лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД
върху сумата от 36 000 лв. за периода от 01.01.2021 г. до датата на подаване
на исковата молба в размер на 2 080 лв.
3. Сумата от 30 843, 75 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
представляваща дължимо възнаграждение по Договор за наем на недвижим
имот от 04.01.2016 г. за наемния период от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.,
ведно с лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД върху сумата от 30 843, 75
лв. за периода от 01.01.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в
размер на 1782, 08 лв.
4. Сумата от 2 160,00 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
представляваща възнаграждение по Договор за наем на автомобили от
01.07.2017 г. за предоставени услуги в периода юли 2020 г. - декември 2020
г., ведно с лихва за забава на основание чл. 2, ал. 3 от Договора за наем върху
сумата от 2 160.00 лв. за периода от 01.01.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба в размер на 124.80 лв.
5. Сумата 1 482,08 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, при условията
7
на евентуалност чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, представляваща
дължими от Р. суми по издадени от Б. фактури за гориво, описани в т. 5 по-
горе.
6. Осъдителен иск на основание чл. 55 от ЗЗД за връщане на платени без
основание 216 000 лв. В случая Б. било заплатило задължения на Р., без да е
било налице правно основание за това, поради което платената сума
подлежала на връщане.
7. Осъдителен иск за заплащане законна лихва за забава на основание
чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
8. Сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
Общата цена на горепосочените обективно съединени осъдителни
искове за парични задължения към датата на подаване на исковата молба е в
размер на 662 513, 14 лева.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът взема становище по предявените искове.
1. На първо място, оспорва твърдението на ищеца, че вземането му от
335 507,40 лева към „Р.К.“ АД, произтичащо от Споразумение за прихващане
от 30.06.2020г. е било изискуемо към датата на подаване на исковата молба
(29.07.2021г).
1.1 Както сам бил отбелязал ищецът, цит.: „В Споразумението страните
са се договорили, че заплащането на сумата от 335 507,40 лева ще бъде
предмет на допълнително споразумение“. Именно защото между страните са
били установени дългогодишни търговски взаимоотношения (което се
потвърждавало от ищеца на стр.1 от ИМ) - обичайна практика за уреждане на
насрещните им задължения е било това да става чрез подписване на
споразумения и протоколи за прихващане.
1.2 Сумата от 335 507,40 лева е следвало, по силата на Споразумението
от 30.06.2020г., да бъде погасена чрез допълнително споразумение за
прихващане, което обаче, е било обективно възможно да се сключи едва след
натрупването на насрещни изискуеми вземания на „Р.К.“ АД към ищеца,
каквито към 30.06.2020г. не са били налице.
1.3 Ответникът нямал никаква вина и поради това не следвало да понася
негативните последици (да дължи законна лихва за забава върху посочената
сума, считано от 30.06.2020г.), поради това, че въпросното допълнително
споразумение не е било сключено от страните.
1.4 В допълнение, за да може да се кредитира твърдението за
изискуемост на сумата от 335 507,40 лева, считано от 30.06.2020г., то ищецът
е следвало да приложи поне някакво доказателство, че е потърсил ответника
за сключване на уговореното от страните допълнително споразумение, чрез
което е следвало да бъде уредено посоченото му задължение за плащане,
8
респ., че той не се е отзовал на тази покана, или че е отказал неговото
сключване.
Предвид изложеното по-горе, ответникът счита, че претенцията за
дължима от него законна лихва за забава, за периода: 01.07.2020 -
27.07.2021г., в размер на 36 533,03 лева е неоснователна и поради това следва
да бъде отхвърлена.
2. На следващо място, ответникът оспорва действителността на
претендираното вземане с правно основание чл.55, предл.1 от ЗЗД, със
следните доводи:
2.1 Твърдението на ищеца (на стр.5, т.6 от ИМ), че: „В периода януари-
май 2021г. Б. и Р. са предоговорили търговските условия на Договорите за
разпространение на програми, като са постигнали договорка, относно
следното:
- а) за периода 01.08.2020 до 31.12.2020 Р. да предоставя правото за
разпространение на Програмите срещу фиксирано месечно възнаграждение
от 270 000 лв., без ДДС и 30 000 лв. без ДДС на месец за
реализиране/излъчване на търговски съобщения и б) считано от 01.01.2021г.
Р. да предоставя правото за разпространение на Програмите срещу фиксирано
възнаграждение в размер на 250 000 лв. без ДДС и 20 000 лв. без ДДС на
месец за реализиране на търговски съобщения (реклами, рекламни спотове и
др., промотиращи дейността на Б.)“, е манипулативно и обективно невярно.
В тази връзка излага следните съображения:
2.1.1 В периода: 01.01.2016 - 28.04.2016г., между Б. и ответното
дружество били сключени 5 бр. договори (Договорите) за разпространение на
общо 6 телевизионни програми (Програмите), собственост на последния.
Същите били приложени от ищеца като доказателства към ИМ. Във връзка с
доказването на отношенията между страните по повод разпространението на
Програмите и договорените в тази връзка условия, ищецът не бил приложил
важни доказателства, а именно: Анекс от 03.01.2018г. към Договор от
01.01.2016г. за разпространение на телевизионни програми ТВ+ и Еф+, в
който дължимото месечно възнаграждение за разпространение на тези
програми било фиксирано в твърд размер от 500 000 лева с вкл. ДДС и
Договор от 01.02.2018г., имащ характера на допълнително споразумение
между страните във връзка с разпространението на Програмите, в който те се
били споразумели, че: - към датата на влизането му в сила - между тях няма
дължими неизплатени суми за възнаграждения, лихви, неустойки или други
плащания, произтичащи от Договорите; - за срока на действие на въпросния
договор (от 01.02.2018 - до 31.05.2018г.) Б. ще заплаща фиксирано месечно
възнаграждение за разпространение на Програмите, в общ размер от 500 000
лева с ДДС; - след изтичането на срока на действието му (на 31.05.2018г.) ще
бъде сключено допълнително споразумение, в което страните ще
предоговорят условията на Договорите, включително, но не само размера на
дължимото възнаграждение.
9
2.1.2 Независимо от прекратяването на действието на Договора от
01.02.2018г., поради изтичането на срока му на 31.05.2018г., с цел да улесни
максимално успешния изход на предстоящите преговори за подписване на
договореното допълнително споразумение, ответникът продължил да
фактурира за разпространението на Програмите от Б. месечно
възнаграждение от 500 000 лева с ДДС - чак до м.08.2020 г. вкл., което се
установявало от фактура № **********/01.09.2020г. Едва през м.09.2020г.
страните започнали реални преговори за подписване на въпросното
допълнително споразумение.
2.1.3 Съгласно чл.26 от Договорите, същите можело да бъдат изменяни
само писмено. Въпреки липсата на подписани анекси към същите за
намаляване на размерите на възнагражденията по тях, по изричното
настояване на Б., което се установявало от имейли до Програмния директор
на Р.К. АД (г-жа Милена Данева), изпратени на 10.09.2020г. и 13.10.2020г.,
ответникът, изхождайки от позицията си на по-слаба в преговорите страна,
започнал, считано от м.08.2020г., да фактурира общо месечно възнаграждение
по Договорите, в размер на 360 000 лева с ДДС и допълнително по 36 000
лева с ДДС месечно за излъчване на търговски съобщения (промотиращи
услуги на Б.). Тези по-ниски цени, принципно са били съобразени с визията на
страните, че до 31.12.2020 г. (а впоследствие - най-късно до 01.05.2021г.)
между тях ще бъдат подписани както предвиденото в Договора от
01.02.2018г. допълнително споразумение, в което ще преуредят ретроактивно
финансовите си отношения за периода: 01.08.2020г. - 31.12.2020г.
(впоследствие продължен до 30.04.2021г.), така и нов двугодишен договор за
разпространение на Програмите, който да замести Договорите и да влезе в
сила от 01.01.2021г. (променено впоследствие на 01.05.2021 г.).
2.1.4 За да подпомогне успеха на преговорите, докато същите са в ход,
ответникът, отчитайки негативната перспектива, че ако не приеме условието
на Б. за намаление на месечните възнаграждения по Договорите, ще загуби
много повече от неподновяването на действието им, започнал считано от
м.09.2020г. да фактурира на Б. месечни възнаграждения, които били
значително по-ниски от реално дължимите по Договорите. По тази причина в
хода на тежките, продължили над осем месеца преговори, ответникът се е
съгласил принципно да намали възнагражденията си по Договорите, което
намаление обаче, е било обвързано с условието му за сключване на нов
двугодишен договор за разпространение на Програмите, който първоначално
е трябвало да влезе в сила от 01.01.2021г., но поради бавния напредък на
преговорите по условията му, било предоговорено да стартира от 01.05.2021
г. Такъв нов договор обаче, така и не е бил подписан от страните, поради
недобросъвестно поведение на Б. в преговорния процес.
2.1.5 В резултат на неуспешно проведените преговори и липсата както
на подписано допълнително споразумение към Договорите, така и на
заместващ ги нов договор за разпространение на Програмите, към настоящият
момент Договорите от 2016г. продължавали да са в сила във вида, в който
10
първоначално били подписани от страните. Изключение от това бил Договора
от 01.01.2016г. (за разпространение на телевизионните програми ТВ+ и Еф+),
към който имало подписани 2 броя Анекси, от които отношение към предмета
на настоящото дело имал само Анекса от 03.01.2018г.
2.2 Ответникът посочва, че противно на внушението, направено от
ищеца, предвиденото в Договора от 01.02.2018г. допълнително споразумение
не е било подписано от страните, въпреки продължилите над осем месеца
преговори по условията му. Според твърденията (развити в т.7 на стр.5-6 от
ИМ), наличието на търговско споразумение между страните, явяващо се
правно основание за намаляването на размера на месечното възнаграждение
за разпространение на Програмите - един път за периода: 01.08.2020—
31.12.2020г. (270 000 лв. без ДДС + 30 000 лв. без ДДС за търговски
съобщения) - и втори път за периода: 01.01.2021- 30.04.2021г. (250 000 лв. без
ДДС + 20 000 лв. без ДДС за търговски съобщения) - се установявало както от
подписания от Р.К. АД, но неподписан от Б. вариант на допълнително
споразумение, така и от неподписания от Р.К. АД, но подписан от Б. и
коригиран от него вариант на допълнително споразумение.
2.2.1 Посочва, че според логическите съждения на ищеца, щом като
всяка от страните е положила подписа си под вариант на допълнително
споразумение, съдържащ посочените намалени цени за разпространение на
Програмите, през периода 01.08.2020 - 30.04.2021г., то те били обвързващи за
страните, респ., Р.К. АД се е обогатило неоснователно със сумата от 216 000
лева, след като Б. му е заплатило за същия период възнаграждения в
недължим, завишен размер.
2.2.2 Тази логика обаче, не намирала опора в закона, защото в случая
ставало въпрос за два, различни по съдържанието си варианта на един
документ - единият, подписан само от Р.К. АД на 12.05.2021 г., а другият,
подписан само от Б. на 17.05.2021г.
Освен, че били видими и „с просто око“, разликите между двата
варианта на така подписаното допълнително споразумение били
изключително съществени, обратно на твърдяното от ищеца в т.7.2 от ИМ.
Това било така, тъй като:
(i) На първо място, при сравнение между „вариантите“ на чл. 3 в
документа, подписан от „Р.К.“ АД (първия вариант) и в този, подписан от Б.
(втория вариант) се установявало, че във „втория вариант“ са добавени
четири допълнителни изречения. С едно от тях, несъгласувано с ответника, се
въвеждало правото на едностранно предсрочно прекратяване на Договорите
от страна на Б., а със следващото пък се въвеждал 90-дневен срок за плащане
на месечното възнаграждение. Подобни текстове липсвали не само в чл.3 на
„първия вариант“, подписан от ответника, но и изобщо в текста на същия този
вариант на допълнителното споразумение.
(ii) На следващо място, при сравнение между „вариантите“ на чл. 5 в
подписания от „Р.К.“ АД първи вариант и в подписания от Б. втори вариант
11
се установявало, че вторият вариант предвиждал безусловно прекратяване на
Договорите, считано от 30.04.2021г. Напротив, както би могло да се очаква от
нормален кредитор по дългосрочни договори, в подписания от „Р.К.“ АД
първи вариант на чл. 5 ясно било записано, че Договорите ще бъдат
прекратени само, когато и ако между страните бъде сключен „нов двугодишен
договор за разпространение на ТВ програмите ".
2.2.3 Не следвало да бъде кредитирано и твърдението на ищеца (развито
в т.8 от ИМ) за наличието на цит.: „пълно съвпадение относно предмета на
споразумението“ във версията му, разписана от Р.К. АД и в тази, разписана от
Б., тъй като предвиденото в т.1.3 (и в двете версии) условие за сключване от
страните на нов двугодишен договор за разпространение на Програмите,
който да влезе в сила от 01.05.2021г., било останало - неизпълнено, заради
недобросъвестното поведение на Б., довело до оттеглянето на ответника от
преговорния процес, считано от 28.05.2021г., което се потвърждавало от
имейл, изпратен на същата дата до законния представител на Б..
2.2.4 Налице бил очевиден опит на ищеца да въведе в заблуждение съда,
чрез твърдението си за наличие на „споразумение“ между страните, при все,
че то не би следвало да е обективирано в два различни по съдържанието си
документа, всеки от които не носил признаците на постигнато съгласие, а
още по-малко тези на сключен договор, отговарящ на изискванията по чл.20
от ЗЗД.
2.2.5 Изложеното по-горе в точки 2.2 - 2.2.4 навеждало на извод, че в
случая става въпрос за две оферти, отправени между страните, всяка от които
е подписана само от автора си, но никоя от които не е приета от насрещната
страна, което се установявало и от разменените между страните имейли от
26.05.2021г. и 02.04.2021г.
Като краен правен резултат, между страните нямало налице постигнато
допълнително споразумение за намаляване на размера, на месечните
възнаграждения за разпространение на Програмите и за излъчване на
рекламни съобщения за услугите на Б., обратно на твърдяното в т. 6, 7 и 8 от
ИМ. При това положение не следвало да се кредитира твърдението на ищеца,
че „Р.К.“ АД се е обогатило неоснователно със сумата от 216 000 лева,
доколкото същата била надплатена и недължима за месеците януари,
февруари и март 2021г.
С оглед на горното, ответникът твърди, че релевираното в ИМ
изискуемо вземане, на основание чл.55, предл. „първо“ от ЗЗД, в размер от
216 000 лева не е налице.
3. Доколкото в ИМ били релевирани вземания към „Р.К.“ АД, в общ
размер от 662 514,54 лева, въз основа изложеното по-горе (в т.1 и т.2) тази
сума следвало да бъде редуцирана - веднъж със сумата от 36 553,03 лева,
съставляваща законна лихва за забава върху дължимата от ответника (без
уговорен падеж на задължението за плащането й) сума от 335 507,40 лева
(остатъка по Споразумението за прихващане от 30.06.2020г.) и втори път със
12
сумата от 216 000,00 лева, претендирана на основание чл.55, предл. „първо“
от ЗЗД. В резултат на това редуциране сумата на претендираните от ищеца
вземания следвало да се приеме за основателна - до размера от 409 961,51
лева, което се установявало и от данните в аналитична оборотна ведомост за
синтетична сметка/подсметка 401 /задължения/ към Б. ЕАД, за периода
01.01.2021 - 31.08.2021 г.
3.2 Успоредно с това обаче, ответникът имал на свой ред изискуеми
парични задължения към ищеца, чийто общ размер към момента възлизал на
2 357 687,00 лева с ДДС, без в тази сума да са включени дължимите
лихви/неустойки за забава. Като доказателства за размера на тези задължения
на ищеца, ответникът посочва, че прилага към отговора си като доказателства
аналитична оборотна ведомост по синтетична сметка/подсметка 411
/вземания, за периода: 01.01.2021 - 31.08.2021г., 10 бр. фактури и 4 бр.
дебитни известия към фактури, от които се установявали тези задължения,
както следва:
- фактура № **********/01.12.2020г. за 341 683,00 лева с ДДС;
- фактура № **********/01.07.2021г. за 106 950,00 лв. с ДДС;
- фактура № **********/29.01.2021г. за 36 000,00 лв. с ДДС;
- фактура № **********/26.02.2021г. за 36 000,00 лв. с ДДС;
- фактура № **********/31.03.2021г. за 36 000,00 лв. с ДДС;
- фактура № **********/29.04.2021г. за 24 000,00 лв. с ДДС;
- фактура № **********/31.05.2021г. за 13 500,00 лв.;
- фактура № **********/31.05.2021г. за 24 000,00 лв. с ДДС;
- фактура № **********/30.06.2021г. за 24 000,00 лв. с ДДС;
- фактура № **********/02.08.2021г. за 748 001,60 лв. с ДДС;
- фактура № **********/30.07.2021г. за 360 00,00 лв. с ДДС;
- дебитно известие № **********/27.07.2021г. за 464 000,00 с ДДС към
фактура № ********** / 01.07.2021г.;
- дебитно известие № **********/27.07.2021г. за 464 000,00 с ДДС към
фактура № ********** / 01.06.2021г.;
- дебитно известие № **********/02.08.2021г. за 464 000,00 с ДДС към
фактура № ********** / 02.08.2021г.;
- дебитно известие № **********/02.08.2021г. за 12 000,00 с ДДС към
фактура № ********** / 31.05.2021г.;
- дебитно известие № **********/02.08.2021г. за 12 000,00 с ДДС към
фактура № ********** / 30.06.2021г.;
3.3 Ищецът бил наясно с размера на задълженията си към „Р.К.“ АД,
тъй като получил по електронен път горепосочените фактури и дебитни
известия.
Предвид горепосоченото в т.3.1 и т.3.2, ответникът прави възражение
13
за прихващане в производството по т.д.№ 1261/21 г. на ОС-С.З., на
вземанията на „Б.“ ЕООД към „Р.К.“ АД, установени със съдебното решение
по делото, с установените със същото решение насрещни вземания на „Р.К.“
АД към „Б.“ ЕООД, релевирани с настоящия писмен отговор, до размера на
по-малкото от тях.
4. На 01.07.2021г. ищецът връчил на ответника едномесечно писмено
предизвестие с изх.№ 160-МП/30.06.2021г. за прекратяване на Договорите за
разпространение на програмите. В отговор на същото, ответникът изпратил на
19.07.2021 г. писмено изявление до управителя на „Б.“ ЕООД, обективирано
чрез услугата „Телепоща“ на „Български пощи“ ЕАД, в което го информирал
за следното:
4.1 че в никой от Договорите за разпространението на програмите на Р.
(„ТВ+“; „Еф+“; „Спорт+“; ,,Cinema+“; ,,Comedy+“ и ,,Action+“) от Б. – не била
предвидена възможност за предсрочно прекратяване, чрез едномесечно
писмено предизвестие от някоя от страните, като му е цитирал текста на
чл.25, ал.1, предвиждащ, че всеки един от Договорите се прекратявал с
изтичането на срока му, освен ако не е бил подновен, по уговорения от
страните начин.
4.2 че съгласно чл.25, ал.2, всеки един от Договорите би могъл да бъде
прекратен предсрочно, в следните случаи:
- по взаимно съгласие на страните, изразено писмено;
- при откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация,
по отношение на някоя от страните;
- в други, предвидени със закон случаи,
4.3 че в конкретният случай, не било налице нито една от предвидените
договорни възможности за предсрочно прекратяване, на който и да е от
Договорите.
4.4 че в Договорите било уговорено единствено, че всяка от страните
може да уведоми предварително и писмено другата страна, че не желае
продължаването на действието на съответния договор, след изтичането на
срока му.
4.5 че приема отправеното му едномесечно предизвестие за писмено
изявление на „Б.“ ЕООД, че не желае действието на Договорите да бъде
продължавано след изтичането на сроковете им, информирайки го, че
мълчаливо продължаваните им в годините срокове, изтичат съответно, както
следва:
- на Договора за разпространение на „ТВ+“; „Еф+“ - на 01.01.2022г.;
- на Договора за разпространение на „Спорт+“ - на 01.02.2022г.
- на Договора за разпространение на ,,Cinema+“ - на 28.04.2022г.;
- на Договора за разпространение на ,,Comedy+“ - на 28.04.2022г.;
- на Договора за разпространение на ,,Action+“ - на 28.04.2022г.
14
Предвид гореизложеното в т.4, връчването на едномесечно писмено
предизвестие от ищеца не било прекратило и не можело да доведе до
прекратяване действието на Договорите, като същите продължавали да са
действащи между страните - до изтичане на сроковете им, посочени в
подточка 4.5.
5. Според ответника за правилното решаване на делото от значение бил
и факта, че учреденият в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД особен
залог (№ 001, вписване № 20210315145326) върху търговското предприятие
на „Р.К.“ АД, за сумата от 131 000 000 евро, бил вече заличен, което се
установявало при справка в ТТРЮЛНЦ по ЕИК: *********.
Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която прави
пояснения и допълнения на първоначалната искова молба.
1. Относно задължения на Р., произтичащи от Споразумение за
прихващане от 30.06.2020г. („Споразумение за прихващане“).
Счита, че сумата от 335 507,03 лв. е била вече изискуема към
30.06.2020г. - датата на сключване на Споразумението за прихващане. Със
Споразумението за прихващане страните констатирали размера на
ликвидните и изискуеми задължения на Р. към Б. (2 644 004, 70 лв.) и тези на
Б. към Р. (2 308 497,30 лв.) и правили прихващане. Обстоятелството, че
страните се били уговорили да сключат допълнително споразумение, с което
да уговорят как ще бъде погасена сумата от 335 507,03 лв. не променяло
обстоятелството, че тази сума вече е била изискуема и ликвидна към
30.06.2020 г. Със Споразумението за прихващане не бил предоговорен
падежът на плащане на това изискуемо задължение.
Ищецът оспорва твърденията на ответника, че сумата от 335507,03 лв. е
следвало да бъде погасена чрез допълнително споразумение за прихващане,
което е било възможно да се сключи едва след натрупване на насрещни
изискуеми вземания на Р. към Б.. В Споразумението за прихващане нямало
уговорка, която да е в смисъл, че погасяването на задължението трябва да
стане чрез прихващане. Не били налице и някакви допълнителни договорки
между страните в подобен смисъл, нито договорки за отсрочване или
разсрочване на задължението. Поради горното, както и поради аргументите,
които вече е изложил в исковата молба, ищецът твърди, че към 30.06.2020 г.
сумата от 335 507, 03 лв., чиято дължимост впрочем ответникът не оспорвал,
е била изискуема, поради което счита за основателен и иска по чл. 86 от ЗЗД
за присъждане на законната лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 36 533,03 лв.
2. Относно задълженията на Р. на основание чл. 55, ал. 2 от ЗЗД.
На първо място ищецът заявява, че оспорва твърденията на ответника,
че „към настоящия момент Договорите от 2016 г. продължават да са в сила
във вида, в който първоначално са подписани от страните.“
Твърди, че Договорите за разпространение на телевизионни програми
от 2016 г., на които „Р.К.“ АД основавал претенциите си, били прекратени на
15
31.05.2018 г. и при условието на евентуалност - с изтичането на срока им.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 от всеки един от Договорите за
разпространение от 2016 г., всеки един договор можел да бъде изменян по
съгласие на страните само писмено. Това обстоятелство се потвърждавало и
от ответника в т. 2.1.3. от отговора.
С Допълнителното споразумение от 01.02.2018 г. страните били
изменили Договорите за разпространение за периода от 01.02.2018 г. до
31.05.2018 г. Съгласно чл. 4 от Допълнителното споразумение от 01.02.2018
г., за периода на действие на допълнителното споразумение всички останали
разпоредби на Договорите за разпространение от 2016 г., които не
противоречат на договореното в допълнителното споразумение запазвали
действието си. В т. 1.3. Страните са се споразумели, че, след изтичане срока
на споразумението, ще предоговорят условията по Договорите за
предоставяне на съдържание от 2016 г., като, включително, но не само
размера на дължимото възнаграждение.
Такова предоговаряне на практика се било случило след изтичане срока
на Допълнителното споразумение - 31.05.2018 г., като Р. е започнало да
издава фактури, а Б. - да ги приема и плаща, въз основа на което ищецът
твърди, че между страните са били налице периодични еднородни търговски
сделки и всяка фактура за доставка е обективирала самостоятелен
неформален договор с отделен предмет и цена. Сключените нови договори
между същите страни и със същия предмет на практика били заместили
Договорите за разпространение от 2016 г., които следвало да се считат за
прекратени, считано от 31.05.2018 г. Ищецът прави уточнение, че предвид
изискването Договорите за разпространение от 2016 г. да могат да бъдат
изменяни само писмено, търговските отношения между страните след
31.05.2018 г. не можели да бъдат приемани като изменение на Договорите за
разпространение от 2016г., а като изцяло нови периодични еднородни сделки.
При условията на евентуалност, твърди, че Договорите за
разпространение били прекратени с изтичането на срока им, като в тази
връзка излага следните аргументи:
В случая било безспорно, че в резултат на водени преговори, най-късно
на 27.04.2021 г. - датата на съставяне на Допълнително споразумение от
17.05.2021 г., в т. VI от преамбюла страните изрично били декларирали, че
„са постигнали принципно съгласие да преуредят отношенията си по повод
разпространението на ТВ програмите като подпишат нов двугодишен
договор, който да замести Договорите за разпространение на ТВ програми по
т.1 и който ще влезе в сила, считано от 01.05.2021 г.“ Независимо от липсата
на подписване на нов договор, волята на страните, обективирана в
преговорите и в текста на това споразумение, била ясна, а именно: същото
следвало да се тълкува като прекратяване на Договорите за разпространение.
На стр. 3 от Отговора, Р. твърдяло, че „В резултат на неуспешните
преговори и липсата както на подписано допълнително споразумение към
16
Договорите, така и на заместващ ги нов договор за разпространение на
Програмите, към настоящия момент Договорите от 2016 г. продължават да са
в сила във вида, в който първоначално са подписани от страните.“
Последното обаче обективно било невярно, т.к. по силата на всеки от тези
Договори, те се сключвали за определен срок, включително бил уговорен
срок за мълчаливото им продължаване, но само в случай на
непротивопоставяне на страната. В случая такова противопоставяне очевидно
било налице - обективирано изрично в преговорите и в проекта на
допълнително споразумение, разменен между страните. Дори да се приемела
тезата на Р., че по това „Споразумение“ липсва съгласие, то категорично в
изпратения от „Б.“ ЕООД вариант на споразумение било налице изявление за
прекратяване на Договорите за разпространение от 2016 г. предвид
съгласието за подписване на нови такива. От това ясно следвало, че към
месец декември 2021 г. и следващите го, тези Договори били прекратени и
каквито и вземания да претендирало „Р.К.“ АД за месеците декември- юли
2021 г. с отговора, те нямали своето основание във вече прекратените
договори.
В допълнение на горното, ищецът счита, че твърденията на ответника са
абсолютно противоречиви. Р. твърдяло, че за издадените счетоводни
документи, на които дружеството основавало възражението си за
прихващане, описани на стр. 5 и 6 от отговора, се прилагали Договорите за
разпространение от 2016 г. По-голямата част от представените Фактури и
дебитни известия към тях обаче били за възнаграждения за рекламни услуги,
каквито услуги въобще не били предвидени в Договорите за разпространение
от 2016 г. или в Допълнителното споразумение от 01.02.2018 г.
Ищецът оспорва и твърдението в т. 2.2.3. от отговора, че в т. 1.3. от
Допълнителното споразумение от 17.05.2021 г. страните били предвидили
задължително условие за сключване на нов двугодишен договор. Текстът на
въпросната разпоредба и в двете подписани версии предвиждал, че страните
се съгласяват, че ще проведат добросъвестни преговори за подписването на
нов 2-годишен договор, който ще е приложим от 01.05.2021 г. От текста било
видно, че това не е условие за влизане в сила на Допълнителното
споразумение.
Оспорва също така твърдението на ответника в т. 2.1.3. от отговора, че
„тези по-ниски цени са били свързани с визията на страните, че до 31.12.2020
г. (а впоследствие - най-късно до 01.05.2021г.) между страните ще бъдат
подписани както предвиденото в Договора от 01.02.2018 г. допълнително
споразумение, с което ще преуредят ретроактивно финансовите си отношения
за периода 01.08.2020 г. - 31.12.2020 г., така и нов двугодишен договор“.
Ищецът твърди, че договорка за преуреждане ретроактивно на Финансовите
отношения за периода 01.08.2020 г. - 31.12.2020 г. никога не е имало, нито
пък такава се установявала от представената от ответника писмена
кореспонденция.
17
II. Становище относно направеното с отговора възражение за
прихващане.
Ищецът счита, че направеното с отговора възражение за прихващане е
допустимо, но по същество неоснователно. Оспорва изцяло твърдението, че Р.
имало изискуеми парични вземания към Б. в общ размер от 2 357 687 лв.,
произтичащи от 16 броя фактури и дебитни известия, описани на стр. 5 и 6 от
отговора. В тази връзка подробно излага аргументи по отношение на всеки
един от представените от ответника счетоводните документи:
1. Относно фактура № **********/01.12.2020 г. за 341 683,00 лв. с ДДС:
На първо място, видно от документите, представени от ответника
фактурата била издадена не на стойност 341 683,00 лв. с ДДС, а на стойност
360 000 лв. с ДДС. Не ставало ясно как е формирано твърдяното вземане от
341 683,00 лв. с ДДС и кога е настъпил неговият падеж. Отделно от това
твърди, че фактура № **********/01.12.2020 г. е била платена в цялост от Б.
със следните плащания:
- част от сумата по фактурата в размер на 200 000 лв. била платена от Б.
на 22.12.2020 г.;
- част от сумата по фактурата в размер на 317 лв. била платена от Б. на
17.12.2020 г., като част от по-голямо плащане в размер на 100 000 лв., което
покривало и други фактури;
- част от сумата по фактурата в размер на 59 683 лв. била платена от Б.
на 15.01.2021 г. като част от по-голямо плащане в размер на 100 000 лв., което
покривало и други фактури;
- част от сумата по фактурата в размер на 100 000 лв. била платена от Б.
на 05.01.2021 г.
2. Относно Фактура № **********/01.07.2021 г. за 106 950,00 лв. с ДДС
и Дебитно известие № **********/27.07.2021 г. за 464 000 лв. с ДДС към нея,
Дебитно известие № **********/27.07.2021 г. към Фактура № 126/01.06.2021,
с което данъчната основа на фактурата е увеличена с 464 001,20 лв., с ДДС,
Фактура № **********/02.08.2021 г., обхващаща периода 01.07.-31.07.2021 г.
на стойност 748 001,20 лв. с ДДС и Дебитно известие №
**********/02.08.2021 за 16 000 лв., сДДС към нея:
На първо място, ищецът обръща внимание, че Дебитно известие №
**********/02.08.2021 не е било издадено за сумата от 464 001,20 лв., с ДДС,
както бил посочил ответника на стр. 6 от отговора, а е било издадено за
сумата от 16 000 лв., с ДДС.
Въз основа на горните счетоводни документи Р. претендирало
възнаграждение за разпространение на телевизионни програми за м. май, юни
и юли 2021 г. в размер на 764 001,20 лв.. с ДДС на месец. Ищецът
категорично твърди, че подобна търговска договорка не е била постигната
между страните. В тази връзка излага следните аргументи:
На първо място, както е изложено по-горе, Договорите за
18
разпространение на телевизионни програми от 2016 г. не са били действащи в
периода м. май, юни и юли 2021.
Допълнителното споразумение, което ищецът твърди, че е било
сключено между страните чрез подписване на екземпляри от него и за което
ответникът излагал подробни съображения на стр. 2 и 3 от отговора, било
действало в периода 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. В т. 1.3. от Допълнителното
споразумение било предвидено /и в двете подписани версии/, че страните се
съгласяват, че ще проведат добросъвестни преговори за подписването на нов
2-годишен договор, който ще е приложим от 01.05.2021 г. Такъв договор не
бил подписан. След 01.05.2021г., обаче, Р. започнало да издава фактури на
стойност 300 000 лв. с ДДС, данъчната основа, на които впоследствие
увеличило с издадените дебитни известия.
Посочва, че съгласно съдебната практика, в случите, в които не е
налице сключен писмен договор и между две страни, между които
съществуват трайни търговски отношения, са осъществени периодични
еднородни търговски сделки, всяка фактура за доставка обективира
самостоятелен договор с отделен предмет и цена. Също според съдебната
практика, в случаите, в които не било налице заявка съгласно установена
между страните практика, предложението за сключване на договора се
считало за отправено с издаване на фактурата, а ако ответникът не е
отхвърлил веднага предложението, а е приел и осчетоводил фактурата, като е
отразил в счетоводството си задължението по нея, с оглед разпоредбата на чл.
292, ал. 1 от ТЗ се приемало, че ответникът е приел предложението на ищеца,
и между страните е налице валидно сключен неформален договор.
Ищецът посоча, че ответникът е издал следните счетоводни документи,
на които основава претенцията си за възнаграждение за месеците май, юни и
юли 2021 г.:
- Фактура № 126/01.06.2021 г., обхващаща периода 01.05.-31.05.2021 г.
на стойност 300 000 лв. с ДДС;
- Дебитно известие № **********/27.07.2021 г. към Фактура №
126/01.06.2021, с което данъчната основа на фактурата е увеличена с 464
001,20 лв., с ДДС;
- Фактура № 127/01.07.2021 г., обхващаща периода 01.06.-30.06.2021 г.
на стойност 300 000 лв. с ДДС;
- Дебитно известие № **********/27.07.2021 г. към Фактура №
127/01.07.2021, с което данъчната основа на фактурата е увеличена с 464
001,20 лв., с ДДС;
- Фактура № **********/02.08.2021 г., обхващаща периода 01.07.-
31.07.2021 г. на стойност 748 001,20 лв. с ДДС.
Ищецът твърди, че Дебитно известие № **********/27.07.2021 г.,
Дебитно известие № **********/27.07.2021 г. и Фактура №
**********/02.08.2021 г. били изрично оспорени от Б. с писмо от 18.11.2021
19
г.
От горното се установявало безспорно, че не бил налице сключен
договор за нито един от месеците май, юни и юли, тъй като Б. изрично се е
противопоставило на определеното едностранно от Р. възнаграждение и не е
отразило получените счетоводни документи в счетоводството си.
В случай че съдът приеме, че въпреки факта на издаването на дебитните
известия, за месеците май и юни са налице сключени договори за
разпространение на телевизионни програми за първоначалната стойност на
Фактура № 126/01.06.2021 г. и Фактура № 127/01.07.2021 г., то ищецът
твърди, че двете фактури са напълно погасени от Б. с плащанията, извършени
в периода 07.06 - 26.07.2021 г.
3. Относно Фактура № **********/29.01.2021 г. за 36 000 лв. с ДДС,
Фактура № **********/26.02.2021 г. за 36 000 лв. с ДДС и Фактура №
**********/31.03.2021 г. за 36 000 лв. с ДДС.
Ищецът посочва, че основанието на Фактура № **********/29.01.2021 е
„реклама по договор м. 01.2021 г.“. Основанието на Фактура №
**********/26.02.2021 г. е „реклама по договор м. 02.2021 г.“ и основанието
на Фактура № **********/31.03.2021 г. е „реклама по договор м. 03.2021 г."
От основанията на посочените фактури не ставало ясно на какъв договор се
позовава ответникът. Твърди, че страните не били постигали договорка Р. да
предоставя рекламни услуги на Б. за периода януари - март 2021 г. срещу
възнаграждение в размер на 36 000 лв. на месец с ДДС.
Ищецът твърди, че за периода януари - март 2021 г. страните били
постигнали договорка Б. да заплаща на Р. фиксирано месечно възнаграждение
от 20 000 лева, без ДДС или 24 000 лв. с ДДС за реализиране/излъчване на
търговски съобщения.
Р. не било предоставяло на Б. в разглеждания период нито рекламни
услуги, нито услуги по реализиране / излъчване на търговски съобщения,
доказателства за такива извършени услуги не били представени от ответника,
поради което ищецът твърди, че Б. не дължало плащане по издадените
фактури. Относно Фактура № **********/29.01.2021 г. - същата никога не е
била изпращана / получавана от Б..
При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че
фактурираните рекламни услуги съвпадат като предмет с предмета на
споразумението и че са били извършени от Ответника, то ищецът счита, че
задълженията били платени изцяло в договорения размер от 24 000 лв. с ДДС
за месеците февруари и март 2021 г. с плащане от 16.07.2021 г.
4. Относно Фактура № **********/29.04.2021 г. за 24 000 лв. с ДДС,
Фактура № **********/31.05.2021 г. за 24 000 с ДДС и дебитно известие към
нея № **********/02.08.2021 г. за 12 000 лв. сДДС, Фактура №
**********/30.06.2021 г. за 24 000 лв. с ДДС и дебитно известие №
**********/02.08.2021 г. за 12 000 лв., фактура № **********/30.07.2021 г. за
36 000лв. сДДС.
20
С издадените фактури и дебитни известия на практика ответникът
твърдял, че за м. април страните били договорили възнаграждение за
„рекламни услуги“ на стойност 24 000 лв., а за месеците май, юни и юли - 36
000 лв с ДДС.
На първо място, ищецът обръща внимание, че фактура №
**********/30.07.2021 г. за 36 000 лв. с ДДС не била приложена в копие за
ищеца.
На второ място, поради липса на писмен договор, уреждащ
взаимоотношенията между страните в периода май, юни и юли 2021 г. счита,
че всяка фактура за доставка следва да се разглежда като самостоятелен
договор с отделен предмет и цена.
Дебитно известие № **********/02.08.2021 г., дебитно известие №
**********/02.08.2021 г. и фактура № **********/30.07.2021 г. сбили
изрично оспорени от Б..
От горното се установявало безспорно, че не бил налице сключен
договор за извършване на рекламни услуги, каквото било основанието,
посочено във фактурите за нито един от месеците май, юни и юли, тъй като
ответникът изрично се бил противопоставил на едностранно определеното от
ищеца възнаграждение и не бил отразил получените счетоводни документи в
счетоводството си.
В случай че съдът приеме, че са налице сключени споразумения между
страните за извършване на рекламни услуги за месеците май, юни и юли, то
ищецът твърди, че такива услуги не са били предоставяни от Р., поради което
и Б. не дължало възнаграждение.
В случай че съдът приеме, че са налице сключени споразумения между
страните за извършване на рекламни услуги за месеците май и юни за
стойността на първоначално издадените фактури (Фактура №
**********/29.04.2021 г., Фактура № **********/31.05.2021 г. и Фактура №
**********/30.06.2021 г.), както и че такива услуги реално са били
предоставени от ответника, то ищецът твърди, че същите са били погасени в
договорения размер от 24 000 лв. с ДДС на месец със следните плащания,
извършени от Б. към Р.:
- Плащане от 14.07.2021 г. на стойност 324 000 лв.;
- Плащане от 16.07.2021 г. на стойност 54 000 лв.
5. Относно фактура № **********/31.05.2021 г. за 13 500 лв.
Предвид всички изложени по-горе аргументи ищецът оспорва
дължимостта на претендираната от ответника неустойка, при условията на
евентуалност нейния размер.
Също така, фактура № **********/31.05.2021 г. била изрично оспорена
от ищеца.
III. Ищецът твърди, че била налице злоупотреба с право от страна на
ответника.
21
Посочва, че издадените от ответника дебитни известия, описани на стр.
6 от отговора, които ищецът разглежда детайлно по-горе по отношение на
тяхната дължимост, разглежда същите и относно процесуалното поведение на
ответника по т.д. № 1334/2021 на Софийски градски съд - дело образувано по
молба на ответника за откриване на производство по несъстоятелност на
ищеца Б.. В тази връзка излага следното:
1. За периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2020 г. Р. фактурирало, а Б. е
заплащало общо възнаграждение за разпространение на всички програми в
размер на 500 000 лв., с ДДС, на месец.
2. За периода от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. Р. фактурирало, а Б. е
заплащало за разпространението на всички програми възнаграждение в
размер на 360 000 лв., с ДДС, на месец и за рекламни услуги 36 000 лв., с ДДС
на месец.
3. За периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. Р. издало фактури на Б. за
разпространението на всички програми сума в размер на 360 000 лв., с ДДС и
за рекламни услуги 36 000 лв. с ДДС на месец.
4. За периода от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. Р. фактурирало на Б. за
разпространението на всички програми фиксирана месечна сума от 300 000
лв., с ДДС на месец. За същия период Р. издало фактури за рекламни услуги
на стойност 24 000 лв. с ДДС на месец.
5. На 12.07.2021 г. Р. подало молба за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на Б., въз основа на която било образувано т.д.
1334/2021 г. на Софийски градски съд. В молбата Р. се легитимирало като
кредитор с вземане в общ размер от 1 603 050 лв., които твърди, че
произтичали от: а) фактури, издадени за предоставени права за
разпространение на телевизионни програми за периода януари - март 2021 г.
на стойност 360 000 лв, с ДДС всяка и фактури за реклама за същия период на
стойност 36 000 лв., с ДДС всяка; б) фактури, издадени за предоставени права
за разпространение на телевизионни програми за периода април и май 2021 г.
на стойност 300 000 лв, с ДДС всяка и фактури за реклама за същия период на
стойност 24 000 лв., с ДДС всяка.
6. Въпреки наличието на висящ съдебен спор и без да е налице
признание на иска, Б. погасило изцяло и в пълен размер претендираната от Р.
с молбата за откриване на производство по несъстоятелност сума:
- 240 000 лв. на 07.06.2021 г., представляваща частично плащане по
фактура 122/01.02.2021 г.;
- 30 000 лв. на 02.07.2021 г., представляваща остатък от дължимо
плащане по фактура 122/01.02.2021 г.;
- 324 000 лв. на 14.07.2021 г., представляваща дължима сума за м.
февруари 2021 г.;
- 54 000 лв. на 16.07.2021 г., представляваща дължима сума за м. януари
2021 г.;
22
- 1 225 050 лв. на 26.07.2021г., представляваща доплащане до
претендираната от Р. в молбата за откриване на производство по
несъстоятелност (т.д. № 1334/2021 г. на СГС) сума от 1 603 050 лв. с ДДС.
- 40 лв. на 26.07.2021 г., представляваща доплащане до претендираната
от Р. в молбата за откриване на производство по несъстоятелност (т.д. №
1334/2021 г. на СГС) сума от 1 603 050 лв. с ДДС.
7. След като на 26.07.2021 г. било извършено и последното плащане от
страна на Б., на 27.07.2021 г. Р. изведнъж едностранно решило да прилага
условията на Договорите за разпространение от 2016 г. (Договор от
01.01.2016 г. за разпространение на телевизионни програми TV+ и F+,
изменен с Анекс от 03.01.2018 г.; Договор от 28,04.2016 г. за разпространение
на ТВ програми Action +; Договор от 28.04.2016 г. за разпространение на ТВ
програми Cinema +; Договор от 28.04.2016 г. за разпространение на ТВ
програми Comedy + и Договор от 28.04.2016 г. за разпространение на ТВ
програма Спорт +,) и издало две дебитни известия към фактурите за
предоставени права за разпространение за месец май и юни 2021 г. (Дебитно
известие № **********/27.07.2021 г, и Дебитно известие №
**********/27.07.2021 г.), всяко на стойност 464 001,20 лв. с ДДС (с което
общата стойност на възнаграждението за всеки от месеците май и юни
възлизала на 764 001,20 лв.). На 02.08.2021 г. Р. издало фактура за
предоставени права за разпространение за месец юли на стойност 764 001,20
лв. (Фактура № **********/02.08.2021 г.), както и още две дебитни известия
към фактурите за реклама за месеците май и юни (Дебитно известие към нея
№ **********/02.08.2021 г и Дебитно известие № **********/02.08.2021 г.)
и фактурата за реклама за месец юли (фактура № **********/30.07.2021 г.)
вече на стойност 36 000 лв. с ДДС.
8. На 03.08.2021 г. Р. подало в производството по т.д. 1334/2021 молба
за изменение на първоначалната молба за откриване на производство по
несъстоятелност, с която признавало, че първоначалната сума от 1 603 050 лв.
била платена от Б. и вече се легитимира като кредитор с вземанията по
дебитните известия за месец май и юни 2021 г. (Дебитно известие №
**********/27.07.2021 г. и Дебитно известие № **********/27.07.2021 г.) и с
новоиздадената фактурата за месец юли 2021 (Фактура №
**********/02.08.2021 г.).
Според ищеца, горното идвало да покаже, че повече от 3 години след
като Р. е започнало да фактурира на Б. по-ниска сума от първоначално
уговорената в Договорите за разпространение от 2016 г. и след като е станало
ясно, че дружеството е загубило процесуалната си легитимация в
производството по чл. 625 от ТЗ срещу Б.. Р. решило да измени едностранно
данъчната основа по вече издадени Фактури за разпространение на
телевизионни програми. В допълнение Р. започнало да издава и фактури за
„рекламни услуги" без да е налице търговска договорка за това и без реално
такива услуги да са били предоставени. Ищецът счита, че целта е да се увреди
23
Б. и да се обяви дружеството в несъстоятелност. Налице била злоупотреба с
право, поради което счита, че на това самостоятелно основание възражението
за прихващане не следвало да бъде уважено. Счита, че злоупотреба с право
има, когато е налице използване на едно субективно право в противоречие с
неговото предназначение и с цел да се увредят чужди права и законни
интереси, което не се допускало (се забранявало) от разпоредбите на чл. 57,
ал. 2 на Конституцията и чл. 8, ал. 2 от ЗЗД.
Постъпил е допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с
който ответникът взема следното становище:
1. Относно твърденията и оспорванията по разд.1, т.1 от ДИМ:
Счита, че след като в подписаното от страните Споразумение за
прихващане от 30.06.2021г. те са се договорили оставащата след
прихващането сума от 335 507, 03 лв. да бъде предмет на допълнително
споразумение (за прихващане), то претенцията на ищеца за дължима от
ответника лихва за забава върху тази сума, начислена считано от 30.06.2021г.,
е неоснователна и недоказана.
2. Относно твърденията и оспорванията по разд.1, т.2 от ДИМ.
2.1 В т.2 от ДИМ ищецът твърдял, че Договорите за разпространение от
2016г, на които ответникът основава претенциите си, били прекратени на
31.05.2018г. и при условията на евентуалност - с изтичането на срока им.
Ответникът посочва, че в първоначалния отговор е посочил конкретните
дати, на които изтичат сроковете на всеки един от петте Договора за
разпространение, които моли да бъдат взети предвид при разрешаването на
спора.
2.2 Ищецът интерпретирал по удобен за него, но крайно неубедителен
начин, клаузите на подписаното от страните Допълнително споразумение от
01.02.2018г., пропускайки, че в неговия чл.2, т.1.3 страните били договорили
изрично, че след изтичането на срока му на 31.05.2018г., цит.: „ще сключат
допълнително споразумение, с което ще предоговорят условията по
Договорите за предоставяне на съдържание, като, включително, но не само
размера на дължимото възнаграждение“.
Счита, че според трактовката на ищеца, отношенията между страните
след 31.05.2018г., продължили да съществуват — не на базата на Договорите
за разпространение от 2016г., (чието действие не е било прекратено нито с
подписването на Допълнителното споразумение от 01.02.2018г., нито с
изтичането на срока му), а на базата на изцяло нови периодични еднородни
сделки, обективирани в издавани от ответника и заплащани от ищеца месечни
фактури, като всяка фактура за доставка обективирала самостоятелен,
неформален договор с отделен предмет и цена. По този начин, според ищеца,
новите отделни неформални договори заместили на практика Договорите за
разпространение от 2016г., които следвало да се приемат за прекратени,
считано от 31.05.2018г.
Ответникът посочва, че ищецът пропускал факта, че и основанието за
24
издаването им (което реферира към Договорите за разпространение от 2016г.)
и дължимата месечна цена (500 000 лева с ДДС), посочени във всяка от
фактурите, издадени от ответника във връзка с разпространението на
програмите му от ищеца, през периода: 01.02.2018г. - 01.09.2020г., били едни
и същи, т.е. нямало никакво основание да се кредитира тезата му, че ставало
въпрос за отделни сделки, предмет на отделни неформални договори,
обективирани във фактури. Отбелязва, че горната теза на ищеца не
кореспондирала дори с представените към допълнителната му ИМ
доказателства (банкови извлечения за извършени плащания на дати
17.12.2020, 22.12.2020, 05.01.2021 и 15.01.2021), от които било видно, че като
основание за извършването на преводите бил посочен Договор от 01.01.2016г.
Този факт показвал красноречиво, че освен правно неиздържана, тезата на
ищеца била и обективно невярна.
2.3 При условията на евентуалност ищецът твърдял, че Договорите за
разпространение били прекратени с изтичането на срока им, като излагал в
тази връзка абсурдна правна конструкция, че: в резултат на водени преговори;
най-късно на 27.04.2021г, - датата на съставяне на Допълнително
споразумение от 17.05.2021г. страните били декларирали в т.VI от
преамбюла, че са постигнали принципно съгласие да преуредят отношенията
си по повод разпространението на ТВ програмите като подпишат нов
двугодишен договор, който да замести Договорите за разпространение и
който ще влезе в сила от 01.05.2021г., и независимо от липсата на подписан
такъв, волята на страните, обективирана в преговорите и в текста на това
споразумение била ясна и същото следвало да се тълкува като прекратяване
на Договорите за разпространение (стр.2-3 от ДИМ).
2.4 Ответникът счита за не по-малко абсурдна и тезата на ищеца, че
Договорите за разпространение били прекратили действието си поради
неговото писмено противопоставяне на мълчаливото им продължаване, за
което твърдял, че е: „обективирано изрично в преговорите и в проекта на
допълнително споразумение, разменен между страните“. Посочва, че
Доколкото подписаният от него вариант на допълнително споразумение бил с
дата 17.05.2021г., то към същата сроковете на Договорите вече са били
продължени мълчаливо. Това било категорично така, т.к. съгласно
разпоредбите на чл.3, ал.2 от Договорите за разпространение на програмите
„Спорт+"; „Cinema+"; „Comedy+" и „Action+" (сключени съответно на
01.02.2016г. и 28.04.2016г.) и чл.14, ал.2 от Договора за разпространение на
програмите „ТВ+"; „Еф+" (сключен на 01.01,2016г.), цит.: „Ако до 1 месец
преди изтичането на срока на Договора някоя от страните не е поискала
писмено прекратяването му, същият се счита автоматично продължен за срок
от 12 месеца. Правилото на предходното изречение може да бъде прилагано -
многократно и без ограничение“.
2.5 Ответникът твърди, че няма никакво „абсолютно противоречие“,
както считал ищеца, в обстоятелството, че в релевираното с ОИМ възражение
за прихващане ответникът е посочил и свои вземания по фактури и дебитни
25
известия за дължими от ищеца възнаграждения, във връзка договорени
рекламни услуги. Това било така, т.к. съгласно чл.103 от ЗЗД, когато две лица
си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях,
ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си.
2.6 Посочва, че ищецът оспорвал твърдението на ответника (в т.2.2.3 от
отговора му на ИМ) като заявявал, че подписването на нов 2-годишен договор
за разпространение не било условие за влизане в сила на допълнителното
споразумение, удобно подминавайки факта, че именно такова условие било
залегнало в чл.5 от подписания от ответника (на 12.05.2021г.) вариант на
допълнително споразумение, цит.: „С оглед избягване на всякакво съмнение,
Договорите за разпространение на ТВ програми от 2016г. и Договора от
01.02.2018г. ше прекратят действието си. считано от деня на влизане в сила на
сключения от страните нов двугодишен договор за разпространение на ТВ
програмите“.
2.7 Ответникът посочва, че ще остави изцяло на преценката на съда, до
колко отговаря на установените по делото факти твърдението на ищеца, че
никога не е имало договорка между страните за ретроактивно преуреждане на
финансовите им отношения, за периода: 01.08.2020- 31.12.2020г.
3. Относно твърденията и оспорванията по разд. II, т.1 от ДИМ:
Ответникът посочва, че ищецът твърдял, че фактура №
**********/01.12.2020г., която действително била за сумата от 360 000 лв. с
ДДС, била заплатена от него в цялост, с четири частични плащания,
извършени на 17.12.2020г., 22.12.2020г., 05.01.2021г. и 15.01.2021г. В същото
време от представените към допълнителната ИМ преводни нареждания от
същите дати, за извършени плащания към ответника (в общ размер от 500 000
лв.), това твърдение на ищеца не можело да се установи, доколкото
основанията за преводите не реферирали към въпросната фактура, а към
Договор от 01.01.2016г.
4. Относно твърденията и оспорванията по разд.II, т.2 от ДИМ:
4.1 Забележката на ищеца, че Дебитно известие № ********** /
02.08.2021г. е издадено за сумата от 16 000 лв. с ДДС, ответникът счита за
коректна.
4.2 Обстоятелството, че ищецът не признавал и поради това не
осчетоводявал вземанията на ответника за месеците май, юни и юли 2021г. -
съвсем не означавало, че те не се дължали от него. Обстоятелството, че
изрично бил оспорил дебитните известия (с №********** и № ********** от
27.07.2021г.) и фактура № ********** / 02.08.2021г. не променяло по никакъв
начин изискуемостта на вземанията по тях. Това важало и по отношение на
останалите му твърдения в ДИМ, че бил оспорил изрично част от издадените
му фактури и дебитни известия, приложени към ОИМ.
Подробни доводи за дължимостта на сумите по тези фактури и дебитни
известия, били изложени както в ОИМ, така и по-горе в т.2.1 - 2.6.
26
5. Относно твърденията и оспорванията по разд.II, т.3 от ДИМ:
5.1 Ответникът твърди, че не отговаряло на фактите твърдението на
ищеца (на стр.6, абз.2 от ДИМ), че: „Р. не е предоставяло на Б. в разглеждания
период (януари - март 2021г.) нито рекламни услуги, нито услуги по
реализиране/излъчване на търговски съобщения“
5.2 Относно твърдението на ищеца (в същия абзац), че фактура №
********** / 29.01.2021г. не му била изпращана и не била получавана от него
- това не означавало, че вземането по нея не е изискуемо и не се дължи.
Доколкото същата е приложена към връчения му ОИМ, то тя следвало да се
счита за получена от него, в който смисъл била и константната съдена
практика.
5.3. Ищецът твърдял, при условията на евентуалност (на стр.6, абз.3 от
ДИМ), че ако по делото бъде прието, че фактурираните рекламни услуги са
извършени от ответника, то за месеците 02-03.2021г. тези задължения били
платени изцяло на 16.07.2021г. в договорения размер от по 24 000 лв. с ДДС
месечно, което се установявало от банково извлечение № 134 / 19.07.2021г.,
приложено като доказателство, което ответникът оспорва с аргумента, че от
съдържанието на същото не можело да бъде направен извод, че с извършения
превод от 54 000 лева, с основание: „дължими суми за м.януари 2021г. -
доплащане по споразумение"“, се погасяват вземанията по горепосочените
фактури.
6. Относно твърденията и оспорванията по разд.II, т.4 от ДИМ:
6.1 Във връзка с твърдяното на стр.6, абз.6 от ДИМ, ответникът
посочва, че въпреки, че ищецът не доказвал по никакъв начин твърдението си,
че към ОИМ не бил приложен препис от фактура № ********** /
30.07.2021г., то такъв щял да му бъде предоставен и с допълнителния отговор
на ИМ.
6.2 Във връзка с твърдяното на стр.6, абз.5 от ДИМ, ответникът
пояснява, че от изложеното в т.2.1.3 и т.2.1.4 от ОИМ можело да бъде
направен логичен извод за причините, поради които възнаграждението за
рекламни услуги за м.април 2021г. е било в размер от 24 000 лв. с ДДС, а за
месеците май, юни и юли 2021г. е станало 36 000 лв. с ДДС.
6.3. Абсолютно невярно и заблуждаващо било твърдението на ищеца
(на стр.6, абз.7 от ДИМ), че за месеците май, юни и юли 2021г. липсвал
подписан договор за извършване на рекламни услуги, каквото основание било
посочено във фактурите за тези месеци. Напротив, налице бил подписан от
страните Договор за реклама от 01.04.2020г., който бил с първоначален срок
от 24 месеца и в чийто чл.2 било предвидено, че: „Сумите на дължимите от
рекламодателя възнаграждения се определят в подписаните от страните
медийни планове, съобразно действащата тарифа на телевизията за излъчване
на търговски съобщения в телевизионните й програми, като техните
окончателно дължими размери се конкретизират в съответните месечни
фактури за предоставените рекламни услуги“.
27
Отделен бил въпросът, до колко състоятелно е твърдението на ищеца
(на стр.6, абз.9 от ДИМ), че ответникът изрично се бил противопоставил на
едностранно определеното от ищеца възнаграждение и не бил отразил
получените счетоводни документи в счетоводството си.
6.4 Ищецът твърдял невярно (на стр.6, абз.10 от ДИМ), че Р.К. АД не
било предоставяло на Б. ЕООД рекламни услуги за месеците май, юни и юли
2021г., поради което последното не дължало възнаграждение.
6.5 Паралелно с горното обаче, ищецът твърдял, че бил заплатил сумите
по издадените му фактури № **********/29.04.2021, №
**********/31.05.2021 и № **********/30.06.2021 - в договорения размер от
24 000 лв. с ДДС на месец, за което представял като доказателства -
извлечения от банкови преводи от 14.07.2021 (за 324 000 лв.) и от 16.07.2021
(за 54 000 лв.), които ответникът заявява, че оспорва с аргумента, че от
съдържанието им не можело да бъде направен извод, че с извършените
плащания се погасявали вземанията по горепосочените фактури. Видно от
тези „доказателства“, на 14.07.2021г. бил направен превод от 324 000 лева, с
основание: „дължими суми за м.февруари 2021 по споразумение“ , а на
15.07.2021г. бил направен превод от 54 000 лева, с основание: „дължими суми
за м.януари 2021г. - доплащане по споразумение“.
7. Относно твърденията и квалификациите по разд. III от ДИМ:
С оглед на изложеното в представените по делото отговори, ответникът
посочва, че оставя без коментар твърденията на ищеца за съществуваща
злоупотреба с право от страна на ответника.
Единственото твърдение на ищеца, на което имало смисъл да бъде
отговорено, било че целта на Р.К. АД никога не е била да увреди Б. ЕООД
като го обяви в несъстоятелност. Това било абсолютно неправдоподобно и
злонамерено твърдение. Незавидното финансово състояние на Б. ЕООД през
последните 3 години се потвърждавало от Доклада на независимия одитор
„КПМГ Одит“ ООД, извършил одита на годишния му финансов отчет за
2020г., заверявайки го с отрицателно мнение и общо 16 резерви. В тази връзка
и за да бъде съвсем ясно, какво е реалното финансово състояние на Б. ЕООД и
дали действително не са налице предпоставки за обявяването му в
несъстоятелност, ответникът цитира част от одиторския доклад.
Съдът като взе предвид становищата, възраженията и доводите на
страните по спора, и обсъди представените доказателства, намира за
установено следното:
По отношение на предявените искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за
сумите: 335 507,40лв., дължима по споразумение за прихващане от
30.06.2020г., ведно с лихва за забава в размер на 36 533,03лв. за периода от
01.07.2020г. до датата на подаване на исковата молба; за сумата 36 000лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на
изключителни права върху аудиовизуални произведения от 16.0.2020г. за
28
периода от 01.01.2020г., ведно с лихва за забава в размер на 2 080лв. за
периода от 01.01.2021г. до датата на подаване на исковата молба; за сумата
30 843,75 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за наем на
недвижим имот от 04.01.2016г. за период от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.,
ведно с лихва за забава в размер на 1782 лв. за периода от 01.01.2021г. до
датата на подаване на исковата молба; за сумата 2160лв., представляваща
възнаграждение по договор за наем на автомобили от 01.07.2017г. за
предоставяне услуги в периода юли 2020г. – декември 2020г., ведно с лихва
за забава в размер на 124,80лв. за периода от 01.01.2021г.; за сумата 1482 лв.,
представляващи дължими суми по издадени фактури за гориво, ведно със
законната лихва върху всички главници от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане, в становището си по същество
ответникът счита, че те следва да бъдат отхвърлени поради извършено
съдебно прихващане, което е направено с отговора на исковата молба, заради
дължими насрещни вземания от страна на „Р.К.“ АД към „Б.“ ЕООД.
По отношение на иска по чл. 55 от ЗЗД за платени без основание
216 000лв. ответникът счита, че тази претенция е неоснователна, но в случай
че съдът приеме, че сумата се дължи, то и този иск да бъде отхвърлен поради
извършено прихващане, което също е направено в отговора на исковата
молба.
По делото не е спорно, че страните на 30.06.2020г. са сключили
споразумение за прихващане на вземания и задължения, съгласно което след
прихващане на ликвидни и изискуеми задължения на „Р.К.“ АД към „Б.“
ЕООД / в общ размер на 2 644 004лв./ с ликвидни изискуеми задължения на
„Б.“ ЕООД към „Р.К.“ АД /в общ размер на 2 308 497лв./, за останалата сума
от 335 507 лв. страните са се договорили, че тя ще бъде предмет на
допълнително споразумение, като такова споразумение се установи по
делото, че не е сключвано по – късно.
Спорен въпрос по делото е от кой момент е настъпило прекратяването
на действието на договорите за разпространение на телевизионни програми
от ответника, сключени през 2016г. По делото е представено и прието като
доказателство предизвестие от 01.07.2021г., което „Б.“ ЕООД е отправило до
ответника, че считано от 01.08.2021г. ще считат за автоматично прекратени
договорите за разпространение на програмите – шест на брой, сключени през
2016г., както и договора от 01.02.2018г. На 19.07.2021г. по повод това
предизвестие ответникът е изразил становище, че в договорите не е уредена
възможност за едностранно предсрочно прекратяване чрез едномесечно
предизвестие, а действието им съгласно чл. 25, ал. 1 се прекратява с
изтичането на срока им, освен ако не са били мълчаливо подновени.
Ответникът се е позовал на чл. 25, ал. 2 от договорите, според който те могат
да бъдат предсрочно прекратени по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено, при откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация
по отношение на някоя от страните по договора и в други предвидени със
закон случаи. Ответникът е отговорил, че приема това предизвестие за
29
прекратяване на договорите считано от 01.08.2021г. и че не желае след тази
дата действието им да бъде мълчаливо продължено.
С оглед уговорките в договорите и изявленията на страните във връзка с
тяхното прекратяване, съдът приема, че договорите са прекратили действието
си от 01.08.2021г., а не както твърди ищеца, че действието е прекратено още
през месец април 2021г. След като договорът е прекратен от 01.08.2021г., то
ползваните ТВ услуги, които са предоставени от ответника следва да бъдат
заплащани и за периода от 31.05.2021г. до 31.07.2021г.
Ищецът твърди, че между страните е постигнато допълнително
споразумение с краен срок на действие 30.04.2021г. Това допълнително
споразумение от 27.04.2021г. не е подписано от ответника. Налице са два
отделни документа, всеки от които е подписан само от едната страна, което
говори, че не е налице двустранно подписано споразумение, а на практика
всяка една от страните е предложила вариант на споразумение, който в цялост
не е възприет от другата страна. В крайна сметка, съдът намира, че
допълнително споразумение, с което да се прекрати действието на договорите
от 2016г. и от 2018г. не е сключено, тъй като от страните са направени
различни предложения, които съдържат различни клаузи и не е налице
документ, който да е одобрен и двустранно подписан. С оглед на това следва
да се приеме, че договорите за разпространение от 2016г. и договора от 2018г.
са продължили действието си след 30.04.2021г. Във всички договори за
разпространение е уговорена клауза, според която, ако до един месец преди
изтичането на срока на договора някоя от страните не е поискала писмено
прекратяването им, същият се счита автоматично продължен за срок от
дванадесет месеца. Никоя от страните не е предприела действия за избягване
на автоматичното продължаване на сроковете на договорите за
разпространение. Няма доказателства и преди 01.08.2021г. ищецът да е
преустановил разпространението на ТВ програмите на ответника в мрежата
си. Установено е че за периода, предмет на проекта за допълнително
споразумение, до 30.04.2021г. ответникът е направил отстъпки от дължимото
по петте договора за разпространение възнаграждение, но за периода следващ
края на април 2021г. до датата на прекратяването на договорите – 01.08.2021г.
е било дължимо възнаграждение, договорено в първоначално сключените
договори. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора за разпространение на две от
програмите от 01.01.2016г., дължимото възнаграждение е фиксирано на
500 000лв. с ДДС. Съгласно чл. 15, ал. 2 от същия договор това
възнаграждение е изискуемо в срок от деветдесет дни от датата на получаване
на съответната месечна фактура. По този договор ответникът първоначално е
фактурирал за месеците май и юни 2021г. по 300 000лв. с ДДС вместо по
500 000лв. Разликата по – късно е дофактурирана с дебитни известия, които
са приложени като писмени доказателства. Тези различия се дължат на
направените от ответника отстъпки от цената във връзка с водените
преговори за допълнително споразумение. След като тези преговори не са
довели до подписване на споразумение, през месец юли 2021г. ответникът е
30
фактурирал дължимо възнаграждение от 500 000лв. с ДДС. С оглед на тези
данни съдът приема, че за месеците май, юни и юли 2021г. до прекратяване
на договорите на 01.08.2021г. задълженията на ищеца към ответника са в
размер на 1 500 000лв. с ДДС.
По останалите четири договора за разпространение и по отношение на
тяхното действие и тяхното прекратяване съдът намира, че са приложими
посочените по – горе изводи, като по тези договори съгласно чл. 4, ал. 1 е
гарантирано минимално месечно възнаграждение от 36 000лв. с ДДС. За
периода от 30.04.2021г. до 31.07.2021г. общият размер на насрещните
вземания, които има ответника е в размер на 432 000лв. с ДДС.
Ответникът доказа, че има и вземания от договора за реклама от
01.04.2021г., който е прекратил действието си на 01.04.2022г. От
заключението на назначената съдебнотехническа експертиза се установи, че
през периодите 01.01.2021г. до 31.03.2021г. и от 01.05.2021г. до 31.07.2021г.
ответникът е излъчвал рекламни клипове по три от каналите си. От
допълнителното заключение на съдебносчетоводната експертиза се установи,
че насрещните вземания на ответника, произтичащи от договор за реклама от
01.04.2020г. възлизат на 253 500лв. с ДДС. Ищецът не е осчетоводил и не е
заплатил задълженията си по издадените фактури от 31.07.2021г. за 36 000лв.
с ДДС, от 31.05.2021 за 13 500лв. с ДДС и съответните дебитни известия към
фактурите за всяко по 12 000лв. с ДДС, или общо не е заплатена сумата от
73 500лв. с ДДС.
С оглед изложеното по – горе, следва да се приеме, че ответникът има
насрещни вземания от ищеца в общ размер на 2 005 500лв., които надвишават
исковите претенции и с които ответникът претендира да се извърши
прихващане. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат пари
или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо или ликвидно може да го прихване срещу задължението си. В чл.
104 от ЗЗД е посочено, че прихващането се извършва чрез изявление на
едната страна отправено до другата и че двете насрещни вземания се считат
за погасени до размера на по - малкото от тях от деня, в който прихващането е
могло да се извърши. Прихващането е способ за погасяване на две насрещни
задължения до размера на по – малкото от тях, като е нужно вземанията на
прихващата страна да са изискуеми и ликвидни, а насрещното да е
изпълняемо. Такова изявление за прихващане ответникът е направил с
отговора на исковата молба, като в заключение той не оспорва
основателността на исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и иска да
се отхвърлят като погасени чрез прихващане. По отношение на иска по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД се твърди, че той е неоснователен, но алтернативно също прави
изявление да бъде извършено прихващане и на тази претенция, като искът на
това основание бъде отхвърлен.
От представените писмени доказателства и заключението на
съдебносчетоводната експертиза, съдът намира, че предявените от ищеца
31
искове за неплатени суми във връзка със споразумението за прихващане от
30.06.2020г. и искът за присъждане на мораторна лихва върху тази сума са
основателни. Основателни са и исковете за дължими суми за предоставени на
неизключителни права върху аудиовизуални произведения по договор от
16.06.2020г. за 36 000лв. и за дължима мораторна лихва върху тази главница.
Основателни и доказани са исковете за дължимо възнаграждение по договор
за наем не недвижим имот и наем на автомобили, заедно с мораторната лихва
върху тях, както и искът с правно основание чл. 55, ЗЗД за платени без
основание 216 000лв. и за законната лихва върху тези искове от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Тези искове са в
общ размер на 662513лв. общо. Независимо от основателността на тези
искове същите следва да бъдат отхвърлени, тъй като съдът намира, че са
налице условията за извършване на съдебно прихващане с дължими суми от
страна на ищеца към ответника за вземания, които са във връзка с договорите
от 2016г. и договора от 2018г., както и договорът за реклама от 01.04.2020г.,
тъй като тези вземания са в по – голям размер от исковите претенции, а
именно в размер на 2 005 500лв. и следва да се допусне прихващане до
размера на по – малкото от тях от деня, в който прихващането може да бъде
извършено. Възражението за прихващане е направено своевременно с
отговора на исковата молба и следва да бъде уважено. Следва да се посочи, че
по свое дело № 97/2022г. състав на Апелативен съд – Пловдив с Решение №
249/19.05.2022г., макар и по повод молба за откриване на производство по
несъстоятелност е приел за част от процесните суми, че са налице условията
за извършване на прихващане и е потвърдил Решение № 124/22.11.2021г. по
т.д. № 1258/2021г. на Окръжен съд – С.З., с което е отхвърлена молбата на
„Б.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Р.К.“ АД.
Макар и тези мотиви да не се ползват със сила на присъдено нещо, съдът
намира че изводите, до които е стигнал въззивния съд относно условията за
извършване на прихващане съвпадат с изводите на съда по настоящото дело.
На ответника, с оглед отхвърляне на исковете, следва да се присъдят
направените по делото разноски общо в размер на 10 600лв., включващи
адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на съдебнотехническа
експертиза, за които разноски ответникът е представил списък по чл. 80 от
ГПК.
Водим от всичко изложено, Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С., ул. ****
против „Р.К.“ АД, ЕИК ****, гр. С.З., ул. **** искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД за сумите: 335 507,40лв., дължима по споразумение за прихващане от
30.06.2020г., ведно с лихва за забава в размер на 36 533,03лв. за периода от
01.07.2020г. до датата на подаване на исковата молба; за сумата 36 000лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на
32
изключителни права върху аудиовизуални произведения от 16.0.2020г. за
периода от 01.01.2020г., ведно с лихва за забава в размер на 2 080лв. за
периода от 01.01.2021г. до датата на подаване на исковата молба; за сумата 30
843,75 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за наем на
недвижим имот от 04.01.2016г. за период от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.,
ведно с лихва за забава в размер на 1782 лв. за периода от 01.01.2021г. до
датата на подаване на исковата молба; за сумата 2160лв., представляваща
възнаграждение по договор за наем на автомобили от 01.07.2017г. за
предоставяне услуги в периода юли 2020г. – декември 2020г., ведно с лихва
за забава в размер на 124,80лв. за периода от 01.01.2021г.; за сумата 1482 лв.,
представляващи дължими суми по издадени фактури за гориво, ведно със
законната лихва върху всички главници от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане, както и иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за
платени без основание 216 000лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане КАТО
ПОГАСЕНИ чрез извършване на прихващане на насрещни ликвидни и
изискуеми парични вземания на „Р.К.“ АД към „Б.“ ЕООД общо в размер на
2 005 500лв.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С., ул. **** да заплати на „Р.К.“
АД, ЕИК ****, гр. С.З., ул. **** направените по делото разноски общо в
размер на 10 600лв. /десет хиляди и шестстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Пловдивски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
33