Решение по дело №1710/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г.К.К. ***, против решение № 780 от 01.08.2023 г. по административно дело № 2073/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата и против заповед за задържане на лице № 3292-зз-228/31.05.2023 г. на младши инспектор, Четвърто районно управление/ РУ/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ ОД МВР/ Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалните си представители, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че решението на районния съд е неправилно. Иска да се отмени, както и заповедта за задържане. Алтернативно моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира разноски.

Ответникът - младши инспектор, Четвърто РУ, ОД МВР Бургас, Радина Костова, редовно уведомена, се явява лично и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

С решение № 780 от 01.08.2023 г. по административно дело № 2073/2023 г., Районен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Г.К.К. ***, против заповед за задържане на лице № 3292-зз-228/31.05.2023 г., издадена от младши инспектор, Четвърто РУ, ОД МВР Бургас на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа предвидените в чл. 74, ал. 2 ЗМВР реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Заповедта е мотивирана с прецизно формулирани и посочени фактически и правни основания за постановеното задържане и допълнително фактическо пояснение на конкретни действия на Г.К. преди задържането, свързани с отказа и да представи документ за самоличност и опит да напусне мястото на полицейската проверка, както и посредством изготвената по случая докладна записка от органа, издал заповедта. Приел е за установено от събраните по делото доказателства, че Г.К. не е изпълнила полицейско разпореждане да представи документ за самоличност и се е опитала да избегне полицейската проверка като действията и представляват възпрепятстване на полицейския орган да изпълни задължението си по служба, поради което са изпълнени материалноправните предпоставки за издаване на заповед за задържане в хипотезата на чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и подробно анализирани доказателства по делото, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд и препраща към тях по реда на чл.221, ал.2, изр.2 АПК.

Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Съдът е уважил относимите, допустими и необходими искания на страните за изясняване на обективната истина. За недопускане приемането, приобщаването и възпроизвеждането на видеозаписа от камерата на бензиностанция „Шел“, находяща се в ж.к „Меден рудник“, представен от касационния жалбоподател, съдът е изложил подробни мотиви, споделени от настоящата инстанция. Според трайната съдебна практика на ВКС използването на случайно създадени видео записи чрез предварително поставени камери в търговски обект изисква назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да обезпечи легитимност на ползването в доказателствения процес на записите. Освен това към този момент/с.з на 26.07.2023 г./ е бил извършен оглед на запис от камерите за видеонаблюдение, находящи се на територията на гр.Бургас, ул. „Александър Георгиев Коджакафалията“ № 12 в кръстовището до бензиностанция „Шел“, който е бил изискан във връзка с искане в жалбата.

В с.з. са възпроизведени и записи от 31.05.2023 г. от камерите, разположени на спирка от градския транспорт „Бадемите“, както и от камерите в съседство, намиращи се в ж.к „Меден рудник“, гр.Бургас.

Следователно, правото на защита на касационния жалбоподател не е нарушено, тъй като в хода на съдебното производство от решаващия съд са събрани достатъчно относими доказателства, изяснили в пълнота релевантните за спора факти.

Възпроизведените в с.з. на 26.07.2023 г. видеозаписи, са съответни на изложеното в докладни записки, УРИ-3292р-14585/01.06.2023 г. и УРИ-3292р-14738/2023 г., изготвени от издателя на заповедта за задържане, както и на показанията разпитания като свидетел полицейски служител.

След анализ на всички допустими и относими доказателства, районният съд достигнал до обоснован и правилен извод, че Г.К. не е изпълнила полицейско разпореждане да представи документ за самоличност и данни за ЕГН и се опитала да избегне полицейска проверка.

Г.К. не е ангажира убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си, че не е отказала да предостави личната си карта, а е звъняла на сина си, за да и я донесе на място на проверката. В тази връзка районният съд е изложил подробни съображения защо не кредитира показанията на свидетеля Карашев. Проведеният телефонен разговор между майката и сина не сочи еднозначно, че е бил с цел свидетелят да окаже съдействие на майка си полицейските органи да установят самоличността и.

Налице са обаче катогорични доказателства, че К. не представя документ за самоличност на полицейския с цел установяване самоличността и на място; не изпълнява полицейско разпореждане като възпрепятства изпълнението на полицейския орган по служба.

Данните по делото сочат, а и няма спор, че К. е освободена от районното управление незабавно щом е установена самоличността и, поради което приложената по отношение на нея мярка за задържане е в съответствие с преследваната от закона цел. Правата и не са ограничени в повече от необходимото за постигане именно на тази цел.

По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на ответника се следват разноски в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 780 от 01.08.2023 г. по административно дело № 2073/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Г.К.К.,***, да заплати на младши инспектор Радина Косева Костова, Четвърто Районно управление/РУ/, ОД МВР Бургас, разноски в размер на 500.00/петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: