РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. ХАСКОВО, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:Г. Г. ГЕОРГИЕВ
Г. К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р.В.Н.
като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Въззивно гражданско дело №
20245600500108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №385/30.ХI.2023 г. постановено по гражданско дело
№1529/2022 г. Районен съд-Д.град признава за установено по иска, предявен
от „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, срещу З. Д. Д., ЕГН
**********, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че З. Д. Д., ЕГН **********, дължи на
„Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 2082,20 лева,
представляваща главница — чистата стойност по Договор за потребителски
кредит №*** г., сключен между З. Д. Д., ЕГН ********** и „Профи Кредит
България" ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.06.2022 г. до
1
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 801/2022 г. по
описа на Районен съд - Д.град, като като отхвърля иска за признаване за
установено, че З. Д. Д., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България"
ЕООД, ЕИК *********, горницата над 2082,20 лева до пълния предявен
размер от 2769,63 лева, като неоснователен.
С решението си съдът отхвърля предявените от „Профи Кредит
България" ЕООД, ЕИК *********, срещу З. Д. Д., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД,
за признаване за установено, че З. Д. Д., ЕГН ********** дължи на „Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 1034,88 лева,
представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски
кредит № ***г., сключен между З. Д. Д., ЕГН ********** и „Профи Кредит
България" ЕООД, ЕИК *********, за периода от 25.03.2021 г. до 05.04.2022
г., сума в размер на 656,25 лева, представляваща възнаграждение за услуга
„Фаст" за периода от 25.03.2021 г. до 05.04.2022 г., сума в размер на 1599,91
лева, представляваща възнаграждение за услуга „Флекси" за периода от
25.03.2021 г. до 05.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 801/2022 г. по описа на
Районен съд - Д.град, като неоснователни.
С решението си съдът отхвърля и предявените от „Профи Кредит
България" ЕООД, ЕИК *********, срещу З. Д. Д., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване
за установено, че З. Д. Д., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит
България" ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 121,14 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата, за
периода от 26.12.2020 г. до 05.04.2022 г., сума в размер на 45,26 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за договорно
възнаграждение за периода от 26.12.2020 до 05.04.2022 г., сума в размер на
28,70 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за
услуга „Фаст", за периода от 26.12.2020 г. до 05.04.2022 г., както и сума в
размер на 69,98 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за услуга „Флекси", за периода от 26.12.2020 г. до 05.04.2022 г., за ,
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. Ха 801/2022 г. по описа на Районен съд - Д.град, като
2
неоснователни.
Съдът осъжда З. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78,
ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 113,97 лева, представляваща разноски в исковото
производство съразмерно на уважената част от претенцията., от които 64,60
лева за заплатена държавна такса и 49,37 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и да заплати на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата
от 74,23 лева, представляваща разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от претенцията, от които 42,31 лева за
заплатена държавна такса и 32,92 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С решението си съдът осъжда „Профи Кредит България"
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на З. Д. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 535,53 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в настоящото производство съразмерно на
отхвърлената част от претенцията.
Обстоятелства по въззива
„Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********,гр.София,
бул.“България“ №39 бл.35 Е вх.“В“ са останали недоволни от постановетото
решение на първата инстанция,поради което го обжалват като неправилно и
незаконосъобразно с искане същото да бъде отменено и предявеният иск да се
уважи изцяло.Иска се присъждане на главницата в размер на 687.43 лева-
разликата между исканата главница от 2 769.63 лева и присъдения размер от
2 082.20 лева и неизплатеното договорно възнаграждение от 1 034.88
лева,ведно със законната лихва.
Неправилен бил изводът на съда,че въззиваемият не дължал по
договора за потребителски кредит №*** претендираното договорно
задължение,предвид неговата недействителност на основание чл.11 ал.I т.10
вр. с чл.19 ал.IV от ЗПК.Въпросния договор отговарял на всички законови
изисквания,длъжникът по същия бил запознат предварително с всичките му
условия и доброволно сключил облигаторната връзка.Кредитополучателят
установил владение върху заемната сума,съгласил се е с цената на
3
същия,получил стандартен европейски формуляр,бил наясно с общо
дължимата сума.
Било спазено изискването на чл.19 ал.IV от ЗПК ГПР да е в
рамките на пет пъти годишната лихва по просрочени задължения.В сделката
ясно били изведени размерите на ГПР-49.98 процента и ГЛП -41 процента по
кредита.
В случая нямало и нарушение на добрите нрави при създаването и
действието на процесния договор за кредит,поради което и не били налице
основанията за нищожност на сделката в тази насока.
Възнаградителната лихва съставлявала цената на услугата по
предоставените заемни средства.
Неправилно било и заключението на съда,че длъжникът по
процесния кредит не дължал предендираното от въззивникът договорно
възнаграждение,тъй-като уговореното между страните относно ГПЛ не било
включено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.В случая ГПР
отговарял на действителните годишни разходи по кредита.Съдът не съобразил
и че нямало предоставяне на нефярна и подвеждаща информация.В случая
изборът и покупката на допълнителни услуги не било задължително условия
за сключване на договора за потребителски кредит или за предоставянето му
при посочените условия.Тези допълнителни услуги не били не съставлявали
разходи по същия,за да се включват в ГПР.
Дружеството предоставило и цялата информация на клиентите си
относно дължимите суми относно кредита,вкл. и на настоящия
длъжник.Поради това и при нормален анализ от същия на предоставените
условия по този кредит,би могъл да прецени без затруднения доколко го
устройват условията за получения заем.
Въззивникът извежда и че неправилно главницата по договора
била в присъдения размер,като неправилно РС-Д.град приспаднал
заплатените по договора суми относно същата.
В отговора на въззивната жалба З. Д. Д. чрез процесуалния си
представител намира същата неоснователна,а обжалваното решение правилно
и законосъобразно.Поради това и същото следвало да се потвърди.
Правни съображения
4
Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно
активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за
жалбоподателят правни последици от първоинстанционния съд. Същата е
обективиран израз на субективните му права на защита.
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство, в рамките
на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.В хода на
проверката по чл.269 от ГПК не се установиха обстоятелства,които
обосновават нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Такива
доводи не сочат и страните по въззивното производство.Обект на преценка в
настоящото дело е правилността на първоинстанционния акт в рамките на
очертания предмет от въззивната жалба и отговора на същата.
Безспорно по делото е,че съобразно заявление за издаване заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е образувано частно гражданско дело
№801/2022 г. на РС-Д.град по което е издадена заповед за изпълнение
№378/29.VI.2022 г. в полза на заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД
против З. Д. Д. относно суми,обект на претенцията по чл.422 от ГПК пред
първата инстанция.Представено е възражение от длъжника по същата,с което
се оспорва това задължение,поради което и в срок заявителятпредявява
установителен за вземането по заповедта иск.
Обжалваното решение правилно и следва да се потвърди. Меродавния
спор е доколко сключения между страните договор за потребителски кредит
№*** е действителен. Тази облигаторна връзка е създадена от страните на
09.ХII.2020 г. и е изменена с анекс № 1 от 26.I.2021 г. Дружеството
въззивник е предоставило на Д. заем в размер на 3000 лева срещу насрещното
задължения за връщането й на двадесет и три равни месечни вноски и една
последна изравнителна, считано от 25.ХII.2020 г. с падеж на последната
вноска - 25.ХI.2022 г. По този договор общо дължимата за връщане сума
възлиза на 4351,13 лева, посочен е годишен процент на разходите 48,98 %,
годишен лихвен процент 41,00 % и лихвен процент на ден -0,11 %. Д. е
закупил пакет от допълнителни услуги в общ размер на 2550 лева, 750 лева от
5
които за допълнителна услуга „Фаст" и 1800 лева - за допълнителна услуга
„Флекси".Заплащането на тези услуги е било разсрочено за 24 месеца и
включено към месечните вноски за погасяване на кредита. Общата стойност
на задължението по кредита с тези две услуги възлиза на 6901,13 лева, а
общата вноска възлиза на 287,59 лева.
Този договор е недействителен.Същият попада в обхвата на ЗПК,тъй-като
кредитополучателят е потребител по смисъла на закона. Следователно в полза
на физическото лице кредитополучател е приложима правната уредба на ЗПК
и ЗЗП в защита на правата му на потребител.Съдът следва да осъществи
цялостна проверка на потребителския договор на основание чл.7 ал.III от
ГПК.
В случая годишния процент на разходите е изведен на 48.98
процента,а общата сума за погасяване при отпуснат заем от 3 000 лева
възлиза на 6 901 лв. или повече от два пъти. Годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит- чл. 19, ал. I от Закона за
потребителския кредит. Годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания чл.
19, ал. II от Закона за потребителския кредит. Годишният процент на
разходите е строго уредена величина, чийто алгоритъм е регламентиран
императивно в закона.
В случая в договора за потребителски кредит е визирано, че
годишният процент на разходите е 48.98 процента,но не е отразено по какъв
начин е формиран и какви компоненти включва за конкретния случай.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент
на разходите, както и общото посочване на взетите предвид допускания,
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се образува, и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. I от Закона за
потребителския кредит при вярното им отчитане и сборуване.В случая няма
възможност да се отчете дали посочения размер на ГПР е изведен само
6
формално като по-нисък от величината по чл.19 ал.IV от ЗПК,за да се спази
привидно изискването на закона относно валидността на договора или
същият действително,при сбор на законовите му съставки,води до визирания
размер като проценти.Целта на закона е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за може да направи осведомен и икономически
обоснован избор дали да сключи конкретния договор. С оглед спазването на
разпоредбата на чл. 11, ал. I, т.10 от Закона за потребителския кредит, в
договора за потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
годишният процент на разходите, но и изчерпателно да се изброят всички
разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при формиране на годишния
процент на разходите. В конкретния случай в процесния договор за кредит
липсва яснота относно посочените обстоятелства. Липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита-кои точно компоненти са
включени в него и как се формира посочения в договора и за конкретния
случай негов размер. Клаузите на договора за потребителски кредит трябва да
са ясни и разбираеми не само от граматическа гледна точка, но и да дават
възможност на потребителя да предвиди икономическите последици от
сключване на договора. Следователно не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. I, точка 10 от ЗПК – годишният процент на разходите е посочен като
процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото
изчисляване за конкретното облигаторно правоотношение.Посочването на
съставките на ГПР в конкретния случай дава възможност и да се прецени
дали същият действително,а не само формално отговаря на изискването на
чл.19 от ЗПК или не.Това е изключително важно обстоятелство,тъй-като
касае действителността на целия договор.Поради това следва формиращите
компненти на ГПР да са ясно изброени. Съгласно чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. II и чл. 12, ал. I, т. 7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен изцяло.
При така обусловения извод за недействителност на договора за
потребителски кредит е необходимо да се извърши преценка дали
нарушението е съществено. От изложеното по-горе е видно, че съдържанието
на договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
7
последици от неговото сключване. Нарушението е съществено и обуславя
недействителност на договора съобразно чл. 22 от Закона за потребителския
кредит.
Следва да се съобрази и че поради непосочване съставките на ГПР
не става ясно дали посочения ГЛП от 41.00 процента е съставна част от ГПР
или същият не е включен в него.Ако последното е налице,то общия размер на
ГПР надхвърля допустимия размер от чл.19 ал.IV от ЗПК.Следва да се
съобрази също така,че общо дължимата сума по договор възлиза на 6 901 лв
при главница на кредита от 3 000 лева,което не е намерило отражения в
ГПР.Очевидно в ГПР не са включени и разходите по закупените услуги
„Факс“ и „Флекси“,които са изначално калкулирани в месечните вноски по
изплащане на договора и поради това е следвало на основание чл.19 ал.I от
ЗПК да рефлектиран върху неговия размер,като неизменна част от договора
за кредит.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че
договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на
изискването на чл. 11, ал. I, точка 10 от ЗПК за потребителския кредит –
годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са изброени
основните данни, послужили за неговото изчисляване-чл.22 от закона.Поради
това би се дължало връщане само на главницата,респ. непогасената част от
нея,съобразно чл.23 от ЗПК. Безспорно е установено,че е заплатена част от
нея равна на 917.80 лева,което и самият кредитор не спори.
В тази насока е правилен извода на първата инстанция, поради
което и същата е постановила законосъобразно решение,което следва да се
потвърди. Съобразени са тези обстоятелства по отношение на ГПР в
изпълнение на задължението на съда по чл.7 ал.III,така и в съгласие с
обхвата на проверката за нищожност,очертан от ТР № 1 от 27.04.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК.
Настоящия въззивен състав изцяло споделя изложените мотиви на
от РС-Д.гра,поради което и на основание чл.272 изцяло препраща към
същите.
Ще следва на З. Д. да се присъдят и направените от него разноски
в размер на 600 лв. пред въззивния съд.
Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд-
8
Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №385/30.ХI.2023 г. постановено по
гражданско дело №1529/2022 г. на Районен съд-Д.град.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********,
гр.София, бул.“България“ №39 бл.35 Е вх.“В“ да заплати на З. Д. Д.,
ЕГН **********, сумата от 600 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9