Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Казанлък,04.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав,в публичното
заседание на четиринадесети април,две хиляди
двадесет и първа година, . . . . . . . . в състав . . .
Председател: Невена Иванова
Съдебни
заседатели:
Членове:
при
секретаря . . . . .Ана Цанова . . . . и
в присъствието на
прокурора
. . . . . . . . като разгледа докладваното от
съдията
. . . . . . . . . . АНД № 1145 . . . . .
. . . .по описа
за . .
. . 2020 год. . . .за да се
произнесе,взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 от АПК,във вр.с чл.72,ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на адв.Л.Д.-пълномощник на Н.А.М. ***,с ЕГН ********** срещу
Заповед за задържане на лице рег.№ 28433-324/20.09.2020г.,издадена от
ст.пол.при РУ Казанлък Г.Д.П.,с която е заповядано задържане за срок от 24 часа
на Н.А.М. в помещение за временно задържане на РУ гр.Казанлък.
Жалбоподателят моли съда да постанови
решение,с което да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.Излага
съображения,че заповедта е незаконосъобразна-издадена в противоречие с
материалния закон,при съществени процесуални нарушения,и необоснована.
Ответникът чрез пълномощника си взема
становище,че обжалваната заповед е законосъобразна,основана на чл.72,ал.1,т.1
от ЗМВР,издадена при спазване на изискванията на закона,и моли съда да отхвърли
жалбата срещу издадената заповед.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,се установява следната
фактическа обстановка:
На 19.09.2020г.ответникът Г.П.-***,и
колегата му-св.П.Ф.-също полицейски служител при РУ Казанлък,били назначени в
наряд като автопатрул за времето от 20,00 часа до
08,00 часа на 20.09.2020г.,като изпълнявали ППД в първи УО.Около 01,20 ч.на
20.09.2020г.,извършвайки обход в района на бившето училище „И.Н.“ в гр.К.,забелязали
лице,което при тяхната поява,след като ги видяло,направило рязко движение към
намиращия се наблизо контейнер,и
изхвърлило някакъв предмет в него.Полицейските служители приближили
лицето и на въпросът им какво е изхвърлил,същият отговорил,че е изхвърлил пакет
с наркотично вещество,след което бръкнал в контейнера и извадил същото в полиетиленово пликче с клик
система.Установило се,че лицето е непълнолетният Н.А.М. ***.Същият предал доброволно
наркотичното вещество и бил откаран в РУ Казанлък ,където веществото било
тествано с полеви наркотест и същото реагирало на
наркотично такова.М. *** за срок до 24 часа,за което била издадена обжалваната
заповед за задържане на лице.Впоследствие,по образуваното досъдебно
производство била назначена физико-химическа експертиза,като видно от Протокол
за извършена експертиза № 461/23.09.2019г.,наркотичното вещество е амфетамин 9,3 % /тегловни процента/.Няма спор,че амфетаминът е под контрол съгласно ЗКНВП и се намира в
Списък 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични,включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за обществено
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“.
Образуваното срещу М. досъдебно
производство-ДП № 284 ЗМ-1108/2020г.по описа на РУ Казанлък за престъпление по
чл.354а,ал.5,във вр.с ал.3,във вр.с
чл.63,ал.1,т.5 от НК било прекратено от РП Казанлък с постановление за
прекратяване на наказателно производство /с налагане на възпитателни мерки по
ЗБППМН/ от 02.10.2020г.,като прокурорът приел,че непълнолетният обвиняем М. е
извършил престъплението,но тъй като същият е неосъждан,със сравнително добри
характеристични данни,престъплението по чл.354а,ал.5,във вр.с
ал.3 от НК не е тежко по см.на чл.93,т.7 от НК и е извършено от обвиняемия
поради характерното за възрастта му увлечение и лекомислие,в случая спрямо
непълнолетния извършител не е оправдано прилагането на наказателна репресия и
спрямо него успешно би могла да се приложи съответна мярка по чл.13 от
ЗБППМН.Прокурорът постановил след влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство,препис от същото да се изпрати на
МКБППМН-гр.Казанлък за налагане на възпитателни мерки спрямо Н.А.М. ***.Това
постановление е било обжалвано от защитника на обвиняемия М. пред КРС и съдът с
Определение от 27.10.2020г.по ЧНД Д № 1165/2020г.потвърдил постановлението на
РП Казанлък за прекратяване на наказателното производство.Определението на КРС
било обжалвано от защитника на обвиняемия М. ***,но било потвърдено с
Определение № 260205 от 10.12.2020г.по ВЧНД № 2483/2020г.на ОС Стара Загора.В
определението по ЧНД Д № 1165/2020г.Казанлъшкият районен съд е приел,че правото
на защита на непълнолетния обвиняем в хода на образуваното досъдебно
производство не е било нарушено,тъй като той се е представлявал от упълномощен
защитник в лицето на адв.Д..Също така районният съд е
приел,че началото на досъдебното производство е поставено с постановлението на
РП Казанлък от 28.09.2020г.,а не с протокола за доброволно предаване от
20.09.2020г.,подписан от обв.М..Този извод на районния
съд е възприет и потвърден от ОС Стара Загора в Определение №
260205/10.12.2020г.по ВЧНД № 2483/2020г.Следва да се отбележи,че изводът на
районния съд не е съвсем точен,тъй като в действителност досъдебното
производство е започнато не с постановлението на РП Казанлък от 28.09.2020г.
/както счита съдът/,а е започнато с протокол за разпит на свидетел от
20.09.2020г.в 02,30 ч.,което е видно от уведомлението на разследващия полицай
до РП Казанлък на л.1 от приложеното досъдебно производство-БП № 284 ЗМ 1108/2020г.по
описа на РУ Казанлък.Тази неточност в съдебните определения обаче не променя
крайния извод на съдилищата,че досъдебното производство не е било образувано
със съставянето на протокола за полицейски обиск на лице от 20.09.2020г.в 01,25
ч. /както твърди пълномощникът на жалбоподателя в настоящото производство-адв.Д./,а е било образувано в един по-късен
момент,и следователно-процесуалните права на обвиняемия М. в хода на
образуваното досъдебно производство не са били нарушени-видно от материалите по
ДП той е бил привлечен като обвиняем на 28.09.2020г.и му е било осигурено
правото на адвокатска защита като при привличането си е бил защитаван от
упълномощения от него адвокат Д..Отделно от това,дори и извън тези съображения
е видно,че обискът,извършен на обв.М.,е полицейски
такъв по реда на чл.80 от ЗМВР,при който са били иззети лични вещи на
обвиняемия,и този обиск няма нищо общо с наркотичното вещество-предмет на
престъплението,което е било предадено преди това доброволно от обв.М. на полицейските служители.Т.е.този обиск не е обиск
по смисъла на чл.164 от НПК и за него не следва да се прилага разпоредбата на
чл.212,ал.2 от НПК.
Предмет на настоящото производство е
законността на самата Заповед за задържане на лице от 20.09.2020г.,съставена в
02,00 ч.
Жалбата срещу Заповедта за задържане
е подадена от лице с правен интерес,за което административният акт е
неблагоприятен,в законоустановения 14-дневен
срок,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,жалбата се
явява неоснователна.
Заповед рег.№
28433-324/20.09.2020г.,издадена от Г.Д.П.-***,е постановена от компетентния за
това полицейски орган по смисъла на чл.57,ал.1 от ЗМВР в кръга на предоставените
му съгласно чл.72,ал.1 от ЗМВР правомощия да задържи лице,за което има данни,че
е съпричастно към престъпление.Заповедта е постановена в изискуемата по
чл.74,ал.1 от ЗМВР писмена форма.Посочено е правното основание за издаване на
заповедта-чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР,както и фактическото такова-че лицето
доброволно е предало наркотично вещество,и е вписан номера на заявителския материал.Тези обстоятелства отговарят в
достатъчна степен на изискването за
мотивиране на заповедта съгласно чл.74,ал.2,т.2 от ЗМВР,във вр.с
чл.59,ал.2,т.4 от АПК и чл.5,& 2 от ЕКПЧОС.Съдебната практика трайно е приела,че в
тези заповеди,каквато е процесната,не е необходимо да
се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление,тъй като
фактическите основания,мотивиращи заповедта,следва да свързват задържаното лице
с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление,а
не с категоричното му уличаване в извършването на такова.Именно поради това
несъответствието между изписаната в заповедта цифрова правна квалификация на
престъпното деяние-чл.354а,ал.1 от НК,и приетата по-късно в хода на
образуваното досъдебно производство-чл.354а,ал.5,във вр.с
ал.3 от НК,не опорочава заповедта.Разбира се,че в хода на образуваното
досъдебно производство ще се изясни дали държаното от обвиняемия наркотично
вещество е било с цел разпространение или за лична употреба-това няма как да се
знае от полицейския орган при задържането на лицето.Освен това съдът напълно
споделя казаното от процесуалния представител на ответника в пледоарията в ход
по същество,че основанието за издаване на Заповедта за задържане не е
чл.354а,ал.1 от НК,а основанието е чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР.В този смисъл
основанието за задържането е правилно посочено в заповедта.
Заповедта е съответна на приложимия
материален закон.Съгласно разпоредбата на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР,полицейските
органи могат да задържат лице,за което има данни,че е извършило
престъпление.Достатъчно е в данните да се съдържа предположение,индиция за вероятна съпричастност на задържаното лице към
престъплението,но и тези данни да са такива,от които полицейският орган да може
да направи обосновано предположение за вероятна съпричастност на лицето,спрямо
което се налага мярката,към конкретно извършено престъпление.В настоящият
случай съдът намира,че данните са именно такива,от които полицейският орган
правилно и законосъобразно е направил обосновано предположение,че
жалбоподателят М. държи в себе си наркотични вещества.Събраните по делото
доказателства по категоричен начин
потвърждават това.Още повече,че към момента на разглеждане на настоящото
дело досъдебното производство вече е приключило и е ясен резултатът му-че е
установено с влязъл в сила прокурорски акт /потвърден от две съдебни
инстанции/,че жалбоподателят М. действително е извършил престъпление по
чл.354а,ал.5,във вр.с ал.3,т.1 от НК.Това особено
силно потвърждава,че преценката на полицейския орган,издал заповедта за
задържане,е била правилна и основана на закона.По настоящото дело беше разпитан
като свидетел полицейският служител П.Ф.,участвал заедно с ответника Г.П. при
проверката и задържането на жалбоподателя.В показанията си пред настоящия
съдебен състав св.Ф. подробно описва фактическата обстановка,като установява,че
извършвайки патрулно-постова дейност с колегата си П.,забелязали лице от мъжки
пол,което,като ги забелязало,направило рязко движение към контейнера за смет и
изхвърлило нещо в него.Полицейските служители незабавно отишли до лицето и го
попитали какво изхвърля,а лицето им заявило,че изхвърля наркотик,бръкнал в
контейнера и им го предал доброволно.Установена била самоличността на
лицето-жалбоподателят Н.А.М..Последният бил заведен в сградата на РУ
Казанлък,където веществото било тествано и реагирало на наркотично
вещество.Жалбоподателят М. бил задържан за срок до 24 часа.На мястото
жалбоподателят М. бил сам.Заявил,че наркотикът е негов,отивал на купон и как да
отидел с празни ръце.
Съдът е допуснал по искане на
пълномощника на жалбоподателя като свидетели водените от него И. С. А. и И.Х. Х.,които
в показанията си твърдят,че през процесната вечер и
на процесното място били заедно с жалбоподателя М..Свидетелят
А. раздал на всички по един бонбон лукче,жалбоподателят
М. изхвърлил хартиената опаковка на лукчето си в
контейнера и веднага дошли двама полицаи,спрели полицейския автомобил,излезли
от него и попитали жалбоподателя М. какво е изхвърлил в контейнера.Полицай Ф. извадил от контейнера едно найлоново пликче с
бял прах в него,попитал жалбоподателя М. :„Какво е това?“ и казал на другия
полицай:“Колега,слагай му белезниците.“.
Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите А. и Х. и няма как да даде вяра на показанията на тези
свидетели,защото,на първо място-тези свидетели не са били упоменати,не са били
посочвани от жалбоподателя М. и не са участвали в нито една фаза на проведеното
досъдебно производство,а се появяват едва сега-в настоящото производство пред
районния съд,образувано по жалба на М. срещу Заповедта за задържане за срок до
24 часа.Самият М. на досъдебното производство никога не е заемал такава
позиция-че не е бил сам на местопрестъплението и че е разопаковал бонбон лукче и изхвърлил хартиената му опаковка в
контейнера.Напротив-сам е заявил,че изхвърленото от него в контейнера вещество
е наркотик и доброволно го е предал на полицейските служители.Логично е,ако М.
е държал в ръцете си бонбон лукче,а не наркотично
вещество,да заяви това още в хода на проверката и да го заяви в хода на
образуваното досъдебно производство,в което именно производство се решават
въпросите,имащи значение за наказателната му отговорност, като заеме активна
позиция,ако е невинен,и посочи свидетелите А. и Х. още тогава,но той не го е
направил. Поради това съдът не приема показанията на свидетелите А. и Х. за
достоверни.Дори са налице противоречия в показанията на двамата свидетели като
св.А. сочи,че именно той е раздал по едно лукче на
всеки един от компанията,а св.Х. твърди,че само жалбоподателят М. е ял лукче и го е извадил от джоба си.Показанията на св.Ф. от
друга страна,са последователни,ясни,изчерпателни и непротиворечиви и те напълно
съответстват на събраните по делото писмени доказателства и на дадените на
досъдебното производство показания на свидетеля Г.П.-ответник по настоящото
дело.Поради това съдът дава вяра на показанията на св.Ф.,че жалбоподателят М. е
бил сам на местопрестъплението и с него не е имало други лица.
По искане на пълномощника на
жалбоподателя съдът е изискал справка от Началника на РУ Казанлък,от която е
видно,че след задържането на жалбоподателя М.,по време на престоя му в
помещението за задържане,в което е бил настанен,не е имало настанени други
задържани лица.От това следва извода,че са били спазени изискванията на ЗИНЗС
задържаните непълнолетни да бъдат в отделни помещения-отделно от задържани
пълнолетни.Но това обстоятелство всъщност не е от значение за делото,тъй като
то касае спазването на законовите изисквания за настаняване и престой на
задържаните лица в помещенията за задържане,а не касае законосъобразността на
самата заповед за задържане на лице,която е предмет на настоящото дело.
Предвид изложеното съдът намира,че
обжалваната заповед е законосъобразна-издадена е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби,на които се основава,при
спазване на административнопроизводствените правила и
е съобразена с целта на закона.Жалбата се явява неоснователна и като
такава,следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора,на
основание чл.143,ал.4 отАПК в полза на Областна
дирекция на МВР Стара Загора-юридическо лице,в чиято структура е издателят на
оспорената заповед,следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева при прилагане на чл.78,ал.8 от ГПК,във
връзка с чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ,във връзка с
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172,ал.2,предл.четвърто от
АПК,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на адв.Л.Д. ***-пълномощник на Н.А.М. ***,с ЕГН **********,против
Заповед за задържане на лице рег.№ 28433-324/20.09.2020г.,издадена от Г.Д.П.-старши
полицай при Районно управление Казанлък,като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.А.М. ***,с ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева,представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Стара
Загора.
Районен съдия: