О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
26.10.2018 г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на 26.10.2018
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 3104 по описа на РС Стара
Загора за 2018 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
Следва да бъде назначена исканата
съдебно – счетоводна експертиза като относима и допустима по предмета на спора.
Искането за разпит на свидетели не
противоречи на изрично изброените забрани в чл. 164 от ГПК, поради което е допустимо
и следва да се уважи само по отношение на един свидетел на основание чл. 159
ал. 2 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор.
Към отговора са представени писмени
доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.
Искането за разпит на двама
свидетели при режим на довеждане е допустимо и също следва да се уважи само по
отношение на един свидетел на основание чл. 159 ал. 2 от ГПК.
По отношение на поставените въпроси
към вещо лице, то същите така формулирани не засягат обстоятелства за
изясняването на които да се налага ползването на специални знания на експерт,
поради което съдът отлага произнасянето си по искането в първото по делото
съдебно заседание.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза със задача: вещото лице
след като извърши съответните справки и проверки в счетоводствата на двете
дружества и в НАП, да даде отговор на следните въпроси:
1.
Осчетоводено ли е задължението по
процесните данъчни фактури ?
2.
Отразени ли са сделките в дневниците
за покупки/продажби по ЗДДС на ищеца и ответника и в какъв размер е
осчетоводено задължението/ вземането по счетоводните книги ?
3.
Ползвал ли е ответникът данъчен
кредит по тези фактури чрез прихващане/ приспадане на ДДС ?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим
от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на РС Стара
Загора, като в същия срок следва да се представят доказателства за плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Михаил
Михов, гр. Стара Загора, което следва да се призове след внасянето на
депозита.
ДОПУСКА по един свидетел на всяка от страните при режим на
довеждане, всеки от които ще се свидетелстват за следните факти и
обстоятелства: относно прекратяване на договора в началото на 2013 г., преброяването
на стоката при предаването и констатирането на разлика, уговорката същата да се
плати като закупена стока от ответното дружество, както и предаването на
фактурите.
НАСРОЧВА делото за 03.12.2018
г. от 10.45 ч., за която дата да
се призоват страните и вещото лице след внасяне на депозита.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ВИАС" ЕООД твърди чрез
своя процесуален представител, че между
него и дружеството ответник имало дългогодишни търговски отношения по
комисионен договор до м.януари 2013 г. Поради прекратяване на отношенията се
извършило броене от съвместна комисия и обратно предаване на непродадена стока
от склада на ответното дружество, в която като представител на ответника
участвал И. Кертиков. След предаване на стоката и
уреждане на отношенията по комисионния договор останали неуредени отношения по
няколко складови разписки, по които комисионерът /извършващ и дейност по
производство на дограма/ е взел материали от склада за дейността си, без да ги
плати.
Страните се уговориили
да се заплатят тези стоки до края на м.март 2013 г. по издадените пет фактури.
Реално „ВИАС" ЕООД е доставил
на ответника стока по пет данъчни фактури, като задълженията си по договорите
ищецът бил изпълнил, като е предал преди деня на издаване на фактурите стоката
- ПВЦ профили и аксесоар, като издадените от дружеството данъчни фактури и
продадените стоки не били заплатени изцяло от ответника.Ответникът е взел стока
от склада, която му е била поверена на друго основание като комисионер за себе
си, но не я е заплатил и страните се уговорили тези стоки да са предмет на
договор за продажба.
Същите пет фактури били включени в
дневника за продажби и декларацията по ЗДДС за съответния данъчен период.
Данъчните фактури били отразени
счетоводно при ищеца, като главницата по фактурите била осчетоводена в размер
от 12 254,68 лева и фактурите били предадени на ответника,като това
обстоятелство ще установят със свидетелски показания.
По договори за продажба на стоки, сключени
с ответника, били доставили стока. Стоката била ПВЦ профили и аксесоари, като
същата била доставена преди деня на издаване на фактурата от „ВИАС" ЕООД и
получателят е приел стоката без забележки.
Издадените фактури били : данъчна
фактура № **********/ 04.03.2013 г., на стойност 785,75 лева с ДДС,данъчна
фактура № **********/ 04.03.2013 г. на стойност 2717,60 лева с ДДС,данъчна
фактура № **********/ 04.03.2013 г. на стойност 5676,60 лева с ДДС,данъчна
фактура № **********/04.03.2013 г. на стойност 1258,90 лева с ДДС,данъчна
фактура № **********/04.03.2013 г. на стойност 1815,83 лева с ДДС.
Главницата е 12 254,68 лева, като
претендират и законната лихва от деня на предявяване на заявлението върху
главниците 12 254,68 лева до окончателното им изплащане.
За фактурите било договорено между
страните да се платят с платежно нареждане на деня,следващ деня на издаването
им по банков път.
Въпреки отправените му покани до
деня на предявяване на настоящата молба ответникът не бил изпълнил задължението
си да заплати окончателно цената по договора за доставка на стоки.
Искането е да се постанови решение,
по силата на което да се установите, че ответникът дължи на "ВИАС"
ООД:
1. главници 12
254,68 лева - вземане по данъчна фактура № **********/04.03.2013 г. на стойност
785,75 лева с ДДС,данъчна фактура № **********/ 04.03.2013 г. на стойност
2717,60 лева с ДДС,данъчна фактура № **********/ 04.03.2013 г. на стойност
5676,60 лева с ДДС,данъчна фактура № **********/04.03.2013 г. на стойност
1258,90 лева с ДДС,данъчна фактура № **********/04.03.2013 г. на стойност
1815,83 лева с ДДС;
2. законната
лихва върху главницата 12 254,68 лева от деня на предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК до деня на окончателното заплащане на главницата включително,
Както и да
осъдите се ответника да заплати на "ВИАС" ЕООД всички деловодни
разноски в исковото производство, съобразно уважената част от иска по
представен от нас в съдебно заседание списък по чл.80 от ГПК и
разноските,извършени в заповедното производство по чл.410 ГПК- 695,10 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
отговор на исковата молба, в който исковата молба се оспорва като нередовна,
респективно като неоснователна.
Оспорват се твърденията на ищеца, че
между страните са сключени твърдените в исковата молба търговски сделки.
Оспорва твърдението на ищеца, че
след прекратяването на търговските отношения, било извършено броене от
съвместна комисия и обратно предаване на непродадената стока от склада на
„ВИКТОРИЯ - ПЛАСТ" ЕООД, в която като представител на ответното дружество
е участвал И. Кертиков.
Оспорва твърденията, че между
страните изобщо има предаване на стока, както и че между страните са останали
неуредени отношения по складови разписки.
Ответникът е получавал материали от
склада на ищеца за дейността си, но преди да се прекратят отношенията между
търговците и винаги е плащал своите задължения.
Оспорва твърдението на ищеца от
исковата молба, че страните са се договорили стоките да се заплатят до края на
м.март 2013 г. по издадените пет фактури. Ответникът не е бил страна по такива
уговорки с ищеца, нито е поемал такива задължения.
Оспорва твърдението, че ищецът е
доставил на „ВИКТОРИЯ - ПЛАСТ" ЕООД стока по пет данъчни фактури, като
преди деня на издаването им е предал стоката - ПВЦ и аксесоари. Оспорва
твърденията, че доверителят ми е взел от склада на ищеца стока, която му е била
поверена на друго основание като комисионер за себе си, но не я е заплатил и
страните се уговорили тази стока да е предмет на договор за продажба.
Оспорваме твърдението, че ответникът
е знаел и са му били известни, съставени и връчени и изобщо са му били
предадени процесните фактури.
Оспорва твърдението, че по силата на
договор за продажба, ищецът е доставил на ответника стока, която последният е
приел без забележки и за което били издадени 5 бр. данъчни фактури. Това
твърдение на ищеца било невярно, тъй като ответното дружество няма финансови
задължения към ищеца, видно от представените към исковата молба писмени доказателства
се установява, че било налице пълно противоречие между вида, артикула, бройката
и цената на предадената и фактурирана впоследствие стока, която ищецът
претендирал ответникът да заплати.
Твърди, че „ВИКТОРИЯ - ПЛАСТ"
ЕООД няма незаплатени стоки, услуги или материали, получени от ищеца. Към
датата на прекратяване на отношенията между двете дружества, всички задължения
между тях са били окончателно уредени. От тогава до сега „ВИКТОРИЯ -
ПЛАСТ" ЕООД няма непогасени задължения към ищеца „ВИАС" ЕООД. Оспорва
представения приемо-предавателен протокол, тъй като в
него не било отразено кога и по какъв повод е съставен, кой е съставителя му,
на коя дата е съставен и кои лица и в какво качество са го подписали и кога и
как е получена от ответника твърдяната стока.
Оспорва истинността на представените
от ищеца с исковата молба данъчни фактури № ********** от 04.03.201 Зг., №
********** от 04.03.201 Зг., № ********** от 04.03.201 Зг., № ********** от
04.03.201 Зг. и № ********** от 04.03.201 Зг., тъй като същите не отразявали
реална търговска сделка, съставени са за нуждите на делото, не отразяват
предаване на стока или услуга, която да е получена от ответното дружество и не
носят подписите на получателя и съставителя, няма данни ответника да е знаел за
тяхното издаване, тъй като липсва правно основание за съставянето им от ищеца.
Не оспорваме, че по силата на
договор за търговско представителство ответното търговско дружество, като
търговски представител се задължило по договор за търговско представителство от
24.01.2009г. да осъществява сътрудничество при извършване на търговската
дейност на ищеца на територията на област Стара Загора, област Пловдив, област
Хасково и област Сливен, като реализира продукцията му ПВЦ профили за прозорци,
врати, аксесоари и други подобни ПВЦ изделия. Договорът бил прекратен по взаимно
съгласие на 17.03.2013 г. с допълнително споразумение, неразделна част от
договора, като отношенията били приключени и за двете страни. Съгласно т.2 от
същото допълнително споразумение от 17.01.2013 г. никоя от страните нямала и не
можела да има за вбъдеще имуществени претенции към другата страна след
подписване на споразумението, тъй като към датата на подписване на допълнителното
споразумение от 17.01.2013 г. всички отношения между страните били изцяло
уредени. Всички установени налични стоки преди да бъде подписано споразумението
били или върнати на ищеца или са заплатени в уговорения срок. Нямало
представена констатация от ревизия или друг задължаващ ответника писмен
документ, който да ангажира неговата отговорност за плащане.
С уточнителна
молба от 28.09.2018 г. ищецът пояснява, че страните били в дългогодишни
търговски отношения по Договор за търговско представителство, сключен на
24.01.2009 г. и прекратен на 17.01.2013 г. Останали неуредени отношение и
страните се съгласили да се издадат фактури за търговска продажба и да се
заплатят от ответника. Претенцията се основавала на договори за търговска
продажба с приложени данъчни фактури.
В становище ответникът отрича да е
сключвал договори за продажба, както и да е получавал стока по процесните
фактури, както и твърди, че не е знаел въобще за издадените фактури.
Правната квалификация на предявените искове
е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ
В тежест на ищеца е да докаже сключени договори за
търговска продажба, по които е предал стоките и същите са приети без
възражение, както и размера на дължимата сума. В тежест на ответника е да
докаже плащане или насрещните си възражения за недължимост.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: