Решение по дело №75/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 32
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20211890200075
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Сливница , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай С. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200075 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц. Г. А., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 42-0002137/23.10.2020
г., издадено от Ч.А.К. – директор РД „АА“, София, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 36, пар. 1, т. ii от Регламент № 165/2014 г. и глоба в размер
на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗдвП.
В жалбата се посочва, че неправилно е приложен материалния закон от
наказващия орган. Освен това се твърди, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна- И.а. „А.а.“, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното публично съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 08.10.2020 г., около 17:15 часа на път Е-80, на разклона за с. П., с
посока на движение гр. София служителите при РД „А.а.” – свидетелят Г.Н.
на длъжност инспектор и неговият колега В.С., изпълнявали служебните си
задължения и извършили проверка на управлявания от жалбоподателя Ц.А.
1
товарен автомобил - седлови влекач „*********”, с рег. № ***********, и
прикачено полуремарке „*********”, с рег. № *******, собственост на фирма
„АП.Л.” ЕООД, извършващ обществен превоз на товари по маршрут от гр.
Сливница до гр. София, което обстоятелство служителите на РД „АА”
установили от пътен лист № 562833/08.10.2020 г. Свидетелите при
извършената проверка, след като се запознали с представената от водача
разпечатка от дигитална карта № 000000004925001, установили, че водачът
извършва превоз в обхвата на Регламент 561/2006 г. на ЕО и не може да
представи информация за пътуванията си за периода от 19:32 часа на
18.09.2020 г. до 09:05 ч. на 23.09.2020 г., удостоверение за дейности или
ръчно въведен запис. Жалбоподателят не е разполагал и с контролен талон
към СУМПС.
Актосъставителят Г.Н. преценил, че е извършено административно
нарушение и затова, в присъствието на свидетеля В.С., съставил акт за
установяване на административно нарушение серия А-2019 №
275282/08.10.2020 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че
жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 36, пар. 1, т. ii от Регламент
/ЕС/ № 165/2014 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На жалбоподателя бил връчен
препис от АУАН на български език, срещу подпис, като в същия
жалбоподателят не направил възражения.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили, в
които жалбоподателят е заявил, че при проверката е разполагал със служебна
бележка.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение директора на РД „А.а.” е издадал и атакуваното наказателно
постановление № 42-0002137 от 23.10.2020 г. В наказателното постановление
административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на
акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените
разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите В.С. и Г.Н., както и от
приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на
административно нарушение серия А-2019 № 275282/08.10.2020 г., справка от
дигитална карта на водача, пътен лист № 562883, удостоверение за дейности
от 18.09.2020 г. по регламент № 561/2006 г., заповед № РД-08-30/24.01.2020
г., заповед № 589/31.01.2020 г.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния
орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви,
като същите изясняват в пълнота фактическата обстановка по делото, и затова
2
ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат
подробно възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно
датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката
нарушение. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените
доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са
описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и
представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова
и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 05.01.2021 г., а жалбата е
подадена на 11.01.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена
компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица,
съставили, съотв. издали, двата процесуални документа.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН актът е подписан от
актосъставителя и свидетеля, свидетел е удостоверил отказа на нарушителя да
го подпише. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за издаване на НП.
3
Съдебният състав намира, че са спазени формално изискванията на
ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са
посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на
актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на
извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на
нарушението, както и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат
изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са
индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на
издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя;
индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и
часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
извършено; законовият текст, който е нарушен.
По отношение на нарушението на чл. 36, пар. 1, т. ii от Регламент №
165/2014.
Въпреки формалното наличие на необходимите реквизити съдът счита,
че е допуснато съществено нарушение, което води до отмяна на НП в тази
част. На първо място описанието на нарушението не е достатъчно ясно и не се
разбира за какво е санкциониран жалбоподателят. В НП е посочено „водачът
е без данни с информация за пътуванията си за периода от 19:32 ч. на
18.09.2020 г. до 09:05 ч. на 23.09.2020 г., удостоверение за дейности или
ръчно въведен запис, видно от дигитална карта № 0000000049255001“. С това
описание не става ясно какво всъщност е било противоправното поведение на
водача – не е представил информация/документ за пътуванията си или е
представил, но същата е била не пълна. Настоящият съдебен състав счита, че
начинът на описание на твърдяното нарушение както в АУАН, така и от
наказващия орган в НП създава неяснота, която нарушава правото на защита
на санкционираното лице да разбере административнонаказателното
обвинение, респ. невъзможност да се определи по недвусмислен начин
предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в
правомощията единствено на административно-наказващия орган и който не
може да бъде "допълван" или извеждан по тълкувателен път от съда и
наказаното лице.
На следващо място в НП и в АУАН е посочено, че жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл. 36, пар. 1, т. ii от Регламент № 165/2014. В
чл. 36 от Регламент № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4
февруари 2014 г. е регламентирано задължението на водача на превозно
средство да представи при проверка от контролните органи тахографски
листове или дигитална карта на водача, както и всички ръчни записи и
разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни. Пар. 1 от чл.
36 от Регламента се отнася за превозно средство, на което е монтиран
аналогов тахограф, а пар. 2 от чл. 36 от Регламента се отнася за превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф. В случая неправилно в НП е
била посочена като нарушена разпоредбата на чл. 36, пар. 1, т. ii от
4
посочения регламент, доколкото от свидетелските показания стана ясно, че
жалбоподателят е управлявал превозно средство, което е било снабдено с
дигитален тахограф, а не с аналогов. Поради това неправилно е приложен
материалния закон.
Отделно от това на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 2 от
ЗдВП. Съгласно тази разпоредба наказва се с глоба 1500 лв. водач, който при
проверка от контролните органи не представи документите, които са
регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през
текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни: карта на водача (ако
притежава такава), както и записите от нея. В АУАН е посочено, а и от
показанията на свидетелите става ясно, че при проверката жалбоподателят е
представил дигитална карта. Ето защо наказващият орган неправилно се е
позовал на посочената санкционна разпоредба.
Всичко изложено налага извод за допуснати особено съществени
нарушения от актосъставителя и от административнонаказващия орган,
наличието на които обуславят отмяна на атакуваното наказателно
постановление в частта относно наказанието глоба в размер на 1500 лева.
Посочените недостатъци препятстват правото на жалбоподателя на участие в
административнонаказателния процес, за да защити собствените си права и
законни интереси.
По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите и
писмените доказателства, в това число и АУАН се установява, че при
извършената проверка жалбоподателят не е представил контролен талон към
СУМПС.
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелството за управление на МПС и
контролния талон към него. Непредставяйки контролния талон към СУМПС
при извършената проверка жалбоподателят е нарушил посочената
разпоредба. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за
установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с
посочения състав на административно нарушение, поради което
отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно. Нарушението е
извършено виновно при форма на вина умисъл, доколкото водачът е съзнавал
всички елементи от състава му, както и обществено опасния характер на
своето поведение, свързан с неизпълнение на задължението си като водач на
МПС да носи свидетелство за регистрация на същото, като пряко е целял
това.
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвиждащ за
неизпълнение на задължението за носене на определени документи,
5
включително контролен талон към СРМПС да се налага наказание глоба в
размер на 10 лева. Санкцията е определена в абсолютен размер, предвид, на
което не се нуждае от допълнително обсъждане, като обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено в посочената част,
доколкото не се констатират основания за отмяната му от процесуално
естество.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят не е
представил доказателства за сторени разноски и такива не му се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. 2 и чл. 336
НПК, Районен съд- Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002137/23.10.2020 г.,
издадено от Ч.А.К. – директор РД „АА“, София, в частта, с която на
жалбоподателя Ц. Г. А., ЕГН: ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 36, пар. 1, т. ii от
Регламент № 165/2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0002137/23.10.2020
г., издадено от Ч.А.К. – директор РД „АА“, София, в частта, с която на
жалбоподателя Ц. Г. А., ЕГН: ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗдвП.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6