Р Е Ш Е Н И Е
17.08.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
18.07. 2018
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 309 2018
дело № по описа за година.
Производството
e oбразувано по
предявени от Р.С.М. с ЕГН:********** срещу „Мони Текс
Ищецът твърди, че видно, от приложените копия на трудов договор и длъжностна характеристика към същия, между нея и ответника е бил сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ за срок от 6 месеца на изпитване в полза на работодателя. Уговореното месечно трудово възнаграждение е било в размера на минималното трудово такова за страната към момента, а именно в размер на 460 лева. Продължителността на работното време е било уговорено от 10.00 часа всеки ден до 19.00 часа, а продължителността на работната седмица от 5 дни по 8 часа на ден. Длъжността, която е изпълнява е била „продавач-консултант". Трудовият договор е бил сключен на 30.06.2017 година и 6 месечният срок е изтекъл на 30.12.2017 година. Предвид факта, че същият е бил със срок на изпитване в полза на работодателя и при изтичане на уговореният срок, договорът се превръща в безсрочен. Поради този факт е била назначена ревизия, като за целта работодателят е издал заповед № 4/08.01.2018 година, определил е ден - 12.01.2018 година и комисия в състав от трима члена: Емилия Маноилова - председател и двама члена — Сашка Максимова и Агнес Цветкова. На 12.01.2018 година е била извършена ревизия, видно от приложеният протокол от същата дата, която установила липса в размер на 8 лева и 36 стотинки. На 16.01.2018 година е излязла в болничен до 20.01.2018 година. Същият ден е изпратила до работодателя си болничният лист, ключа от обекта, служебен телефон, който и е бил поверен по време на работата, както и собственоръчно написано уведомление, с което е поискала от работодателя, да й бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ, считано от 20.01.2018 година. Причините, поради които е пожелала трудовото правоотношение да бъде прекратено, са: неспазване на регламентираното работно време, съобразно уговореното в трудовият договор, полагане на извънреден труд в почивни дни и празнични дни, който не се е заплащал, ежедневно полагане на извънреден труд, който също не се заплащал, неспазване на регламентирана обедна почивка. Вместо своевременно ответникът- работодател по делото да реагира за прекратяване на трудовият договор, той определил нова дата за извършване на ревизия на 19.01.2018 година, докато тя е била в болничен. Излага подробни съображение за дължимостта на претендираните в исковата молба обезщетения.
Ответното дружество в законоустановения срок е депозирало писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни по подробно изложени съображения. Оспорва твърденията на работника за неспазване на регламентираното работно време, съобразно уговореното в трудовият договор, полагане на извънреден труд в почивни дни и празнични дни, който не се е заплащал, ежедневно полагане на извънреден труд, който също не се заплащал, неспазване на регламентирана обедна почивка. Поддържа, че М. не се е явявала на работа 18 дни след изтичане на болничния, за което работодателя е поискал писмените й обяснения. Отговор на тези обяснения не е постъпил от нея, поради което, като последица от неявяването на работа и липсата на основание за това нейно действие, със заповед за прекратяване на трудов договор от 07.02.18г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото правоотношение с ищцата е прекратено. С неоснователното си неявяване на работа М. несъмнено е причинила материални щети на работодателя. Вследствие на нарушение на трудовите си задължения тя е причинила имуществени вреди на ответника в размер на 1 768, 31 лв. Посочените вреди са установени с протокол за бракуване на материални запаси от 19.01.2018г. Този протокол е съставен и подписан от комисия, в чийто състав участват и лица, които не са свързани с ответника „Мони Текс 66“ ООД. При извършената проверка се констатира, че М., в чиито трудови задължения е включено и съхранение на предоставените й стоки (видно от длъжностната й характеристика, с която е запозната и се е подписала за това обстоятелство) е причинила имуществени вреди на работодателя си. Вследствие на действия от нейна страна, които са в разрез с трудовите й задължения, е претърпял имуществени вреди в размер на 1 768, 31 лева. Поради което, с настоящия отговор прави възражение за прихващане по отношение на ищцата за сумата от 1 768, 31 лева.
Съдът, след като прецени събраните по
делото писмени доказателства, както и доводите на страните, прие за установено
следното:
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът е работил при ответника на база сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1 във връзка с чл.70, ал.1 КТ за срок от 6 месеца на изпитване в полза на работодателя. Уговореното месечно трудово възнаграждение е било в размера на минималното трудово такова за страната към момента, а именно в размер на 460 лева. Продължителността на работното време е било уговорено от 10.00 часа всеки ден до 19.00 часа, а продължителността на работната седмица от 5 дни по 8 часа на ден. Длъжността, която е изпълнявана е била „продавач-консултант". Трудовият договор е бил сключен на 30.06.2017 година и 6 месечният срок е изтекъл на 30.12.2017 година. Предвид факта, че същият е бил със срок на изпитване в полза на работодателя и при изтичане на уговореният срок, договорът се е трансформирал в безсрочен.
Съдът не кретидира заключението на изготвената съдебно-счетводна експертиза от вещото лице Н. Шалбупова като необективно, неточно и непълно. Останалите събрани в производство доказателства (писмени и гласни), както и заключенията на съдебно-графическата и повторната и допълнителна съдебно-счетовна експертиза, следва да бъдат кретидирани. Абсурди и несъстоятелни са възраженията на ответната страна, че приетата като доказателство по делото книга за дневни финансови отчети за 2017г. е попълвана от Р.С.М. манипулативно – само за да обслужи доказване на претенциите й в настоящото съдебно производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормата на чл.150 КТ предвижда заплащане на извънреден труд в
увеличен размер, съгласно чл.262 КТ. Предвид изложеното съдът стига до извода,
че предпоставките за заплащане на извънреден труд са следните: съществуване на
валидно трудово правоотношение, по което работникът престира работна сила извън
установеното за него работно време, със знанието и без противопоставянето, или
по разпореждане на работодателя; липса на заплащане на положеният труд в
законоустановения увеличен размер. В настоящия случай горепосочените
предпоставки са налице, поради което счита претенцията в тази част за доказана по
основание и размер.
Установява се от писмените документи (най-вече от книгата за дневни финансови отчети за 2017г.), съдебно-графическата и повторната и допълнителна съдебно-счетовна експертиза, както и от свидетелските показания, че Р.С.М. е полагала труд по време на официалните празници – датите 6 септември и 22 септември 2017 година, когато са отработени по 9 работни часа, както и за 24 декември и 26 декември, когато са отработени по 7.5 работни часа. Дължимото възнаграждение съгласно чл.262, ал.1, т.3 КТ е общо в размер на 204.80 лв., в т. ч. за два дни на м. септември - 108.95 лв. и за два дни на м. декември 95.85 лв. С оглед на изложеното основателна се явява претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати действително полагащото му се трудово възнаграждение за работа по време на официални празници.
Установява се от писмените документи (най-вече от книгата за дневни финансови отчети за 2017г.), съдебно-графическата и повторната и допълнителна съдебно-счетовна експертиза, както и от свидетелските показания, че Р.С.М. е полагала извънреден труд в почивните дни за периода от 30.06.2017 година до 12.01.2018 година общо в продължение 22 съботи при отработени по 7.5 часа за всяка. Дължимото възнаграждение съгласно чл.262, ал.1, т.2 КТ е общо в размер на 794.67 лв. С оглед на изложеното основателна се явява претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати действително полагащото му се трудово възнаграждение за работа по време на почивни дни. Напълно неоснователно е възражението на ответната страна, че работникът е почивал в неделя и понеделник, а съботата е предвидена като редовен работен ден. От съдържанието на книгата за дневни финансови отчети за 2017г. и заключението на съдебно-графическата експертиза може да се направи категоричен извод, че за процесния период Р.С.М. е работила всички понеделници от съответните месеци, а също така и 22 съботи. Единственият почивен ден на ищеца е бил неделята.
Установява се от писмените документи (най-вече от книгата за дневни финансови отчети за 2017г.), съдебно-графическата и повторната и допълнителна съдебно-счетовна експертиза, както и от свидетелските показания, че Р.С.М. е полагала извънреден труд в работни дни за периода от 30.06.2017 година до 12.01.2018 година общо в продължение на 104 часа или същата е работила по 9 часа дневно. Дължимото възнаграждение съгласно чл.262, ал.1, т.1 КТ е общо в размер на 429.52 лв. С оглед на изложеното основателна се явява претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати действително полагащото му се трудово възнаграждение за извънреден труд през работни дни. Напълно превратно ответната страна се позовава на протокол за извършена проверка от 21.02.2018г. на дирекция ‚Инспекция по труда“ – Кюстендил, като заявява, че при проверката не е установено полагане на извънреден труд от ищеца. На първо място предметът на проверката е било установяването дали на М. са били изплатени дължимите трудови възнаграждения по ведомости за заплати. Проверката не е имала за предмет установяване на полаган от ищеца извънреден труд, а освен това е извършена през м. февруари 2018г., когато работникът вече не е бил в трудово правоотношение с ответника. Нещо повече при проверката са установени нарушения от страна на работодателя, подробно описани в протокола, включително и по отношение на определеното от ответното дружество работно време.
От доказателствата по делото става ясно, че по време на действието на трудовото правоотношение между страните ищцата не е ползвала полагащият й се платен годишен отпуск. Ето защо при прекратяването му работодателят е бил длъжен да й заплати съответното обезщетение съгласно чл.224, ал.1 КТ в размер общо на 278.74 лв. за неползваните и полагащи се 12 работни дни платен отпуск за процесния период. От ответната страна не са ангажирани доказателства, че ищцата е ползвала платен годишен отпуск или пък че й е заплатено съответното обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, поради което претенцията в тази част също се явява основателна.
От ищецът не са събрани надлежни доказателства за причинени неимуществени вреди от положен извънреден труд (лишаването на работника от възможност за почивка) за периода от време от 30.06.2017 година до 12.01.2018 година. Ангажираните от него гласни доказателства не установяват на първо място, че работникът не е се възползвал от установената възможност за почивка. Напротив от свидетелските показания на Александра Маркова може да се заключи, че ищецът е ползвал обедна почивка. Освен това не са събрани доказателства за създавани пречки от работодателя да ползва почивки или за някакви болки или страдания от страна на работника по повод на неползване на почивки при работата си в ответното дружество. Ето защо претенцията в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Направеното от ответната страна при условията на евентуалност възражение за прихващане за сумата от 1768.31 лв., причинени от работника имуществени вреди на работодателя, следва да бъде оставено без разглеждане предвид императивните разпоредби на чл.272 КТ и чл.211, ал.1 и ал.2 КТ. На първо място недопустимо е да бъде осъществявано прихващане с дължимо на работника трудово възнаграждение, включително такова за положен извънреден труд. Нещо повече съгласно чл.211, ал.2 КТ прихващане от работодателя с дължимо от работника обезщетение за имуществени вреди може да бъде осъществено само при наличие на влязло в сила съдебно решение, което да установява имуществената отговорност на работника. В разглеждания случай липсва дори висящо съдебно производство, касаещо сумата от 1768.31 лв. - причинени от работника имуществени вреди на работодателя.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и транспортни разходи
в размер на 520 лв. съобразно уважената част от исковете.
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждения за
вещи лица в размер на 169.83 лв. съобразно отхвърлената част от исковете. Не са
представени доказателства за заплатено на адв.Б. от САК твърдяно възнаграждение
в размер на 500 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва
да заплати по сметка на РС – Дупница
държавна такса в общ размер на 107.16 лв. по уважените искове, както и разноски
за вещи лица от бюджета на съда в размер на общо 510 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Мони Текс
ОСЪЖДА „Мони
Текс
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от Р.С.М. с ЕГН:**********
за осъждане на „Мони Текс
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеното от „Мони Текс
ОСЪЖДА „Мони Текс
ОСЪЖДА „Мони Текс
ОСЪЖДА Р.С.М. с ЕГН:**********
да заплати на „Мони
Текс
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: