Решение по дело №410/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), образувано по Жалба вх. № 12862/18.09.2024г. по описа на ВАдмС, подадена от В. И. К., от [населено място], чрез адвокат Й. А. от АК - Варна, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-0819-001173 от 09.09.2024г., издадена от Началник група към ОДМВР – Варна, Сектор Пътна полиция – Варна, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради издаването й в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че оспорващият никога не е употребявал амфетамин, поради което своевременно е оспорил резултата от извършената му проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство, респективно е дал кръвна проба за изследване във ВМА – [населено място]. Впоследствие на 11.09.2024г. посетил СМДЛ „Рамус“ ООД, за да даде проба и за негова сметка. От резултата от изследването се установило, че пробата е отрицателна. След получаването му оспорващият го представил на разследващия полицай с молба да му бъде върнато иззетото СУМПС, но това му било отказано, което наложило обжалването на издадената ЗППАМ. Въз основа на изложените аргументи е обоснован извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед, доколкото не са налице безспорни доказателства оспорващият да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, като е отправено искане за нейната отмяна. Претендира се и присъждане на сторените деловодни разноски.

Жалбата е депозирана пред Административен съд - град Варна, където е образувано адм.д.№ 2176/2024г. по описа на ВАдмС.

С определение № 9940 от 03.10.2024г. на основание чл.135, ал.2 от АПК съдебното производство по същото е прекратено, а делото – изпратено по подсъдност на Административен съд - град Шумен, където е образувано настоящото адм.д.№ 410/2024г. по описа на ШАдмС.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител адв.Й. А. от АК – Варна е депозирано писмено становище, в което се излагат аргументи за основателност на оспорването, въз основа на които се отправя искане за отмяна на атакуваната ЗППАМ и присъждане на сторените деловодни разноски. Към становището е приложен Списък на разноските, придружен с Договор за правна защита и съдействие и Удостоверение за регистрация по ЗДДС, от който е видно, че се претендират деловодни разноски в размер на 1200 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – Началник група към ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, редовно призован, не се явява. От същия е депозирано писмено становище рег.№ ДА-01-2796/25.11.2024г. по описа на ШАдмС, изготвено от процесуален представител Б. Й. – главен юрисконсулт, в което е застъпено становище за неоснователност на оспорването. Въз основа на същото е отправено искане за отхвърляне на оспорването, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното:

На 08.09.2024г. около 21:17 часа, след проверка, извършена в [населено място] на ул.Царевец, актосъставителят Г. К. П. - младши автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР – Варна, съставил АУАН № GA1413062/08.09.2024г. срещу В. И. К., за това, че като водач на притежавания от него лек автомобил марка „Фиат Пунто“ рег. № [рег. номер], на посочената дата в [населено място], по ул.Царевец, посока бул.В. Левски, на 200 метра преди автоподлеза, е управлявал въпросното МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство „Дрегер Дръг Тест-5000“ с фабричен номер АRPК 0014, с проба № 348, като уредът отчел положителен резултат за употреба на Амфетамин. Във връзка с установената употреба на наркотични вещества на водача е издаден талон за медицинско изследване № 276619, като в него е посочено, че оспорващият е отведен във ВМА – [населено място] за вземане на биологични проби за изследване. Въпросните биологични проби са предмет на изследване по назначена по досъдебно производство № 431/2024г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при [населено място], съдебно-химическа експертиза, чието заключение към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело, не е изготвено.

След съставяне на АУАН, актосъставителят иззел от В. К. свидетелството му за управление на МПС с № *********, свидетелство за регистрация на МПС с № *********, както и двете регистрационни табели на автомобила с рег.№ [рег. номер]. Актосъставителят квалифицирал извършеното административно нарушение като такова по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя без отразени възражения.

По отношение на установеното деяние, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001173 от 09.09.2024г., издадена от Началник група към ОДМВР – Варна, Сектор Пътна полиция – Варна, упълномощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОДМВР – Варна, въз основа на съставения АУАН, относно установената употреба на наркотични вещества, на оспорващия била наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, като на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП било иззето СУМПС [номер] на водача.

Заповедта била връчена лично на В. К. на 10.09.2024г., видно от отбелязването върху същата, а жалбата му е подадена в срока за обжалване чрез административния орган на 18.09.2024г.

По делото е представена цялата преписка по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени лицата, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП и Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОДМВР – [населено място], с която са оправомощени определени служители от ОДМВР – [населено място] (в т.ч. и издателя на процесната ЗППАМ) да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“ от ЗДвП.

От страна на жалбоподателя е приложен Протокол с резултати от изследване на урина от 16.10.2023г., осъществено от СМДЛ „Рамус“ ООД - [населено място], в който е посочено, че в дадената на 11.09.2024г. биологична проба (урина) от В. К. не са установени наркотични вещества.

По делото е изискана информация от МБАЛ – Варна при ВМА – София относно резултатите от химико-токсикологичните изследвания на постъпилите биологични проби по Талон за изследване № 276619/08.09.2024г., издаден на В. К..

С писмо рег.№ ДА-01-2714/18.11.2024г. началникът на МБАЛ – Варна при ВМА – София е уведомил, че към момента е налице единствено първоначален резултат от проведените скринингови тестове при приемането на биологичните проби, резултатът от които е отрицателен за наркотични вещества. Посочено е също, че този резултат е получен посредством медико-диагностични тестове тип „бърз тест“, които не се явяват химико-токсикологичен анализ, не са изпълнени по надлежния ред и имат ограничена достоверност. Необходимият доказателствен хроматографски химико-токсикологичен анализ по надлежния ред е част от възложената СХЕ по ДП № 341/2024г. по описа на СПП – Варна и ще бъде извършен в рамките на наказателното производство по реда си, след което ще бъде предоставен на възлагащия орган.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149 ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол по делото е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001173 от 09.09.2024г. на началник група в ОДМВР – Варна, Сектор Пътна полиция – Варна, с която е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган, в писмена форма, като в нея са посочени необходимите реквизити, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в т.ч. фактическите и правни основания за издаването й.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи“. Нормата съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – „временно отнемане на СУМПС“, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на МПС от лице, което е употребило наркотични вещества.

За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че собственикът на автомобила, в качеството на водач, на посочените в оспорената заповед дата и място, е извършил нарушение, като е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство. Установените от административния орган фактически основания се подкрепят от приложения по делото резултат от полеви тест. Констатациите в Акта за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената сила на АУАН в настоящия казус обаче се оборва от резултатите от бързия тест на кръв и урина, иззети от водача в МБАЛ – Варна при ВМА – София въз основа на Талон за изследване № 276619/08.09.2024г., както и с представеното от последния изследване на биологична проба – урина, извършено от СМДЛ „Рамус“ ООД – Варна.

По-конкретно, жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените от техническото средство показания, поради което по надлежния ред е дал биологичен материал за изследване в лечебно заведение, видно от отразяването в приложения към делото Талон за изследване. Този факт се установява и от писмото на началника на МБАЛ – Варна при ВМА – София. Според законодателя, при наличие на медицинско изследване на кръвна проба, какъвто е настоящият случай, установените стойности от тази кръвна проба са определящи (арг. от чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП). В случая по делото е представен биологичен материал за изследване по надлежния ред, като резултатите, установени с „Дрегер Дръг тест-5000“ както към момента на образуване на съдебното производство, така и към момента на приключване на устните състезания по същото, не са потвърдени от медицинско изследване на кръвна проба, поради забавяне изготвянето на химико-токсикологичните експертизи. Настоящата ЗППАМ е издадена въз основа на отчетените с теста стойности, преди да бъде установен какъв е резултатът от кръвната проба.

Както се посочи по-горе, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, установено с предвидените от законодателя доказателствени средства и по предвидения със специалната наредба ред. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.23, ал.1, изр. второ и трето от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на дадения биологичен материал, а при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на безспорно установено фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят не е отказал да му бъде направен тест от полицейските органи, а впоследствие е получил талона за изследване и е дал биологични проби за изследване. Оспорващият е предприел зависещите от него действия за опровергаване резултатите от теста, като е дал материал за изследване. При наличието на дадени кръв и урина за изследване и липсата на извършено такова изследване по надлежния ред, недоказано е наличието на фактическото основание за издаване на заповедта. Нещо повече, видно от писмото на Началника на МБАЛ – Варна при ВМА – София, самите биологични проби, иззети в оторизираното съгласно Наредбата лечебно заведение, също са били подложени на предварително изследване, установило липса на наркотични вещества в кръвта и урината на оспорващия, което също поставя под основателно съмнение резултатите, получени от техническото средство „Дрегер дръг тест-5000“. Вярно е, че това предварително изследване не е осъществено по надлежния ред, предвиден в Наредбата, респективно притежава ограничена достоверност, но доколкото такава е и достоверността на резултатите от техническото средство, е достатъчно, за да обори доказателствената стойност на „Дрегер дръг тест-5000“. С оглед на това и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.3а, т.2 от Наредбата, административният орган е издал материално незаконосъобразен административен акт.

В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки.

Съдът намира, че наложената ПАМ в случая е и несъразмерна на целта, преследвана от закона. Касае се за водач на МПС, който е съдействал на контролните органи и е проявил добросъвестност, като е дал проби за изследване. В този смисъл и предвид ангажираните доказателства за липса на наркотични вещества в биологичен материал, даден от оспорващия, съдът приема, че мярката го засяга в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението.

Вярно е, че при издаване на ЗППАМ длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност. За да възникне същата обаче, нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП следва да бъде доказано по изискуемия с чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП ред – този на Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След като фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, т. е. с положителен резултат за наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване биологични проби след проведено химико-токсикологично лабораторно изследване, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена при нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Административният орган е издал заповедта при неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая и неизчакване на резултатите от кръвната проба, които са решаващи.

По отношение на разноските, съдът установи, че жалбоподателят е направил искане за присъждане на съдебни разноски при условията на чл.143, ал.1 АПК по представен списък на разноските в размер на 1200.00лв., представляващи адвокатско възнаграждение с ДДС, платено в брой по представен договор за правна защита и съдействие. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на разноските, което съдът намира за основателно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и факта, че процесуалният представител на жалбоподателя не се е явявал в проведеното едн открито съдебно заседание. В настоящия казус следва да бъде приложено Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C‑438/22г./ ECLI:EU:C:2024:71 с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, съгласно което националната уредба на адвокатските възнаграждения противоречи на чл.101, параграф 1 ДФЕС, във вр. с член 4 § 3 ДЕС и на основание чл.78, ал.5 от ГПК да бъде намален размерът на дължимото от ответната страна, съобразно изхода на спора, адвокатско възнаграждение, на 600.00лв. с ДДС и тази сума да бъде присъдена на жалбоподателя, респективно искането за присъждане на деловодни разноски за сумата над 600 лева до пълния претендиран размер от 1200 лева – отхвърлено, като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В. И. К., с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001173 от 09.09.2024г., издадена от Началник група към ОДМВР – Варна, Сектор Пътна полиция - Варна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Варна, да заплати на В. И. К., с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], сумата 600.00лв. /шестотин/ лева, представляваща деловодни разноски - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото съдебно производство.

ОТХВЪРЛЯ искането на В. И. К., с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], за присъждане на деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото съдебно производство, за сумата над 600 лева до пълния претендиран размер от 1200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.138, ал.3, във вр. с чл.137 от АПК.