№ 1527
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502024 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Артвижън“ ЕООД срещу Решение №
261641 от 17.05.2021г. по гр.д. № 6695/2020г. по описа на ВРС, ХXХIХ-ти състав, с което на
основание чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 2395.06 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на
собствения на ищеца недвижим имот, представляващ сграда – трафопост, с площ от 7.74
кв.м. с трансформатор 253.74 КВ, находящ се в ПИ № 2063, кв. 80 по действащия план на гр.
А., обл. Варна, с административен адрес: ***, в периода от 01.09.2019г. до 29.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 18.06.2020г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на решението. Съдържа доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Закона за
електростопанството /1948-1975г. и 1975-1999г./. към процесната сграда – трафопост, която
не съставлява нито съоръжение, нито електрическа уредба или мрежа за пренос и
разпространение на ел. енергия по смисъла на тези законови разпоредби. Установено е по
делото, че процесната сграда – трафопост е вписана като дълготраен материален актив в
1
активите на „Артвижън“ ЕООД. Няма спор по делото, че освен описания трафопост в
дворното място, собственост на ищеца се намира още един трафопост, долепен до
процесния, който е с площ от 24 кв.м. и който до края на м. април 2019г. се е поддържал от
„ЕРП Север“ АД. Представената справка от ответника не установява в баланса му да е
записана именно процесната сграда, а не съседния трафопост с площ от 24 кв.м. До м. април
2019г. процесният трафопост с площ от 7 кв.м. не е бил ползван от ответното дружество, но
вероятно поради объркване в диспечерските наименования, ответникът е приел, че
предложението за изкупуване на трафопоста – собственост на ищеца, касае трафопоста с
площ от 24 кв.м., когато започнало прехвърляне на абонатите на ответника от т.нар. „голям
трафопост“ към по-малкия, който е собствен на въззивника. Последното следва от мотивите
на решението по гр.д. № 3983/2009г., както и от приетото по това дело заключение на СТЕ.
От същите, както и от всички събрани по настоящото дело доказателства се установява, че
„селският трафопост“ /процесният с площ 7 кв.м./ е с диспечерско наименование ТП 12 А. и
същият е строен през 1957г., а изграденият нов трафопост с диспечерско наименование ТП
12 Червена звезда, с площ от 24 кв.м. е изграден през 1973г. В цитирана съдебна практика се
приема, че енергийното предприятие дължи обезщетение на собственика на трафопоста
/съвкупност от сграда и съоръжение/ за предоставения му достъп. По делото не е установено
ответното дружество да е собственик на процесния обект на основание изкупуване, като
ползването му във връзка с поддържане на ел. съоръженията в него, не го прави собственик.
Неправилен и в противоречие с § 4, ал. 1 от ЗЕ е правният извод на ВРС, че трофопостовете
са изключени от гражданския оборот. Установено е в тази връзка, че трафопост, заедно с
масивна постройка – валцова мелница и дворно място, в което те се намират са
реституирани по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ на наследниците на собствениците на този
имот, като отношенията между собственика и енергийното дружество при липса на договор
следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване и спазване на принципа,
че собственикът има право да получи възнаграждение за ползване на собствената му вещ. В
този смисъл моли за ревизиране на обжалваното решение.
В отговор на жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея и
поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението. Сочи,
че ищецът не е собственик на процесния трафопост, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закона за електростопанството същият е държавна собственост. Съгласно императивните
разпоредби на закона ел. уредби, които обслужват повече от един потребител, не могат да
бъдат частна собственост и като такива са изключени от гражданския оборот. Те са останали
държавна собственост и неправилно апортирани като ДМА в капитала на кооперация.
Енергийните обекти по ЗЕЕЕ и ЗЕ следва да са собственост на юридически лица,
лицензирани да извършват дейности в енергетиката. Така, съгласно § 67, ал. 9 от ПЗР на
ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 4, ал. 11 от ПЗР на ЗЕ, енергийните обекти не се включват в предмет на
сделки, ако чрез тях се снабдява енергия повече от един потребител, какъвто несъмнено е
настоящият случай. Тези обекти следва да бъдат прехвърлени на енергийното предприятие
по предвидения за това ред, ако вече не са в негова собственост. Установено е по делото, че
2
съгласно извадка от инвентарна книга на ЕРП Север, като собствен на дружеството актив е
заведен именно по-малкият от двата трафопоста с диспечерско наименование ТП 12 А.,
ведно със земята, сградата и кабел средно напрежение. В този смисъл е правилен изводът, че
след като ищецът не е собственик на спорния трафопост, то същият не би могъл да се
обедни от ползването от ЕРП Север на сградата и разположените в нея съоръжения.
Отправил искане в тази връзка обжалваното решение като правилно да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от „Артвижън“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу „Електроразпределение Север“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2395.06
лева, съобразно допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от п.с.з.
на 12.03.2021г., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на
ищеца недвижим имот, представляващ сграда – трафопост „ТП 12 А.“, с площ от 7.74 кв.м. с
трансформатор 253.74 КВ, находящ се в ПИ № 2063, кв. 80 по действащия план на гр. А.,
обл. Варна, с административен адрес: ***, в периода от 01.09.2019г. до 29.02.2020г., ведно
със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.06.2020г. до окончателното плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: „Артвижън“
ЕООД е собственик на съоръжение – сграда – трафопост, с площ от 7.74 кв.м. с
трансформатор 253.74 КВ, който се намира на територията на собствения му неурегулиран
ПИ № 2063, кв. 80 по действащия план на гр. А., обл. Варна, с административен адрес: ***,
на основание договор за покупко продажба по НА № 180 от 20.12.2017г. Освен този
трафопост, в имота се намира още един трафопост, който е с площ от 24 кв.м. и се поддържа
от ответника. Сградата и съоръжението в трафопоста, собствени на ищеца се ползват от
енергийното дружество без основание от 2017г. до настоящия момент. Ето защо претендира
осъждане на ответника да заплати обезщетение за ползването без основание в периода
01.09.2019г. до 29.02.2020г. в размер на исковата сума.
В отговор на исковата молба, „Електроразпределение Север“ АД оспорило исковете
по основание. Уточнило, че фактически на място са разположени в непосредствена близост
един до друг, два отделни самостоятелно обособени електрически трафопоста. Те са
физически и функционално обособени в два отделни независими енергийни обекти за
преобразуване и разпределение на ел. енергия. Единият трафопост е с диспечерско
наименование „ТП Червена звезда“ /по-малкият/, а другият е с диспечерско наименование
„ТП 12 А.“. Оспорил твърдението, че в процесния период електроразпределителното
дружество е ползвало процесния трафопост. Към процесния период към „ТП Червена
звезда“ не е имало свързани абонати на ответника и чрез този трафопост не е било
3
извършвано разпределение на ел. енергия към клиенти на ответника. Клиентите в този
район са били електрозахранвани единствено чрез собствения на ответника трафопост „ТП
12 А.“. Отделно оспорили материалноправната легитимация на ищеца върху трафопост „ТП
Червена звезда“ с доводи, че ищецът не е могъл да придобие собствеността върху
трафопоста поради наличие на изрична законова забрана за това, свързана с особения му
статут и правен режим на енергиен обект – чл. 2, ал. 1 от ЗЕл/1975г. /отм./, съгласно който
ел. уредби са били държавна собственост, съответно вещи извън гражданския оборот.
Доказателства за придобиване в изключителната хипотеза на чл. 2, ал. 2 от ЗЕл /1975г./ не са
ангажирани по делото. Ето защо и доколкото праводателят му не е бил собственик на
трафопоста, то договорът, с който ищецът е придобил право на собственост върху не е
произвел вещен ефект по отношение на трафопоста. В последващата нормативна уредба –
ЗЕЕЕ /1999-2004г./ и действащия ЗЕ /2003г./ е уредена забрана заварени енергийни обекти
да бъдат собственост на части лица, различни от лицензираните енергийни предприятия. По
тези съображения и с извод за липса на елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване, отправил искане за постановяване на решение, с което искът
да се отхвърли.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и от НА № 76/2017г. се установява, че на основание договор
за покупко продажба сключен на 20.12.2017г. „Артвижън“ ЕООД закупил от продавачите
Кооперация „Приморска популярна бизнес – кооперативна организация“, гр. Варна,
представлявана от председателя П.А.Д., Н.А.Н., Б.Т.С. и Е.К.А. недвижим имот, придобит
по наследство и чрез покупко продажба, а именно дворно място, представляващо
неурегулиран ПИ № 2063, в кв. 80 по действащия план на гр. А., одобрен със Заповед №
264/05.03.2009г. на Кмета на Община А., съответстващ на имот пл. № 566, кв. 48 по стария
план на населеното място, с адрес: ***, целият с площ от 1330 кв.м., при граници: улица,
улица, ПИ IV-1025, ПИ LVIII-940, ведно с изградените в имота масивна сграда,
представляваща бивша валцова мелница със ЗП 246 кв.м. и трафопост с площ от 7.74 кв.м.,
заедно с всички подобрения и насаждения. Видно от описанието в акта при съставянето му
сред представените документи, установяващи правото на собственост са НА от 1995г.;
Постановления за възлагане на недвижим имот по изп.д. 20138080401913 от 22.04.2016г. и
от 22.02.2017г.
За установяване, че праводателите на ищеца са притежавали правото на собственост
върху трафопоста са представени Постановления за възлагане на недвижим имот от
21.01.2016г. и от 20.12.2016г.; КНА № 57/1995г., № 183/1995г. и № 187/1995г. и Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 180/1929г. От същите се установява, че праводателите
на дружеството ищец са основали правото си на собственост върху трафопоста на
основание наследяване и реституция по ЗВСОНИ.
4
С влязло в сила на 13.09.2012г. решение постановено по гр.д. № 3983/2009г. по описа
на ВРС на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявения от ТПК „Червена звезда“
/в ликвидация/ срещу Е.К.А., Н.А.Н., М.Х.Н., Б.Т.С. и Е.Х.К. иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на трафопост, построен
в УПИ VI-1018, в кв. 80 по действащия план на гр. А., с площ от 24 кв.м., с трафомашина с
мощност 1000 kVA, при граници: на юг – трафопост и от три страни - УПИ VI-1018, на
основание придобивна давност, считано от 1979г. Съгласно мотивите на решението от
заключението на СТЕ, приета по това дело в имота са изградени два трафопоста, съответно с
площ от 7 кв.м. и залепен до него със ЗП от 24 кв.м. Двата трафопоста са нанесени като една
сграда в КП на А. от 1967г., като в разписния лист към плана е записан само един трафопост
към 1996г. на „Електроснабдяване“. Селският трафопост с площ от 7 кв.м. е изграден около
1947-1948г., а този с площ от 24 кв.м. с диспечерско наименование „ТП Червена звезда“ –
проектиран през 1973г. и изграден през 1975-1976г.
Съгласно счетоводно извлечение от инвентарна книга на „ЕРП Север“ АД, Сграда ТП
12 А. е вписана като актив в капитала на дружеството от дата 01.08.1990г.
Съобразно заключението по допуснатата СИЕ, цената на ползването на процесния
трафопост определена на база Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби
и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ приета
от КЕВР за периода от 01.09.2019г. до 29.02.2020г. възлиза на 2 395.06 лв.
Пред ВРС е проведена и СТЕ, от заключението на която се установява следното:
двата трафопоста, намиращи се в *** се намират и са разположени един до друг.
Представляват два отделни самостоятелно обособени електрически трафопоста. Единият е с
диспечерско наименование „ТП Червена звезда", а другият е - „ТП 12 А.". На втория са
поставени табели с логото на „ЕРП-Север" и означена цифрата 12. Съобразно обясненията
на вещото лице Върбанов по-малкият трафопост е с наименование ТП 12, а по-големият
Червена звезда. На фасадата на „ТП 12 А." са монтирани в електромерни табла 20 броя
трифазни електромера, които обслужват и измерват потребяваната ел. енергия на
разположените в съседство сгради и помещения. При отваряне на трафопоста, вещото лице е
установило, че всички ел. съоръжения в сградата - ВЛДК - разединители са под напрежение
и работят нормално. Напрежението е прекъснато към „ТП Червена звезда" и на практика
същият не функционира. Абонатите, които е обслужвал „ТП Червена звезда" вече са
електрозахранени от „ТП 12-А.". В „ТП 12 А." е монтирана трансформаторна машина с
мощност 400 KVA, а в „ТП Червена звезда" машина с мощност 1 000 KVA. Към „ТП 12 А."
са насочени 59 абоната - 22 трифазни и 37 монофазни. Монофазните абонати се намират в
блока срещу трафопоста и електромерите им са в ГРТ /главно разпределително табло/ в
самия блок. „ТП 12 А." е оборудван с електрически уредби и съоръжения необходими за
експлоатацията му и е предвиден да извършва преобразуване на ел. енергия от средно в
5
ниско напрежение, както и за разпределение на ел. енергия във всеки от свързаните към него
консуматори.
За установяване на ползването на трафопоста по делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите И.И. и Р.Н..
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане е претенция за неоснователно обогатяване в хипотеза на чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, при която неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се
връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, които следва да
произтичат от един общ факт или от обща група факти.
Предявените на това основание претенции в случая имат за предмет обезщетение за
ползване без основание на собствена на ищеца сграда – трафопост, с площ от 7.74 кв.м. с
трансформатор 253.74 КВ, находящ се в ПИ № 2063, кв. 80 по действащия план на ***, в
периода от 01.09.2019г. до 29.02.2020г.
Оспорени в тази връзка са, както правото на собственост на ищеца по отношение на
сградата – трафопост в имота му, с площ от 7.74 кв.м., така и ползването от ответника в
рамките на заявения период.
Установено е по делото, а и от твърденията на ищеца следва, че на място са
изградени два трафопоста – спорният, малък, т.нар. „селски трафопост“ с наименование „ТП
12 А.“ и с площ от 7 кв.м., изграден през 1957г. и извънспорният, голям, нов трафопост, с
наименование „Червена звезда“ и с площ от 24 кв.м., изграден през 1973г.
Няма спор между страните, че трафопост „ТП 12 А.“ по естеството и
предназначението си представлява „енергиен обект“ по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ,
както и че ответникът „Електроразпределение Север“ АД е енергийно предприятие и
оператор на електропреносната мрежа, снабдено с лицензия за дейността разпределение на
ел. енергия за североизточна България за срок от 35 години от ДКЕВР/КЕВР, считано от
2004г.
Към момента на изграждането му през 1957г., приложим е бил Закона за
електростопанството /1948г.-1975г./. Съгласно чл. 2, ал. 1 от този закон енергийните
източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията,
както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. Съгласно чл. 3, ал.
1 от същия закон, държавата може да преотстъпва на местните органи на държавната власт,
на държавните предприятия или на обществени организации – водни синдикати, кооперации
и др. - строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени
нужди при условията на б. „а“ – б. „в“. Аналогична е и последващата уредба съгласно чл. 2,
6
ал. 1 от Закона за електростопнаството /1975г.-1999г./, чл. 58 от ЗЕЕЕ /1999г.-2003г./ и чл.
40, ал. 1, т. 2 от действащия ЗЕ. С разпоредбите на § 67, ал. 2 и ал. 9 от ПЗР на преходния
ЗЕЕЕ /отм./ са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти,
установена в Закона за електростопанството от 1948г. и този от 1975г. да премине в
собственост на енергийните предприятия. Затова § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че
енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни
предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят от тях в осемгодишен срок
от влизане на закона в сила. Във връзка с тази разпоредба е и текстът на § 4, ал. 11 от ПЗР
ЗЕ, според който при приватизация на имуществото на фирми и дружества, в които има
изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на
съответното енергийно предприятие. Изключение се допуска когато обектът снабдява с
енергия само един потребител, какъвто не е настоящият случай. Установено е от
заключението на СТЕ, че ел. енергията, преобразувана от трафомашината от средно в ниско
напрежение се разпределя и захранва общо 59 абоната, трафопоста функционира нормално
и изпълнява своето предназначение понастоящем. Така, следваният в законодателната
уредба принцип относно собствеността на енергийните обекти, както и ВРС е посочил е, че
те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на
дейности в областта на енергетиката.
Щом трафопостът е бил държавна собственост, праводателите на ищеца не са могли
да придобият правото на собственост върху същия на твърдяното основание, съответно не
са могли да прехвърлят права, които не са притежавали, нито ищецът е могъл да придобие
вещното право на собственост върху трафопоста на основание правна сделка. Колизията
при реституиране на права се разрешава от нормата на § 4, ал. 9 от ПЗР на ЗЕ, според която
при реституиране на недвижими имоти – бивша държавна собственост, ако в тях има
изградени енергийни обекти, какъвто е трафопостът, собствениците на реституираните
имоти нямат право да искат изместването им, да лишават други потребители от снабдяване с
енергия и да възпрепятстват дейността на енергийното предприятие, което стопанисва
трафопоста. Това е така, защото трафопостът е енергиен обект, за който, по силата на гл. VI
от ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 64 от ЗЕ, възникват сервитутни права, включващи и ограничаване в
ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти. За заварените
енергийни обекти, съществуващи към м. юли 1999г. сервитутите възникват с влизане в сила
на закона /чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./. В случаите на реституция на имота сервитутът е
противопоставим на бившия собственик, респ. на неговите наследници и имотът се връща,
обременен със сервитутното право в полза на енергийното предприятие.
Следователно не е доказано твърдяното право на собственост на въззивника по
отношение на трафопост с площ от 7.74 кв.м. в собствения на ищеца недвижим имот,
представляващ ПИ № 2063, кв. 80 по действащия план на гр. А., като елемент от
фактическия състав на иска, предявен по реда на чл. 59 от ЗЗД. Като недоказан по
основание искът следва да се отхвърли.
7
Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния
закон, не страда от визираната в жалбата пороци и като законосъобразно следва да се
потвърди.
При този изход, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на
поискани разноски. Претенцията за разноски се изчерпва с юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лв., в който размер разноските следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261641 от 17.05.2021г. по гр.д. № 6695/2020г. по
описа на ВРС, ХXХIХ-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК „Артвижън“ ЕООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* сумата от
150 лева, представляващи съдебни разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8