№ 49363
гр. София, 30.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110107820 по описа за 2025 година
Ищецът „АПС ББ“ ЕООД твърди, че между „К“ ЕАД и ответника е бил сключен Договор
за потребителски кредит № 1141825/28.09.2018 г. като дистанционен договор по смисъла на
ЗПФУР. Ответникът получил кредит в размер на 1 000 лева, платим на 8 месечни вноски с
падеж до 30.06.2019 г., при фиксиран лихвен процент 41.24% и ГПР 50%. В подкрепа на
твърденията си ищецът излага механизма за подаване на заявление, приемане на СЕФ, общи
условия, както и електронното волеизявление чрез бутон „Декларирам“. Излага, че дори при
неприемане на сключването по електронен път, договорът е действителен като реален
договор по аргумент от чл. 240 ЗЗД. Ответникът не изпълнил задълженията си. На
28.09.2018 г. ответникът сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Т“
ЕООД, а на същата дата бил сключен и договор за поръчителство между К и „Ай Т“ ЕООД,
по силата на който поръчителят отговарял солидарно с длъжника. На 18.02.2021 г. К
поканило Ай Т да заплати дължимото. На 23.02.2021 г. „Ай Т“ ЕООД изплатило на „К“ ЕАД
следните суми: 1 000 лв. главница; 160.72 лв. договорна лихва и 223.34 лв. законна лихва за
забава. Поръчителят „Ай Т“ ЕООД уведомило ответника за извършеното плащане и за
суброгацията по чл. 143, ал. 1 ЗЗД, както и за възнаграждението по договора за
поръчителство – 724.08 лв., плюс начислено обезщетение за забава – 139.32 лв. На
02.03.2021 г. „Ай Т“ ЕООД прехвърлило вземането на ищеца „АПС ББ“ чрез Договор за
цесия, като в приложението към договора е индивидуализирано и процесното вземане.
Уведомяването на длъжника е извършено по електронен път. Ищецът се позовава на
практиката, че уведомяването може да бъде извършено и от пълномощник. Твърди, че
вземането към настоящия момент остава непогасено и е изискуемо. Посочва, че
начисляването на законна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. е преустановено
съгласно ЗМДВИП.
Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи следните суми: 1 000 лв. - главница по Договор за потребителски кредит №
1141825/28.09.2018 г., заедно със законна лихва за забава върху главницата Договора за
потребителски кредит в размер на 559.29 лв. за период от 01.07.2019 г. до 09.04.2024 г.; 160,
72 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главницата за период от 28.09.2018 г. до
30.06.2019 г, както и лихва за забава върху главницата считано от 12.04.2024 г. /датата на
подаване на заявлението в съда/ до окончателно изплащане на вземанията, за които суми
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 16034/30.05.2024 г., издадена по
ч.гр.д. № 22293/2024 г., СРС, 175 състав. Претендира разноски за исковото и заповедното
производства.
Ответникът Л. Н. З., чрез назначения му от съда адв. К. А. оспорва иска изцяло като
неоснователен и недоказан. Не оспорва допустимостта на производството. На първо място
1
оспорва валидността на договора за потребителски кредит, като твърди, че няма
доказателства за валидно електронно сключване, нито за реално предаване на сумата.
Поддържа, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК,
поради: липса на ясно определен ГПР; несъответствие с изискванията на чл. 11 ЗПК;
нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно лимита на ГПР; заобикаляне на закона чрез
отделяне на възнаграждение за поръчителството извън ГПР. Оспорва и договора за
предоставяне на поръчителство, като твърди: нищожност поради противоречие с добрите
нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; че договорът е неравноправен по чл. 143 ЗЗП; че
възнаграждението от 90.52 лв. месечно е необосновано високо и води до нееквивалентност
на престациите и че структурата на правоотношението между „К“ и „Ай Т“ цели
увеличаване на разходите по кредита извън законовия лимит. Твърди, че възнаграждението
на поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР и че умишлено е избягнато посочването
му, което представлява заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че договорът за
кредит е недействителен по чл. 22 ЗПК, а недействителността се пренася и върху договора за
поръчителство. Оспорва твърдението, че цесията е породила действие – счита
уведомяването за ненадлежно, особено ако е извършено чрез особен представител.
Ответникът прави възражение за погасителна давност, позовавайки се на изискуемостта
от 30.06.2019 г. Оспорва начисляването на лихви, тъй като не бил уведомен за цесията и
дължимостта. Иска изцяло отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание с дата 17.03.2026 г. от
10.50 ч., за която дата и час страните се считат за редовно уведомени с получаване на препис
от настоящето определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото ч. гр. дело № 22293/2024 г. по описа на СРС, 175 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника доказателствени искания.
В тежест на ищеца е да докаже: валидно възникване на договорното правоотношение;
предоставяне (усвояване) на сумата по кредита; размера и изискуемостта на вземането;
условията на договора – пълен текст и общи условия; начина на формиране на договорната
и мораторната лихва; редовно извършена цесия и надлежно уведомяване на длъжника по чл.
99, ал. 3 ЗЗД; точния размер на дълга към датата на заявлението.
В тежест на ответника е да докаже погасителни факти – плащане, прихващане, давност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
2
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3