№ 91
гр. Б., 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20241810200395 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление /НП/ № **** от ****г., издадено от
Началник група към ОДМВР С., РУ Б., с което на Д. Й. Д., ЕГН:********** от
с.В., ул. “****“ № 20, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева,
за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП.
Становища на страните:
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от наказаното
лице, чрез адв. Й. от САК, в която са релевирани доводи за неговата
незаконосъобразност като издаден в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, явява
лично и с адв. Й. от САК, който моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление, поради опорочена процедура и
незаконосъобразност. Претендира разноски.
Въззиваемата страна началник отдел в РУ-Б., редовно призована, не
изпраща представител и не изразва становище по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:
От фактическа страна:
Според съдържанието на обжалваното наказателно постановление, на
05.04.2024г., около 01:05 часа жалбоподателят Д. Й. Д. управлявал собствения
си мотоциклет марка“ Хонда **** с рег. № ****, като преминал през
територията на градския парк в град Б. извън обозначените за това места.
На инкриминираната дата, място и час жалбоподателят бил забелязан от
полицаите В. Ц. И. /младши автоконтрольор в РУ-Б./ и М. В. Н. /младши
инспектор в РУБ./, които изпълнявали служебните си задължения като
автопатрул. На управлявания от жалбоподателя мотоциклет имало и пътник,
като двамата били без поставени защитни каски на главите си, а
регистрационния номер закрит с черен плик. Това дало основание на
полицаите да ги последват, като на кръстовището на ул.“****“ с бул.“****“ се
доближили и изравнили служебния автомобил успоредно с мотоциклета. Това
им дало възможност ясно да видят и разпознаят водача на мотоциклета
/жалбоподателя, който познавали във връзка с работата им/, както и марката и
цвета на мотоциклета /мотоциклет марка“ Хонда **** сив на цвят/. Подали
ясен и недвусмислен звуков и светлинен сигнал на водача на мотоциклета, за
да спре за извършване на проверка по реда на ЗДвП. Той, обаче, не се
подчинил на това полицейско разпореждане и не спрял, а ускорил скоростта
на управлявания от него мотоциклет, като продължил движението си по ул. “
**** „- ул.****“ (където не спрял на пътен знак B-2 STOP) - ул.“ **** „ -
ул.“****“ и продължил движението си през територията на Градския парк.
Въпреки предприетите опити от полицаите за преследване на жалбоподателя,
същият успял да им избяга. По цвета и марката на мотоциклета, свид. И.
извършил справка чрез оперативния дежурна част в РУ Б. и установил, че
именно жалбоподателят Д. е собственик на управлявания от него мотоциклет
на инкриминираното място и време.
За констатираното нарушение от мл. автоконтрольор в РУ - Б. В. И.
съставил на жалбоподателя акт за установяване на нарушение серия GA №
**** за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. Актът е бил предявен за
запознаване и връчване на сочения в него за нарушител /жалбоподателя/,
който първоначално отказал да подпише и приеме препис от акта. Това
обстоятелство било установено с един свидетел, за което се и подписал на
2
акта. На следващия ден по заявление на жалбоподателя му е бил връчен
препис от акта срещу разписка.
В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН срещу съставения АУАН са
постъпили писмени възражения, които са приети от административно-
наказващия орган за неоснователни.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и
посочване на правна квалификация, на ****г. Ангел Здравко И. –началник
група в РУ Б., издал обжалваното НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на свидетелите
В. И. – актосъставител и св. М. Н. – свидетели при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, свид. В. И., както и въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН серия
GA № **** разписка за връчване на обжалваното НП, заповед № ****г. на
Директора на ОДМВР-С., справка за нарушител/водач, докладни записки и
др.
При проверката на доказателствения материал съдът прие, че
съществени противоречия по смисъла на чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 305,
ал. 3 НПК се констатират между свидетелските показания на полицаите В. И.,
М. Н. (от една страна) и твърденията на жалбоподателя, които са и обект на
доказване, респ. проверка (от друга страна) относно въпросите кой е
управлявал цитирания в АУАН и НП мотоциклет и това ли соченият в тези
актове мотоциклет.
Показанията на полицаите съдът възприема като надеждни и
достоверни източници на фактически данни имащи характер на доказателства
по следните съображения:
– те представляват последователно, логично и детайлно описание на
случилото се;
– съдържат непосредствените възприятия, очевидци са и са видели ясно,
категорично и без съмнение как именно жалбоподателят Д. Й. Д., на
инкриминираната дата и място е управлявал без каска мотоциклет марка“
Хонда **** сив на цвят. Те са подали ясен и недвусмислен звуков и светлинен
сигнал на водача на мотоциклета, за да спре за извършване на проверка по
реда на ЗДвП. Вместо това жалбоподателят ускорил скоростта на движение на
3
управлявания от него мотоциклет като в крайна сметка, същият успял да им
избяга преминавайки през територията на градския парк в гр. Б.;
– отличават се с голяма конкретност и категоричност;
– еднопосочни и хармонични помежду си са, без никакво противоречие.
Вярно е, че свидетелят Н. няма спомен по какви данни са изискали справка за
мотоциклета и дали възприел регистрационната тачела на мотоциклета. Но
това не вкарва противоречие, напротив индикация е че няма предварителна
договорка между свидетелите, а съвсем добросъвестно пресъздават
възприятията си за инетересуващите делото факти, поради което тези
фактически данни се явяват ценни първични и преки доказателства;
– не се установяват никакви факти, които да създават предпоставки за
евентуална заинтересованост. Твърденията на жалбоподателя в обратна
насоченост се явяват съвсем голословни и недоказани;
– не на последно място по значение е обстоятелството, че тези показания
напълно съответстват на останалите обективни по характер писмени
доказателствени източници. Описанието на мястото на извършване на
нарушението напълно съответства на данните в писмените доказателства по
делото, което е индиция, че свидетелите добре си спомнят случая. За да
приеме, че тези показания са достатъчно основание за изграждане на
фактологията за участието на жалбоподателя в деянията, на следващо място,
съдът отчете, че показанията им не се опровергават от други надеждни
доказателствени източници.
Показанията на свидетеля В. И. са относими по отношение на отказа
жалбоподателя Д. да подпише и приеме препис от съставеният му акт. В тази
връзка думите му намират опора в самия Акт, поради което съдът ги
кредитира за това обстоятелство.
Писмените доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни
и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът им се доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на
жалбоподателя се установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от
Заповедта на директора на ОДП-С. правомощието на АНО да съставя НП.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват по
несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на
доказване (чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН), така както са приети от съда в
изложената по-горе фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата срещу НП № **** от ****г., е подадена от наказаното лице,
4
чрез процесуалния му представител, т.е. от процесуално легитимирано лице в
предвидения от закона преклузивен срок. Жалбата е подадена и до родово и
местно компетентния според чл.59 ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Актосъставителят в случая – свидетелят В. И. е мл. автоконтрольор в
РУ-Б. и е длъжностно лице на служба по контрол по ЗДвП по чл. 189 от ЗДвП
/видно от т. 1.3.2. от приетата делото заповед № ****г. на МВР/.
От приетата по делото заповед № ****г. на МВР, т.3.9.,
административно наказващия орган, в качеството си на началник група
„Охранителна полиция“ в РУ-Б. е оправомощен да издава НП за нарушения по
ЗДвП. В процесното НП е вписано, че е издадено от А.З. И. - Началник група
към ОДМВР С., РУ Б. т. е. следва да се приеме, че групата е именно "
Охранителна полиция ". Настоящият състав приема и, че дори да не е
посочено изрично, че тази група е именно "Охранителна полиция " от сайта на
МВР – ОДМВР-С., който е публично достъпен, е видно че издателят на НП,
към момента на издаването му е заемал именно тази длъжност.
Съдът служебно констатира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на обжалваното наказателно
постановление е спазена предвидената от закона писмена форма, както и
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени и при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
При ангажиране на административно - наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и съответно не е било ограничено правото на защита на наказаното
лице. При съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не счита, че в случая има допуснато нарушение на
чл. 42, т. 4 и т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като в Акта и в
издаденото въз основа на него Наказателно постановление се съдържа едно и
също описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било
извършено. Посочена е една и съща нарушена правна норма – чл. 15, ал. 7 от
ЗДвП. В случая е налице правно единство между словесното и цифровото
описание на нарушението в АУАН и в Наказателното постановление. В Акта и
в НП са посочени всички елементи от фактическия състав на процесното
нарушение, поради което не е налице неяснота на административно –
5
наказателното обвинение. Налице е тъждество между словесното и цифровото
описание на нарушението. В случая АУАН е съставен не на същата дата, на
която е осъществено деянието, а в последствие, и в присъствие на свидетел-
очевидец, което не съставлява процесуално нарушение и не води до
незаконосъобразност на Акта.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на
жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на акта.
Поради това и в тази връзка не могат да бъдат извлечени аргументи за отмяна
на наказателното постановление на формално основание.
Вмененото на Д. Й. Д. административно нарушение – че е нарушил
забраната в чл. 15, ал. 7 от ЗДвП – да преминава с ППС в парк в населено
място извън обозначените за това места, съдът приема за безспорно доказано.
Писмените и гласните доказателства в тази насока са еднопосочни и
непротиворечиви. При така установеното фактическо положение,
формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и
правна страна са обосновани и правилни, поради което законосъобразно на Д.
Й. Д., като водач на мотоциклет, е привлечен към
административнонаказателна отговорност и наказан за вмененото му
нарушение.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
С наказателното постановление административнонаказващият орган е
наложил за извършеното нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП глоба в размер 20
лв. на основание общата административнонаказателна разпоредба на чл. 185
от ЗДвП. Именно тя е приложима в случая, тъй като за посоченото нарушение
не е предвидено друго наказание. Административната санкция в чл. 185 ЗДвП
е определена от закона в абсолютен размер, поради което конкретната глоба е
законосъобразно наложена и наказателното постановление следва да бъде
потвърдено в тази му част.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания, поради което обсъждането на "маловажен случай" е безпредметно.
По изложените съображения и след като съдът не откри основания за
6
отмяна или изменение на оспорения наказателен акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН,
същият следва да се потвърди.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъден жалбоподателя, но
такива не са били претендирани в настоящето производство и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **** от ****г.,
издадено от Началник група към ОДМВР С., РУ Б., с което на Д. Й. Д.,
ЕГН:********** от с.В., ул. “****“ № 20, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
185 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, като законосъобразно и
правилно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – С. област в 14 - дневен срок от съобщението му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7