О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./
.06.2017г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 16.06.2017г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1381 по описа за 2016
г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила
молба вх.№ 9179/30.03.2017г. от адв. П.Т. – ВАК, процесуален представител на В.Д.С.
и М.К.С., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 185/13.03.2017г.
в частта за разноските.
Молителката твърди, че е представила списъци,
договори за правна помощ и е претендирала разноски за производството в размер
на 19 044 лв. за всеки от доверителите и́ при осъществена безплатна
адвокатска услуга на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Сочи, че ответниците не
получават доходи и нямат свободно имущество, като финансово и здравословното им
състояние е тежко. Моли за изменение на решението в частта за разноските и
присъждане на адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от
исковете.
Препис
от молбата е връчен на ответната страна „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, която
изразява становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Сочи,
че претендирания адвокатски хонорар е прекомерен. Твърди също, че ответниците
притежават имущество в значителен размер, поради което същите не са материално
затруднени, поради което не е налице основание за осъществяване на безплатна
адвокатска помощ. С допълнителна молба извън срока представя доказателства за
цедирани от молителите вземания за разноски, както и практика на ВКС.
За да се произнесе по
направеното искане, съдът взе предвид следното:
В мотивите към решението
съдът е приел, че предвид събраните по делото доказателства ответниците се
легитимират като лица извършващи управленска търговска дейност и като
собственици на недвижими имоти, поради което не отговарят на критериите за
получаване на безплатна правна защита, тъй като не са лица, които не разполагат
с доходи и имущество. Съобразно тези мотиви не е присъдено претендираното
адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ищеца, че молбата за изменение на
решението в частта за разноските е недопустима. Съгласно чл. 248 ГПК, съдът
може по искане на страните да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Процесуалният закон представя възможност на съда постановил
решението да промени становището си относно присъдените разноски, което е
изключение от принципа за неизменност на съдебния акт от съда, който го е
постановил. Нещо повече, произнасянето на съда по отправено от страната искане
е преюдициално спрямо обжалването на решението в частта му за разноските
директно пред въззивния съд.
По същество, съдът намира молбата на адв. Т. за изменение на решението за
частично основателна. По делото са представени списъци с разноски и договори за
правна помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /л. 71-74/ за
претендирано адвокатско възнаграждение в общ размер от 38 088лв.
Съдът приема, че са налице основания за ревизиране на решението в частта
му за разноските, доколкото единственият мотив към този момент за неприсъждане
на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител е наличието на имущество
и източници на доходи в патримониума на ответниците. В хода на произнасянето по
молбата по чл. 248 ГПК и във връзка с подадената от ответниците въззивна жалба
и молба за освобождаване от държавна такса, съдът е събрал значителен брой
доказателства по делото, налагащи извода, че В.Д.С. и М.К.С. са материално затруднени лица.
Действително, същите притежават имущество на значителна стойност, но правото им
да се разпореждат с него е ограничено и нямат доходи от трудова или търговска
дейност, поради което съдът приема, че е налице предпоставката на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА.
Доколкото преценката за
материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните
данни по делото, не следва да се вземат предвид представените от ищеца
определения на ВКС относно произнасяния на съда по други дела между страните.
На първо място, тези съдебни актове се отнасят за материалното положение на
ответниците в един минал момент, а и видно от мотивите, не са били взети
предвид някои съществени факти, например, че дружествата не извършват активно
търговска дейност и дружествените дялове на В.Д. са запорирани, поради което
той не получава доходи. Отделно от горното, трудово правоотношение на М.С. към
момента е прекратено. От представените от банката уведомления за цесия се
установява, че ответниците са прехвърляли вземания за разноски на трето лице
„ТИН ИНВЕСТ“ ЕООД, но няма доказателства дали цесиите са били възмездни, както
и в какъв размер са доходите на ответниците от тези договори, за да се приеме,
че същите разполагат към момента със свободни парични средства да заплатят
дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
Материалният интерес по
делото е в размер на 315 534 евро /617 131 лева/. Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималната цена на адвокатката услуга
е 13 872.62лв. Ответниците са претендирали по 19 044лв. за всеки от тях.
Съдът приема, че фактическата
и правна сложност на делото в случая не съответства на уговореното адвокатско
възнаграждение. Претендираните суми са несъразмерни с извършените процесуални
действия, доколкото производството е приключило в едно о.с.з, само при преценка
на писмени доказателства и експертиза, поради което същите следва да се
редуцират до минимума, предвид възражението за прекомерност от ищеца релевирано
още с исковата молба.
Съобразявайки тези основни
положения и като има предвид изложеното по-горе, относно същността на възложените
и извършени от адвоката правни и фактически действия, съдът приема, че размера
на адвокатското възнаграждение, което ищецът дължи да репарира следва да се
определи върху база в размер на общо 27 745.22 лева за двамата ответници.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, която е 2 080.60 евро. След извършените изчисления, съдът намира, че общият
им размер за двамата ответници се равнява на 182.95 лева, за която сума молбата
за изменение на решението в частта за разноските се явява основателна.
С оглед на гореизложеното, и на основание чл. 248 ГПК,
съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение № 185/13.03.2017г.,
постановено по т.д. № 1381/2016г. на ВОС, като ДОПЪЛВА в диспозитива:
ОСЪЖДА
„АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Възраждане“, бул. „Мария Луиза“ № 79, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.Т.Т.,
личен № **********, с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“ № 3,
ет. 1, офис 1, сумата от 182.95 лева /сто осемдесет и два лева
и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за извършена адвокатска услуга
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съобразно отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от
съдебния акт.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: