Определение по дело №66/2022 на Административен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№      / 23.06.2022 г., гр. Добрич

 

 

Административен съд - Добрич, в закрито съдебно заседание, на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

          като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 66/ 2022 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството по делото е образувано по жалба вх. № 384/ 31.01.2022 г. на М.Г.Д.,*** срещу мълчалив отказ по нейни искания, предявени със Заявление с вх. № V00093/ 29.12.2021 г. до Ректора на Висше училище по мениджмънт, Варна (ВУМ).

С Определение № 185/ 04.05.2022 г. съдът е оставил без разглеждане жалба на М.Г.Д.,***, срещу мълчалив отказ по нейни искания, предявени със Заявление с вх. № V00093/ 29.12.2021 г. до Ректора на ВУМ; оставил e без разглеждане искане на М.Г.Д. по молба вх. №146 от 08.04.2022 г. за спиране на производството по адм. д. № 66/ 2022 г. поради преюдициален спор по адм. д. № 822/ 2022 г. на Административен съд – Варна, осъдил е М.Г.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на ВУМ – Варна сумата от 600 лв. (шестстотин лева), съставляваща съдебно - деловодни разноски по делото и е прекратил производството по адм. дело № 66/ 2022 г. по описа на Административен съд - Добрич.

          На 23.05.2022 г. е постъпила частна жалба от М.Г.Д. срещу Определение № 185/ 04.05.2022 г., с която се обжалва същото изцяло. Освен това в частната жалбата са се съдържали две искания - по чл. 227а, ал. 2 от АПК (норма, идентична с тази по чл. 83, ал. 2 от ГПК) и чл. 23 от Закона за правната помощ ЗПП), а именно: жалбоподателката да бъде освободена от заплащане на държавна такса за обжалване и да ѝ бъде предоставена правна помощ.

Не е била приложена декларация обстоятелствата по чл. 227а, ал. 2, т. 1 - 7 от АПК (чл. 83, ал. 2 от ГПК). С Разпореждане № 669 от 30.05.2022 г. на жалбоподателката е даден 7-дневен срок да представи такава декларация за имуществено състояние съгласно чл. 23, ал. 3, т. 2 от ЗПП. В указания срок на 16.06.2022 г. е постъпила молба вх. № 2301 от М.Г.Д. *** с приложена декларация за имуществено състояние и семейно положение (оригинал), копия от служебна бележка от „Бюро по труда“ Добрич, две обезпечителни заповеди, съдържащи наложена възбрана върху имот и запор върху банкова сметка, ***о МРРБ.

          По отношение освобождаването от държавна такса за разглеждане на частната жалба:

          По молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 227а, ал. 2 от АПК в касационното, в случая частно касационно, производство съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с размера на държавната такса, дължима съгласно чл. 235а от АПК. Ирелевантни в тази насока са обстоятелства извън кръга на посочените, включително дали самото производство е или не е допустимо.

          С оглед подадената от лицето декларация и приложената служебна бележка от „Бюро по труда“ Добрич, настоящият съдебен състав констатира, че касационният жалбоподател отговаря на изискванията за освобождаване от такса по частното касационно производство. По отношение наложената възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, жк „Добротица“, бл. 45, вх. Б, ап. 13, съдебният състав следва да посочи, че заповедта за налагане на това обезпечение не е вписана в Агенция по вписванията, а същевременно издадената заповед за налагане на обезпечение е  неотносима към подадената молба, тъй като имотът не е собственост на М.Д.. Видно от справка, поискана от Агенция по вписванията (вх. № 2344/ 20.06.2022 г.), имотът е продаден през 2015 г. на трето лице.

          Съдът установи, че частният жалбоподател е представил декларация за своето имотно състояние и семейно положение и заедно със служебно събраните писмени доказателства от Агенция по вписванията, община Добрич и Дирекция „Бюро по труда“ Добрич, които свидетелстват, че същият не е трудово ангажиран, към 20.06.2022 г. не притежава недвижима собственост на територията на Република България, притежава в идеални части (СИО) собственост върху лек автомобил Лада ВАЗ 21104, произведен през 2003 г. (видно от декларацията), както и полага грижи за две непълнолетни и за две малолетни деца. Декларирано е, че съпругът на госпожа Д. също е безработен, без да са ангажирани доказателства в тази насока.

          Гореизложените обстоятелства мотивират съда да приеме, че в действителност са налице доказателства, че М. Д. е затруднена да заплати държавната такса в размер на 30 лева по подадената частна жалба, поради което и същата следва да бъде освободена от това свое задължение, на основание чл. 231, във връзка с чл. 213а, ал. 3, във връзка с чл. 236, чл. 228, чл. 227а, ал. 2 от АПК.

          По отношение назначаването на служебен защитник:

          Съгласно чл. 94 от ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. На основание чл. 23, ал. 1 от ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП (изразяваща се в процесуално представителство) обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Според чл. 23, ал. 2 от ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страна по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, т.е. три основни предпоставки следва да се установят. За съдебноадминистративните производства по АПК не е предвидена задължителна адвокатска защита, за тях съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗПП съдът преценява въз основа на представени доказателства за доходите на лицето или на неговото семейство; имуществено състояние; семейно положение; здравословно състояние; трудова заетост; възраст и др. обстоятелства, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

          Съвкупната преценка налага извод, че не следва да се предоставя правна помощ поради наличие само на две от посочените общо три основни предпоставки по чл. 23, ал. 2 от ЗПП. От една страна е налице задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуални действия чрез даване на съответните указания, а от друга страна - указанията са свързани с посочването на факти, за които не са необходими специални познания, при което неосигуряването на адвокат няма да препятства достъпа до правосъдие и не оправдава безплатното процесуално представителство. Това води до извод, че интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ, което се преценява с оглед нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, във връзка с постигане целта по чл. 3 ЗПП – гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ.

          От друга страна е налице и визираната в чл. 24, т. 1 от ЗПП пречка да не бъде предоставена правна помощ по настоящото дело, доколкото предоставянето ѝ не би било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. При евентуално предоставяне на правна помощ и приключване на съдебното производство с неблагоприятен за страната съдебен акт, тя ще дължи възстановяване на Националното бюро за правна помощ на направените разноски за процесуално представителство (арг. от чл. 25, ал. 1 и чл. 27а от ЗПП), което допълнително обосновава извода за непредоставянето ѝ. 

          Съществува и друга от визираните в чл. 24 от ЗПП пречки, а именно тази по т. 2 – когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Следва да се отбележи, че основното производство е прието за недопустимо, искането за спиране е прието за недопустимо, а преюдициалният спор, на който се позовава жалбоподателката, също е приет от АдмС – Варна за недопустим, като липсва основание в този смисъл за предоставяне на правна помощ, тъй като жалбоподателката търси защита не за накърнени права от незаконосъобразна административна дейност. Молбата за предоставяне на правна помощ, на основание чл. 24 т. 2, предложение последно от ЗПП следва да бъде отхвърлена.

          Водим от горното и на основание чл. 231, във връзка с чл. 213а, ал. 3 от АПК, чл. 227а, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК, чл. 95, ал. 5 от ГПК, чл. 23, ал. 2, ал. 3 и чл. 24 от ЗПП, Административен съд – Добрич, Първи състав,

ОПРЕДЕЛИ:

          ОСВОБОЖДАВА М.Г.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: *** от заплащане на държавна такса от 30.00 лв. (тридесет лева) по подадената частна жалба против Определение № 185/ 04.05.2022 г.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Г.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, частен жалбоподател, за предоставяне на правна помощ в производство, образувано по частна жалба вх. № 2003/ 23.05.22 г.

          ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника екземпляр от частната жалба за писмен отговор в 3 – дневен срок от получаване на съобщението.

          Определението в частта, в която е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: