Решение по дело №595/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

 

№ 1433

 

 

гр. Пловдив, 27 юни 2019год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 595 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производството е образувано по жалба на К.А.Ч., ЕГН **********,***, чрез адв.Д., против заповед № 3256 от 01.02.2019 г. на зам.директора на Агенция „Митници“.

         Твърди се незаконосъобразност на заповедта като постановена при допуснати СПН и липса на законови предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посочените в заповедта основания.

         В съдебно заседания жалбата се поддържа.

         Претендират се разноски.

         Ответникът, Директор на Агенция Митници, чрез надлежен процесуален представител заема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства (представената административна преписка) съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:        Жалбата е допустима като подадена от  адресата на постановения акт за прекратяване на служебното правоотношение, който е засегнат неблагоприятно от това прекратяване и при спазване на законоустановения срок за целта – заповедта е връчена на 04.02.2019 г. (отбелязване върху заповедта на екземпляр, находящ се на л.163), а жалбата е подадена на 18.02.2019 г. (доказателства за срочността на л.16), т. е. в предвидения 14-дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на настоящото оспорване е Заповед № 3256 от 01.02.2019 г. на Директора на Агенция Митници, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл.107, ал.1, т.5 във връзка с чл.7, ал.1, т.6, предложение последно от ЗДСл във връзка с чл.10, ал.1 изречение второ от ЗМ.

Като причини за прекратяване на служебното правоотношение е посочено поради обективна невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл – привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.

Заповедта е издадена „за директор“ при условията на надлежно заместване – доказателства за отсъствието на титуляра на л.175 и заповед за заместване на л.164, което я прави издадена от компетентен орган.

За да се пристъпи към издаването на процесната заповед, е прието, че са налице предпоставките на чл.10, ал.1 изречение второ от ЗМ, което обстоятелство се доказва посредством писмени доказателства удостоверение на НСС на л.184 и писмо на Специализирана прокуратура на л.185 по делото, от които е видно, че срещу жалбоподателя, по прокурорска преписка вх.№ 112 от 2018 г. по описа та Специализирана прокуратура, ДП/СлД № 8882018 г. Следствен отдел в Специализирана прокуратура, има повдигнато обвинение на 01.10.2016 г. за престъпление по чл.301, ал.1, 305, Получаване на подкуп за извършване  служебно действие, др.;

При издаване на заповедта от компетентния орган и в изискуемата се форма, спорният момент по делото е налице ли е хипотезата на  чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл или е извършено нарушение на закона при издаване на акта.

Константна е съдебната практика, че за да се осъществят материалноправните предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба, следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълнение на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението и да не се определят от волята им. Следователно обективната невъзможност следва да е породена от причини, за настъпването на които страните по правоотношението не допринасят по какъвто и да е начин.

         В случая такава невъзможност е обусловена от настъпило изменение на нормата на чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., доп., бр. 24 от 2018 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 7.01.2019 г.), според която митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация, а според изречение второ митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.

         Нормативната промяна е правно релевантен факт,  която промяна е непреодолима за двете страни.

В настоящата хипотеза не се касае за изискване за заемане на длъжността/осъществяване на вменените по нея функции, въведено от органа по назначаването напр. и зависещо едностранно от него, а за такова въведено по силата на законодателното изменение.

         С въпросното законодателно изменение се поставя изричното изискване за служителите на агенцията, имащи функциите на митнически органи да не са „обвиняем, подсъдим или осъждан за умишлено престъпление от общ характер“.  Видно от представените писмени доказателства по делото, срещу жалбоподателя, по прокурорска преписка вх.№ 112 от 2018 г. по описа на Специализирана прокуратура, ДП/СлД № 8882018 г. Следствен отдел в Специализирана прокуратура, има повдигнато обвинение на 01.10.2016 г. за престъпление по чл.301, ал.1, 305, Получаване на подкуп за извършване  служебно действие, др.

         Това налага извода, че по отношение на него са налице материално-правните предпоставки за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.5 във връзка с чл.7, ал.1, т.6, предложение последно от ЗДСл във връзка с чл.10, ал.1 изречение второ от ЗМ.

         Този извод не може да бъде преодолян и предвид образувано дело № 7/2019 г. на КС на РБългария с предмет на искането от 04.06.2019 г. - Искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на §50 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 год.) в частта, с която се създава ново изречение второ в чл. 10, ал. 1 от Закона за митниците:„Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер." , тъй като решенията на КС имат действие занапред, а преценката за съответствие на административния акт с материалния закон се прави към момента на издаването му – чл.142, ал.1 от АПК.

 

Ето защо, съдът намира, че подадената пред него жалба се явява неоснователна, а оспореният административен акт – законосъобразен.

 

По разноските:

        

         При този изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.Ч., ЕГН **********,***, против заповед № 3256 от 01.02.2019 г. на директора на Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА К.А.Ч., ЕГН **********,*** , да заплати на Агенция „Митници“ сторените по делото разноски в размер на 100 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС. 

 

 

           Председател: