РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Перник , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20201700500622 по описа за 2020 година
С Решение № 803 24.06.2020год. , постановено по гр. дело № 5490/2019г. на
Пернишкия районен съд е признато за установено по отношение на Р. С. Г. от *** , че
дължи на „Топлофикация-Перник” АД сумата от 493.09лева ,представляваща стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за имот,находящ се в *** ; лихва за
забава на месечните плащания в размер на 34.65 лева за периода от 01.07.2016год. до
06.12.2017год. , ведно със законната лихва върху главницата от 493.09лева , считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.06.2019год. до
окончателното изплащане на сумата,за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело № 3920/2019год. на РС-Перник като е отхвърлил иска за разликата до
пълния му предявен размер поради изтекъл давностен срок.
Със същото решение Р.Г. е осъден да заплати на „ Топлофикация Перник” АД гр.П.
сумата от 194.68лева -направени в исковото и в заповедното производство разноски,както
и „ Топлофикация Перник“ АД е осъдена да заплати на Р.Г. разноски в заповедното и исково
производство в размер на 15.96лева съобразно отхвърлената част от исковете. .
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът - Р.Г. , която го
обжалва в срока по чл.259, ал.1 от ГПК в частта му, в която е уважен предявения против
него установителен иск като неправилно и необосновано. Жалбоподателят твърди ,че не е
1
собственик ,нито ползвател на топлоснабдения имот,поради което не е пасивно
легитимиран по иска. Счита ,че по делото са събрани доказателства в тази връзка ,които
неправилно са интерпретирани от първоинстанционния съд. Сочи ,че представеното
извлечение от сметка , на което се е позовал първоинстанционния съд е за друг имот , както
и че за процесния имот и по отношение претендираните в настоящото производство суми, е
налице влязло в сила решение, с което районния съд не се е съобразил. Моли да се отмени
обжалваното решение като му се присъдят направените разноски и за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемото дружество не е подало писмен отговор. В депозирана по делото молба
моли въззивната жалба да се отхвърли като му се присъди юрисконсултско възнаграждение
за производството пред въззивната инстанция. В молбата се съдържа и възражение за
прекомерност на претендираното от адвокат пълномощника на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не
са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр. чл.124
ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответника Р. С. Г. , че дължи на „
Топлофикация Перник” АД гр.П. сумата от 504.41лева ,представляваща стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за имот,находящ се в *** за периода от
01.11.2013год. до 30.04.2017 год. включ..; лихва за забава на месечните плащания в размер
на 37.75 лв.,представляваща законна лихва върху цялата главница за периода от
08.01.2014год. до 06.12.2017год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 27.06.2019год. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Изложил е
твърдения за недопустимост на производството пред районния съд, предвид наличието на
влязло в сила решение № 591/07.06.2018год.,постановено по гр.дело № 1236/2018год.на
ПРС, по което съдът се е произнесъл по иск по чл.422 от ГПК с предмет, идентичен на
предмета на производството по настоящия иск. По същество и в случай че се приеме
предявеният иск за допустим, ответникът е оспорил твърдението, че е собственик на
процесния имот за исковия период и че е в облигационно провоотношение с ищеца във
връзка с доставката на топлоенергия и БГВ за процесния имот. Ответникът не е възразил
срещу начина на отчитане на потребената топлинна енергия, начина на нейното
разпределение и съответно против формирането на нейната цена, поради което е прието за
безспорно по делото ,че процесните суми са правилно начислени и че същите не са
заплатени от ответника. / Определение № 981/17.02.2020год./
Районният съд е уважил така предявения иск / извън погасените по давност суми/,
приемайки че между страните съществува облигационно правоотношение във връзка с
доставката на топлинна енергия за битови нужди и че ответникът е неизправна страна по
това правоотношение,тъй като не изплатил в срок цената на доставената и потребена от
него топлоенергия за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017год.
2
Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „
Топлофикация Перник „ АД гр.П. е да докаже съществуването на вземането на твърдяното
основание и в претендирания размер. Ищецът следва да установи всички положителни
факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно
отношение с ответника, както и размера на дължимите суми. Ответникът от своя страна
носи тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите вземането на
ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд при разпределяне на
доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите за това материални норми в
Закона за енергетиката и Закона за етажната собственост и предвид събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно наличието на
облигационно отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия за
имот, находящ се в *** . За наличието и валидността на съществуващото между страните
облигационно правоотношение във връзка с доставката и ползването на топлинна енергия за
битови нужди, първостепенният съд е изложил мотиви, които въззивната инстанция напълно
споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК .
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на предявения
иск, предвид наличието на влязло в сила решение, обвързващо със сила на пресъдено нещо
страните по спора и препятстващо повторното пререшаване на правния спор.
Предмет на обжалване в настоящото производство е решение на районния съд, с
което е уважен иск по чл.422 от ГПК за сума в размер на 493.09лева ,представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлоенергия на имот, находящ се в *** за периода
от 01.06.2016год. до 30.04.2017год. ,както и сумата от 34.65лева, представляваща законна
лихва за периода от 01.07.2016год. до 06.12.2017год.
С решение № 591/07.06.2018год., постановено по гр.дело № 1236/2018год. по описа на
ПРС е отхвърлен предявен от „ Топлофикация Перник“ АД гр. П. иск по чл.422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на Р. С. Г., че последният му дължи сумата от
507.65лева , представляваща стойността на ползвана ,но незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2012год. до 30.04.2017год. ,ведно с обезщетение
за забава в размер на 36.06 лева за периода от 09.07.2012год. до 06.12.2017год..
Решението е влязло в сила на 06.09.2018год.
От изложеното е видно ,че е налице идентичност между двете дела по отношение на
страните и частична идентичност по отношение на периода ,но и липсата на такава по
отношение на топлоснабдения имот,за който се претендират сумите .Предвид на това и
окръжния съд приема ,че по отношение на настоящия спор не е налице сила на пресъдено
нещо и въведената в чл. 299, ал.1 от ГПК забрана за непререшаемост на спора ,не намира
приложение.
Тук следва да се отбележи, че гр.дело № 01236/2018год.е образувано по иск по
чл.422 от ГПК касателно доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в
*** ,като с постановеното по делото Решение № 07.06.2018год. съдът се е произнесъл за
имот ,находящ се в ***. В мотивите си съдът изрично е посочил ,че е сезиран с иск за имот ,
находящ се в *** и това несъответствие не е отстранено по реда на чл.247 ГПК.
Настоящият въззивен състав намира , предвид посоченото по-горе разминаване в
мотивната и диспозитивна част на Решение № 591/07.06. 2018год., преценката относно
предмета на спора по гр.дело № 1236/2018год. , по който е налице произнасяне с Решение
№ 591/07.06.2018год.,респ. идентичността му с предмета на спора по настоящото дело,
следва да се извърши при съобразяване мотивната част на решението. Действително с ТР №
1 /04.01.2001год. ,т.18 е прието , че мотивите не формират сила на пресъдено нещо, а с
такова се ползва само диспозитива на решението,поради което мотивите не подлежат на
самостоятелно обжалване. Макар и да не са източник на сила на пресъдено нещо ,те имат
значение за определяне на спорното право, тъй като съдържат данни относно неговите
характеристики. Ако липсва някаква неяснота относно предмета на спора предвид начина
на формулиране на диспозитива ,то тя ще бъде преодоляна чрез мотивите на решението.
Съобразявайки горното и предвид изложеното в мотивите на Решение №
591/07.06.2018год. следва да се приеме , че с него е отхвърлен иск по чл.422 от ГПК по
3
отношение на имот ,находящ се в *** , който имот е различен от предмета на спора по
настоящото дело.Предмет на настоящото дело е установяване съществуване на вземане на „
Топлофикация Перник“ АД спрямо Р.Г. за доставена и неплатена топлоенергия на
имот,находящ се в *** и този предмет е очертан чрез изложените в исковата молба
обстоятелства. В тази връзка следва да се има предвид , че предмета на спора се определя от
обстоятелствата, изложени в исковата молба, а не от приложените към нея доказателства,
поради което не може да се сподели виждането на жалбоподателя ,че извод относно
предмета на спора следва да се прави въз основа на приложеното към исковата молба
извлечение от сметка.
Неоснователен е довода в жалбата ,че жалбоподателят няма качеството „ клиент“ на
топлинна енергия, поради което и не дължи заплащане на доставената и потребената в
процесния имот топлинна енергия.
За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през исковия
период топлинна енергия и БГВ в процесния имот ответникът Р.Г. трябва да има
качеството „ клиент“ на топлинна енергия. Съгласно чл.153 и параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ /
действаща към исковия период/ , „ клиент“ на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоподаване.
Жалбоподателят е бил собственик на топлоснабдения имот през периода
01.07.2016год. до 06.12.2017год. и това се установява по категоричен начин от представения
Нотариален акт за замяна на недвижим имот № **, том-***, рег.№ ***,дело № 425/2013год.
Като собственик на имота е носител и на задължението за заплащане на потребената в
имота топлинна енергия. При липса на доказателства за плащане, жалбопадателят се явява
неизправна страна по договора за доставка на топлинна енергия на процесния имот , поради
което в полза на топлопреносното дружество съществува вземане в претендирания от него
размер. Спор относно размера няма / липсата на такъв спор е приета в доклада на съда по
чл.146 от ГПК /, поради което следва да се признае дължимостта на претендираните
вземания до който извод е достигнал и районния съд. Достигайки до същия извод
районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 803/24.06.2020год. ,постановено по гр.дело №
5490/2019год. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА Р. С. Г. с ЕГН ********** от *** да заплати на „ Топлофикация – Перник”
4
АД, гр. П. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв .
Препис от настоящото решение да се изпрати за прилагане по ч.гр.дело №
3920/2019год. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5