РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Пазарджик, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Десиславаа Анг. Ралинова Гражданско дело №
20245200100072 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от
ЗЗД и обратен иск по чл.54 във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от И. М. С., от с. К., обл. М. ул. „М.“№ , И. М. С., от
с. М., обл. М., ул. „В.“№ , К. М. С., от гр. Л., ул. „К.“№и В. М. С., от с. З., обл. М., ул.
„Х. С.“№ , всички със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“№ , офис №10- чрез адвокат П. К.,
от САК, срещу „Асарел Медет“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Панагюрище, площадка „Асарел“, представлявано от изпълнителния
директор Д. С. Н., със съдебен адрес гр.П. ул.“И. В.“ №ет оф. адв.К. К., за обезщетения
по реда на чл.49 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че ищците са деца на М. С. М., който е загинал на 56-
годишна възраст в резултат на настъпила по време на строително-монтажни работи
злополука. Пострадалият, според исковата молба е извършвал трудова дейност на
обект на „Асарел Медет“ АД - гр.Панагюрище, без сключен трудов договор в писмена
форма. Въз основа на договор от 2018г., дружеството- ответник са възложили на
„Монтажи Ко“ ЕООД да извършат СМР на обект „Реконструкция на хвостопровод и
оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на
рудник „Асарел“ - етапно изпълнение“ с подобект „Тръбопровод за замърсени води.
Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“. За да се сдобият с необходимата работна
сила, с която да изпълнят поетите по горепосочения договор задължения, „Монтажи
Ко“ ЕООД са ангажирали ЕТ „Сашка - Сашо Димитров“ - гр. Вълчедръм, да им
намерят и предоставят работници, с обещанието, че с тях ще бъдат подписани трудови
1
договори, като е сформирана бригада и едноличният търговец е получил пари в аванс.
В резултат на уговорката, ЕТ „Сашка - Сашо Димитров“ - гр. Вълчедръм, е събрал
бригада, част от която е бил и М. С. М.
Делото е разглеждано от Районен съд гр.Панагюрище и след постановяване на
протоколно определение №471/12.12.2023г. и увеличаване на исковата претенция на
основание чл.214 от ГПК, на по 130 000 лева обезщетение за всеки един от ищците и
прекратяване на производството пред този съд е изпратен на настоящата инстанция.
Изложени са още следните съображения: на 31.01.2020 г., сутринта,
строителната бригада, работеща на обекта, находящ се на територията на площадка
„Асарел“, са получили задача да работят кофражни работи на ХОБ 4, ХОБ 5 до ХОБ 6
и почистване на земна основа на опорните блокове, с цел приемане на земната основа
и продължаване монтажа на тръбите. Бригадата се е състояла от бригадир и петима
работници, сред които бащата на ищците - М. С. М. и П. Д. Т., като на площадката по
това време е работил и багеристът Н. Т.
В изпълнение на поставените за деня задачи, според исковата молба,
работниците са пристъпили към работа на ХОБ 4, ХОБ 5 до ХОБ 6. В началото
бригадата се е насочила към довършване на започната работа на ХОБ 6, като се
твърди да са изпълнявали кофражни работи и М. С. М., заедно с П. Т., са започнали
да чистят с лопати падналата пръст от опорните блокове, но по-късно бригадирът им е
казал да отидат на ХОБ 5 и да изчакат багера. Към онзи момент, сочат ищците, на
опорния блок имало монтирани 2 броя успоредни тръби, полиетилен с висока
плътност HDPADN 355 и HDPADN 400, разположени от дясно на стоманената тръба и
монтирани в дере, с наклон около 40 °, с обща дължина на участъка около 18 метра. Н.
Т. е отишъл на място с багера и е дал колан на двамата работници, за да завържат
тръбите, след което с кофата на багера е повдигнал тези тръби. Двамата работници са
взели арматурно желязо, със сечение 6 мм. и М. С. М. е повдигнал П. Т., който се
качил на стоманената тръба и вързал на ръка, с арматура, двата броя тръби за метални
планки, заварени на прилежащата до тях стоманена тръба, след което освободили
колана. Н. Т. е разчистил с багера основата на опорния блок, а М. С. М. и П. Т., с
лопати, са разчиствали изкопа. Когато багеристът е започнал да почиства от лявата
страна на стоманената тръба, двамата работници са се намирали от дясната страна и са
почиствали под полиетиленовите тръби, когато арматурата, с която са завързани
тръбите, се е скъсала и тези тръби са паднали върху тях, причинявайки телесни
увреждания на П. Т. и смъртта на наследодателят на ищците- М. С. М.
В исковата молба се сочи още, че по това време най-близко намиращите се
работници са онези, които работят на ХОБ 6 - на около 170-180 м. от инцидента. За
настъпилата злополука в ТП на НОИ е била подадена декларация с вх. №
965/03.12.2020 г., и е извършено разследване на злополуката от страна на ТП НОИ
Пазарджик. В хода на разследването са констатирани редица нарушения на
трудовото законодателство - на КТ, на ЗЗБУТ, Наредба № 2 на МИЗБУТ и СМР и
други. Установено е, че „Монтажи Ко“ ЕООД са нарушили чл.62, ал.1, във връзка с
чл.1, ал.2 от КТ, чл.2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците
и служителите за риска „Трудова злополука“, чл.4, ал.2 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.16,
2
ал.1, т.“а“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на
СМР, както и текстове от същата наредба: чл.11, ал.5, чл.16, ал.1, т.6, чл.26, т.1, както и
чл.126, т.4 и т.5 от КТ. След злополуката е извършена проверка от Дирекция
„Инспекция по труда“- Пазарджик на ЕТ „Сашка - Сашо Димитров“, в хода на която е
установено, че същият е извършил посредническа дейност по наемане на работа, без
регистрация в Агенция по заетостта, в нарушение на чл.24, ал.2, т.2 от ЗНЗ, във връзка
с чл.5, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност
по наемане на работа.
В конкретния случай, ответниците, съгласно исковата молба, не били изпълнили
задълженията си по чл.11, във връзка с чл.6 от Наредба №2 от 22.03.2004г. - за
минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, като възложителите не са
определили координатор по безопасност и здраве, съгласно чл.5, ал.1 от тази наредба,
който да осъществява задълженията, а и дори и да е имало назначен такъв
координатор, при извършване на СМР възложителят „Асарел Медет“АД, не се
освобождавал от отговорност по отношение осигуряване на ЗБУТ.
Изложени са съображения, че според чл.49 от ЗЗД, всеки който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод
изпълнението на тази работа, а в случая, според ищците „Асарел Медет“ АД са
възложили извършването на СМР и като възложител са извършили нарушение на
законовите и подзаконови нормативни актове, уреждащи организацията на работа и
БУТ, в резултат на което са причинени вреди на П. Т.
Ищците твърдят, че в резултат на инцидента е загинал баща им М. С. М., който
е получил тежки, несъвместими с живота, телесни увреждания, които са довели до
смъртта му, макар да е бил в много добро здравословно състояние и да е водил
активен начин на живот. Сочат, че баща им е бил отговорен и трудолюбив човек, който
се е грижил за своето семейство и близки. Ищците изключително тежко преживяват
смъртта на своя баща, която е била неочаквана и съкрушителна за тях, като връзката
им е била изключително силна, изпълнена с обич, уважение и привързаност, като
винаги са си помагали и са се подкрепяли.
В исковата молба се твърди, че М.С. М. е създал и се е грижил с огромна любов
за своите деца, отгледал ги е и ги е възпитал в дух на отговорност, честност и
почтеност, като ги е дарявал с цялата си любов и внимание. Сочи се, че в резултат на
процесното ПТП, ищците са загубили моралната и физическа подкрепа на своя баща,
която винаги са имали и на която са разчитали, като независимо от възрастта си имат и
винаги ще имат нужда от грижите и подкрепата на своя баща.
Сочат, че внезапната смърт на М. С. М. е неочаквана и насилствена, като е
причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали, тъй
като загубата на най-близкия до тях човек е непрежалима.
Ищците сочат, че несвоевременната смърт на М. С. М., се е отразила крайно
негативно върху психическото и здравословното състояние на всички ищци, тъй като
внезапната смърт е изключително тежко обстоятелство, а моралните страдания, от
претърпяната скръб, ще ги съпътства през остатъка от живота им.
Твърдят също, че изпитват огромна мъка, която не може да бъде компенсирана с
3
нищо, като безспорно е, че неимуществените вреди имат по-голямо значение и се
оценяват по-високо. Подчертават, че паричното обезщетение не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди,
което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво,
макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от инцидента.
Във връзка с изложеното се моли съдът, да постанови съдебно решение, с което
да бъдат осъдени ответниците „Асарел Медет“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. Панагюрище, площадка Асарел, представлявано от изпълнителния
директор Д. С. Н., да заплатят на всеки един от ищците, обезщетение в размер на по
130 000 лева., представляващи частичен иск от 160 000 лв., за причинените на всеки
един от тях неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
следствие на причинената смърт на баща им - М. С. М. ведно със законната лихва
върху всяка една от сумите, считано от датата на увреждането 31.01.2020 г., до
окончателно изплащане на вземанията.
Претендират сторените по делото съдебно - деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение, по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. с ДДС, тъй като адв. К. е
регистрирана по ДДС.
В законоустановения срок, ответното дружество „Асарел - Медет“ АД
представя писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че оспорват
допустимостта на предявените искове. Твърдят, че ответното дружество не е било и не
е в каквито и да било трудово-правни, облигационни или други отношения с
пострадалият М. С. М.
Сочат, че между ответното дружество и „Монтажи Ко“ ЕООД е сключен
договор за строителство, по който „Асарел Медет“ АД са възложители, а „Монтажи
Ко“ ЕООД изпълнител и помежду си са подписали общи условия към договорите с
външни партньори, които са относими и към договора за строителство, като по този
начин го допълват. Изясняват, че за да изпълнят поетите по този договор за
строителство задължения, „Монтажи Ко“ ЕООД са ангажирали ЕТ „Сашка - Сашо
Димитров“ гр. Вълчедръм, който да им намери и предостави работници с обещанието,
че с тях ще бъдат подписани трудови договори, като за сформираната бригада ЕТ е
получил и пари в аванс. Именно в тази бригада е влизал и покойният наследодател на
ищците М.С. М., който е нямал писмен трудов договор, или друг подобен, с
изпълнителя по договора за строителство. Действията на изпълнителя не са били
съгласувани и известни на ответното дружество, още повече, че съгласно договора,
изпълнителят е онзи, който извършва инструктаж на своите работници и служители
във връзка с условията и клаузите на договора. Понеже не са възложител, по
отношение на пострадалия, ответното дружество не носят отговорност за
извършването на каквито и да било действия на територията на дружеството, а
съставените документи за смъртта на М. С. М., като трудова злополука, са относими
към действията и бездействието на изпълнителя по договора за строителство, а не по
отношение на ответниците „Асарел Медет“ АД. В писмения отговор на исковата
молба се сочи, че липсват действия или бездействие от страна на ръководството на
ответното дружество, които не са предоставяли машини, материали и каквито и да
4
било вещи за осъществяване на дейността на покойния М., нито са имали някакви
договорености с него. Не са налице условията, ответното дружеството да бъде
надлежна страна по процеса, тъй като те са само възложители по договора за
строителство.
Ответното дружество „Асарел Медет“ АД сочат, че в случай, че съдът не
възприеме изложеното, относно недопустимостта на предявените искове спрямо тях,
обосновават неоснователността на тези искове, с липсата на петте елемента на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане.
Твърдят, че пострадалият М. е допринесъл за настъпване на увреждането си,
понеже е извършил дейност, която не е възлагана и е излизала извън неговата
компетентност и квалификация, както и извън инструктажа му, поради което,
увреждането, според ответниците, е настъпило единствено по негова вина. Сочи се
също, че изпълнителите са били длъжни да спазват законовите изисквания, свързани
със строителството, включително и относно опазване на околната среда и
безопасността на строителните работи, а съгласно чл.36, ал.5 от непосочен в писмения
отговор законов текст, за вреди, причинени на лица или на публично и частно
имущество, при или по повод строителството, отговорност носи изцяло изпълнителят
и тази отговорност е регресна спрямо възложителя, ако последният заплати
обезщетение за такива вреди.
Ответното дружество предявяват искане, в качеството си на ответник, да бъде
привлечено като трето лице -помагач на страната на ответника, външният партньор -
„Монтажи Ко“ ЕООД.
С определение №83/3.02.2023г. на Районен съд Панагюрище /лист 13 от гр.д.
№94/2022 г. по описа на Панагюрския РС/, в производството като трето лице помагач
на страната на ответника е конституиран „Монтажи Ко“ ЕООД с ЕИК *********.
В производството е предявен и обратен иск от ответника „Асарел Медет“ АД
срещу третото лице - помагач „Монтажи Ко“ ЕООД с ЕИК *********, в който сочат,
че са възложили на „Монтажи Ко“ ЕООД, като изпълнител, да извършат строително-
монтажни работи на обект „Реконструкция на хвостопровод и оборотно
водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на рудник
„Асарел“ - етапно изпълнение“ с подобект „Тръбопровод за замърсени води“.
Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“. Сочат, че преди започване на
строителството, изпълнителят е длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване
на безопасността на строителната площадка, да я огради, където е необходимо да
постави предупредителни знаци, указателни табели и да вземе всички други мерки,
предвидени в РПБЗ и в нормативната уредба, като следва да извърши строителството с
грижата на добър търговец, да спазва изискванията за монтаж и инструкциите на шеф-
монтажника на доставчика на оборудването, на одобрения работен проект, както и
предписанията и указанията на авторския надзор, строителния надзор и
инвеститорския контрол. В следствие на това, че при използване на подизпълнители за
част от възложените задачи, изпълнителят е длъжен да спазва законовите изисквания,
свързани със строителството, включително и относно опазване на околната среда и
безопасността на строителните работи, именно изпълнителят носи регресна
5
отговорност спрямо възложителя, ако последният заплати обезщетение за всички
санкции, отнасящи се до дейността на изпълнителя, във връзка със строителството,
наложени от общински или държавни органи.
От друга страна, в исковата молба по обратния иск е посочено, че за вреди,
причинени на лица на публично или частно имущество и/или по повод строителството,
отговорност носи изцяло изпълнителя, а в случай, че възложителят заплати
обезщетение за тези вреди, изпълнителят носи регресна отговорност спрямо него.
Между изпълнителя „Монтажи Ко“ ЕООД и покойния М. С. М. не е бил сключен
писмен трудов договор, или друг подобен, като „Монтажи Ко“ ЕООД и
договореностите с ЕТ „Сашка -Сашо Димитров“, гр. Вълчедръм, не са били
съгласувани и известни на „Асарел Медет“ АД. Съгласно договора, изпълнителят -
„Монтажи Ко“ ЕООД, извършвал инструктаж на своите работници и служители във
връзка с условията по него, поради което „Асарел Медет“ АД не се явяват
възложители по отношение на пострадалия, за извършването на каквито и да било
действия на територията на дружеството. Именно затова, че изпълнителят по договора
автоматично се третира като координатор в случай на ползване на подизпълнители,
следва да вземат необходимите мерки за сведение и изпълнение от подизпълнителите,
когато той се е отклонил от поръчката, с оглед на задължение по отношение на
условията за полагане на труд, безопасността при извършване на дейността и
свързаните задължения за инструктиране на наетите от тях работници, като
подизпълнителите носят съответната договорна отговорност.
Установено било, след извършено разследване на трудова злополука вх. №
965/03.12.2020 г., от ТП на НОИ гр Пазарджик, че „Монтажи Ко“ ЕООД са
нарушили чл.62 до 66 от КТ, чл.4, ал.2 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.16, ал.1, т.6 от
Наредба № 2- за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР, както и чл.126, т.4, т.5, т.6 и т.13 от КТ.
Във връзка с изложеното се моли, на основание чл.219, ал.3 от ГПК, в случай,
че съдът уважи главните искове на И. М. С., от с. К., обл. М., ул. „М.“№ , И. М. С., от с.
М., обл. М., ул. „В.“№ , К. М. С., от гр. Л., ул. „К.№и В. М. С., от с. З., обл. М., ул. „Х.
С.“№ , да бъде уважен обратният иск срещу третото лице- помагач „Монтажи Ко“
ЕООД, и осъден да им заплати /в случай, че бъдат уважени главните искове в
пълните им размери от по по 130 000 лева за всеки един от ищците или общо 520 000
лева /уточнено след изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК в о.с.з. съобр.
протоколно определение №468/24.09.2024г./, ведно със законните лихви, считано от
датата на настъпване на увреждането- 31.01.2020 г., до тяхното окончателно
изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Монтажи Ко“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София1220,
бул.“Илиянци“ №72, представлявано от управителя Б. М., чрез проц.представител
адв.Д. П..
Твърди се, че и първоначалния и обратния иск са неоснователни.
Взема се становище, че увреждането било настъпило в резултат на
деянието/поведението на починалия М.Сочи се, че не са налице предпоставките на
6
чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността им, тъй като не притежават качеството
„работодател“ спрямо М., както и не била налице трудова злополука по смисъла на
чл.55 ал.1 от КСО. Не се спори относно факта, че работниците на подизпълнителя ЕТ
„Сашка-Сащо Димитров“ са били контролирани от техния бригадир Т. С. Б. син на
физическото лице-търговец С.Б. Д.Сочи се, че техен служител не е разпореждал
„повдигането“ и „завързването“ на тръбите.Най-близко намиращите се работници, в
т.ч. и технически ръководител на „Монтажи Ко“ ЕООД били в ХОБ6, отстоящ на 170-
180 метра от мястото на инцидента.Техническият ръководител не би могъл да допусне
и да предотврати настъпването на вредоносния резултат.
Твърди се, че скъсването на арматурното желязо според писмените обяснения
на П. Д., било настъпило вследствие вибрациите, причинени от съприкосновението на
кофата на багера със земната основа, затова и скъсването било в резултат на самоволен
акт на пострадалите.
Претендират разноски за адв.възнаграждение.
С протоколно определение №241/7.06.2023г. /намиращ се на л.119 от гр.д.
№94/2022 г. по описа на Панагюрския РС/ в производството е конституирано като
трето лице помагач на страната на ответника „Асарел Медет“ АД – „КОЛОНАД
ИНШУРЪНС ЕС ЕЙ-клон България“ КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София бул.“Черни връх“ №51Б, бизнес център „Феър Плей
Интернешънъл“ ет.2, представлявано от управителя В.Й., чрез адвокат Е. М. АК-
гр.Пазарджик.
От третото лице помагач е постъпил писмен отговор, в който заявяват, че
исковете спрямо „Асарел Медет“ АД са недопустими и неоснователни.Сочи се, че от
протокол №2/2.02.2021г., съставен от ТП на НОИ Пазарджик се установявало, че във
връзка с подписване на изричен договор за възлагане на работата СМР, неизискващи
специфична квалификация, отговорността за обезщетение следвало да се носи или от
„Монтажи Ко“ или от ЕТ „Сашка-Сашо Димитров“.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представеният договор за строителство № Д-ІV -29 от 26.09.2018 г. се
установява, че „АСАРЕЛ[1]МЕДЕТ“ АД, в качеството на възложител, и „МОНТАЖИ
КО“ ЕООД гр.София, в качеството на изпълнител, е възложено и съответно прието
извършване на СМР на обект: „Реконструкция на хвостопровод и оборотно
водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на рудник
„Асарел“ - етапно изпълнение“ с подобект „Тръбопровод за замърсени води.
Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“ с краен срок до 30.03.2020 г. В чл. 26 от
договора е уговорено, че контролът по изпълнение на строителството ще се
осъществява от проектанта, строителен надзор, шеф монтажника и възложителя или
от негов упълномощен представител, наречен Инвеститорски контрол.
От чл. 36 ал. 1 на договора, се установява, че страните са договорили, че
7
изпълнителят се задължава да спазва всички законови изисквания свързани със
строителството, включително относно опазване околната среда и безопасността на
строителните работи, а в ал. 5 на цитирания текст е уговорено, че за вреди причинени
на лица по повод на строителството отговорност носи изцяло изпълнителят и
изпълнителят носи и регресна отговорност спрямо възложителя ако последният
заплати обезщетение за такива вреди.
Установява се от чл.45 от договора, че страните са уговорили изпълнителят да
носи пълна отговорност за евентуални трудови злополуки на обекта за своите
служители, работници, подизпълнители и трети лица посещаващи обекта. Срещу тези
рискове и при спазване на изискванията на Глава Х от ЗУТ изпълнителят е бил длъжен
да направи за своя сметка и поддържа за срока на строителството съответните
застраховки, включително и такава за трудови злополуки. Страните в производството
не спорят относно валидността на договора, както и неговото действие.Към договора
са представени общите условия сключвани от „АСАРЕЛ-МЕДЕТ“ АД и с външни
партньори вкл. с „МОНТАЖИ КО“ ЕООД.
От т.16 на Общите условия се установява, че при възникване на инцидент,
трудова злополука, пожар и други ситуации застрашаващи живота и здравето на
работниците в контролираните територии, изпълнителят на СМР-тата е длъжен
незабавно да уведоми отдел „Безопасност и здраве при работа на „АСАРЕЛ-МЕДЕТ“
АД и следва техните указания. Пак от писмените доказателства приети по делото се
установява, че с възлагателно писмо изх.№20-027/20.01.2020г. по регистъра на
„МОНТАЖИ КО“ ЕООД ( л.38 от гр.д.№94/2022 г. по описа на Панагюрския РС),
дружеството в изпълнение на договор за обект: „Реконструкция на хвостопровод и
оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на
рудник „Асарел“ - етапно изпълнение“ с подобект „Тръбопровод за замърсени води.
Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“, е възложило на ЕТ“САШКА – САШО
ДИМИТРОВ“, със седалище в гр.Вълчедръм изпълнение на СМР при конкретно
определени условия, подробно описани. Няма спор, че едноличния търговец е приел
възложената му работа и във връзка с тази си дейност ЕТ“САШКА – САШО
ДИМИТРОВ“ е получил авансово от възложителя „МОНТАЖИ КО“ ЕООД суми. В
този смисъл са и св. показанията на свидетелите С. И. и Г. Н.
От представения приемо-предавателен протокол от 20.01.2020г., се установява,
че ЕТ“САШКА – САШО ДИМИТРОВ“ е получил и зимно работно облекло за
шестима работници измежду които в т.1 е и наследодателят на ищците М. М.
От представените писмените доказателства по делото се установява, че
изпълнителят на СМР-та „МОНТАЖИ КО“ ЕООД е декларирал с декларация за
трудова злополука с вх.№966/3.12.2020г., че на 31.01.2020 г. на територията на
„АСАРЕЛ-МЕДЕТ„ АД е станала злополука, при която М. М. е затиснат от тръби
причинили смъртта му. Установява се от описанието в документа, че злополуката е
станала по време на монтаж на тръби.
След извършено разследване №30107/10.06.2021г. на злополуката от НОИ ТП –
Пазарджик се установява, че на 31.01.2020г. преди започване на работа на обекта
разположен на територията на площадка „Асарел“ е проведен инструктаж и са
8
поставени задачи за изпълнение за деня. Ищецът е присъствал по време на
инструктажа, изяснено е, че е постъпил на работа при ЕТ „Сашка-Сашо Димитров“, но
без да е подписвал трудов договор, респ. не се е намирал с нито едно от дружествата в
трудово правоотношение. Установено е от НОИ, че между „МОНТАЖИ КО“ ЕООД и
ЕТ „Сашка-Сашо Димитров“ има сключен договор за подизпълнение, който предвижда
извършване на СМР-та неизискващи специфична квалификация.
Установява се от това разпореждане, че злополуката не е била приета за трудова.
Първоначално с постановление на ДИТ –Пазарджик е било обявено съществуването на
трудово правоотношение, но по-късно с решение № 5947/29.10.2020 г. на
Административен съд – София град по административно дело № 3496/2020 г. на
основание чл. 182, ал. 2 от АПК, Постановлението на ДИТ – Пазарджик е отменено.
Установява се, че съдът е извел обосновани изводи на доказателствата и е установил
по безспорен начин, че липсва трудово правоотношение на „Монтажи КО“ ЕООД с
починалия М. Решението е потвърдено от ВАС с постановено Решение №
6204/25.05.2021 г. по административно дело № 3496/2020 г.
В заключение в това разпореждане е прието, че М. С. М. не е осигурен за риска
– „Трудово злополука и професионална болест“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл.
4а от КСО.
По делото е представено копие на Книга за инструктаж по БЗР на работното
място, периодичен, извънреден за обект „Асарел“, съставена от „МОНТАЖИ
КО“ЕООД, от която се установява, че М. е бил инструктиран за спазване на
изискванията за безопасност на работното място в периода от 20.01.2020 г. до
31.01.2020 г., както и е получил зимно работно облекло.
От допуснатата и приета неоспорена СГрЕ, се установява безспорно, че
подписите положени в първоначалния инструктаж за -„инструктиран“, в периода от
20.01.2020г.-24.01.2020г. , на 27,28,29, 30 и 31 януари 20202 година са положени от М.
С. М.
По отношение на механизма на настъпване на злополуката са изслушани гласни
доказателства:
Разпитаният свидетел С. М. И. е в трудови правоотношения с „Монтажи КО“
ЕООД, който установява, че е бил на площадката на „Асарел Медет“ АД и тяхната
група е била опредЕ. да направи 2 бетонни блока. Сутринта преди инцидента се
провеждал инструктаж, поставяли се задачи от началника на обекта – П. П., и всяка
група тръгвала към работното си място. Минавали и от „Охрана на труда“ , както и
други началници от „Асарел Медет“. Установява, че не е имал пряка видимост към
инцидента и не е познавал лично покойния М., на място те били известни като
„Бригадата на ЕТ Сашка“. Установява, че първоначално багеристът бил при тях,
разместил тръбите, откачили колана и заминал да работи при групата на ЕТ „Сашка“.
След известно време се чуло викане отдолу. Свидетелят установява, че разстоянието,
на което била тази друга бригада, било около 400-500 метра, но установява че
багеристът махал с ръце и викал. Установява, че тръгнал с колата надолу към дерето,
за да стигне до мястото и установи какво точно се е случило.
В открито съдебно заседание пред Районен съд Панагюрище на 14.06.2023 г.
9
свидетелят И. установява, че попитал багериста и от него разбрал, че имало
пострадали. На място видял метална тръба, висока 1,60 метра, до нея имало подпрени
кофражни платна, затова прехвърлили 2 платна и сложили пострадалия, за да го
изнесат на пътя на ръце/това бил починалият/, тъй като кола не можела да слезе до
самото място. Установява, че изнесли първо М., който все още бил жив, и след като го
изнесли на пътя, около 5 минути след това починал. Сочи, че се обадил на началника
на обекта и те са информирали здравната служба. Свидетелят установява, че след това
е разбрал какво се случило от останалите работници там, а именно: имали са за задача
с лопати да изчистят „пета на блок“ от лят бетон 2 х 2 м. дебелина и нивелация. На
тази „пета“ лягали тръбите и се изграждал втори етап, който да закрие бетона с
тръбите, а на третия етап да залеят тази голяма тръба. На втори етап закрИ.е на
полиетиленовите тръби – „М. са били там да изчистят петата“. За целта са били
повдигнали и завързали пластмасовите тръби за металната, която има монтажно ухо и
са я завързали с арматура. Откъснала се е пластмасовата тръба и е ударила двамата
пострадали.
Свидетелят установява, че в следствието, при разпита на всички работници,
разбрал, че П. П. е дал задача на пострадалите двама – да изчистят ръчно с лопати, а
багерът им бил нужен, за да достигнат необходимото ниво, и където не могъл да
достигне багера, да го дооправят с лопати.
Разпитаният свидетел Г. Н. установява, че работили за бригадата на Сашо в
„Асарел Медет“. Започнали да правят кофраж на тръби в деня на инцидента трябвало
да дадат ниво, за да копае багерът. Един от техниците (без да посочва име) дошъл и им
казал, че двама трябва да отидат до багера, а - „Аз и още трима останахме да правим
кофраж. По-късно Т. – синът на С. определи кои двама да отидат“. Установява, че П. и
М. отишли до багера да помогнат. Установява, че багерът работел, те също си
работели. По едно време багерът спрял да работи и багеристът започнал да вика:
„Помощ! Помагайте!“ Установява, че веднага отишли на място и видели, че единият
паднал настрани, а другият – М. е затиснат под тръбите. Установява, че инструктажът
сутрин им го правел човек от „Асарел Медет“ и ги карал да се подписват на
направения инструктаж за безопасност.
Разпитан е и свидетелят Н. Г. Т. – багерист в трудови правоотношения с
„Монтажи Ко“ към момента на инцидента. Установява, че е бил в деня на инцидента с
единия багер. Сутринта имали оперативка във фургона с началник П. П.. Задачата била
да наместят тръбите, тъй като били преместени от дъжда и да изчистят опорния блок
отдолу, т.е. да се изкопае. Установява, че отишли на опорния блок и там вече го чакали
две момчета. Казал, че нямал колан, а техникът му отговорил, някой от работниците
там да даде колан. С.- „Вързахме ги, вдигнахме ги. Попитах работниците с какво ще
ги вържем, а те казаха, че имат желязо.“
Установява, че той ги пуснал и не мърдали тръбите. Двамата работници
започнали да копаят от едната страна и после отишли от другата страна. Свидетелят
установява, че там бил много тясно – между тръбата и дерето имало като тунел.
Стигнали до тръбата, а той изкопал с багера за желязната тръба, колкото били
измерили. Установява, че те вързали пластмасовите тръби за ухото на металната тръба,
10
той ги повдигнал и започнал да копае. Установява, че започнал да копае и не си бил
изпил хапчето за кръвно, изгасил багера, изпил си хапчето с вода и чул, че някой вика:
„Помощ! Помощ!“ Обърнал се и видял, че тръбите ги няма. Веднага слязъл, мушнал
се отдолу под тръбата. Единият от работниците бил в горния край, а починалият
тръбата го била затиснала на кръста. „Каза ми да повдигна тръбата, за да се измъкне.
Аз извиках момчетата, които бяха на баира. Те повдигнаха и изнесоха първо
починалия на пътя.“
При поставени от проц.представители на страните въпроси свидетелят Томов
отговаря, че П. П. е началник в „Монтажи КО“ и ги е събрал за оперативка сутринта.
Техническият ръководител, който им казал да дръпнат тръбите, че дъжда ги е събрал,
бил свидетелят И. служител на „Асарел“. На поставени въпроси свидетелят уточнява,
че предложението да повдигнат тръбите, като ги вържат с желязо, било на двамата
работници.
Разпитан е и свидетелят П. Д. Т. Установява, че той е пострадалият от инцидента
и че е бил на работа в „Асарел Медет“ за период от две седмици в края на 2020
година. Установява, че били изпратени от Т. – двамата с М. М., да помогнат на
багериста (посочва свидетеля Т.). Установява, че докато той копаел с багера от едната
страна, спрял и ги накарал да вържат полиетиленовите тръби на желязната тръба, за
да може да оформи мястото. Установява, че им дал колани. Те двамата с починалият
М.- вързали двете тръби за куката на желязната тръба. Свидетелят установява:
„Багеристът почна да копае. Имаше земя под тръбата където не можеше да се стигне с
кофата на багера. Отидох в горния край и започнах да бутам с лопатата. М. бил
отишъл в долния край да бута с лопата. Изведнъж падат тръбите и ни удрят. Багерът
през това време беше от другата страна и копаеше. Ние бяхме отдясно, а той багерът
мина отляво да копае. Ние бяхме на нивото на изкопаното, а багерът на по-високото
ниво. Като започнахме да бутаме земята с лопати, тръбата вибрира, постепенно е
натегнало, и оттам паднаха.“ Този свидетел установява, че тръбите са стояли вързани
около 20 минути преди да паднат.
Св:„Багеристът не можеше да стигне до земята, затова трябваше ние да
избутаме с лопати, за да може той да я махне. Багерът удряше, тръбата вибрираше.
Поглеждам нагоре – нищо няма, но изведнъж паднаха тръбите. Удариха ме.“
Съдът кредитира изцяло св.показания на тези свидетели, като последователни и
допълващи се, от които се установява, че механизма за настъпване на инцидента е на
30.01.2020 г. П. Т. и М. М. са били изпратени от техн.ръководител на „Асарел Медет“
АД, С. И. и П. П./служители на „Монтажи Ко“ /които обичайно поставяли задачите
сутрин, след проведен им инструктаж/ да изравнят за кофраж очертана територия, като
мястото е следвало да бъде оформено и от багерист – св.Т. Във връзка с изпълнение на
тази задача багеристът Т. е възложил на ищеца и М. М. да вържат две по – малки
тръби -полиетиленови към една по – голяма метална, които да премести, за да може
работниците да изнесат земната маса под тръбите и да може да ги постави той на
чисто след полагането на бетон. При завъртането на багера коланите, с които били
вързани тръбите падат, като удрят М. М. отпред в гръдния кош и го затискат. След
настъпване на злополуката, според показанията на свид. С. И., като се чули викове за
11
помощ, се притекли и установили, че са паднали тръби, които са наранили двама от
работниците. Същият свидетел установява, че не познава лично тези работници, само
по физиономия, но те били от друга бригада. В същият смисъл са и показанията на
свид. Г. Н., който също се е отзовал на виковете за помощ след злополуката.
Нормата на чл.49 от ЗЗД гласи, че този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Съобразно наведените в исковата молба и отговора твърдения, съдът
квалифицира главния иск като такъв по чл.49 от ЗЗД. За да възникне деликтната
отговорност по чл.49 от ЗЗД следва да са налице, в условията на кумулативност,
следните предпоставки: възлагане на работа; вреда, причинена при или по повод
изпълнение на възложената работа; противоправно поведение, което може да бъде
действие или бездействие; причинна връзка между вредата и противоправното
поведение на изпълнителя; вина у изпълнителя. Участници в правоотношението, което
възниква при този фактически състав са най-малко три лица: този, който е възложил
някаква работа /възложител/, лицето, което при или повод изпълнение на работата
причинява вреди /изпълнител/ и пострадалият. Отговорността по чл.49 от ЗЗД има
гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което е възложило
работата, а от виновното и противоправно поведение на изпълнителя на тази работа.
В случая предявеният иск е основателен, а ответникът „АСАРЕЛ-МЕДЕТ„ АД
е надлежно материално правно легитимиран, тъй като съгласно чл. 49 от ЗЗД, този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа, а според съдебната практика по
приложение на цитираната разпоредба, както и на разпоредбите относно
солидарността по чл. 121 и следващите от ЗЗД, отговорността по цитираната
разпоредба е безвиновна, гаранционно-обезпечителна, тя е отговорност на
възложителя на работа на друго лице, което може да бъде както физическо, така и
юридическо лице, възлагането на работата може да е както по трудов, така и по друг
вид договор, като за възникването на отговорността е без значение дали работата е
извършена срещу заплащане или безвъзмездно, и отговорността на възложителя не
отпада, ако изпълнителят на свой ред превъзложи работата на свои работници или на
подизпълнител /в случая отговорността не може да отпадне и поради подписаните
клаузи от договора за възлагане, тъй като тя произтича по силата на закона и не може
да бъде дерогирана/. Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица.
Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е
нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на
възложената работа, каквото в случая безспорно се установи.Работници и служители
на „Монтажи ко“ са наредили на починалият М. и св.Т. да разчистват с лопати, докато
багера работи успоредно с тях, техническия ръководител на обекта също е бил
подчинен на ответника по обратния иск. Изпълнителят в негово лице отговаря за
преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за
неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител.
12
Отговорността на възложителя не се променя от това, че избраният изпълнител,
както е в случая е превъзложил работата - на свои работници или на подизпълнител,
както и ако подизпълнителят също превъзложи работата на свои работници или
служители. Отговорността на първоначалния възложител „Асарел Медет“ АД би
могла да се изключи ако се установи, че съгласно сключения договор, организацията на
възложената работа, ръководството и контролът й изцяло се осъществяват от
предприятието - изпълнител (и превъзложител –Според чл. 26 от договора е
уговорено, че контролът по изпълнение на строителството ще се осъществява от
проектанта, строителен надзор, шеф монтажника и възложителя/. Ако тези действия
са осъществявани съвместно и от двете предприятия, отговорността за непозволено
увреждане е и на двете.
В случая съдът приема, при описания механизъм за настъпване на смъртта, че
отговорността на възложителя произтича от обстоятелството, че не са били взети
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането, тъй като съобразно
сключеният договор в неговите ръце на възложителят е бил контролът по изпълнение,
наред с изпълнителя и другите дружества.В чл.50 ал.2от договора сключен между
страните е уговорено, че възложителят ответник –„Асарел Медет“ АД ще съобщи на
изпълнителя имената на лицата и делегираните правомощия, които ще упражняват
Инвеститорски, Авторски и Строителен надзор.
Тук гласните доказателства са допълващи и категорични, че сутрин на
оперативките и при поставяне на задачи, са присъствали технически лица от Асарел
МедетАД. Съждения в обратната посока противоречат на здравия разум, да е
изключен контрола върху работата от страна на Асарел Медет АД, при условие, че се
извършват СМР на една от неговите площадки, а и се потвърждава отново от договора
- чл.36 ал.5 - „че изпълнителят носи и регресна отговорност спрямо възложителя ако
последният заплати обезщетение за такива вреди“. Ответникът не само е задал
изискванията за начина на извършване на работата на обекта му, но е могъл и е бил
длъжен да осъществява непосредствен контрол върху дейността на служителите от
дружеството-изпълнител.
В съдебната практика (вж. - ППВС № 7/1958 г., ППВС № 4/1961 г., ППВС №
9/1966 г., ППВС № 4/1975 г., ТР № 59/1974 г. на ОСГК, реш. № 465/28.12.2012 г. по гр.
д. № 1157/2011 г., IV г. о., реш. № 142/05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г., IV г. о., реш.
№ 503/21.07.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о., реш. № 141/08.01.2021 г. по гр. д.
№ 3052/2019 г., IV г. о., реш. № 63/01.03.2016 г. по гр. д. № 4885/2015 г., ІV г. о. и др.) е
изяснено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод тази работа,
е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия; тази отговорност е
безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с работата физически лица; възложителят може да се освободи от
отговорност само ако докаже, че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя,
или че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод
изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква и когато
13
причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните
правила за извършване на възложената работа.
Съдебната практика приема още, че увреденият при изпълнение на
възложената работа може да иска заплащането на обезщетение, както от прекия
причинител, така и от отговорното за действията му лице, като те носят солидарна
отговорност спрямо него, а когато организацията на работата, ръководството и
контролът и са осъществявани едновременно от служители на две отделни
предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете , а отговорността
им пред увреденото лице е солидарна (Постановление № 17 от 18.11.1963 г., Пленум
на ВС). Когато едно от предприятията е и работодател на пострадалия, то неговата
отговорност се реализира по реда на чл. 200 КТ, отговорността на преките
причинители на деликта е по чл. 45 ЗЗД, а тази на предприятието възложител на
работата - по чл. 49 ЗЗД. Пострадалият разполага с възможност да насочи иска си
срещу всеки един от отговорните за вредите или да претендира солидарното им
осъждане.
С оглед сключеният договор и механизма на настъпване на тези вреди от
смъртта на работника М., възложителят ответник в лицето на „Асарел Медет“ АД е
отговорен да обезщети тези вреди.
По отношение на неимуществените вреди.
Представено е удостоверение за наследници от което се установява, че ищците са
деца на починалият М.М.
При преценката си съдът отчита, че няма ангажирани от страна на ответника
доказателства за наличие на съпричиняване от страна на М. за настъпване на
злополуката.
За да определи конкретния вид обезщетение, съдът взе предвид, че ищците
попадат в категорията на лицата, които разполагат с материалноправната легитимация
да претендират обезщетения за преживените болки и страдания от загубата на свой
близък - баща. Неминуемо всеки от ищците е преживял силен емоционален и
психически шок от трагедията да загуби родителят си. Всички търпени мъки и тъга не
могат да бъдат напълно и изцяло компенсирани с паричен еквивалент, но според
установените съвременни принципите на правото това се явява способът за репарация,
който може да бъде приложен в разглеждания казус.
За да се определи размера на обезвредата съдът следва да отчете за претенцията
на всеки конкретен ищец основните, възприети от практиката на съдилищата
критерии, а именно – възрастта на претендиращия обезщетение, възрастта на
загиналия, обществения му статус, ролята на загиналия по отношение на ищеца,
налични данни за степента на тяхната емоционална близост, съвместно съжителство в
едно домакинство (респ. населено място), интензивността на контактите, положение на
самия ищец и конкретно отражение на събитията върху ежедневие, психика, здравен
14
статус, наличие на други преживели близки в обкръжението, конкретни събития,
правещи преодоляването на трагичните събития по-трудно и мъчително, респ.
ограничаващи в известна степен тежестта на страданията от загубата и пр.
Цялостно следва да бъдат отчетени и обществено-икономическите условия в страната
към момента на събитието - 2020 г. и съдебната практика.
Предвид на това, ищците следва да докажат претърпените неимуществени вреди,
техния размер и причинна връзка между злополуката и твърдените вследствие на нея
неимуществени вреди. Неимуществените вреди са свързани с психически
преживявания, физически усещания за болки, страдание, стрес, притеснения и
възмездяването на ищците за тези вреди е чрез тяхното обезщетяване. От разпита
на свидетелите и от приетата СПсихЕ се установява, че децата на М. отдавна не
живеят съвместно с него и всеки има самостоятелен свой живот и създадено
семейство, както и наличие на роднинска подкрепяща среда и приятелска такава, като
една от ищците дори живее трайно в А. и е нямала контакти със своя баща.
От експертизата на д-р Д. приета в о.с.з. проведено на 15.10.2024г. се установява,
че тримата ищци: „… се затрудняват да обяснят някакви обстоятелства и факти,
може да се предполага, че се дължи на ниско интелектуално ниво, което обаче не се
констатира и при тримата. Те са примитивни, но не и непълноценни интелектуално.
Затруднението идва от това, че те са поставени в ситуация да съобщават за
емоции и преживявания, които не могат да диференцират, защото не са
преживявани по такъв драматичен начин, какъвто се очаква да бъде казано и на
моите настойчиви въпроси за това как са се чувствали, как са реагирали, какво са
правили, те не можеха да дадат отговор, тъй като те не можеха да съобщят за
емоция, каквато съм изисквала от тях да ми демонстрират.“
Безспорно смъртта е тежко психическо изживяване, особено когато е внезапна и
така травмираща.
Не подлежи на съмнение фактът, че загубата на родител, независимо от
възрастта му е тежко и непреодолимо емоционално изживяване за децата дори когато
те вече имат свой собствен живот и е с трайно и неотменимо проявление във времето.
Но ищците не установиха и не доказаха при условията на пълно и главно доказване, да
са търпели неописуема мъка, душевни болки и страдания, които да продължавали и в
настоящият момент, тъй като загубата на баща им била непрежалима/както се твърди в
исковата молба/.
Няма такива данни, нито от разпита на свидетелите, нито в приетата експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 изр.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. При определяне на размера на обезщетението за
15
неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида на страданията и болките, които
ищците са преживели от загубата на своят баща.
При спазване на принципа на справедливост, съдът приема, че полагащото се
обезщетение за всеки от ищците за загубата на техният баща е по 70 000 лв., като
съдът отчита липсата на данни в показанията за интензивни (чести и ежедневни
контакти) със загиналият, мястото на което живеят и трудовата им ангажираност,
липсата на данни загубата да е била преживяна по-тежко, отколкото в други подобни
случаи, обстоятелството, че всеки от тях е създал свое семейство.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение за непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати законната лихва, считано от датата на увреждането – 31.01.2020 г. до
окончателното изплащане. Исковите претенции в размера от по 70 000 лева следва
да бъдат присъдени на всеки един от ищците, като за разликата над сумата от 70 000
лева до претендирания размер от 130 000 лева, да се отхвърлят като неоснователни.
По обективно кумулативно съединения, в условията на евентуалност, обратен иск с
правно основание чл.54, вр. с чл.49 от ЗЗД предявен срещу „Монтажи Ко“ ЕООД с
ЕИК *********, съдът намира същият за основателен.
Регресната отговорност на изпълнителя на възложената работа пред възложителя,
който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между
възложител и изпълнител отношения по договор за изработка - кои работи са
възложени и кога и как те са изпълнени. Изпълнителят не отговаря пред
възложителя само в случай, че той е изпълнил надлежно всички възложени
задължения по договора за изработка и въпреки това е ангажирана отговорността на
възложителя пред пострадалия.
Безспорно е в производство, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че между страните бил сключен договор, което по своето естество е такъв
за изработка /чл. 258 – 269 ЗЗД/, договор за строителство № Д-ІV -29 от 26.09.2018 г.,
по силата на който „АСАРЕЛ[1]МЕДЕТ“ АД, в качеството на възложител, и
„МОНТАЖИ КО“ ЕООД гр.София, в качеството на изпълнител, е възложено и
съответно прието извършване на СМР на обект: „Реконструкция на хвостопровод и
оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на
рудник „Асарел“ - етапно изпълнение“ с подобект „Тръбопровод за замърсени води.
Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“ с краен срок до 30.03.2020 г. В чл. 36 ал. 1
на договора, се установява, че страните са договорили, че изпълнителят се
задължава да спазва всички законови изисквания свързани със строителството,
включително относно опазване околната среда и безопасността на строителните
работи, а в ал. 5 на цитирания текст е уговорено, че за вреди причинени на лица по
повод на строителството отговорност носи изцяло изпълнителят и изпълнителят носи
и регресна отговорност спрямо възложителя ако последният заплати обезщетение за
такива вреди.
16
Частичното уважаване на първоначалните искове срещу „Асарел Медет“ е
основание за уважаване на обратния иск в размер на 280 000 лева, като за разликата
над този размер до предявеният от 520 000 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен. Тъй като регресното притезание зависи от удовлетворяването на
правото, предмет на първоначалните искове, третото лице-помагач и ответник по
обратния иск ще плати, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното
срещу него осъдително решение.
По разноските в производството.
Ищците са представили списък по чл.80 ГПК, съобразно който се претендира
присъждане на минимално адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Според настоящия съдебен състав при този изход на спора в полза на адв. К. следва да
бъде присъдено възнаграждение за оказаното безплатно процесуално
представителство в размер на сумата от по 3125 лв. за всеки един от ищците без вкл.
ДДС или по 3750 лв. за всеки от тях с вкл. ДДС, като съдът определя сумата на
възнагражденията в размер на по ½ под съответните минимални стойности, изчислени
с оглед уважената част на исковете при условията на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ.
С оглед преценката на всички обстоятелства, определящи дължимото
възнаграждение, съдът съобрази по този въпрос становището на ВКС (съгласно
Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., и Определение
№ 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т.о. и др.), според което
НМРАВ не следва да се прилага, а посочените в нея размери на адв.възнаграждения
биха могли да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията, но
без да са обвързващи за съда и съдът разполага с автономна преценка за това дали
размерът на възнаграждението е съобразено с критериите по чл.78, ал.5 ГПК. Според
настоящия съдебен състав размерът на така определените възнаграждения от по 3750
лв. с вкл. ДДС за всеки от ищците кореспондира с извършената от конкретния адвокат
работа и се явява пропорционален спрямо степента на фактическата и правна
сложност на делото, както и с вида и обема на предоставената от нея защита, а също
така отчита и броя на проведените с нейно участие съдебни заседания (в случая адв. К.
на практика не се явяваше за участие в насрочените о.с.з., като депозираше еднотипни
молби с идентични искания и съображения по хода на делото), поради което и според
съда този размер на хонорарите съответства на положения от нея труд.В този смисъл е
и възражението на адв.К. като пълномощник на ответника.
По отношение претендираните от ответника „Асарел Медет“ АД разноски за
адв. възнаграждение следва да се посочи, че в представения договор за правна защита
и съдействие от 19.04.2023 г., сключен с адв. К. (стр.68-гр.д. № 94/2022 г. на РС-
Панагюрище), по силата на който по банков път му е бил заплатен хонорара от 28 000
лв., липсва диференциация по отношение на коя от претенциите е била договорена
предоставената услугата (т.е. за защита против претенциите на ищците или с оглед
17
предявяването на обратен иск против третото лице-помагач – в този смисъл е и
представеното пълномощно на стр.42 от гр.д. № 2988/2021 г.). Ето защо съдът приема,
че договорът инкорпорира уговорено възнаграждение, както във връзка с
представителство и съдействието по главния, така и във връзка с предявения обратен
иск. Затова според съда така заплатеното възнаграждение следва да бъде разделено
наполовина, т.е., че за всяка от услугите (за защита по главния и съответно по
обратния иск) е било заплатено възнаграждение от по 14 000 лв., при което основание
чл.78, ал.3 ГПК, с оглед отхвърлената част от главните претенции ищците следва
бъдат осъдени да заплатят сумата от 6461,54 лв., а в тежест на ответника по обратния
иск „Монтажи и Ко“ ЕООД – следва да се присъди сумата от 7538,46 лв. – разноски за
адв. възнаграждение, с оглед уважената част от обратния иск на основание чл.78, ал.1
ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „Асарел Медет“ АД следва да бъде
осъден да заплати в полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху
присъдените обезщетения в размер на 11200 лв., както и 231, 53 лв. – възнаграждение
за вещо лице по изготвената СПЕ, съразмерно уважената част на претенциите.
В полза на ответника по обратния иск – „Монтажи и КО“ ЕООД следва да се
присъди сумата от 4061,54 лв. – разноски за адв.възнаграждение, с оглед отхвърлената
част на претенцията, която следва да бъде заплатена от „Асарел Медет“ АД.
От своя страна „Монтажи и КО“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на
„Асарел Медет“ АД сумата от 11 199 лв. – заплатена ДТ с оглед уважената част на
претенцията по обратния иск.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Асарел Медет“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Панагюрище, площадка „Асарел“, представлявано от
изпълнителния директор Д. С. Н., със съдебен адрес гр.П. ул.“И. В.“ № ет. оф.
адв.К. К., да заплати на И. М. С., от с. К. обл. М., ул. „М.“№ , И. М. С., от с.
М., обл. М., ул. „В.“№ , К. М. С., от гр. Л. ул. „К.“№ и В. М. С., от с. З., обл.
М., ул. „Х. С.“№ , всички със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“№ , офис №- чрез
адвокат П. К., от САК, на основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД,
обезщетение за неимуществени вреди/поради настъпила смърт на техния
наследодател М. С. М. извършващ трудова дейност на площадка на „Асарел
18
Медет“ АД на 31.01.2020 година/, в размер на по 70 000 лева за всеки от
ищците, ведно със законната лихва считано от 31.01.2020 година до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
сумата от 70 000 лева до претендираният размер от 130 000 лева /частични
искове от по 160 000 лева/, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Асарел Медет“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Панагюрище, площадка „Асарел“, основание чл.78, ал.1
ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв, да заплати на адвокат П. К., от САК
възнаграждение/хонорар/ за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство на ищците И. М. С., И. М. С., К. М. С. и В. М. С., в размер
на сумата от по 3750 лв. с вкл. ДДС за всеки един от тях (или общо 15000 лв. с
ДДС), съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ищците И. М. С., И. М. С., К. М. С. и В. М. С. да заплатят на
„Асарел Медет“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Панагюрище, площадка „Асарел“ на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
6461,54 лв. – разноски за адв. възнаграждение, съразмерно отхвърлената част
от претенциите.
ОСЪЖДА „Асарел Медет“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Панагюрище, площадка „Асарел“, на основание чл.78, ал.6
от ГПК, да заплати в полза на Пазарджишки окръжен съд сумата от 11200 лв.
- държавна такса върху присъдените обезщетения, както и 231, 53 лв. –
заплатено възнаграждение за вещо лице по изготвената СПЕ, съразмерно
уважената част на претенциите.
ОСЪЖДА „Монтажи Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Илиянци“ № 72, да заплати на „Асарел
Медет“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Панагюрище, площадка „Асарел“, по предявеният обратен иск по реда на
чл.54 от ЗЗД във вр. с чл.49 от ЗЗД, сумата от 280 000 лева, като ОТХВЪРЛЯ
иска над сумата от 280 000 лева до предявеният размер от 520 000 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, /представляващ сбор от присъдени обезщетения за
неимуществени вреди в полза на И. М. С., от с. К., обл. М. ул. „М.“№ , И. М.
С., от с. М., обл. М., ул. „В.“№ , К. М. С., от гр. Л. ул. „К.“№и В. М. С., от с. З.,
обл. М., ул. „Х. С.“№ , всички със съдебен адрес: гр. К. ул. „С.“№ , офис №-
чрез адвокат П. К., от САК, по реда на чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД/,
19
както и 15 000 лева адв.възнаграждение на адв.К., 7538,46 лв. – разноски за
адв. възнаграждение на адв.К., с оглед уважената част от обратния иск на
основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 11431.53 лева /вкл. - 11 200 лв. –
заплатена ДТ + 231.53 лева за в.л./ с оглед уважената част на претенцията по
обратния иск, при условие, че „Асарел Медет“ АД, с ЕИК *********
заплати определените с решението обезщетения за неимуществени вреди
по реда на чл.49 от ЗЗД, ведно с присъдената законна лихва и разноските.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на „Асарел Медет“ АД, с ЕИК
*********, срещу „Монтажи Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Илиянци“ № 72, да се издаде след
влизане в сила на решението по обратния иск и ПРИ УСЛОВИЕ, че се
представят доказателства, че сумата, за която е уважен обратният иск и
разноските е изплатена от „Асарел Медет“ АД, с ЕИК ********* на И. М. С.,
от с. К., обл. М., ул. „М.“№ , И. М. С., от с. М. обл. М., ул. „В.“№ , К. М. С., от
гр. Л., ул. „К.“№ и В. М. С., от с. З., обл. М., ул. „Х. С.“№ , всички със съдебен
адрес: гр. К., ул. „С.“№ , офис №10- чрез адвокат П. К., от САК.
ОСЪЖДА „Асарел Медет“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Панагюрище, площадка „Асарел“ , да заплати на
„Монтажи Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Илиянци“ № 72, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от
4061,54 лв. – разноски за заплатено адв.възнаграждение, с оглед
отхвърлената част на претенцията по обратния иск.
Делото е разгледано при участието на трети лица помагачи на страната
на ответника „Асарел Медет“ АД, с ЕИК *********:
1. „Монтажи Ко“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София1220, бул.“Илиянци“ №72, представлявано от
управителя Б. М., чрез проц.представител адв.Д. П..
2. „КОЛОНАД ИНШУРЪНС ЕС ЕЙ-клон България“ КЧТ, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Черни
връх“ №51Б, бизнес център „Феър Плей Интернешънъл“ ет.2,
представлявано от управителя В. Й., чрез адвокат Е. М. АК-гр.П.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Пловдив, с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му, на страните.
20
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
21