РЕШЕНИЕ
№ 339
Велико Търново, 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII - ми административен състав, в открито съдебно заседание на
дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря П.И.
и в
присъствието на прокурора
……………………………………………..
разгледа
докл***аното от съдията адм. дело № 108/2020г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.За вида на производството:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано по жалба, вх.№ 625/13.02.2020г. в АСВТ,
подадена от името на търговско дружество с фирма „ЕКО М-АГРО“ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,
ул.“Освобождение“№73, представлявано от управителя, действащ чрез упълномощения
***окат.
Оспорва се Ревизионен акт №
Р-04000419001969-091-001/31.10.2019 година, издаден от органи по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, потвърден, в оспорената част, по административен
ред с Решение № 11/23.01.2020 година на
Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико
Търново при ЦУ на НАП.
С РА, в обжалваната част, за данъчни периоди
м.10/2016г., 02,04 и м.12/2017г. и 01,04 и м.05/2018г. е отказано право на
приспадане на данъчен кредит общо в
размер на 10 519,72лв. и са начислени лихви по ЗДДС в размер на
2 040,69лв.; съответно за 2016г., 2017г. и 2018г. е определен допълнително
корпоративен данък общо в размер на
5 259,86лв. и са начислени лихви по ЗКПО в размер на 649,63лв.
II.Становища на страните:
Оспорващият навежда доводи за
незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт поради допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и противоречие с материалноправните разпоредби
на закона. Намира фактическите констатации на РО за необосновани, защото още
при ревизията са представени не само договорите с преките извършители на
услугите, но са представени и доказателства за реално платените суми за
извършените услуги на ишлеме, представени са преки доказателства за това кой,
кога и как е доставял материала на двамата преки извършители и съответно е
получавал от тях готовите изделия. Самите физически лица са потвърдили, че са
работили с материали ,доставени им на място, като са изработвали определени
детайли за дружеството на струг. Представени са и доказателства за извършените
плащания към физическите лица, които в обясненията си са потвърдили
получаването на сумите от тях.
Обстоятелството, че дружеството и преките доставчици не
са отчитали счетоводни разходи за транспорт , не означавало, че доставките не
са реално извършени и че изделията не са предадени. Въпрос е на добра
организация с други пътувания, които да съчетаят доставката на суров материал и
прибирането на готовите изделия.
Въпросът защо дружеството пряко не е договорило
изработката с физическите лица, а е ползвало услугите на посочените дружества е
търговска политика, която в никой случай не е незаконна и не представлява
измама. Дружеството е отразило правилно в
счетоводството си получените фактури, подало е в съответните данъчни периоди
съответните декларации и дневници за покупките и правилно е отразило и разчело
данъците си, съобразявайки всяка една сделка. Както впрочем и доставчиците.
Безспорно преките доставчици не са имали кадровата и техническа обезпеченост да
изработят на ишлеме исканите от нас детайли от дърво и точно по тази причина са
възложили тези дейности на двете физически лица – М.. Обръща вниманието на съда
върху факта, че Л.Р. Радев/ Р. никога не е работил за дружеството като подизпълнител.
Жалбоподателят смята изводите в обжалваният РА за
неверни, нямащи нищо общо със събраните в хода на проверката доказателства. С
Писмо вх.№ 6878/12.03.2019 година са представени на проверяващите доказателства
за това, че дружествата, преки доставчици, са регистрирани по ЗДДС, със
съответни актуални дати на регистрация. Предоставили са извлечения от
депозирани пред НАП счетоводни регистри от тези дружества, заедно с копия от
фактурите, издадени към дружеството и с
актуални адреси на същите, където без проблем оспорващияг ги откривал винаги.
При ревизията е изследвана и
доказана цялата верига от предаването на суровия материал, неговата обработка в
конкретно изделие и после връщането му под формата на готово изделие при
дружеството. Поради това, липсата на експедиционна бележка и/или документи за
транспорт на същите не е достатъчно основание според него, да се откаже правото на приспадане на данъчния
кредит по посочените фактури.
Оспорващият счита, че незаконосъобразни и неправилни
са и констатациите по отношение доначисленият за плащане корпоративен данък за
2016 година, като от една страна констатациите са за правилно счетоводно и
данъчно отчитане; като е прието ,че Увеличенията на финансовия резултат на
основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО са законосъобразни и извършени правилно и в
същото време, без никакви мотиви се увеличава финансовия резултат на
дружеството по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, като за увеличението всъщност се
сочи само законов текст, без да има констатации за неправилност при отчитането
или нещо друго.
Чрез упълномощения процесуален представител /ПП/ в
о.с.з. оспорващият пледира за основателност на жалбата и отмяна на РА. ПП претендира
да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски, за което не
представя Списък, но цитира сторените
разходи по вид за протокола.
Ответникът
по оспорването -
директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата. Моли при
постановяване на съдебния акт да се вземат предвид изводите относно
законосъобразността на РА, изложени в Решение № 11/23.01.2020 година на
Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика”- град Велико Търново. Допълнителни
съображения излага в писмена защита, представена в предоставения срок. Доводите
в същата се свеждат до това, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не оборват фактическите
констатации на органите по приходите. ПП настоява, че въпреки тези процесуални
усилия не е доказано получаването на стоки и услуги от посочените във фактурите
лица. Смята, че ако процесните доставки са били реално извършени, то двете
страни по сделките следва да притежават двустранно подписани документи, които
да потвърждават това изпълнение. Не са ангажирани никакви доказателства за
достоверността на оспорените по реда на чл.193 от ГПК приемо-предавателни
протоколи. Разпитаните по делото свидетели сочат, че не са работили за други
лица, освен за г-н Р., който е носил заготовките и прибирал продукцията.
Посочените от тях място на работа и предаване обаче, са различни от тези,
отразени в представените пътни листи. Обстоятелството, че самото ревизирано
лице е разполагало с машини, с които да изработи процесните детайли се
потвърждава от счетоводителя на дружеството, който посочва, че не осчетоводявал
документи за обработка на ишлеме. Ответникът определя изслушаното заключение на
СИЕ като нетносимо, а проследяването на общото количество дървен материал не изяснява
въпроса за конкретните количство и вид на дървения материал, свързан с
процесните фактури. Подчертава, че и след съдебната фаза е видно, че в
счетоводната документация на РЛ липсва документален поток на сделките/надеждна
одитна следа/, който да позволява проверка дали са действително извършени
доставките, документирани с процесните фактури имено от посочените доставчици.
Което обстоятелство потвърждава изводите на РО и означава, че правото на
приспадане на данъчен кредит по същите фактури е отказано законосъобразно. ПП
на ответната страна претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото, определено съобразно материалния интерес, в размер на
1 084лв. Представя Списък в о.с.з. и прави възражение за прекомерност на
поисканите от жалбоподателя разноски.
III.По допустимостта на производството:
Съдът установи, че посоченият по-горе Ревизионен акт
се оспорва с искане да бъде отмене изцяло. Всъщност в частта по ЗДДС относно
данъчен период на м.03/2017г. същият е влязъл в сила, т.к. за същия не са
установени допълнителни задължения за ДДС. В тази част РА не променя правното
положение на РЛ, тъй като не установява данъчни задължения, нито коригира
деклариран вече резултат. В тази връзка, в същата част, РА не е потвърден по
административен ред от ДОДОП. Поради
това, при липса на правен интерес и конкретни оплаквания, в същата част РА е
влязъл в сила. По тези съображения обжалването в посочената част е недопустимо,
т.к. е осъществено при липса на абсолютна
процесуална предпоставка за това. На основание чл.159, т.4 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството прекратено в същата.
По отношение на останалите данъчни периоди, а именно:
м.10/2016г., 02,04 и м.12/2017г. и 01,04 и м.05/2018г. по ЗДДС, съответно за
2016г., 2017г. и 2018г. по ЗКПО, жалбата е допустима. Подадена е от лице с
надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта.
Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната
фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че РА е
потвърден с Решение № 11/23.01.2020 година на ДОДОП, същият е годен предмет на
съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по електронен
път на 27.01.2020г., а жалбата е депозирана на 06.02.2020г., видно от входящия
номер при ответника.
Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и
местна подсъдност, действащи след изменение на чл. 156, ал. 5 от ДОПК (изм. ДВ
- бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.). Не са налице пречки за
постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че
жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Преценена по същество, жалбата, поставила началото на
настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни
съображения.
IV.По доказателствата:
Съдът указа на страните разпределението на доказателствената
тежест в процеса. На оспорващия е указано, на основание чл. 170, ал.2 от АПК,
във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК и §2 от ДР
на ДОПК, че следва да ангажира доказателства за реалността на доставките по фактурите, по които му се отказва
данъчен кредит, вкл. движението на стоките именно от посочения във
фактурите доставчик до жалбоподателя и предаването им на
последния/прехвърлянето на собствеността върху тях чрез предаването им или друг
способ за индивидуализирането им/, съответно за плащането им. Следва да докаже
и реалното извършване на фактурираните услуги, в т.ч. осчетоводяването
на разходи за осъществяването им, получаване на услугите от оспорващия и
съответно заплащането им. На ответника,
на основание чл. 170, ал.1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, е указано, че
следва да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в
обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В
това число да подкрепи с доказателства твърдението за наличие на обективни
данни за данъчна измама.
Във връзка с горното ответната страна представи з.к.
от административната преписка по издаване на РА, приложена към Писмо изх. №270/13.02.2020г.
на Дирекция „ОДОП“, организирана в 2 бр. папки от 481л. Приети като
доказателства по делото са и копия на електронните документи, издадени при
ревизията/ЗВР, РД и РА/, записани на електронен носител/ вж. ВДС в плик на л.41
от делото/, ведно с файлове за извършена проверка на електронните подписи и
удостоверения по ЗЕДЕУУ, посредством инструменти за проверка на електронно
подписани документи (DS Tool ).
В първото о.с.з., на
основание чл.184, ал. 5 от ГПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК на
жалбоподателя е указана възможността за оспорване на истинността на
представените от процесуалния представител на ответника електронни документи в
срок до следващото съдебно заседание. В о.с.з. на 28.05.2020г. не е направено
изявление за спорването им.
В първо о.с.з. ПП на ответната страна оспори конкретно
посочени писмени документи/приемо-предавателни протоколи – вж. л.45 от делото/,
за които на основание чл.193 от ГПК бе открито производство по проверка на
автентичността на положените подписи.
В о.с.з. на
23.07.2020г. са приети писмени доказателства, представени от жалбоподателя – 2
л. извадка от складов дневник за постъпил дървен материал, както и разпечатки
от ТР на АВп. относно съществуването на преките доставчици. В същото заседание
са разпитани и трима свидетели – бивш и настоящ служител на дружеството
жалбоподател и счетоводителят на същото. В последното с.з. са разпитани още
двама свидетели – баща и син М..
От страна на ПП на жалбоподателя е направено искане за
назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, което е уважено. Заключението
на ВЛ е прието по делото в о.с.з.,
проведено на 24.09.2020г., по предвидения процесуален ред, без да е оспорено от
страните. Заключението на експерта е дадено под страх от наказателна
отговорност, предвидена чл.291 от НК, за която вещото лице е предупредено. ВЛ е
изслушано непосредствено от съда, като поддържа изводите си, отразени в
писменото ЕЗ. Съдът кредитира същите с доверие и цени ЕЗ съвкупно с всички други доказателствени средства, приети
по делото.
Посочените в този раздел писмени, гласни доказателства,
електронин документи и съдебна
експертиза ще бъдат обсъдени по съществото на правния спор в съответната част
на решението.
Съдът взе предвид констатациите в РА, становищата на
страните и доказателствата по делото, вклч. тези в административната преписка.
Обсъди ги по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за установено
следното:
V.По фактите:
1.Ревизираното лице е вписано в ТР на ВТОС през 1994г. с
ЕИК ********* и в АВп. през 2010г. Регистрирано е по ЗДДС от 25.01.1995г. През
ревизирания период е извършвало дейност по производство на изделия от дървен
материал – легла, врати за гардероби, крачета за мебели, чадъри. В собствена
производствена сграда в с. Велчево, общ. В. Търново, която е оборудвана с
машини и съоръжения. Не са извършвани предходни ревизии.
2. При ревизията са осъществените
следните процесуални действия:
На основание
чл.37, ал.3 от ДОПК, чл.53 и чл.56 от ДОПК органите по приходите са изискали от
ДЗЛ документи, справки и писмени обяснения. Такива са постъпили в съответния
офис на 17.05.2019г. и на 20.08.2019г. Извършено е посещение на производствения
цех на дружеството и офиса на фирмата, извършваща счетоводното обсулжване на
жалбоподателя.
На основание
чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на трети лица - преките доставчици
на РЛ и на ФЛ К.М..
С Протокол №
Р-04000419001969-ППД-001/19.04.2019г. са приобщени доказателствата, събрани в
хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол
№ П- 04000418202313-073-001/15.02.2019 г.
За целите на
същата проверка с вх. № 31646/03.12.2018 г. от жалбоподателя са представени копия на изисканите фактури, с
документи към тях (протоколи, складови разписки, счетоводни данни за
осчетоводяването на фактурите), посочени конкретно във същия протокол от 15.02.2019
г. Допълнително с вх. № 33379/20.12.2018 г. са представени копия на пътни листи
за част от процесните фактури.
В хода на същата ПУФО са извършени насрещни проверки
на процесните доставчици, за което са съставени съответните ПИНП. Тези протоколи
и представените при проверките документи, също са приобщени към доказателствата
по ревизията. При насрещните проверки е установено, че представляващи
доставчиците „СТУДИО" ЕООД и „АСТРЕЯ ВТ-77" ЕООД, или упълномощени
лица, не са намерени на съответния адрес за кореспонденция и не са представили
изисканите им по реда на ДОПК документи, свързани с фактурираните доставки към
„ЕКО М-АГРО" ООД. Управителя на „ЕКО М-АГРО" ООД представя документи
с вх. № 6878/12.03.2019 г., които касаят
неоткритите доставчици „СТУДИО" ЕООД и „АСТРЕЯ ВТ-77" ЕООД (фактури,
извадки от аналитични регистри, дневници за продажби и 2 броя превозни билети).
От останалите доставчици са представени документи, конкретно посочени в
Протокола от 15.02.2019 г.
Извършена е насрещна проверка и на физическото лице Н.М.
(ПИНП № П-04000719005454-141- 001/08.02.2019 г.). От същия с вх. №
3569/05.02.2019г. са представени копия на договори за поръчка по чл.280-292 от ЗЗД и за сътрудничество с дружествата доставчици на жалбоподател: „ТИМОТИ-2" ЕООД, „НИСИ 92"
ООД, „ВЕКС 2014" ЕООД, „МАРТИАН 10" ЕООД, „ДЕНИТО-16" ЕООД от
2017 г. и 2018 г.; Приходни касови ордери (ПКО) за извършени плащания на
стругарски услуги за 2018 г. В писмените обяснения на Н.М. е посочено, че
услугите по договорите са били извършени в гр. Дряново, ул. „Шипка" № 178,
като използваната техника за извършване на услугите е личен струг С10М, без да
е представен документ за собственост върху такъв актив. Установено е, че Н.М.
не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г.
За 2018 г. е подадена ГДД, в която са декларирани доходи от друга стопанска
дейност, съответстващи на сумите по представените ПКО.
В хода на ревизията на ДЗЛ са връчени Искания за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-
04000419001969-040-001/19.04.2019 г. и № Р-04000419001969-040-002/05.08.2019 г.
В писмен отговор на дружеството с вх. № 6306/17.05.2019 г., по описа на ТД на
НАП В. Търново, офис Ловеч, е посочено, че такива документи вече били представени
във връзка с друго производство, а дейността на дружеството се извършвала в дърводелска
работилница, намираща се в с. Велчево, община Велико Търново. С второто ИПДПОЗЛ
от 05.08.2019 г. от „ЕКО М-АГРО"
ООД изрично са изискани копия от договори (анекси) между ревизираното дружество
и процесиите доставчици, във връзка с конкретно посочени фактури;
съпроводителни документи по доставките; начин на разплащане. В отговор с вх. №
10636/20.08.2019 г. са представени разпечатки на счетоводни статии за заприхождаване
на материали по процесиите фактури чрез дебитиране на сметка 30201 „Дървен
материал", срещу кредитиране на сметка 301 „Доставки", счетоводни
баланси и отчети за приходите и разходите на „ЕКО М-АГРО" ООД за 2017 г. и
2018 г.
В хода на
настоящата ревизия отново са извършени насрещни проверки на процесиите
доставчици на жалбоподателя: установено, че доставчиците „СТУДИО" ЕООД,
„АСТРЕЯ ВТ-77" ЕООД, отново не са били открити и съответно не са
представили изисканите им по реда на ДОПК документи, свързани с фактурираните
доставки към „ЕКО М-АГРО" ООД. Останалите доставчици са представили
документи, конкретно посочени в РД № Р-04000419001969-092-001/19.09.2019 г.
Извършени са насрещни проверки и на физическите лица К.М./ПИНП от 16.08.2019г./
и Л.Р./ПИНП от 26.08.2019г./. От К.М. е представено копие на Договор за поръчка
по чл. 280-292 от ЗЗД от 01.01.2017 г. с „НИСИ 92" ООД (възложител),
Приходен касов ордер от 10.01.2018 г. и Служебна бележка от „НИСИ 92" ООД
от същата дата за изплатена сума, но на сина на К.М. - Н.М. и пълномощно, с
което К.М. упълномощава Н.М. да получи възнаграждението му за услугата,
извършена от него по Договора.
С протоколи
сер. АА № 1330943/14.08.2019 г. и сер. АА № 1198537/29.08.2019 г. са
документирани посещения на органите по приходите съответно в счетоводството на
„ЕКО М-АГРО" ООД и в производствения цех на дружеството в с. Велчево. Установено
е, че дружеството разполага със собствени дървообработващи машини.
С Искания за
представяне на документи, сведения и писмени обяснения от доставчиците допълнително са изискани
документи, касаещи доставките по процесиите фактури. Исканията за представяне
на документи са изпратени на електронните адреси на дружествата и по пощата, с
писма с обратни разписки, но в отговор такива документи не са представени.
3. Актът на администрацията:
PA № P-04000419001969-091-001/31.10.2019 г. е издаден
на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад (РД) № Р-04000419001969-092-001/19.09.2019
г.
Ревизията е
възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-
04000419001969-020-001/29.03.2019 г., връчена на ревизираното дружество по
електронен път на 08.04.2019 г., която е изменена със Заповед за изменение на
ЗВР № Р- 04000419001969-020-002/05.07.2019 г. Ревизията е за определяне на
задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчните периоди м.10.2016 г., м.2,
м.3, м.04 и м.12 на 2017г., м.01, м.04 и м.05 на 2018г. и по ЗКПО - корпоративен
данък за периода от 01.01.2016 г, до 31.12.2018 г.
За резултатите от ревизията, на основание чл.
117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) №
Р-04000419001969-092-001/19.09.2019 г., който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е
неразделна част от обжалвания PA Срещу
РД е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. №
27549/18.10.2019 г., по описа на ТД на НАП В. Търново, което е обсъдено в
мотивите на обжалвания РА, но не е прието за основателно.
На основание
на констатациите в РД и приложените към него доказателства компетентните органи
по приходите са издали обжалвания PA № P-04000419001969-091-001/31.10.2019 г.,
с който за данъчните периоди месеци 10/2016 г.; 02, 04, 12/2017 г.; 01, 04,
05/2018 г. са определени допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер на
10519,72 лв. и лихви върху тези задължения в размер на 2040,69 лв., съответно
по ЗКПО - корпоративен данък за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. общо в размер на
5259,86 лв. и лихви в размер на 649,63 лв., които задължения са предмет на
обжалване в настоящото производство.
Относно
ревизирания период по ЗДДС месец 03/2017 г., в който не са установени
допълнителни задължения за ДДС, РА не е обжалван по адм. ред и е влязъл в сила.
В частта по
ЗДДС РО не са намерили основание за корекции на данъчната основа на извършените
от лицето доставки и начисления данък. На основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и
чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.70, ал.5 от ЗДДС на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки и услуги от следните
лица: „СТУДИО"
ЕООД ; „НИСИ 92" ООД; „АСТРЕЯ ВТ-77" ЕООД ; „ТИМОТИ-2" ЕООД;
„ВЕКС 2014" ЕООД; „МАРТИАН 10" ЕООД; „ДЕНИТО- 16" ЕООД. Мотивите
за това са, че в хода на ревизията както
от ДЗЛ така и от контрагентите му не са представени доказателства за реалното осъществяване на посочените
във фактурите доставки именно от
сочените за доставчици лица, а самото РЛ разполага с материални и кадрова
обезпеченост да произведе тези детайли. С аргумента, че фактурите не отразяват
действително осъществена стопанска операция е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО. С размера на сумата на данъчните основи по
същите фактури, като не са признати за данъчни цели отчетените в счетоводството
на РЛ разходи за закупуването на тези стоки и услуги. Счетоводно отчетените
разходи са приети за документално необосновани, на основание чл.26, ал.2 от ЗКПО.
4. Решаващият
орган при
административното обжалване е намерил фактическите основания на РА за
подкрепени от събраните доказателства, а установените задължения за правилно
определени по основание и размер, поради което РА е потвърден като
законосъобразен.
Възраженията в жалбата са приети за неоснователни. Директорът
на ДОДОП е приел, при анализа на доказателтвения материал, че органите по
приходите са установили правилно фактическата обстановка и въз основа на нея са
достигнали до обоснования извод, че представените документи не могат да
удостоверят реално извършени именно
от посочените като доставчици дружества и
приети от ревизираното лице доставки на стоки и услуги, по смисъла на ЗДДС.
Жалбоподателят като получател по доставките - не е доказал получаването на
такива стоки и услуги от сочените за доставчици лица. В случая, както в хода на
ревизията, така и в хода на обжалването не се доказват самите доставки -
получаването на стоките/услугите от съответния доставчик, за който се твърди,
че е издал процесните фактури. Ако процесните доставки са били реално
извършени, то както доставчикът, така и получателят следва да притежават
двустранно подписани документи, които да доказват това изпълнение. Тази
инстанция/ДОДОП/ споделя извода, че по процесните фактури не са налице доказателства за реално
осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, и
данъчно събитие по чл. 25 от същия закон. Поради което приема, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69,
ал.1, т.1 от ЗДДС, законосъобразно е отказано приспадане на данъчен кредит по
процесните фактури. Потвърденият в
обжалваната по административен ред част РА е предмет на настоящото съдебно
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прие следното:
VI. За приложимото право:
Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
процесния РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от
29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с последващи изменения и допълнения.
Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК са приложими съответно АПК и ГПК.
Приложим материален закон е Законът
за данък върху добавената стойност/обн. ДВ бр.63 от 2006г., в сила от
01.01.2007г. – от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на
Република България към Европейския съюз/ и Законът
за корпоративното подоходно облагане/обн.
ДВ бр.105 от 22.12.2006г., в сила от 01.01.2007г./.
Считано от 01.01.2007г./съгласно чл.413/, влиза в
сила ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от
28 ноември 2006г. относно общата система
на данъка върху добавената стойност, която на основание чл.414 от същата
е задължителна за държавите членки, които са имали срок не по-късно от
01.01.2008г. да я транспонират. Цитираната Директива е транспонирана за
България с посочения ЗДДС, както и другите директиви, посочени в §1а от ДР на
ЗДДС. Във връзка с горното, макар и вътрешни сделки, процесните доставки
попадат под режима на общата система на ДДС, въведен с цитираната Директива
2006/112/ЕО.
На основание чл. 267 от ДФЕС (предишен чл. 234 от ДЕО)
и чл. 19, § 3, б. "б" от ДЕС - Съдът на Европейския съюз се произнася
преюдициално относно тълкуването на актовете на институциите на общността,
какъвто акт е и Директива 2006/112 на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата
система на данъка върху добавената стойност. Съгласно поетите от Република
България ангажименти като държава-членка на ЕС/вж. чл.2 и чл.58 Акта относно
условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените на
Учредителните договори/, актовете на институциите на ЕС, приети преди
присъединяването, в т.ч. и решенията на
Съда на Европейския съюз/СЕС/, по дела, образувани по преюдициални запитвания
от националните юрисдикции на държавите членки на съюза, вклч. преди присъединяването на България към
ЕС, са задължителни за всички съдилища и
учреждения в Република България. Поради
това, задължително за националния съд е тълкуването на нормите на Директива
2006/112 г., дадено от СЕС в Решения по преюдициални запитвания. Понастоящем,
т.е. след влизането ни в ЕС,
задължителната сила на това тълкуване е уредена изрично и в норма на
националното право - чл.633 от ГПК/в сила от 24.07.2007г./, вр. с §2 от ДР на
ДОПК.
В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
При това, на основание чл.160, ал.4 от ДОПК, административният съд дължи
решение на делото по същество, т.е. отговор на въпроса дължат ли се
установените с РА данъци и правилно ли е определен техният размер, т.к. същите
възникват по силата на закона, а не от оспорения РА, който е декларативен ИАА.
При дължимата проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съдът установи следното:
Оспореният РА е валиден административен акт.
Същият е издаден като електронен документ, подписан от
издателите си с квалифициран електронен подпис, валиден към датата на
постановяването на акта. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, както и РД също са представени
на хартиен и на електронен носител /CD в плик на л.
42 от делото/, включително и на процесуалния представител на жалбоподателя,
който не се възползва от правото си да оспори истинността им в срока по чл.
184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, въпреки дадените
указания и възможност за това, с нарочно определение на съда. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.
184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги , вр. с чл. 3, т. 10
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г., електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят
към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. По аргумент от чл.
13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ квалифицираният електронен подпис има значение на саморъчен
подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, вр. с чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014, квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис,
който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и
се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. От своя
страна разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 5 и чл. 28, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ в различните им приложими при провеждането и приключването на процесната
ревизия редакции, създават задължения за доставчика на удостоверителни услуги,
по искане на титуляра да издава удостоверение за квалифициран електронен
подпис, както и да води електронен регистър, в който публикува удостоверенията
за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените
удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Следователно, публичния
електронен регистър на доставчика на удостоверителлни услуги съдържа информация
относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни
подписи, издадени от същия.
В настоящия случай след проверка с програмен продукт
DSTool на копията на електронните документи на СД и прикачените Удостоверения
за КЕП от регистъра за съответния доставчик на удостоверителната услуга, съдът установи, че представените на СД копия
на електронни документи по ревизията, в т.ч. РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани
като електронни документи с електронен подпис. Всеки от тях е подписан от
органите, посочени за автори на документа. С оглед изложеното, съдът
приема, че
изброените ЕД, издадени при ревизията - РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани от
лицата, които са посочени като издатели на същите, с квалифицирани електронни
подписи, валидни към този период, предвид което издадените от тях документи са подписани и не са налице основания да се считат за
нищожни, като неподписани от техните издатели.
РА е издаден след провеждане на ревизия, възложена от Христофор
Ангелов Хитов като заместник на Недялка Стайкова Иванова на длъжност „Началник
сектор“, който е определен със Заповед №56/19.01.2018г. за изменение на т.10 от
Заповед № 6/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, за орган
компетентен да възлага ревизии. От това следва изводът, че същият е
надлежно оправомощен от ТД в хипотезата
на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/л.76-78, папка 1/. С факта на посочване на органа
по приходите в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК,
определеният орган по приходите придобива освен материална/по силата на закона/
и персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички
данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Другият
орган, участник в екипа, който издава РА е лицето Геновева Личева Генова, която
е имала качеството ръководител на ревизията, което го определя като компетентен
АО по силата на чл.119, ал.2 от ДОПК.
При съпоставката на представената Заповед, която по
време и предмет е относима към процесния акт и период, съдът приема, че
обжалваният ревизионен акт е издаден от оправомощени органи, в съответствие с
разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакция, действаща при издаването му
/31.10.2019г./., предвид отмяната и на препращата норма на чл.118, ал.2 от ДОПК
с ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Въпросът, че участието на лице
с ръководни, а не с експертни функции в екипа, издал РА, не прави същия нищожен
е изяснен междувременно и с Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на ОСС от
ВАС, постановено по тълкувателно дело № 10/2016г. по описа на ВАС. Така
посоченото разрешение на този правен въпрос е задължително за настоящия съд.
Предвид горното, съдът приема, че РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията,
т.е. РО не са излезли извън предметната
им компетентност. РА е подписан и от двамата ОП с квалифициран електронен
подпис.
Решението на ДОДОП № 11/23.01.2020г., с което е
потвърден оспореният в настоящото производство РА е издадено от титуляра на
длъжността „директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново. В този ред на мисли, същото
е валиден акт, който макар да не е предмет на делото е предпоставка за допустимост
на съдебния контрол на РА.
В заключение, съдът прие, че оспореният РА е издаден от компетентни по материя,
време, място и степен органи по приходите.
Оспореният РА е законосъобразен от формална страна.
РА е издаден в предвидената от закона писмена форма,
такава за действителност. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вклч. подписи на издателите му/КЕП/, поради което не страда от пороци във
формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните основания
за постановяването му, т.е. мотиви. РД съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е
неразделна част от обжалвания РА. Според установеното в доктрината и съдебната
практика същият изпълнява и функцията на мотиви към РА.
При издаване на РА са спазени процесуалните разпоредби.
При издаване на жалбоподателят е бил запознаван с
всички действия и актове на приходната администрация и му е предоставена
достатъчна възможност да реализира защитата си, от което същият се е възползвал.
Не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на
доказателствата, и формирането на фактическите и правните им изводи, да са
нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи по
приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да са
извършили действия, н***ишаващи законовите им правомощия. Липсват данни, а и не
се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е
имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на
ревизията и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен,тъй като
не е обективен.
Съдът установи, че са спазени сроковете за извършване
на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият състав на съда не намира да са допуснати
съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и
разпоредбите относно доказването, вклч. събирането и преценката на
доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ.
В хода на ревизионното производство приходната
администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала
годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на публичните
задължения на дружеството. Относимостта
и значението на събраните доказателства за данъчните задължения е въпрос по
съществото на спора и дори да се приеме, че са допуснати пропуски в
ревизионното производство при събирането и обсъждането на доказателствата,
процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви аргументите си в този
смисъл пред горестоящия административен орган и пред съда не е преклудирана.
По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е
инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е
обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши
въпроса дължат ли се определените с РА данъци и ако се дължат – дали в
посочения от органите по приходите размер. Следователно, доколко направените
изводи, от тези иначе събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото
на спора.
След преценка
на констатациите в обжалвания ревизионен акт и РД, становищата на страните
и представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното по
отношение на материалната
законосъобразност на обжалвания РА:
В частта по
ЗДДС:
Обжалваните допълнителни задължения по ЗДДС общо в
размер на 10519,72 лв. са в резултат на отказаното право на приспадане на
данъчен кредит на „ЕКО М-АГРО" ООД по следните фактури и доставчици:
- за
данъчен период месец 10/2016 г. в размер общо на 2122,00 лв. по фактури №
115/25.10.2016 г. и № 116/26.10.2016 г., издадени от „СТУДИО" ЕООД гр. В.
Търново, с предмет на доставка - общо 18,5 м
букови и дъбови дъски;
- за
данъчни периоди месеци 02 и 04/2017 г. общо в размер на 540,00 лв. по фактури №
1660/08.02.2017 г. и № 1697/15.03.2017 г., издадени от „НИСИ 92" ООД гр.
Габрово, с предмет - общо 2 броя дървени детайли;
- за
данъчен период месец 12/2017 г. в размер на общо 1861,82 лв. по фактури №
*********/27.12.2017 г. и № *********/29.12.2017 г., издадени от „АСТРЕЯ
ВТ-77" ЕООД гр. София, с предмет - комплект главини (920 бр), върхове (835
бр), тарелки (280 бр);
- за данъчен период месец 01/2018 г. в
размер на общо 1446,00 лв. по фактури № 149/10.01.2018 г. и № 151/15.01.2018
г., издадени от „ТИМОТИ-2" ЕООД гр. Габрово, с предмет - изработка на
детайли от дърво, общо 723 броя;
- за
данъчни периоди месеци 01, 04 и 05/2018 г. общо в размер на 2280,70 лв. по
фактури № **********/25.01.2018 г., № **********/26.04.2018 г. и№
**********/10.05.2018 г., издадени от „ВЕКС 2014" ЕООД гр. Габрово, с
предмет - изработка на детайли от дърво (285 бр) и по чертеж (общо 9,25 м3);
- за
данъчни периоди месеци 04 и 05/2018 г. общо в размер на 1446,00 лв. по фактури
№ **********/25.04.2018 г. и №> **********/23.05.2018 г., издадени от
„МАРТИАН 10" ЕООД гр. София, с предмет - комплект главини (435 бр),
върхове (560 бр), малък кол (520 бр.);
- за данъчен период месец 05/2018 г. в размер на
803,00 лв. по фактура № **********/18.05.2018 г., издадена от „ДЕНИТО-16"
ЕООД гр. Габрово, с предмет - изработка на детайли по чертеж, 5 м3.
Във всички фактури е посочен начин на плащане - в брой,
а за процесните доставки, са представени копия на следните документи:
- относно
доставчика „СТУДИО" ЕООД, са представени: копия от процесните фактури с
касови бонове към тях; складови разписки при „ЕКО М-АГРО" ООД, които не са
подписани; счетоводни извлечения - счетоводни статии за осчетоводяване на
данъчната основа по фактурите по дебита на сметка 301 „Доставки" от „ЕКО
М-АГРО" ООД; превозни билети № 0074346/25.10.2016 г. и №
0074347/26.10.2016 г. От „ЕКО М-АГРО" ООД са представени оборотна ведомост
за 2016 г. и аналитични регистри на счетоводни сметки за „СТУДИО" ЕООД, но
същите не са подписани от съответните лица и няма никакви доказателства, че изхождат
от счетоводната отчетност на дружеството-доставчик, нито че са предоставени от „СТУДИО"
ЕООД на жалбоподателя.
- относно
„НИСИ 92" ООД са представени копия от процесните фактури с касови бонове
към тях; складови разписки при „ЕКО М-АГРО" ООД, които не са подписани;
счетоводни извлечения - счетоводни статии за осчетоводяване на данъчната основа
по фактурите по деби та на сметка 301 „Доставки" от „ЕКО М-АГРО" ООД
и счетоводни извлечения за осчетоводяване по кредита на сметка 702 „Приходи от
продажби на стоки" при „НИСИ 92" ООД; Договор за поръчка по чл.
280-292 от ЗЗД от 01.01.2017 г., сключен между „НИСИ 92" ООД - възложител
и К.М. - изпълнител; 2 броя пътни листи;
- относно
„АСТРЕЯ ВТ-77" ЕООД: копия от процесиите фактури с касови бонове към тях;
складови разписки при „ЕКО М-АГРО", неподписани, счетоводни извлечения - счетоводни статии за
осчетоводяване на данъчната основа по фактурите по дебита на сметка 301
„Доставки" от „ЕКО М-АГРО" ООД. С вх. № 6878/12.03.2019 г. от
ревизираното дружество са представени оборотна ведомост за 2017 г, и аналитични
регистри на счетоводни сметки за „АСТРЕЯ ВТ-77" ЕООД, но същите не са
подписани и няма никакви доказателства, че са част от счетоводната отчетност на
дружеството- доставчик;
- относно
„ТИМОТИ-2" ЕООД: копия от процесиите фактури с касови бонове и протоколи
към тях; складови разписки при „ЕКО М-АГРО" ООД, които не са подписани;
счетоводни извлечения - счетоводни статии за осчетоводяване на данъчната основа
по фактурите по дебита на сметка 301 „Доставки" от „ЕКО М-АГРО" ООД и
счетоводни извлечения за осчетоводяване по кредита на сметка 703 „Приходи от
продажби на услуги" при „ТИМОТИ-2" ЕООД; Договор за поръчка по чл.
280-292 от ЗЗД от 01.01.2018 г„ сключен между „ТИМОТИ-2" ЕООД - възложител
и Н.М. - изпълнител; 2 броя пътни листи;
- относно
„МАРТИАН 10" ЕООД: копия от. процесиите фактури с касови бонове и
протоколи към тях; складови разписки при „ЕКО М-АГРО" ООД, които не са
подписани; счетоводни извлечения - счетоводни статии за осчетоводяване на
данъчната основа по фактурите по дебита на сметка 301 „Доставки" от „ЕКО
М-АГРО" ООД и счетоводни извлечения за осчетоводяване по кредита на сметка
703 „Приходи от продажби на услуги" при „МАРТИАН 10" ЕООД; Договор за
сътрудничество и съвместна дейност от 01.03.2018 г., сключен между „МАРТИАН
10" ЕООД - възложител и Н.М. - изпълнител; 2 броя пътни листи;
- относно
„ВЕКС 2014" ЕООД: копия от процесиите фактури с касови бонове и протоколи
към тях; складови разписки при „ЕКО М-АГРО" ООД, които не са подписани;
счетоводни извлечения - счетоводни статии за осчетоводяване на данъчната основа
по фактурите по дебита на сметка 301 „Доставки" от „ЕКО М-АГРО" ООД и
счетоводни извлечения за осчетоводяване по кредита на сметка 703 „Приходи от продажби
на услуги" при „ВЕКС 2014" ЕООД; Договор за сътрудничество и
съвместна дейност от 01.01.2018 г., сключен между „ВЕКС 2014" ЕООД -
възложител и Н.М. - изпълнител; 3 броя пътни листи;
- относно
„ДЕНИТО-16" ЕООД: копия от процесната фактура, касова бележка и протокол
към нея; складова разписка при „ЕКО М-АГРО" ООД, която не е подписана;
счетоводни извлечения - счетоводни статии за осчетоводяване на данъчната основа
по фактурата по дебита на сметка 301 „Доставки" от „ЕКО М-АГРО" ООД и
счетоводни извлечения за осчетоводяване по кредита на сметка 703 „Приходи от
продажби на услуги" при „ДЕНИТО-16" ЕООД; Договор за сътрудничество и
съвместна дейност от 01.03.2018 г., сключен между „ДЕНИТО-16" ЕООД -
възложител и Н.М. - изпълнител.
От сочените като подизпълнители - Н. и К.М. са
представени копия на Приходни касови ордери за получени суми от „НИСИ 92"
ООД на 10.01.2018 г. в размер на 465,60 лв., от „ТИМОТИ-2" ЕООД на
07.01.2018 г. в размер на 650,70 лв., от „ВЕКС 2014" ЕООД на22.01.2018 г.
и 20.04.2018 г. съответно в размер на.213,75 лв. и 655,68 лв, от „МАРТИАН
10" ЕООД на 23.04.2018 г. в размер на 805,90 лв, и от „ДЕНИТО-16"
ЕООД на 15.05.2018 г. в размер на 287,04 лв. В същите има несъответствия: в приходните касови ордери е посочено, че платената
сума от „НИСИ 92" ООД е за изработка на 480 броя детайли, а към
жалбоподателя от това дружество са фактурирани общо 2 броя дървени детйли. От
„ВЕКС 2014" ЕООД са платени суми за изработка на 285 и 683 броя детайли, а
към жалбоподателя от от „ВЕКС 2014" ЕООД са фактурирани изработка на
детайли от дърво (285 бр) и по чертеж (общо 9,25 куб. м). От „ДЕНИТО-16"
ЕООД е платено за изработка на 312 броя детайли, а към жалбоподателя от
„ДЕНИТО- 16" ЕООД е фактурирана изработка на детайли по чертеж, 5 куб. м.
В резултата на съвкупната преценка на събраните
доказателства съдът сподели извода на администрацията, че в случая не са налице
доказателства за възникнало данъчно събитие, по смисъла на чл. 25 от ЗДДС -
прехвърляне на собственост върху конкретни стоки, респективно - извършване на
услуга. Съображенията за това са следните:
Процесните фактури не отговарят на изискванията
на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, тъй като в голяма част от тях
не е посочено количество и вид на стоката, вид на услугата, а посоченият в част
от фактурите предмет не съответства
на събраните в хода на ревизията доказателства. Например фактурите, издадени от
„НИСИ 92" ООД и „МАРТИАН 10" ЕООД, са съответно с предмет общо 2 броя
дървени детайли и комплект главини, върхове, малък кол, а се твърди, че става
въпрос за извършени услуги. Фактурите, издадени от „ТИМОТИ-2" ЕООД, „ВЕКС
2014" ЕООД и „ДЕНИТО-16" ЕООД, са с предмет изработка на детайли от
дърво, но не е ясно какви са детайлите. Представените впоследствие документи не
могат да заместят липсващите във фактурите реквизити.
Представените към всяка от процесните фактури складови
разписки представляват вътрешен документ за ревизираното дружество „ЕКО
М-АГРО" ООД, който се съставя при предаването на материални запаси в склад
на предприятието, но същите не представляват доказателство за получаване на
материали в обект на жалбоподателя. В случая представените складови разписки не
са подписани, в тях не е посочено материално отговорно лице и не съдържат други
реквизити, които да дават допълнителна по-конкретна информация за доставките.
Протоколите, представени към част от фактурите, а именно тези,
издадени от „ТИМОТИ- 2" ЕООД, „ВЕКС 2014" ЕООД, „МАРТИАН 10"
ЕООД и „ДЕНИТО-16" ЕООД, съдържат идентична информация на тази, съдържаща
се в самите процесни фактури. В представените протоколи не се съдържа
информация за извършено предаване на
стоката/завършване на услуга, не е идентифицирано и мястото на тяхното
съставяне, като не е посочен конкретен обект, няма данни кой, кога и къде ги е
изготвил, данни за превозно средство, и т.н.
Съдът споделя извода на РО, че преценени по същество
така обсъдените складови разписки и протоколи не могат да бъдат приети като
двустранно подписани документи между страните, които да обосноват извод за предаването на фактурираната
стока/услуга от съответния издател на спорните фактури към жалбоподателя.
Преценката дали даден документ/в случая частни такива/ е с вярно съдържание се
основава не само на реквизитите и съдържанието му, а на това дали корепондира при
съвкупен анализ с всички събрани доказателства. В случая се установява противоречие. Според съдържанието на
представените приемо-предавателни протоколи, подписани от представляващите лица
на „ЕКО М-АГРО" ООД и неговите доставчици, както и според дадените от тях
обяснения, за място на сделката, т.е.
получаването на стоките, е посочено гр. Габрово, а според дадените с вх. №
3569/05.02.2019 г. обяснения от Н.М., услугите по договорите са извършвани в
гр. Дряново, като „дървеният материал е предоставян и взиман на място от
клиента на поръчките - на ишлеме". В хода на ревизията не са представени
доказателства за предаване на дървен материал на ишлеме, съответно
преработването му и връщането му като готови детайли в склада на клиента.
Представените от ревизираното лице пътни листи
също не могат да бъдат приети като доказателства за действително извършен транспорт на процесните стоки. Това е
така, тъй като същите не съдържат съществени реквизити като време и дата на
прибиране на превозното средство, конкретен маршрут с конкретни обекти, като
във всички пътни листи е посочен един и същ маршрут Велчево - Габрово, Габрово
- Велчево. Няма представени пътни листи, касаещи фактурираните доставки от
„СТУДИО" ЕООД и „АСТРЕЯ ВТ-77" ЕООД, които дружества не са с адреси в
гр. Габрово. Освен това, сам по себе си пътният лист не е достатъчно
доказателство за документиране на извършен транспорт. Липсват доказателства, че
конкретното транспортно средство има реалната възможност да извърши и че е
извършило транспорт именно на спорните активи.
От преките доставчици на жалбоподателя не са
представени всичките изискани им документи. Документи за придобиване на
стоките, предмет на доставките и съответно предходни доставчици; документи за
извършени разходи във връзка с процесните доставки, в т.ч. за получени
материали; доказателства за материално-техническа и ресурсна обезпеченост за
извършване на фактурираните доставки; документи за заприхождаване, съхранение,
изписване, товарене, транспортиране и предаване на стоките/услугите, и др. Нито
от доставчиците, нито от ревизираното дружество са представени доказателства за
начина на формиране цената на фактурираните работи, периода от време, за който
се твърди, че са извършени дейностите, поради което не може да се установи обстоятелството,
могат ли фактурираните доставки да бъдат извършени от сочения доставчик и за
какъв времеви период.
Следва да се посочи, че от „СТУДИО" ЕООД и
„АСТРЕЯ ВТ-77" ЕООД не са представени никакви документи, в т.ч. и
доказателства, че са държали фактурираните стоки - букови и дъбови дъски,
главини, върхове и тарелки, с които да са имали възможност да се разпоредят. Представени
не от доставчиците, а от „ЕКО М-АГРО" ООД с вх, № 6878/12.03.2019 г. са
превозни билети, касаещи „СТУДИО" ЕООД с номера № 0074346/25.10.2016 г. и
№ 0074347/26.10.2016 г., издадени на основание чл. 211, ал. 3 от Закона за
горите. Същите не са кредитирани от ОП, тъй като в тях не са попълнени всички
реквизити и като продавач е посочено дружеството „МУЛТИНЕТУЪРК" ЕООД с ЕИК
*********, а при проверка в
Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ се установява, че няма регистрирано
такова дружество с посочения ЕИК и наименование. В случая не са налице и
доказателства за реално извършване на транспорт на фактурираната към
жалбоподателя стока и доказателства за отчетени разходи по изпълнението на
доставките.
Представените договори за поръчка по чл.
280-292 от ЗЗД и договори за сътрудничество и съвместна дейност между
„ТИМОТИ-2" ЕООД, „ВЕКС 2014" ЕООД, „МАРТИАН 10" ЕООД,
„ДЕНИТО-16" ЕООД - възложители и Н.М. - изпълнител, и между „НИСИ 92"
ООД - възложител и К.М. - изпълнител, въпреки че възложителите са различни, са идентични и са с общ предмет -
извършване на стругарски, фрезови и шлосерски услуги. Те не съдържат конкретни уговорки относно датата, мястото, вида и
обема на извършените услуги, транспортирането, предаването и съхранението на
материалите, поради което същите не могат да бъдат приети като относими за
установяване на реално извършени доставки от посочените физически лица към
доставчиците на жалбоподателя. Договорите представляват частни диспозитивни
документи, които съставляват доказателство само за това, че изявленията, които
се съдържат в тях, са направени от страните по тях, но нямат удостоверителна
сила за изпълнението на уговореното,
което подлежи на самостоятелно доказване. Представените договори установяват
облигационно правоотношение между страните и въз основа на тях евентуално е
възможно да бъде определен предметът на доставката, но те не доказват
изпълнение на договорените работи, нито пък основанието за издаване на
фактурите към жалбоподателя, тъй като такива доказателства липсват.
По отношение Договор за поръчка, сключен между „ВЕКС
2014" ЕООД - възложител и Л.Р. - изпълнител, който е от 01.01.2018 г.
Въпросният договор е представен при насрещната проверка на „ВЕКС 2014"
ЕООД едва в хода на ревизията. При предходната проверката за установяване на
факти и обстоятелства от дружеството„ВЕКС 2014" ЕООД е представено копие
на друг Договор за сътрудничество и съвместна дейност, сключен на 01.01.2018 г.
между „ВЕКС 2014" ЕООД и друго лице - Н.М., за извършването на стругарски,
фрезови и шлосерски услуги. При насрещната проверка Л. Р. представя ПКО № 4/08.06.2018 г. и №
10/15.06.2018 г. за платени суми за изработка на 440 бр. детайли и изработка на
750 броя детайли за греди. В
писмените обяснения лицето е посочило, че са изработвани летви. От изложеното
следва извода, че въпросният Договор за поръчка от 01.01.2018 г., сключен между
„ВЕКС 2014" ЕООД и Л.Р., не представлява доказателство за предходна
доставка и за извършени разходи във връзка с процесните доставки от „ВЕКС
2014" ЕООД към „ЕКО М-АГРО" ООД, което не се отрича самия
жалбоподател/вж. жалбата/.
При преценка на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие се налага извода, че установената от органите по приходите
фактическа обстановка не се променя. Жалбоподателят като получател по
доставките не доказа получаването на стоки и услуги именно от сочените за
доставчици лица. По общото правило на чл.154 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК именно той следва да докаже
фактите, от които черпи изгодни правни последици – в случая право на данъчен кредит. В хода на съдебното следствие не са събрани
доказателства, че доставчиците са разполагали със стоки от съответния вид и количество, че са ги предали на
жалбоподателя, че са били във фактическа възможност да извършат фактурираните
услуги.
Фактът, че
ревизираното лице разполага с първични счетоводни документи - фактури, не
означава, че същите автоматично доказват отразените в тях обстоятелства и не е
достатъчен, за да обоснове правото на данъчен кредит. Като вид счетоводен
документ, използван в случая да докаже изгодни за получателя по него факти, фактурата
се ползва с доказателствена сила, доколкото съответства на останалите събрани в
хода на ревизионното производство доказателства. Последните от своя страна не доказват реално извършване на доставка на
фактурираните стоки/услуги, именно от горепосочените доставчици. В тази
връзка следва да се отчете обстоятелството, че ПП на ответника оспори по реда
на чл.193 от ГПК представените приемо-предавателни протоколи. Указано бе
разпределението на доказателствената тежест върху оспорващия. Автентичността на положените подписи не бе
доказана в хода на откритото производство за проверката им. В съдържателно
отношение същите не обвързват съда с доказателствена стойност, а и вече бе
изтъкнато по-горе, че за същите не е ясно от кого и къде са съставени, нито съдържат
конкретна информация, която да ги обвърже именно с процесните доставки. Липсва
и съответствие с другите събрани доказателства. Липсват документи, доказващи
предаването на дървен материал към доставчиците и подизпълнителите ФЛ.
Представените при ревизията пътни листи не съответстват на другите събрани
доказателства, вклч. обясненията на РЛ за ползване на собствен транспорт. Така
разпитаните като свидетели Н. и К.М. заявяват, че са работили само с г-н Р.. За
други клиенти такива детайли не са изработвали, а на представените по делото доказателства е придаден вид, че е имало дружества посредници между тях и
жалбоподателя. Баща и син М. не подкрепят с показанията си наличието на
връзка между тях и дружествата, посочени за преки доставчици към жалбоподателя/вж.
л.98/. Като свидетел самият Р./служител на дружеството жалбоподател/ заяви, че
е носил заготовките и е прибирал продукцията с личния си автомобил, а по делото
са представени пътни листи с маршрут Велчево-Габрово, а не гр. Дряново, където
според свидетелските показания са предавани заготовките и изработените детайли. Самите ПКО са оформяни впоследствие
по повод данъчните проверки и ревизията.
Разпитаният като свидетел г-н С., обслужващ
счетоводството на РЛ, заявява, че не е обработвал счетоводни документи за
работа на ишлеме, като потвърждава, че в дълготрайните материални активи на
дружеството има машини, които могат да се използват за изработката на
процесните детайли от дърво. Тези показания се подкрепят от представената при
ревизията Справка №3 за наличните машини, оборудване и инвентар. Видно е, че
дружеството жалбоподател притежава Струг С-11, 4 бр. фрези, от които една
универсална и др. видове дървообработващи машини. Тоест РЛ е имало възможност
само да извърши стругарските, фрезови и шлосерски дейности по обработка на
детайлите.
Представените от ПП на жалбоподателя писмени
доказателства не опровергават фактическите констатации на РО. Дневникът за
постъпила дървесина/л.61 от делото/ и разпита на бившата служителка на
дружеството В. Пенева/л.68/ не внасят нова информация. Органите по приходите са
установили, че „ЕКО М-АГРО" ООД е извършвало през ревизираните периоди
дейност - производство на изделия от дървен материал (легла, врати за
гардероби, крачета за мебели, чадъри). Видно от РД и РА органите на приходната
агенция са посетили производствения цех и не са поставяли под съмнение въпроса,
че РЛ разполага с материал и машини, с които да изработи процесните детайли.
Редът за получаване и заприхождаване на дървесния материал изобщо не е бил
спорен, но във всички случаи това се установява с писмени доказателства, а не
със свидетели. Тук е мястото да посочим, че установеното от РО несъответствие
по отношение на представените превозни билети за дървесина е налице. При
ревизията са представени данни за дружеството „МУЛТИНЕТУЪРК" ЕООД с ЕИК *********, а ПП на дружеството
представя извадка за дружество със същата фирма, но различен ЕИК – *********/л.62/.
По отношение на приетата съдебна счетоводна експертиза
следва да се отбележи, че същата не води до изясняване на спорните факти и
обстоятелства по делото. Същата не представлява доказателство за изпълнение на
доставките/поетите задължения/ по представените фактури. Въпросът за счетоводно
отразяване на фактурите за процесните доставки в счетоводството на дружеството
жалбоподател не е бил спорен. Както впрочем и въпросът за заприхождаването на
дървения материал при РЛ или извършените разплащания. Констатациите на ВЛ на
практика подкрепят тези на РО. Но ВЛ е проверявало само документите по делото и
тези в ТД на НАП, т.е. не е извършвало проверка в счетоводствата на
доставчиците, поради което изводите му не могат да се противопоставят на тези в
РА, нито са изследвани нови или различни документи, свързани с доставките. Това
е посочено изрично на л.86 от делото по опвод изричен въпрос на ПП на
ответника. ВЛ е проследило само общото количество на дървения материал,
заприходен и изписан в счетоводството на жалбоподателя по повод готовата
продукция, но
не относно
вида и количеството на дървения материал по процесните фактури.
В обобщение по тези доказателствени
източници може да се направи заключение, че
жалбоподателят като получател по доставките - не доказа получаването на
такива стоки и услуги от сочените за доставчици лица. Следователно, сделките
между посочените
дружества-доставчици и ревизираното лице не са осъществени и не е налице право
на данъчен кредит за „ЕКО М-АГРО" ООД. В случая не са доказани самите
доставки - получаването на
стоките/услугите от съответния доставчик, за който се твърди, че е издал процесните
фактури. Нито получателят нито доставчиците
притежават двустранно подписани документи, които да доказват това изпълнение.
При родово определени вещи, каквито са процесните
стоки/по съответните фактури/, прехвърлянето на правото на собственост или на
разпореждане с вещта като собственик, се осъществява чрез тяхното предаване,
отделяне или отграничаване по друг начин. Доказването на предаването им от
продавача на купувача е необходимо, тъй като чрез него вещите се индивидуализират
и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли
собствеността върху тях. Без такова предаване да бъде извършено, не може да
бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т.е. не е налице осъществена от
продавача престация. В случая не са налице доказателства за прехвърляне на
конкретни стоки от посочените като доставчици дружества на ревизираното
дружество.
Относно фактурите, за които се твърди, че касаят
извършени услуги, следва да се посочи, че няма доказателства за придобиване на
необходимите материали от „ЕКО М-АГРО" ООД, предаването им за обработка на
ишлеме на дружествата - изпълнители, респективно предаването им на физическите
лица - подизпълнители. Не са представени документи за транспортиране на
материалите до съответния обект на изпълнителя, няма представени доказателства
по конкретни дати за предаване на определени видове и количества материали,
както и за конкретни поръчки, в. т.ч. приемо- предавателни протоколи,
удостоверяващи предаване на материали за изработване на посочените в договорите
детайли и материали за извършване на съответните видове услуги, на конкретни
лица, на определено място и дата. Не са представени чертежи, спецификации или
други технически документи, от които да се установи названието на изделието,
елементите, размерите, вида и количеството на материала, необходими за
изработката и други. От събраните доказателства също така не се установяват
какви са били изискванията на възложителя относно възложените услуги.
Предоставянето на посочените услуги несъмнено предполага и даване на определени
насоки от страна на възложителя, като от събраните по делото доказателства не
се установява такива да са били давани от възложителя на изпълнителя.
При тези данни съдът намира, че органите по приходите
основателно са направили извода, че по горепосочените фактури не са налице
доказателства за реално осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла на
чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, и данъчно събитие по чл. 25 от същия закон, поради което
на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС, законосъобразно е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, общо в
размер на 10519,72 лв.
Тези изводи намират опора в практиката на Съда на ЕС
по тълкуването на Директива 2006/112/ЕО.
Така в точки 31 и 32 от Решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11/Боник
ЕООД/ е изведено, че за да се установи, че за конкретни доставки на стоки е
налице правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо да се провери, дали доставките са били
реално осъществени. За всеки конкретен случай според правилата за доказване
в националното право. СЕС многократно е изтъквал, че националната юрисдикция
следва да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото, за да определи дали ДЗЛ е действало добросъвестно и е
взело всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери,
че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъча измама. В този
смисъл е и Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, С-273/11,
точка 53).
Изводът, който се налага от съвкупния анализ на
доказателствата по делото е, че същите не
очертават надеждна одитна следа, свързваща фактурите и спорните доставки,
тъй като фактурите не са самостоятелни отделни документи, а част от документите,
които се съставят в рамките на търговския и счетоводен процес в аспекта на
Директива 2010/45/ЕС от 13.07.2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕС
относно общата система на ДДС по отношение правилата на фактуриране. В
настоящия случай в счетоводната документация на ревизираното лице липсва такъв документален
поток на сделките, който да позволява да се извърши проверка, дали са извършени
доставките, документирани с процесните фактури.
При преценка на фактическата обстановка съдът взе
предвид и обстоятелството, че всички доставчици са с прекратена регистрация по
ЗДДС, по инициатива на органи по приходите. Голяма част от доставчиците имат
общ електронен адрес - „ТИМОТИ-2" ЕООД, „ВЕКС
2014" ЕООД, „МАРТИАН 10" ЕООД и „ДЕНИТО-16" ЕООД - ********@***.**.
При проверка в Търговския регистър
се установява, че от всички доставчици по процесните фактури не са обявени
годишни финансови отчети за съответните периоди, които в случая се явяват
единственият достоверен източник на информация, дали дружествата имат налични
дълготрайни активи, съответно дали притежават материално-техническа
обезпеченост за извършване на фактурираните доставки и изобщо извършвали ли са
дейност. Освен това, съставените документи са идентични по съдържание и на
външен вид. Идентичният външен вид на всички документи, представени от различни
доставчици, налагат извода, че са съставени на едно и също място, като
жалбоподателят е свързващо звено между тях. Фактът, че ревизираното лице е
изготвило и използвало документи, които не съдържат всички реквизити и по този
начин не гарантират наличието на надеждна одитна следа между фактурите и
доставките, означава не само, че същият не е взел всички разумни мерки да
избегне въвличането си в схема за злоупотреба с ДДС, но и че пряко и
целенасочено е взел участие в такава. Всичко изложено дотук във връзка с вида,
характера и несъответствията между представените доказателства, както и
останалите установени при ревизията факти и обстоятелства, представлява
обективни данни, подкрепящи този извод. Поради това, преценени съвкупно всички
установени обстоятелства, извън пряко относимите към данъчния фактически
състав навеждат на извода, че в случая жалбоподателят неправомерно е ползвал
ДДС под формата на данъчен кредит, по смисъла на практиката на СЕС, доколкото
процесните сделки водят до данъчно предимство под формата на приспадане на ДДС,
като това е единствената им цел с оглед недоказване от страна на жалбоподателя
на икономическа или друга причина. Ревизираното дружество „ЕКО М-АГРО" ООД
е получило от доставчиците само данъчни документи, но не и стоките/услугите,
посочени във фактурите, което няма как да не е известно на жалбоподателя.
Съгласно чл. 114, ал. 10 от ЗДДС, гарантирането на автентичността на произхода,
целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към
фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на
стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или
известието към фактурата и доставката на стоки или услуги. Такава надеждна
одитна следа между фактурите и доставките в случая не е създадена. От това може да се заключи,
че ревизираното лице е знаело, че „сделките", с които обосновава правото
си на приспадане на данъчен кредит, не са реално осъществени, поради което е
налице изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане
на данъчен кредит.
По изложените мотиви, съдът прие жалбата за неоснователна в тази й част,
поради което РА следва да бъде потвърден в оспорената част по ЗДДС.
В частта по
ЗКПО:
За ревизираните периоди на 2016г., 2017г. и 2018г. с РА е определен
допълнително корпоративен данък общо
в размер на 5 259,86лв. и са начислени лихви по ЗКПО в размер на 649,63лв.
За 2016 г. финансовият резултат на „ЕКО М-АГРО" ООД е увеличен със
сумата в размер на 10610,00 лв., представляваща данъчната основа по фактури №
115/25.10.2016 г. и № 116/26.10.2016 г., издадени от „СТУДИО" ЕООД, по
които е отказано право на приспадане на данъчен кредит.
За 2017 г. финансовият резултат на ревизираното дружество е увеличен със
сумата в размер на 12009,10 лв., представляваща сбор от разходите по фактури №
1660/08.02.2017 г. и № 1697/15.03.2017 г„ издадени от „НИСИ 92" ООД и
фактури № *********/27.12.2017 г. и № *********/29.12.2017 г., издадени от
„АСТРЕЯ ВТ-77" ЕООД, по които е отказано право на приспадане на данъчен
кредит.
За 2018 г. финансовият резултат на ревизираното дружество е увеличен със
сумата в размер на 29979,50 лв,, представляваща сбор от разходите по фактури №
149/10.01.2018 г. и № 151/15.01.2018 г„ издадени от „ТИМОТИ-2" ЕООД;
фактури № **********/25.01.2018 г., № **********/26.04.2018 г. и №
**********/10.05.2018 г., издадени от „ВЕКС 2014" ЕООД; фактури №
**********/25.04.2018 г. и № **********/23.05.2018 г„ издадени от „МАРТИАН
10" ЕООД и фактура № **********/18.05.2018 г., издадена от
„ДЕНИТО-16" ЕООД, по които също е отказано право на приспадане на данъчен
кредит.
Като се има предвид фактическата обстановка,
установена в предходната част по ЗДДС относон същите доставчици и фактури,
съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно
която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно
чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Въз основа на
установената липса на доказателства за реално осъществени доставки, се налага
изводът, че жалбоподателят е получил само данъчните документи от доставчиците
си, но не и посочените във фактурите стоки и услуги. Поради това се оказва, че ревизираното дружество е отчело разходи, без
да са налице доказателства, че фактурираните доставки на стоки/услуги са реално
извършени от доставчиците и съответно получени от „ЕКО М- АГРО" ООД.
Представените първични счетоводни документи не отразяват действително
осъщестевна стопнаска операция.
Тази фактология се субсумира и в хипотезата на чл. 16
от ЗКПО, тъй като използването на документи, които не отразяват вярно стопански операции, като основание за отчитане
на разходи, води до намаляване на финансовия резултат за облагане с подоходен
данък. Съгласно посочената правна норма, когато една или повече сделки,
включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение
води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се
определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или
тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се
получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и
насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до
отклонение от данъчно облагане. Поради това отчетените в счетоводството на РЛ
разходи, съответстващи на данъчната осонва по процесните фактури, правилно не
са признати от РО и с тяхната стойност е увеличен финансовия резултата на ДЗЛ.
Като се съобразят установените факти
в частта по ЗДДС относно сделките по фактурите, издадени на жалбоподателя от
„СТУДИО" ЕООД, „НИСИ 92" ООД, „АСТРЕЯ ВТ-77" ЕООД,
„ТИМОТИ-2" ЕООД, „ВЕКС 2014" ЕООД, „МАРТИАН 10" ЕООД и „ДЕНИТО-
16" ЕООД, съдът приема, че са налице посочените от ОП фактически и правни
основания за увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя за 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. с горепосочените суми, представляващи отчетените разходи по
фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са
намерили отражение при формиране на текущия финансов резултат, тъй като са отчетени
разходи, без да са налице доказателства, че такива стопански операции са
реално осъществени. Обстоятелството, че същите разходи са намерили отражение
при определяне на финансовия резултат на дружеството за посочените години, не
се оспорва от жалбоподателя. Освен това, са налице доказателства, изхождащи от
неговото счетоводство. При ревизията органите по приходите са установили, че
процесните фактури са отразени като стоковоматериални запаси по счетоводни
сметки от гр. 30 (сметка 30201 „Дървен материал"), и впоследствие, при
изписването им, са отчетени като разход, което е оказало влияние върху
финансовия резултат.
По изложените мотиви съдът намери жалбата
е неоснователна и в частта по ЗКПО. Следва да се отхвърли.
VII. Решаващ правен извод:
Оспореният РА е издаден като
електронен докумнент, подписан с КЕП, от компетентни по материя, време и място
органи по приходите. Във връзка с това е спазена и предвидената от ДОПК писмена
форма – условие за действителност. Съдържа предвидените реквизити. Мотивиран е
от фактическа и правна страна. Не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила в хода на ревизионното производство. Приложен е правилно
материалният закон.
След анализ на
доказателствената съвкупност по правилата на приложимия процесуален закон,
съдът прие за установени правнорелевантни факти, които по изложените в
настоящото мотиви, водят до решаващ правен извод за неоснователност на
предявената жалба, касаеща установените задължения по ЗДДС и ЗКПО за
ревизираните периоди. В съдебната фаза на процеса от страна на жалбоподателя не
бяха представени доказателства, които да убедят съда, че в действителност между
преките доставчици и жалбоподателя са осъществени реални доставки на стоки и
услуги, по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. Представените първични счетоводни
документи и търговска документация не сътавляват доказателство за изпълнение на
поетите облигационни задължения, според отразеното във фактурите, в частност
място и начин на предаване на стоките и изпълнение на услугите. При липса на
категорични доказателства за осъществено данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС,
съдът прие, че правилно на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. От своя страна
законосъобразно и обосновано с размера на данъчната основа по същите фактури/т.е.
с отчетените в счетоводството на дружеството разходи за придобиване/ е увеличен
финансовия резултат на дружеството за процесните години и са определени
допълнителни задължения за корпоративен данък, на основание чл.26, т.2 от ЗКПО
и чл.16 от с.з.
Като акцесорно задължение
следва да бъдат потвърдени и начислените лихви върху допълнително
установените задължения по ЗДДС и ЗКПО, съответно в размер на 2040,69 лв. и
649,63 лв.
Оспореният РА е
законосъобразен и обоснован, в обжалваната част, поради което същият следва да
бъде оставен в сила, а подадената срещу него жалба - като неоснователна и
недоказана - да бъде оставена без уважение.
VIII.По разноските:
При този изход на делото, на основание §1, т.6 от ДР на АПК, във вр. с §2
от ДР на ДОПК, на Национална агенция за приходите гр. София следва да се
заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното
съдебно заседание, в размер на 1 084,00 лв., определено съгласно Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на ***окатските възнаграждения.
Воден от горните мотиви, на основание чл.160, ал.1,
предложение последно от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, VII-ми
административен състав на Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустима жалбата на дружеството „ЕКО М-АГРО”ООД с ЕИК ********* против
Ревизионен акт № Р-04000419001969-091-001/31.10.2019 година, издаден от орган
по приходите при ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА за данъчен период
м.03/2017г. по ЗДДС, в която не са определени допълнителни задължения и ПРЕКРАТЯВА
производството по АД № 108/2020г. по описа на АСВТ, в същата част.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на търговско дружество „ЕКО М-АГРО”ООД с ЕИК
********* против Ревизионен акт № Р-04000419001969-091-001/31.10.2019 година,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в обжалваната част, в която за данъчни
периоди м.10/2016г., 02,04 и м.12/2017г. и 01,04 и м.05/2018г. е отказано право
на приспадане на данъчен кредит общо
в размер на 10 519,72лв. и са начислени лихви по ЗДДС в размер на
2 040,69лв., а съответно за 2016г., 2017г. и 2018г. е определен
допълнително корпоративен данък общо
в размер на 5 259,86лв. и са начислени лихви по ЗКПО в размер на 649,63лв.
ОСЪЖДА дружество „ЕКО М-АГРО”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико търново, ул. „Освобождение”№73 да заплати на
Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 1 084,00 лева (хиляда осемдесет и четири
лева) за настоящата инстанция.
Решението подлежи обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез
ВТАС.
Прeпис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: