Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /10.05.2019
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 848/2018 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл.
422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по повод иск с правна
квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗПК подаден от „Ф.И.” ЕАД, ЕИК: ********* срещу Е.И.К., ЕГН **********,
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 842,35 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 25.06.2018 г. до окончателното й изплащане; 121,92 лв. –договорна
възнаградителна лихва, дължима за периода от
16.07.2015 г. до 31.07.2015 г.; 52,35 лв. – лихва за забава за периода
от 16.07.2015 г. до 31.05.2018 г.; 438,32 лв. – такси за периода от 16.07.2015
г. до 31.07.2015 г., на основание договор за потребителски кредит № *********
от 27.05.2015 г. за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 557/2018 г.
по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: на 27.05.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД
и Е.К. е сключен договор за потребителски кредит № *********, по силата на
който кредиторът е предоставил на ответника сумата в размер на 950 лв., която
кредитополучателят се е задължил да я върне ведно с уговорените лихви и такси
на 60 седмични погасителни вноски. С посочения договор е уговорена фиксирана
лихва, както и допълнителна услуга „кредит у дома“. Сочи се, че е ответникът не
е изпълнил задължението си за погасяване на всички вноски по договора. Посочено
е, че падежът на договора е настъпил на 31.07.2015г., поради което се дължи
обезщетение за забава от тази дата върху непогасената част от договора. В
исковата молба се твърди, че на 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и „Ф.И.” ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата
на който са прехвърлени вземанията претендирани в настоящото производство,
съобразно Приложение 1 към договора. Навеждат се доводи, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за цесията на основание чл. 99, ал.
3 ЗЗД, като длъжникът следва да се счита за уведомен с получаване на препис от
исковата молба. Моли за уважаване на предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба с приложенията на
17.01.2019 г., като в законоустановения срок до 17.02.2019 г. не е подал
отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 04.09.2018
г., а исковата молба е подадена на 03.10.2018 г. (п.кл.) от процесуално
легитимирано лице- заявител в заповедното производство.
По делото е представен и приет като доказателство договор
за потребителски кредит № ********* от 27.05.2015 г, сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ответника Е.К., от който се установява, че
кредитодателя е предоставил на ответника сума пари в размер на 950 лв., които
ответникът се е задължил да върне на 60 седмични погасителни вноски в размер на
32,15 лв. всяка, а последната в размер на 31,85 лв. С договора е уговорен
размер на годишен процент на разходите – 48,00 %; лихвен процент- 31,82%, такса
за услуга кредит у дома в размер на 743,83 лв.
По делото са представени и приети като доказателство Общи
условия наименовани „Договорни разпоредби“ към сключения договор между страните
по договора, подписани както от кредитодателя, така и от кредитополучателя-
ответник.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „Провидент Файненшъл България“
ООД и ответника Е.К. е сключен договор за потребителски кредит № ********* от
27.05.2015 г, по силата, на който търговското дружество е предоставило на
ответника сумата в размер на 950лв., а същият се е задължил да я върне на 60 седмични
вноски. Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на
разходите. Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „Провидент
Файненшъл България“ ООД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност, т.е. следва да е налице изрична уговорка между
кредитополучателя и кредитодателя, която да предвижда възможност за прехвърляне
на вземанията по договора за потребителски кредит. ЗПК цели гарантиране правата
на икономически по-слабата страна – кредитополучателите, поради което и по-голямата
част от нормите в закона са с императивен характер, а неспазването на норма с
императивен характер води до недействителност, поради което и липсата на
изрично предвидена възможност за прехвърляне на вземането на кредитодателя на
трето лице води до недействителност на извършеното прехвърляне.
В конкретния случай видно от сключения договор за потребителски кредит № *********
от 27.05.2015 г., както и от общите условия приложени към него е предвидена
изрична възможност за прехвърляне на вземането на кредитора – „Провидент
Файненшъл България“ ООД по договора за потребителски кредит № ********* от
27.05.2015 г., по който длъжник е ответникът Е.К., арг. чл.22 от общите условия.
По делото е приложен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 28.07.2016
г. сключен между Провидент Файненшъл България“ ООД – цедент и „Ф.И.“ ЕАД
цесионер, по силата, на който продавачът е прехвърлил на купувача- ищец
вземанията си посочени в Приложение 1 към
договора.
От приложено по делото Приложение № 1 към договор за прехвърляне на
вземания (цесия) се установява, че на цесионера е прехвърлено и процесното
вземане, в общ размер на 1402,52 лв., по което длъжник е ответникът, видно от
номера на договора и единия граждански номер на ищеца. Така извършената цесия е
съобщен на длъжника с връчване на исковата молба за отговор, доколкото като
приложение към исковата молба е приложено както самото уведомление по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, така и пълномощно от цедента в полза на цесионера.
По делото е допусната и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 950 лв., като от така
предоставената сума е върната сумата в общ размер на 276,20 лв. с девет
погасителни вноски направени в периода 04.06.2015 г – 02.08.2016г., с която
сума е погасена част от главницата- погасена част 108,25 лв., договорната лихва
– погасена част – 49,24 лв., такса за оценка на досие- 7,11 лв., такса за
услуга кредит у дома -111,60 лв. Като вещото лице е посочило, че погасяването
на задълженията по договора в посочените размери и последователност се установява от представения нему
погасителен план. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на
заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно
изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи
поставени по делото.
При така релевираните твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални
предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца,
като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и
главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия, с предмет
съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на
уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземането, валиден
договор за потребителски кредит № ********* от дата 27.05.2015г., по които е
предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на
задължението и размер на дължимата главница; че по силата на договора за
ответникът е поел задължение за заплащане на сумата от 438,32 лв. – такси, и
сумата от 121,92 договорна възнаградителна лихва, изпълнение на задълженията на
кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите
относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на
условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по
договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите
разходи (такси), в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна
печалба.
С оглед естеството на спора за съществуване на вземане,
произтичащо от договор за потребителки кредит, към процесните отношения е
приложима уредбата на Закона за защита на потребителите. Разпоредбите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките
кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно/
така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС/. С оглед естеството на спора съдът е длъжен
служебно да разгледа въпроса относно
съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми.
Както бе посочено по-горе процесния договор попада по
приложното поле на ЗПК разпоредбата на чл. 11 ЗПК предвижда минимално
необходимото съдържанието, което следва да има договорът за потребителски
кредит, като разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК предвиждат, че в
договора за потребителски кредит следва да са посочени условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. От друга страна
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, предвижда, че когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 договорът за потребителски кредит е
недействителен, а когато договорът е недействителен потребителят дължи връщане
на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита (арг. чл. 23 ЗПК).
В конкретния случай, видно от представени по делото
договор за потребителски кредит № ********* от 27.05.2015 г. страните са
постигнали съгласие търговското дружество да предостави на ответника сумата в
размер на 950 лв., а същият се е задължил да я върне на 60 седмични вноски в размер
на 32,15лв., а последната в размер на 31,85 лв., като не е посочено при
заплащане на всяка погасителна вноска каква част от главницата, лихвите и
останалите такси се погасява, не е посочено как се образува всяка погасителна
вноска – каква част от нея е главница, лихви и разноски, вкл. такса за
допълнителната услуга кредит у дома, т.е. не е налице погасителен план, който
да съдържа изискуемите от закона реквизити – разпределяне на вноските между
различни неизплатени суми. В своето заключение по съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице е посочило, че част от констатациите са извършени въз
основа на погасителен план, но по делото не е представен такъв съдържащ изискуемото
от закона съдържани. Освен това по делото липсват данни, че е налице
погасителен план, който е доведен до знанието на ответника, както и че при
сключване на процесния договор кредитополучателят е бил наясно с начина, по
който се формират погасителните вноски. Закона за потребителския кредит цели
защита на икономически по-слабата страна, поради което с императивни
материалноправни норми е посочено минимално необходимото съдържание на договора
за потребителски кредит, с цел отнапред дадена яснота на потребителя относно
условията, при които се сключва договора. От данните по делото не може да се
прием, че в конкретния случай потребителят- ответник в пълна степен е бил
запознат с условията на договора, липсва погасителен план съдържащ всички изискуеми
от закона реквизити – не е посочено с всяка направена вноска каква част от
главницата и каква част от лихвата се погасява, като дори не е посочено какъв е
размерът на остатъчната дължима лихва, такса кредит у дома след заплащане на
всяка вноска.
Липсата на погасителен план води до недействителност на
сключения договор за заем, арг. чл. 22 ЗПК. Изводът за недействителност на договора, който потребителят е сключил следва да се основава на интереса на потребителя
с оглед на защитата на правата, предоставени му от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г., като съдът е длъжен
служебно, без довод на страните, следи
за съответствието на договор сключен с потребител с императивните правила
защитаващи неговите интереси. Ето
защо ответникът дължи единствено връщане на чистата стойност на отпуснатия му
кредит в размер на 950 лв.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответникът е направил плащания по процесния
договор в размер на 276,20 лв., поради което следва да се приеме, че от
дължимата сума в размер на 673,80 лв. (950 лв. – 276,20 лв.), до която сума
следва да се уважи предявеният иск.
За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени
задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при
отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така тъка то в
разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска
за установяване съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не
настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на
изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането
препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК.
Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на
установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е
образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК.
Ето защо в настоящият случай, макар част от предявените искове да се явяват
неоснователени и като такива следва да се отхвърлят, то издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 372 от 27.06.2018 г. по
ч.гр.д. №557/2018г. по описа на Районен съд - Панагюрище не следва да се
обезсилва.
По разноските:
При този изход на делото и на
основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е
длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата
за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в
размер на 50 лв. и заплатена държавна такса в размер на 29,10, като съобразно
уважената част от иска (в размер на 673,80 лв. от предявения размер от 1454,94лв.)
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в
размер на 36,63 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25,
ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв. и заплатена държавна такса- 171,00 лв., като
съобразно уважената част от иска (в размер на 673,80 лв. от предявения размер
от 1454,94лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в размер на 125,50 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Е.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, че „Ф.И.“ ЕАД ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление:***, е
носител на парично вземане в размер на сумата от 673,80 лв., представляваща остатък от главница по Договор за потребителски
кредит №********* от 27.05.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Е.К., ведно
със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 25.06.2018 г. до
окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата в размер на 168,55 лв.
представляваща разликата над сумата от 673,80 лв. до предявения размер от 842,35
лв. както и иска за сумата от 121,92
лв. – възнаградителна лихва по договора
за периода от 16.07.2015 г. до 31.07.2015 г., сумата от 52,35 лв. законна лихва за
забава 16.07.2015г. до 31.05.2018 г., както и за сумата от 438,32 лв. – такси за периода от 16.07.2015 г. до 31.07.2015 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.
№ 557/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр с чл. 78, ал. 8 ГПК, Е.И.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Ф.И.“ ЕАД ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 36,63 лв. – представляваща разноски
направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 125,50 лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: