Р Е Ш Е Н И Е
№ 368 25.11.2021 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение
на девети ноември две хиляди двадесет и първа година
в открито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от
съдия Дарина Йорданова
търговско дело № 480 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на “БОС ЕНЕРДЖИ” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Приморско, п.к. 8180, ул.
Трети март № 35, представлявано от Б.М.С., чрез адв. Н.Драгнев от БАК, за осъждане на ответника
“Застрахователна компания Уника” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Юнак” № 11-13, представлявано от Димитър Тонев и Николай
Иванов, да заплати на ищеца сумата 60 000 лв., представляващи обезщетение по
договор за застраховка на имущество по комбинирана застрахователна полица
„бизнес план“ № 171576S1007, със срок на валидност 21.11.2017 г. – 20.11.2018
г., за настъпило на 07.01.2018 г. застрахователно събитие – пожар, както и
сумата от 17716.67 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
09.01.2018 г. (датата на уведомяване за настъпилото събитие) до подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
07.12.2020 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът “БОС ЕНЕРДЖИ” ЕООД е сключил договор за имуществена застраховка, с обект на застраховане - заведение за бързо хранене “Ред корнер”, находящо се в гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 40, и стопански инвентар, за застрахователната сума от 40000лв. за сграда и 20000лв. за инвентара, с пакет “Престиж”, описан подробно в полицата. В периода на валидност на издадената полица – на 07.01.2018 г. е настъпило застрахователно събитие- възникнал е пожар, вследствие на което заведението е изгоряло изцяло, ведно с находящия се в него инвентар – оборудване и обзавеждане. Посочва, че настъпилото застрахователно събитие представлява покрит риск.
При извършената от компетентните проверка е било установено, че най-вероятната причина за пожара е умишлен палеж, чрез внасяне на външен източник на запалване. По случая е образувано ДП № 434 ЗМ 14/2018 г. по описа на ІІро РУ МВР – Бургас. Въпреки, че застрахователят е бил уведомен своевременно за настъпилото събитие, дължимата сума все още не е била изплатена, като не е бил постановен и изричен отказ за това, а единствено до знанието на управителя на дружеството е сведено становището, че щетата се придвижва за отказ. На следващо място се посочва, че застрахованото имущество е собственост на физическото лице Б.М.С., който е управител и едноличен собственик на капитала на “БОС ЕНЕРДЖИ” ЕООД. Твърди се, че с договор за цесия вземането по застрахователния договор е било прехвърлено на дружеството и същото се явява надлежния ищец. Посочва още, че се касае за застраховано чуждо имущество, доколкото страна по застрахователната полица е дружеството. За одобрението на договора от страна на собственика Стоянов е бил уведомен застрахователя. Твърди се, че същият е уведомен и за прехвърляне на правата по договора за цесия, но въпреки това дружеството не е получило надлежно изпълнение и плащане на дължимото застрахователно обезщетение. Счита, че същото се дължи в пълен размер, като представя опис на наличното в обекта оборудване и инвентар, с посочване на неговата стойност. Затова сумата се претендира ведно с начислена лихва за забава. Ангажирани са писмени доказателства.
В предоставения срок по чл. 367 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите от една страна като недопустими, а от друга страна по основание и размер.
Твърди се, че дружеството не е носител на материалното право, тъй като не е собственик на застрахованото с полицата имущество и се явява ненадлежен ищец по делото.
Не се оспорва съществуването на застрахователно правоотношение по процесния договор и полица, както и че ЗК Уника е уведомена на 09.01.2018г. за настъпилото събитие, че е направен оглед от експерти на застрахователя и е констатирано, че обектът е изгорял заедно с оборудването. Твърди се, че от ищеца не са били представени всички необходими документи за установяване основанието и размера на претенцията, нито счетоводна справка по сметка 206 – стопански инвентар, към датата на събитието, в която да е отразено наличното, респ. изгорялото имущество. Впоследствие е било установено, че застрахованото имущество не е собственост на дружеството, поради което ЗК е постановила отказ за изплащане на обезщетение на 01.11.2019 г. Около година след това е било посочено за пръв път, че е сключен договор за цесия и е представен документ за одобрение на застрахователната полица, като самият договор за цесия не бил представен.
На следващо място се посочва се, че договорът е сключен при Общи условия за застраховка “Имущество на малки и средни предприятия”, като при завеждането на щетата е било декларирано, че се касае за “палеж-злоумишлени действия”. В образуваното досъдебно производство по случая е дадена правна квалификация на деянието по чл. 303, ал. 2, вр. ал. 2, т.3, вр. ал. 1 НК – палеж с последвали значителни вреди. При тези данни се оспорва от ответника твърдението, че се касае за покрит риск. Излагат се доводи, че съгласно Общите условия към договора в т.4.1.1 е изключено покритието за щети, настъпили вследствие на палеж, довел до пожар на застрахованото имущество. Затова се твърди, че не е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение.
По иска за заплащане на мораторна лихва се оспорва началния момент, от който същата би била дължима. Изтъква се, че не са били представени всички документи от застрахования, както и че на застрахователя е предоставен шестмесечен срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2 вр. чл. 106 КЗ. Направено е възражение за погасяване на това вземане по давност. Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане на СТЕ относно механизма на настъпване на застрахователното събитие и причинната връзка между деянието и щетите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 372 ГПК е подадена допълнителна искова молба от ищеца, с която се оспорват твърденията изключващи отговорността на застрахователя съгласно Общите условия, като се твърди от една страна, че същите са нищожни като неравноправни и от друга страна, защото не е било установено категорично, че се касае за умишлен палеж, а събитието е пожар и представлява покрит риск. Посочва се още, че по-късното представяне на документите за прехвърляне на вземането и одобрение на застраховката не са основание за отказ от изплащане на обезщетение. Твърди се, че ако са били известни условията на т. 4.1.1 от ОУ застрахованият не би декларирал, че се касае за палеж. По отношение на искането за представяне на счетоводни документи касаещи оборудването се посочва, че същото е собственост на физическото лице и е достатъчен представения опис. Оспорва се твърдението, че по заведената щета е постановен отказ. Ангажирани са доказателства.
По делото е приет за разглеждане предявения с нарочна молба инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожността на т. 4.1.1. от Общите условия към застрахователния договор сключен между дружеството и ответника, като неравноправни на основание чл. 143, т. 10 и чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на допълнителната искова молба, съгласно чл. 373 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 409 КЗ вр. 86 ЗЗД, както и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 146 ЗЗП.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото е безспорно и неподлежащо на доказване съществуването на облигационното правоотношение по договор за застраховка на имущество по комбинирана застрахователна полица „бизнес план“ № 171576S1007, сключена между “БОС ЕНЕРДЖИ” ЕООД и ЗК “Уника” АД, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие – 07.01.2018 г., с обект на застраховане заведение за бързо хранене “Ред корнер”, находящо се в гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 40, и стопански инвентар, за застрахователната сума от 40000лв. за сграда и 20000лв. за инвентара, с пакет “Престиж”. Не се спори и се установява от представената застрахователна полица, че един от покритите рискове е “пожар”. Видно от документа, който е подписан от двете страни, застрахованият декларира, че е запознат с приложените общи и специални условия и ги приема.
Също така безспорно по делото е и обстоятелството, че в застрахования обект бързо хранене “Ред корнер” е възникнал пожар на 07.01.2018 г., при който е унищожено заведението, ведно с наличния инвентар в обекта - оборудване и обзавеждане. При извършения опис на вредите от 09.01.2018 г. е прието от застрахователя, че се касае за “тотална щета”.
От представената преписка по образуваната при застрахователя щета /л.39 – 68 от делото/ се установява, че застрахованият е уведомил ответника на 09.01.2018 г. за възникналото застрахователно събитие, като на същата дата е направен оглед и е изготвен констативен протокол. Вещото лице е посочило, че се касае за сграда с бетонова основа, метална конструкция, стени – термопанели и алуминиева дограма и винил – кристал с площ около 100 кв.м. Към момента на огледа обектът е изцяло изгорял, ведно с наличното в него оборудване. На 12.01.2018 г. е бил извършен повторен оглед от вещото лице, при който е установено, че остатъците от обекта са разчистени от терена. Представено е удостоверение от IIро РУ при ОДМВР Бургас за образувано ДП № 434ЗМ-14/2018г. за престъпление по чл. 330, ал. 1 НК. На застрахования са били дадени указания за ангажиране на допълнителни доказателства, в изпълнение на което с молба от 16.01.2019 г. е представен препис от пожаро-техническа експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство и отново са изложени аргументи в подкрепа на искането за изплащане на застрахователно обезщетение. С последваща молба от 16.09.2019 г. е посочено, че движимите вещи представляващи оборудване в обекта, са били собственост на управителя на дружеството Б.С.и затова не са заведени по сметка 206 в счетоводството на дружеството. Изложено е още, че пълна справка по сметка 203 също не е водена. Представен е опис-декларация на изгорялото оборудване по пера и стойности. Посочено е още, че образуваното ДП не е приключило, поради което не може да бъде представен искания от застрахователя прокурорски, респ. съдебен акт.
На 01.11.2019 г. от ЗК “Уника” АД е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като собственик на увреденото имущество е физическото лице Божидар Стоянов, който не е страна по застрахователното правоотношение, респ. увреденото имущество не е собственост на “БОС ЕНЕРДЖИ” ЕООД. Затова от застрахователя е прието, че не са налице основания за изплащане на обезщетение. Няма данни за връчване на това писмо на ищцовото дружество. На същата дата 01.11.2019 г. е издадено и писмо, с което застрахователят уведомява дружеството, че преписката ще бъде придвижена за отказ, тъй като “БОС ЕНЕРДЖИ” ЕООД не е собственик на увреденото имущество.
На 06.11.2020 г. от страна на “БОС ЕНЕРДЖИ” ЕООД е депозирано уведомление до ЗК Уника АД, за това, че не е получен отказ по заведената щета и със същото са представени допълнителни доказателства, а именно: съобщение за извършена цесия, с която вземането на физическото лице Стоянов към застрахователя е прехвърлено на дружството с договор от 21.01.2018 г., както и одобрение от 08.01.2018г. от страна на Стоянов на сключения от дружеството застрахователен договор с ответника.
В тази връзка от страна на ЗК Уника АД е изпратен отговор от 24.11.2020 г. до застрахования, с който се уведомява дружеството за постановения отказ и се посочва, че не са представени всички необходими доказателства - краен акт на воденото досъдебно производство, както и препис от договора за цесия.
От извършената служебна справка е установено по делото, че образуваното досъдебно производство е изпратено по компетентност на Бургаска окръжна прокуратура и към датата на последното съдебно заседание все още не е приключило.
По делото са представени общи условия към застрахователния договор, които не носят подписа на страните по него. В т. 4 от ОУ са подробно описани покритите рискове и специални изключения, като съгласно т. 4.1.1. пожарът е поява на огън, който образува пламък или жарава, не се ограничава в определено огнище, разпространява се и причинява частични щети на имущества или ги унищожава напълно. Посочено е още, че не се покриват щети “вследствие на палеж, довел до пожара на застрахованото имущество”.
По делото е прието заключението на вещото лице инж. Ж.Ж., което е разгледало различните възможни хипотези за възникване на пожара. Експертът е посочил като най-вероятна причина “внесен външен огнеизточник”. Останалите обсъждани причини – електрически произход или попадане на неизгасена цигара върху горим материал - са отчетени от вещото лице като такива с по-ниска степен на вероятност, с оглед момента на неговото възникване, развитие и нанесени щети.
От разпита на свидетеля И.Х.К.-С.се установява, че застрахователната полица е подписана със застрахователен брокер, като при подписването й не са били предоставени общите условия към нея. Свидетелят посочва, че тя и съпругът й, който е управител на дружеството “БОС ЕНЕРДЖИ” ЕООД, не са се запознали с общите условия и са били уверени при сключването на договора, че полицата покрива всички рискове.
Свидетелят Иван Петров Гайков посочва, че денят преди инцидента заведението е работило. На 07.01.2018 г. сутринта минал покрай изгорелия вече обект, докато разхождал кучето си и видял, че всичко е унищожено, включително наличната вътре техника, обзавеждане и оборудване – машини, хладилници, аспирации, микровълнови печки, машина за вино, цялата инсталация.
С оглед така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. С оглед установените за безспорни и приети за установени факти,
съществени за настоящия спор се явяват възложените в доказателствената тежест
на ищеца обстоятелства относно обхвата и предмета на застрахования договор и
наличието на покрит риск съгласно договора и приложимите общи условия.
В тази
връзка следва първо да бъде разгледан предявеният инцидентен установителен иск относно
валидността на калузата на т.4.1.1 от общите условия – неразделна част от
застрахователния договор, с която е предвидено, че не се покриват щети
“вследствие на палеж, довел до пожара на застрахованото имущество”.
В своята
практика ВКС последователно приема,
че е налице идентитет между понятието "потребител на застрахователни
услуги" съгласно § 1, т. 1 ДР на КЗ /отм./ и понятието "ползвател на
застрахователни услуги съгласно сега действащия чл. 2, ал. 2 КЗ. С тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 год. по т. дело № 1 / 2014 г. на ОСТК на ВКС е
прието, че с разпоредбите на КЗ /отм./ законодателят разширява кръга на
потребителите на застрахователни услуги, спрямо този по ЗЗП, като в него се
включват и юридическите лица ползващи застрахователни услуги. Доколкото
относимите норми на отменения КЗ, по който е постановено тълкувателното
решение, не са претърпели съществено изменение в приложимия към спора закон –
КЗ в сила от 1.01.2016 г., следва да се приеме, че дадените с това решение
указания са запазили силата си. Следователно ищецът “Бос Енерджи” ЕООД, в качеството му на страна по
сключения застрахователен договор, се явява потребител на застрахователни
услуги и към общите условия на договора са приложими правилата на ЗЗП.
С подписа си върху застрахователната полица управителят на ищцовото дружество е удостоверил, че е запознат с общите условия, получил е екземпляр от тях и ги приема. Ето защо, на основание чл. 348, ал. 1 КЗ и чл. 344 КЗ следва да се счита, че общите условия са станали част от договорното правоотношение между страните и служат за уреждане на техните отношения. Независимо от обстоятелството, че не са подписани, застрахованият е приел тяхното действие с подписването на застрахователния договор. Те представляват неразделна част от сключения договор и са общодостъпни, тоест потребителят е бил наясно със съществуването им и при полагане на необходимата грижа би се запознал подробно с тяхното съдържание. Затова съдът намира, че общите условия обвързват страните по застрахователното правоотношение и тяхната валидност следва да бъде преценена във връзка с оспорванията по предявения инцидентен установителен иск. Липсата на подпис върху общите условия, респ. физическото им връчване от застрахователния брокер /за което сочат показанията на свидетеля Ирина Кирова-Стоянова/, не обосноват извод за нарушение на чл. 143, т. 10 ЗЗП- налагана на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Това е така, защото страната е имала възможност да се запознае с общите условия, с които се е съгласила и приела, подписвайки договора и това е част от дължимата грижа, която следва да се положи от потребителя на застрахователната услуга.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, който следва да намери приложение в настоящия случай, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За да бъде нищожна като неравноправна една клауза тя следва да дава права на търговеца във вреда на потребителя, попадащи в хипотезите на чл. 143 ЗЗП, клаузата да не е уговорена индивидуално. Несъмнено в случая клаузите на общите условия не са индивидуално уговорени. Атакуваната като неравноправна разпоредба изключва от покритите рискове пожар, възникнал в следствие на палеж. Това договорно предвиждане обаче не поставя в по-неравностойно имуществено положение потребителя и не води до неравновесие в правоотношението. С цитираната клауза е предвидена възможност на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение при настъпване на покрития риск “пожар”, при установяване на определени конкретни обстоятелства свързани с него, които следва да се тълкуват ведно с всички останали разпоредби и с императивните норми на закона. Клаузата е формулирана по ясен и недвусмислен начин и цели избягване на умишленото увреждане на застрахованото имущество. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от отговорност на застрахователя. Обемът на застрахователна отговорност се определя от закона и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, както и от общите условия към него. Затова само поради предвиденото изключване на застрахователната отговорност не може да се приеме, че е налице неравноправна клауза. От анализът на съдържанието на оспорения текст от общите условия се налага извода, че не е налице някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1, т. 1 – 19 от Закона за защита на потребителите. Клаузата не създава възможност за облагодетелстване на застрахователя за сметка на застрахования и това да го постави в по – неравностойно имуществено положение.
С оглед горните констатации, при извършената от съда проверка на договорната клауза за съответствието й с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и дали същата не е във вреда на потребителя, се установява, че същата не е неравноправна съгласно чл.143 ЗЗП, отговаря на условията за валидност и съответно не е нищожна на основание чл.146 ЗЗП. Следователно предявеният инцидентен установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Разгледан по същество предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение съдът приема за основателен и доказан, по следните съображения:
Както бе посочено по-горе, страните в застрахователното правоотношение разполагат със свобода на договаряне по отношение на изключващите отговорността основания. Договорната свобода обаче е ограничена от законовата разпоредба на чл. 408 КЗ, която предвижда конкретните основания, при които застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, а именно: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
В случая ответникът изобщо не е въвел твърдения за извършени умишлени действия от застрахования или трето ползващо се от застраховката лице, които да се намират в причинна връзка с настъпилия риск – пожар и увреждане на застрахованото имущество. Действително, при установяване на умишлен “палеж” в някоя от цитираните законови хипотези, за застрахователя би възникнало основание да откаже изплащане на обезщетение. Такива обстоятелства обаче нито се твърдят, нито се установяват по делото. Приетото и ценено от съда заключение на вещото лице Ж. не дава категоричен отговор на въпроса как е възникнал пожара, а разглежда различните възможни версии с посочване на степента за тяхната вероятност. С най-висока такава степен е изведена възможността за “внесен външен огнеизточник”. Дори и да се приеме, че се касае за умишлен палеж, по делото не е установено авторството на деянието, което да даде възможност на застрахователя да се освободи от отговорността за плащане на обезщетение в хипотезите на чл. 408, ал. 1 т.1-2 КЗ. Умишленото причиняване на вреди на застрахованото имущество от лице, чуждо на застрахователното правоотношение, е ирелевантно за обема на застрахователна отговорност и не може да послужи като основание за нейното изключване. Ето защо, съдът приема за неоснователно направеното правоизключващо възражение на застрахователя, че възможността вредите да са настъпили от “палеж” представлява достатъчно основание за отричане на правото на застрахования да получи съответното обезщетение за претърпените имуществени вреди. Напротив, в случая е доказано осъществяването на покрит риск по сключената между страните застрахователна полица – “пожар” и не е установено нито едно от обстоятелствата по чл. 408 КЗ.
Следващият спорен по делото въпрос касае отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение на застрахования, който не е собственик на застрахованото имущество. С постановения отказ за изплащане на обезщетение от застрахователя е прието, че собственик на увреденото движимо и недвижимо имущество е Б. С., а не дружеството, с което е сключен застрахователния договор - Бос Енерджи ЕООД. Затова от страна на ответника е посочено, че застрахователят не следва да отговаря за причинените вреди. Съдът не споделя изложените аргументи и възражения. В случая не се спори между страните, че имуществото е собственост на физическото лице Б.С.и е експлоатирано от застрахования - Бос Енерджи ЕООД, който от своя страна е сключил застрахователния договор с ответното дружество. Следователно към настоящата хипотеза намират приложение правилата на чл. 402 КЗ, според които при застраховане на чуждо имущество от свое име лицето сключило договора отговаря лично за плащането на застрахователната премия. По аргумент от ал. 2 на цитираната разпоредба сключеният от застрахования договор за застраховка на чуждо имущество би бил недействителен, ако не е дадено одобрение от собственика. Ако премията е редовно платена, одобрението на застрахователния договор има сила и когато е направено след настъпването на застрахователното събитие. В случая не се спори, че застрахователните премии са изцяло изплатени. На следващо място - необходимото одобрение е представено по делото – видно от документа /л.8/, на 08.01.2018г. физическото лице С. е изразил писменото си съгласие за застраховане на собственото му имущество – заведение и стопански инвентар, с процесната застрахователна полица, сключена от дружеството Бос Енерджи ЕООД. Застрахователят е информиран за това одобрение с молба от 06.11.2020 г., с което е представено и съобщение за цесия от Б. С.. С последното се посочва, че вземането на Б.С.към ЗК Уника АД е прехвърлено на дружеството “Бос Енерджи” ЕООД. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за уведомяване на дружеството за постановения отказ от изплащане на обезщетение, съдът приема, че макар и депозирани близо една година по-късно, тези писмени доказателства следва да бъдат ценени като релевантни за спора. Още повече, че същите не са оспорени в настоящия процес. Следва да бъде отчетено и че физическото лице Стоянов се явява управител и едноличен собственик на капитала на Бос Енерджи ЕООД. За него несъмнено е съществувал интерес от предприемане на действия по застраховане на имуществото експлоатирано от дружеството, поради което не е налице хипотезата на чл.349, ал.2 КЗ. С оглед изразеното одобрение от собственика следва да се приеме, че договорът за застраховка валидно обвързва страните и рискът от погиване на застрахованото имущество се носи от застрахователя, който е получил надлежно плащане на застрахователната премия. Това е така, доколкото оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имущество няма за последица автоматичното отпадане на застрахователния интерес от договора, нито изключва отговорността на застрахователя при осъществен покрит риск. Застраховането от свое име на чужди имуществени права води до висяща недействителност на договора, която може да бъде санирана при одобряване на договора от собственика на застрахованото имущество, което може да стане и след настъпване на застрахователното събитие при редовно плащана премия /чл. 402, ал. 2 и 3 КЗ/. Одобряването на договора обаче не води до придобиване на качеството "застрахован" от сключилия договора несобственик на вещите. След одобряването, качеството “застрахован” придобива собственикът, който е легитимиран да претендира плащане на застрахователното обезщетение, тъй като той е лицето, което има застрахователен интерес. Той от своя страна може да прехвърли имуществените си права по застрахователния договор, включително на застраховащия. /В този смисъл и решение № 156/4.01.2017 г., по т. дело № 1948/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о./. В случая собственикът на застрахованото имущество Б.С.М.е цедирал вземането си в полза на дружеството “Бос Енерджи” ЕООД, което е сключило застрахователния договор – видно от представения по делото договор за продажба на вземане от 21.01.2018г. Застрахователят е уведомен за процесната цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с писмо от 06.11.2020 г. Това обосновава извод, че договорът е произвел действие по отношение на ответника. Ето защо, съдът приема, че е завършен фактическият състав и ищецът е придобил правото да получи обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, като е провел надлежно доказване на фактите свързани с оспорената от ответника активна легитимация на дружеството. Доказани са всички предпоставки за уважаване на предявения иск, като по делото се установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователното събитие, осъществяването на покрит риск “пожар”, съгласно договора и приложимите общи условия на договора, наличието на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и причинените вреди, уведомяване на застрахователя в срок и представяне на поисканите от застрахователя документи, свързани със събитието. Липсва неизпълнение на установени в застрахователния договор задължения, което да е в причинна връзка с настъпването на вредите. Напротив, застрахованият е декларирал пред застрахователя, че увреденото имущество е собственост на физическото лице и е представил опис на вещите. Доколкото по делото е надлежно установено правото на дружеството ищец да получи обезщетение за погиването на застрахованото имущество, то предявеният иск се явява доказан по своето основание.
Що се отнася до размера на претенцията, в хода на процеса не е направено оспорване от страна на ответника на стойността на увреденото имущество. Обезщетението по имуществена застраховка следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена съобразно пазарната му стойност към датата на увреждането /решение № 60135 от 15.11.2021 по т.д. № 1821/2020 г. на II Т.О. на ВКС/. По делото не са ангажирани доказателства установяващи пазарната стойност на увреденото имущество – сграда и стопански инвентар, към датата на увреждането. От ищцовата страна е представен опис на движимото имущество, с декларация и приемо-предавателен протокол, съгласно които вещите възлизат на обща стойност от 20595 лв. Посредством показанията на разпитания в хода на процеса свидетел И. Г., които съдът кредитира като последователни и съответни на писмените доказателства, се установява, че вечерта преди пожара в заведението е бил наличен необходимият за работата му инвентар. Същият е бил унищожен изцяло в следствие на застрахователното събитие. По отношение на сградата в представената декларация от собственика е посочено, че само допълнителната слънцезащитна конструкция възлиза на стойност от около 10 000лв. В застрахователната преписка не се съдържа оценка на сградата от вещо лице. Тъй като страните не са направили изрична уговорка относно застрахователната сума по договора, следва да се приеме, че тя е определена съгласно действителната стойност на застрахованото имущество, съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 3, изр. 1 КЗ. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност. Затова, при липсата на оспорване по отношение на размера на вредите, следва предявеният иск да бъде уважен в пълния му размер, като в полза на ищеца се присъди застрахователно обезщетение от 40 000лв. за унищоженото при пожара заведение “Ред корнер” и 20 000 лв. – за стопанския инвентар, каквато е застрахователната стойност на имуществото по сключения договор.
По претенцията за заплащане на мораторна лихва, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ. Когато не са представени всички доказателства по чл. 106 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе /като определи размер на обезщетението или откаже/ не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията. В случая по делото са представени доказателства за отправена писмена претенция на ищеца до застрахователя на 09.01.2018 г. Със същата не са били представени всички необходими доказателства, като от страна на застрахователя са дадени указания в тази връзка. По преписката е постановен отказ от изплащане на обезщетение на 01.11.2019 г., който не е бил връчен на ищеца. Едва на 05.11.2020г. от дружеството ищец са изпратени до застрахователя доказателства за одобрението на застрахователния договор от страна на Б.М.С. и уведомление за сключения договор за цесия. С писмо от 24.11.2020 г. от застрахователя са дадени допълнителни указания за представяне на доказателства – договор за цесия и краен акт на воденото досъдебно производство. Дори и да се приеме, че тези доказателства са “такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията”, съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, няма данни от страна на ищеца да са предприети някакви действия или да е изразено становище, преди подаване на исковата молба. Доколкото представените на 05.11.2020 г. доказателства са пряко свързани с основателността на заявената претенция и същите не са ангажирани в шестмесечния срок за произнасяне по щетата, съдът приема, че ответникът не е изпаднал в забава за изплащане на обезщетението. Неговата отговорност е обвързана с необходимото съдействие на ищеца, съгласно чл. 106 вр. 409 КЗ. Още повече, че дружеството е било уведомено, че щетата ще бъде придвижена за отказ още през 2019г. В рамките на една година ищецът не е представил находящите се у него доказателства, поради което и не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. При тези изводи, съдът приема, че претенцията за плащане на мораторна лихва се явява неоснователна и недоказана.
Лихва за забава върху главницата следва да се присъди за периода от подаване на исковата молба – 07.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от претенциите, а именно сумата от общо 4772.95 лв.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени 228.08 лв. разноски за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения инцидентен установителен иск от “БОС ЕНЕРДЖИ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Приморско, п.к. 8180, ул. Трети март № 35, представлявано от Б.М.С., срещу “Застрахователна компания Уника” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Юнак” № 11-13, представлявано от Димитър Тонев и Николай Иванов, за прогласяване на нищожността на основание чл. 146 от Закон за защита на потребителите, на т. 4.1.1. от Общите условия към договор за застраховка на имущество по комбинирана застрахователна полица „бизнес план“ № 171576S1007, с покритие пакет “престиж”, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Застрахователна компания Уника” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Юнак” № 11-13, представлявано от Димитър Тонев и Николай Иванов, да заплати на “БОС ЕНЕРДЖИ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Приморско, п.к. 8180, ул. Трети март № 35, представлявано от Б.М.С., сумата от общо 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка на имущество по комбинирана застрахователна полица „бизнес план“ № 171576S1007, с покритие пакет “престиж”, със срок на валидност 21.11.2017 г. – 20.11.2018 г., за настъпило на 07.01.2018 г. застрахователно събитие – “пожар”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от общо 4772.95 лв. (четири хиляди седемстотин седемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) – съдебно-деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на “БОС ЕНЕРДЖИ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Приморско, п.к. 8180, ул. Трети март № 35, представлявано от Б.М.С., чрез адв. Н.Д. от БАК, за осъждане на ответника “Застрахователна компания Уника” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Юнак” № 11-13, представлявано от Димитър Тонев и Николай Иванов, да заплати на ищеца сумата от 17716.67 лв. (седемнадесет хиляди седемстотин и шестнадесет лева шестдесет и седем стотинки) – лихва за забава върху главницата от 60 000 лв. за периода от 09.01.2018 г. (датата на уведомяване за настъпилото събитие) до подаване на исковата молба, като неоснователен
ОСЪДЖА “БОС ЕНЕРДЖИ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Приморско, п.к. 8180, ул. Трети март № 35, представлявано от Б.М.С., да заплати на ответника “Застрахователна компания Уника” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Юнак” № 11-13, представлявано от Димитър Тонев и Николай Иванов, сумата от 228.08 лв. (двеста двадесет и осем лева и осем стотинки) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: