Решение по дело №2692/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, против Решение № 1524/28.10.2023г. по АНД № 3186/2023г. по описа на РС – Варна, с което е отменено НП № В-001959/22.06.2023г., с което на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите, на „Билла България“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., за нарушение на чл.23 от ЗЗП.

В жалбата се поддържа, че решението на ВРС е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът сочи, че анализът на разпоредбата на чл.23 от ЗЗП вр. §13, т.9 от ДР на ЗЗП, налага еднозначен извод, че когато се касае за предлагане на стоки, продавани в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка – килограм, а в разглеждания случай цените са обявени и за 100 грама. Подчертава, че вредните последици трудно биха могли да се установят пряко при проверката, но те следват от това, че потенциалният потребител /който може да е с различна степен на интелектуално развитие или да не владее български език/ може да бъде въведен в заблуждение за цената на конкретна стока. Тъй като нарушението по чл.23 от ЗЗП засяга правата на неограничен брой потребители, и в частност правото им на информация за предлаганите за продажба стоки, не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения моли решението на РС – Варна да бъде отменено, а издаденото НП – потвърдено изцяло. Претендира сторените в процеса разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В депозирано чрез процесуален представител писмено становище поддържа жалбата на изложените в нея основания, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Ответникът по касационната жалба - „Билла България“ ЕООД, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани чрез процесуалния си представител отговор на касационната жалба и допълнително становище моли решението на РС – Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита, че жалбата следва да бъде уважена, като решението на РС – Варна се отмени и се постанови друго, с което се потвърди издаденото НП.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Билла България“ ЕООД срещу наказателно постановление № В-001959/22.06.2023г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите, на „Билла България“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., за нарушение на чл.23 от ЗЗП.

След анализ на събраните в производството пред него доказателства, с проверяваното решение РС – Варна приел от фактическа страна, че на 16.02.2023г. служители на КЗП – Варна извършили проверка в търговски обект – магазин 540, находящ се в гр. Варна, ул. Осми март № 2, стопанисван от „Билла България“ ЕООД. Проверката е извършена във връзка с провеждане на месечна кампания от КЗП - „ЗИИП-ПИ-обозначаване цените на хранителни стоки". В хода на проверката е установено, че в обекта се предлагат за продажба хляб и хлебни изделия, мляко и млечни продукти, перилни и почистващи препарати, меса, топла кухня, санитарни продукти и много други. От длъжностните лице на КЗП-РД Варна е установено, че се предлагат готвени ястия в две топли витрини, като пред всеки артикул има поставен етикет за съответното ястие с информация на български език с цена, както за мерна единица /кг/, така и за 100 гр., както следва: 1/ пълнени постни чушки „Талар фуудс" с цена за 100 гр.-1,42 лв. и цена за 1кг. - 14,20 лв; 2/ Билла бейби картофи със самардала с цена за 100 гр. - 0,69 лв. и цена 6,90 лв. За 1кг.; 3/ Билла мусака с цена за 100 гр. - 1,73 лв., и цена за 1 кг. - 17,25 лв. 4/ Билла пълнени чушки с кайма, ориз и сос с цена за 100 гр. - 1,99 лв. и цена за 1 кг. - 19,99 лв. 5/ Билла боб със сръбска наденица с цена за 100 гр. - 1,39 лв., и цена за 1 кг. - 13,90 лв. 6/ Билла спагети с четири сирена с цена за 100 гр. - 1,69 лв., и цена за 1 кг. – 16,90 лв. и много други /16 вида/. Въз основа на така установените факти е формиран извод, че „Билла България" ЕООД не е изпълнило административното си задължение съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 23 от Закона за защита на потребителите, която му вменява задължение, предлагайки стоки, които се продават в насипно състояние, да обозначи само цената за единица мярка, която съгласно §13, т.9 от ДР на ЗЗП за стоки търгувани според теглото им, е 1 килограм. Поради изложеното на дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН за нарушение на чл. 23 от ЗЗП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 200 от ЗЗП, е ангажирана административнонаказателната му отговорност като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че в проверения търговски обект са предлагани стоки в насипно състояние, цитирани в АУАН и НП, чиято цена за единица мярка, съгласно чл.23 от ЗЗП, следва да бъде обявена в килограм. Доказателственият материал безспорно сочил, че това изискване е спазено, като за всяка от изброените стоки в хода на проверката е констатирана посочена цена за килограм. Съдът оценил като неоснователни доводите на въззивника, че с посочването наред с цената за килограм и цената за 100 грама тегло от насипната стока е нарушена нормата на чл. 23 от ЗЗП. Действително, посочената разпоредба, във връзка с нормата на §13, т.9 от ДР на ЗЗП, извеждала като единица мярка за стоки търгувани според теглото им – 1 килограм. Ноторно известен факт било, че килограм е една от седемте основни единици за мярка в международната система единици SI и се използвала за физичната величина за маса. От друга страна, грамажът бил производна величина на килограма като единица за мярка. Поради изложеното, въззивният съд приел, че с посочването, както на цената за 1 килограм, така и за 100 грама от конкретна стока в насипно състояние, било изпълнено изискването на нормата на чл. 23 от ЗЗП, като е посочена цена само за единица мярка, определена като вид в §13, т.9 от ЗЗП. Поради изложените съображения определил деянието, описано в НП, като несъставомерно, а обжалвания акт на АНО – като необоснован. В подкрепа на посоченото тълкуване на нормата на чл. 23 от ЗЗП първостепенният съд релевирал и разпоредбата на чл.2 от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите, който предвижда, че за целите на същата, цена за единица мярка означава крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци, за един килограм, един литър, един метър, един квадратен метър или един кубически метър от стоката или друга единица за количество, която е широко и обичайно използвана в тази държава членка при предлагането на пазара на специфични продукти. Доколкото единицата за количество – килограм, инкорпорира в своето съдържание грамът, който е негово производство, изискването на директивата се явявало спазено именно с посочването на цена за съответната единица мярка, предвидена като такава в ЗЗП. Същевременно, съдът отчел, че разпоредбата на чл. 10 от директивата предвиждала възможност държавите-членки да приемат или запазят в своето законодателство разпоредби, които са по-благоприятни по отношение на информацията, предоставяна на потребителите, и сравняването на цените, без да се засягат техните задължения по силата на Договора. Доколкото с допълването на информираността на потребителите с посочване на цените в килограм и производните на килограма – грамове, се благоприятствала информираността на лицата и се улеснявал процесът на сравняване на цените, тълкуването на нормата на чл. 23 от ЗЗП, във вр. с §13, т.9 от ДР на ЗЗП като запретяваща посочването, освен на цена в килограм и на такава за съответно количество грамаж, според ВРС било в противоречие с цитираните норми на европейското законодателство.

Наред с изложените съображения, въззивният съд отбелязал в условията на евентуалност, че дори тезата за несъставомерност на деянието да се оцени като неоснователна, същото разкривало белезите на маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото с посочването на цената на конкретната стока в насипно състояние, както за килограм, така и за 100 грама тегло, не се въвеждал в заблуждение потребителят, а същият се улеснявал допълнително при изчисляване на цената за съответното количество закупено тегло, деянието се характеризирало с липсата на вредни последици.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящият касационен състав намира същата за основателна, а оспорваното решение – за постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.

По делото липсва формиран спор по фактите. Спорът е правен и се свежда до въпроса за правилното тълкуване на чл.23 от ЗПП във връзка с §13, т.9 от ДР на ЗЗП. Въззивният съд обоснова тезата, че с посочването на цени за установените насипни продукти, предлагани от санкционираното дружество, както за килограм, така и за 100 грама от тях, не само не се нарушава приложимото материалноправно изискване по чл.23 от ЗЗП, но и се улеснява потребителя при информирането му за цената на стоката. Макар да е подробно и последователно аргументирана, посочената теза не се споделя от настоящата инстанция по следните съображения.

Разпоредбата на чл.23 от ЗЗП е с императивен характер, като при проведеното граматическо тълкуване на нормата първостепенният съд необосновано е пренебрегнал ключовото значение на наречието „само“. Несъответен на приложимия закон е изводът на съда, че с посочването на цена за килограм и цена за 100 грама от съответната стока, изискването на нормата на чл. 23 от ЗЗП е спазено, тъй като е посочена само цена за единица мярка от определен вид /за маса/. Горецитираната разпоредба изисква посочване на една единствена цена за мярка, а съгласно §13, т.9 от ДР на ЗЗП, за стоки, търгувани според теглото им, това следва да бъде само цена за 1 килограм. Доводът за липса на съставомерност, поради това, че грамът е производна величина за маса на килограма, не намира опора в закона и представлява необосновано разширително тълкуване на иначе ясната и недвусмислена разпоредба. Безспорно грамът е дробна част от единицата за маса килограм, съгласно чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, но това не променя императивното изискване цената на стоките в насипно състояние, търгувани според теглото им, да се представя в килограми. Законът - § 13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП, не предвижда възможност единицата мярка за тегло на стоките да бъде представяна по друг начин, и по-конкретно - чрез нейните дробни части. Употребеното в чл. 23 от ЗЗП наречие "само" изключва възможността за определяне на цената на насипните стоки, както в различни по вид мерни единици за тегло /паунд, унция/, така и в дробни части (грамове) от единицата мярка за тегло по § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП - килограм. Аргументът на въззивния съд, че детайлизирането на цената на стоката чрез производни на килограма само благоприятства информирането на потребителя, няма обща важимост, като безспорно са налице хипотези, при които обявяването на няколко цени /макар и все съотнесени към производни мерки на килограма/ би довело до подвеждане и объркване на клиенти.

Превратно, и по тази причина – несподелено от настоящата инстанция, е тълкуването, дадено от районния съд, на разпоредбите на чл.2 и чл.10 от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите. Съгласно чл.2, б. „б“ от Директивата, цена за единица мярка означава крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци, за един килограм, един литър, един метър, един квадратен метър или един кубически метър от стоката или друга единица за количество, която е широко и обичайно използвана в тази държава-членка при предлагането на пазара на специфични продукти. Видно от текста на разпоредбата, същата предвижда посочването на цената за единица мярка за килограм „или“, т.е. алтернативно, на друга единица за количество, която е широко или обичайно използвана. Приетата национална уредба в тази насока пряко кореспондира с изискването за посочване на една цена за единица мярка, като националният законодател е определил тя да бъде килограмът. Разпоредбата на чл.10 от Директивата само предоставя право на страните членки да приемат разпоредби, които са по-благоприятни по отношение на информацията, предоставяна на потребителите, от която възможност нашият законодател не се е възползвал. Съобразно чл.4, ал.1, изр.2 от Директивата, държавите-членки могат да предвидят ограничаване на максималния брой на обозначените цени. От друга страна, както беше посочено по – горе, дали посочването на алтернативни цени за килограм и 100 грама от същия продукт е по – благоприятно за потребителя, е въпрос с нееднозначен отговор.

Не могат да бъдат споделени изводите на първостепенният съд, изложени в евентуалност, за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Самото нарушение, касае права на потребител, на които законодателят е придал особена значимост и в случая е налице засягане на правата на значителен брой потребители, които са били клиенти на дружеството - жалбоподател. Защитата на потребителите предпоставя, чрез посочване на всички стоки в единица мярка - килограм, те да възприемат една единствена цена за определена стока. Наред с това, следва да се подчертае, че видно от доказателствата по преписката, с голям ярък шрифт е посочена цената на насипната стока за 100 гр., а в ъгъла, с малък и по – блед шрифт, е посочена цената за килограм, която именно законът налага.

При този изход на правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определен съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК вр. вр. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1524/28.10.2023г. по АНД № 3186/2023г. по описа на РС – Варна, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № В-001959/22.06.2023г., с което на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите, на „Билла България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., за нарушение на чл.23 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „Билла България“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Комисия за защита на потребителите, сума в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.