Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 29.08.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и девети май две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр.д.
№ 9497/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени е осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В.Т.И. твърди, че е пострадала от
ПТП, реализирано на 10.08.2014г. на АМ Тракия, вина за което има водачът на л.а.
„БМВ”, с рег. № *********. Твърди, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗК „Л. и.” АД отговаря
за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.
Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от настъпилото
травматично увреждане- счупване на дясна раменна кост в горната й част,
съчетано с разкъсно- контузни
рани в горната част на двете подбедрици, синини и отоци по цялото тяло, в
следствие на което за продължителен период от време изпитвал болки и страдания.
Твърди, че с влязла в сила присъда виновният за ПТП водач Д.С.Ф.е признат за
виновен за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и й е причинил
по непредпазливост средна телесна повреда. Счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на
сумата в размер от 50 000лева и претендира същите, ведно с лихва за забава от
датата на деликта до окончателното
плащане. Претендира и имуществени вреди общо в размер на 2676,08 лева, от които
сумата в размер на 2340,08лева сторени разходи за лечение, лекарства и
медицински средства и сумата от 336,00лева- разходи за репатриране на
собствения й автомобил, с който е реализирано процесното ПТП. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.” АД оспорва размера
на исковете. Твърди, че на 10.09.2016г. е изплатил на ищцата сумата от 5
000лева- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 340,08лева- обезщетение
за имуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 445/2015г.
по описа на Районен съд гр. Пазарджик, подсъдимият Д.С.Ф.е признат за виновен
за това, че на 10.08.2014г., около на АМ Тракия, при управление на лек
автомобил „БМВ“, с рег. № *********, е нарушил правилата за движение на чл.5,
ал.1, т.1 и чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.Т.И., изразяваща се в
счупване на дясна раменна кост, причинило трайно затруднение в движението на десния горен
крайник.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда, е задължителна за граждански съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Фактите от
фактическия състав на отговорността на застрахователя не са спорни между
страните, в това число и обстоятелството, че ответникът е бил застраховател на
гражданската отговорност на деликвента към датата на настъпване на ПТП, като те
се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства.
Относно претърпените от ищеца увреждания
и свързаните с тях неимуществени вреди по делото е приета съдебно- медицинска експертиза и са
събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Ц. В. Г.- К..
Според заключението на съдебно-
медицинската експертиза от настъпилото на 10.8.2014г. пътнотранспортно
произшествие ищецът е получил счупване на горната част на дясната раменна кост;
множество разкъсно- контузни
рани в горните части на двете подбедрици с чужди тела в раните; кръвонасядания и отоци по тялото; келоидно
заздравяли белези след оперативна намеса на дясната
мишница; белези по задната повърхност на двете подбедрици, някои от които са келоидно разрастнали. Вещото лице
сочи, че възможността за физическо натоварване на дясната ръка се е
възстановила в срок от 3-4 месеца, като е налице ограничено отвеждане на
дясната ръка нагоре, което може да съществува до края на живота. Проведено е
оперативно лечение изразяващо се в поставяне на метално остеосинтеза
на счупената дясна раменна кост, като металните остеосинтезни
материали са заплатени от пострадалата, тъй като не се поемат от НЗК. Според
заключението от получените множество разкъсно- контузни рани в областта на двете подбедрици са оперативно
извадени чуждите тела и са зашити. След заздравяване на раните са се образували
келоидни белези, които представляват значителен
козметичен дефект на подбедриците и дясната мишница, като за срок от месеци
ищцата е имала силни болки и страдания в областта на дясната мишница и двете
подбедрици. Според заключението ищцата
споделила с вещото лице, че след произшествието увеличила теглото си, като то сочи, че при наличието на фамилна обремененост,
силният стрес от произшествието е възможно да е отключил и захарен диабет, при
нея, но за това липсват освен анамнезните, медицински
данни. Според експертизата сторените от ищцата разходи за медицински средства и
медикаменти са във връзка с лечението на уврежданията, настъпили при ищцата в
следствие на произшествието.
Според показанията на свидетелката Г.- К.
тя е близка приятелка на ищцата и е пътувала с автомобила си, след този, в
който била ищцата по време на произшествието. Връщали се от море двете коли,
като тази на ищцата, на гр. Пазарджик се прехвърлила и паднала в дерето. Свидетелката сочи, че след произшествието И.
била в съзнание, но неадекватна, ръката я боляла, краката й били целите в кръв
и стъкла. Първоначално отишли в болницата в гр. Пазарджик, а после й оперирали
ръката в Пирогов. За период от около 5-6 месеца не можела да се грижи за себе
си и за децата си, които били ученички- едната дъщеря в девети клас, а другата-
току що завършила гимназия. По това време ищцата работела като гледала деца в
домовете им, но прекъснала работата си, тъй като не можела да извършва тази
работа. Свидетелката сочи, че И. към настоящия момент шофира, но по- рядко, тъй
като изпитва страх.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от В.Т.И. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 25 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че болките
в областта на дясното рамо са били интензивни за период повече от един месец, както
и че общият оздравителен период за това увреждане е около 3-4 месеца. Освен
тази най- тежка травма ищцата е имала е множество разкъсно-
контузни рани, които също за продължителен период са
били с голяма болезненост. От значение при определяне размера на обезщетението
е и обстоятелството, че при ищцата са останали множество видими белези по
долните крайници и ръката, както и че при нея все още е налице болезненост,
както в ръката, така и в областта на раните на краката, както и че е налице
ограничение в движението на дясната й, водеща ръка, което се очаква да остане
за цял живот. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че към
датата на произшествието ищцата е била в активна възраст, работоспособна и
работеща, майка на две големи деца, като тя била отговорна за домакинството. Не
се установява наличието на ендокринологично
заболяване при ищцата, което да е причинено в следствие процесното ПТП, като
такова не е заявено и като твърдение в исковата молба. При определяне размера
на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура
в страната, както и извършеното преди настъпване на произшествието
осъвременяване в посока на увеличение на нивата на застрахователно покритие на
неимуществените вреди, причинени от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на трети лица.
В тази връзка като ориентир за определяне размера на обезщетенията съдът
взема предвид и лимита на отговорността на застрахователя към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза се
установява, че ищецът е извършил описаните в исковата молба разхода за
лекарства и медицински средства в общ размер на 2340,08лева. Установява се, че
ищцата е извършила и разходи за репатриране на собствения си автомобил в размер
на 336,00лева.
Между страните не е спорно /протоколно
определение от о.с.з. от 13.02.2017г./, че на 10.09.2016г. ответникът е
изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лева и
такова за имуществени вреди в размер на 340,08лева.
Предвид изложеното предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 20 000лева и отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер от 50 000лева, а предявеният иск за
имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 2336,00лева и отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 2676,08лева.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди,
лихва върху които единствено се претендира до датата на подаване на исковата
молба/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на
уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да
възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата
на деликта- 10.08.2014г. до окончателното плащане, а върху обезщетението за
имуществени вреди от датата, от която то се претендира- 05.12.2014г..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и лихва за забава върху
заплатената сума от 5 000лева от датата на деликта до датата на извършеното
плащане- 10.09.2016г., която възлиза в размер на 1061,79лева. Следва да бъде
присъдена на ищеца и лихва за забава върху сумата от 340,08лева за периода от
05.12.2014г. до 10.09.2016г. в размер на 61,14лева.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски в
производството.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. М. И. Й. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с частта от исковете, за която съдът
достигна до правен извод за възникване на вземанията, в това число и съобразно
заплатената в хода на процеса, в размер
на 1108,75лева.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 142,37лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 813,44лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 131,34лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.” АД, ЕИК:
**********, да заплати на В.Т.И.,
ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 20000лв. представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 10.08.2014г. пътно-транспортно
произшествие, в следствие противоправното поведение
на Д.С. Ф., като водач на л.а. „БМВ“, с рег. № *********, неимуществени вреди- болки
и страдания от настъпило счупване на горната част на дясната
раменна кост; множество разкъсно- контузни
рани в горните части на двете подбедрици с чужди тела в раните и останали
белези по тях и белези след оперативна интервенция по дясна мишница, както и кръвонасядания
и отоци по тялото, ведно с лихва за забава, считано от 10.08.2014г. /датата на деликта/ до плащането, както и
сумата от 2336,00лева- обезщетение
за претърпените от ищеца от горепосоченото застрахователно събитие имуществени
вреди за разходи за репатриране на лек автомобил с рег. ******** и разходи за
лечение, ведно със законната лихва от 05.12.2014г. до окончателното плащане, както
и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1061,79лева
лихва за забава върху заплатената в хода на процеса част от дължимото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лева за забава за периода
10.08.2014г.- 10.09.2016г. и сумата от 61,14лева
- лихва за забава върху заплатената част от дължимото обезщетение за
имуществени вреди в размер на 340,08лева за забава за периода от 05.12.2014г.
до 10.09.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 50 000лева и
иска за обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 2676,08
лева.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.” АД, ЕИК:
********* да заплати на адв. М. И. Й.
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1108,75лева.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК: ********** да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 813,44лева и сумата в размер на 131,34лева- депозити за
вещи лица.
ОСЪЖДА В.Т.И.,
ЕГН: ********** да заплати на ЗК „Л.И.”
АД, ЕИК: ***********, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 142,37лева- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: