Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
26.08.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
шести май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2260 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 30.11.2020 год., постановено по
гр.дeло № 66925/2018 г. на СРС, ІІІ Г.О., 82 състав, е отхвърлен
предявения от Ц.Г.Н., ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК********, иск с
правно основание чл.92 ЗЗД, вр. чл.30, ал.1 ОУ за заплащане на сумата от 9240
лева, представляваща неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване на
снабдяването на ел.енергия за периода 23.11.2016 г.-01.07.2017 г. за имот в
с.Долни Богров, ул.********, клиентски № 300024555743. С решението на съда е
осъден Ц.Г.Н., ЕГН **********, да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сума в размер на 300 лв.-разноски по делото.
Срещу решението на СРС, 82 с-в е постъпила въззивна жалба от Ц.Г.Н., подадена чрез
пълномощника адв.Р.А., с искане същото да
бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения
иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9240 лв.,
бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
процесуалноправни и на материалноправните
разпоредби на закона. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ищец „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, гр.София, чрез юрк.Л.М. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение,
като неоснователна, а първоинстанционното решение –потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца Ц.Г.Н.
срещу ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, гр.София, осъдителен иск с правно основание
чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.30, ал.1 от Общите условия/ОУ/ на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за заплащане на сумата от 9240
лева, представляваща неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване на
снабдяването на ел.енергия за периода 23.11.2016 г.-01.07.2017 г. за имот в
с.Долни Богров, ул.********, клиентски № 300024555743. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Фактическите и правни
констатации на настоящия въззивен съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното
правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на
съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Съдът
приема, че в настоящия случай, исковата претенция на ищеца за заплащане на
неустойка за периода от 23.11.2016 г.-01.07.2017 г. от страна на ответника по
чл.92 от ЗЗД се основава на разпоредбата на чл.30 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, която неустойка е уговорена между
страните при невъзстановяване в срок на електроподаването, когато то е
прекъснато не по волята на електроснабдителя/ ответника по делото/. Предмет на делото са последиците от временното
преустановяване на електроподаването по волята на електоснабдителя поради
претендирано неизпълнение на задължението на потребителя за своевременно
заплащане на дължима сума във връзка с електроснабдяването.
В настоящия случай, с оглед
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
прието, като неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира изцяло,
като компетентно и обективно изготвено се установява, че заради неплатени
сметки за консумирана ел.енергия за продължителен период от време от м.08.2010
г.до м.09.2011 на стойност от 1855, 27 лв., на 07.09.2011 г., „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, е демонтирало СТИ с фабричен № 50304913, захранващ с ел.енергия абоната Ц.Г.Н.
на адрес: ***. Установява се също така, че на абоната Ц.Г.Н., с адрес на потребление:
с.Долни Богров, ул.********, електроподаването е възстановено след поставяне на
електромер на 30.06.2017 г. По тази причина на процесния адрес на потребление
електрозахранването е било преустановено за 5 години, 9 месеца и 22 дни, а
именно за времето от 07.09.2011 г. до 30.06.2017 г. На същия адрес на
потребление е било подадено напрежение от електроразпределителната мрежа след 5
години, 9 месеца и 22 дни, защото абонатът не е пожелал да заплати такса за
възстановяване на ел.захранването.
Съдът приема,
че клаузите в общите условия са клаузи на договор и те подлежат на тълкуване
съгласно чл.20 от ЗЗД. Одобряването на общите условия от държавен орган не
променя техния договорен характер. Тяхната обвързваща сила следва от
предложението и приемането им от страните по договора. Що се отнася до
неустойката по чл.30 от Общите условия, съгласно приетото в решение №
37/28.02.2017 г. по гр.дело № 50235/2016 г., ВКС, IV г.о., тя се дължи в
случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя
/например: повреди, причинени от трети лица, природни явления и др./, тъй като
само в такива случи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде
уведомен от потребителя за отсъствието на електроподаване. Когато
електроподаването е спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и ако
спирането е противоправно обезщетение за действително претърпените вреди се
дължи на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо
уведомление. Само при такова спиране по волята на електроснабдителя правно
значение може да има последваща неизправност на потребителя. В хипотезата на
дължима неустойка, последваща неизправност на потребителя е невъзможна /в този
смисъл решение № 366/30.12.2015 г., ВКС, ІV г.о. по гр.дело № 2874/2015 г./. Съгласно
чл. 123, ал. 1 ЗЕ /изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
електроснабдителното дружество има право да преустанови временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. Същото правило е възпроизведено и в чл.42,
ал.1 от обвързващите страните общи условия /одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г./. В чл.43 на
тези условия е уредено правото на потребителя да подаде писмено възражение пред
продавача относно срока и основанието за прекъсването, като възражението спира
прекъсването на снабдяването с електрическа енергия до приключване на
проверката; както и заявление за разсрочване на плащането, като при
подписването на споразумителен протокол за това, продавачът няма право да
прекъсва снабдяването с електрическа енергия за сумите, за които е договорено
разсрочването. Правният извод от съществуващите законова и договорна уредби е,
че правомерно е временното преустановяване на електроподаването, когато
потребителят е в неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
всяка дължима сума във връзка със снабдяването с електрическа енергия. То е
неправомерно, когато липсва задължение, както и докато се разглежда подаденото
от потребителя възражение относно срока и основанието за прекъсването и за
срока на разсроченото изплащане на задължението. Електроснабдителното дружество
има право временно да преустанови електрозахранването във всички, освен в
посочените два, случаи на неизправност на потребителя, включително когато
вземането е оспорено. Ако вземането е оспорено с иск, съдът може да забрани
временното преустановяване на електроподаването или да постанови неговото
възобновяване, като мярка за обезпечение на предявения иск/ в този смисъл е
решение № 266/17.12.2019 г. по гр.дело № 2046/2019 г. на ВКС, ІV г.о./.
Съдът приема, че в чл.30 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е уредено
задължението на електроснабдителя да плати неустойка на потребител, комуто не е
възстановено електроподаването в продължение на повече от 24 часа след
получаването от продавача на уведомление от потребителя за прекъсване на
електроснабдяването. Наличието на неустойка освобождава потребителя от тежестта
да докаже претърпените вреди, но неустойката се дължи не от прекъсването на
електроснабдяването, не и от получаването на уведомлението, а след изтичането
на 24 часа от получаването на уведомлението. Клаузата на чл.30, ал. 2 от Общите
условия, която ограничава срока на неустойката е обявена за нищожна, поради
което следва да се приеме, че неустойка се дължи и след изтичането на 30-ия
ден, без да е необходимо доказването на вреди. Неустойката по чл.30 от Общите
условия се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята
на електроснабдителя /например: причинени от трети лица, природни явления и
др./, тъй като само в такива случи съществува необходимостта електроснабдителят
да бъде уведомен от потребителя. Когато електроподаването е спряно по волята на
електроснабдителя, той знае това и ако спирането е противоправно обезщетение за
действително претърпените вреди се дължи на общо основание от момента на
спирането и без да е необходимо уведомление. Само при такова спиране правно
значение може да има последваща неизправност на потребителя. В хипотезата на
дължима неустойка, последваща неизправност на потребителя е невъзможна /в този смисъл
е решение № 366/30.12.2015, ВКС, ІV г.о. по гр.дело № 2874/2015 г/.
Безспорно установено е по делото
обстоятелството, че в процесния случай
снабдяването с електрическа енергия на процесния имот
на абоната е преустановено на 07.09.2011 г., във връзка с неплащане на
консумирана ел.енергия за периода от м.08.2010 г. до м.09.2011 г., в размер на
сумата от 1855,27 лв. Съдът приема, че оспорването на това задължение в размер
на сумата от 1855,27 лв. от потребителя с искова молба, довело до образувано е
гр.дело № 66417/2016 г., по описа на
СРС, Г.О., 154 с-в, по което е постановено решение на 10.03.2017 г./ без
данни по делото същото да е влязло в законна сила/ не препятства
възможността доставчикът да преустанови временно електороподаването. Оспорването
на вземането за цена на консумирана електроенергия, дори и пред съд, не лишава
доставчика от правото да преустанови временно електороподаването. Доставчикът
не може да упражни това свое право само ако липсва задължение, както и докато
се разглежда подаденото от потребителя възражение относно срока и основанието
за прекъсването, както и за срока на разсроченото изплащане на задължението.
Съгласно приетата съдебно- техническа експертиза поради неплатени сметки по
издадени фактури за консумирана ел.енергия за период от време от м.08.2010 г.до
м.09.2011 г. на стойност от 1855, 27 лв., на 07.09.2011 г., „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, е демонтирало СТИ с фабричен № 50304913, захранващ с ел.енергия
абоната Ц.Г.Н. на адрес: ***. По делото не са ангажирани доказателства от
страна на ищеца за заплащането на процесната сума от 1855,27 лв. За доставчика би възникнала пречка да
преустанови временно електороподаването само ако е подадено възражение от
потребителя и само за времето за неговото разглеждане от доставчика. Тази
неизправност на длъжника овластява кредитора да преустанови временно
електороподаването докато съществуващите задължения не бъдат погасени напълно.
Временното преустановяване на електороподаването е правомерно и когато
доставчикът претендира по-голяма сума за плащане, а действителният размер на
задължението е по-малък, стига действително дължимата сума да не е незначителна
в сравнение с претендираната. С оглед на изложеното на 07.09.2011 г. ответникът
е упражнил правомерно правото си да преустанови временно електороподаването на
ищеца до края на исковия период – 01.07.2017 г. и възстановяването му след
поставяне на електромер на 30.06.2017 г. В
тази връзка предявения осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 9240 лв. се явява изцяло неоснователен и недоказан, и
като такъв правилно
е бил отхвърлен
от
първоинстанционния съд.
С
оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
С
оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата въззивна
инстанция. С оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК във
вр. с чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна- ответник следва да се присъдят
своевременно поисканите и дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата
страна-ответник съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна- ответник, съдът намира,
че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на
разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция
на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото,
следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди,
когато юридическо лице е било защитавано
от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото в
полза на въззиваемата страна-ответник юрисконсултско възнагражение следва
да се определи от съда в размер на 100
лв. за въззивната инстанция.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.11.2020 год., постановено по гр.дeло № 66925/2018 г. на
СРС, ІІІ Г.О., 82 състав.
ОСЪЖДА Ц.Г.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център, със съдебен адрес:***, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100
лв./сто лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
/юрисконсултско възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.