Р Е
Ш Е Н
И Е
№220
Гр. Перник, 15.12.2022
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Дилян Деянов от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров
КАНД № 212 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: с. К., община Перник, област Перник, ул. „***“ № 49,
представлявано от управителя И.Д.А., против решение № 462 от 18.07.2022 година,
постановено по АНД № 649 по описа за 2022 година на Районен съд – Перник, с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 631379-0340795 от 07.04.2022
г., издадено от началник на Отдел „Оперативна дейност“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАКОН за административното регулиране на
икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП)
във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева за неизпълнение на
задължението по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП.
Касаторът твърди, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано,
като неправилно (арг. от чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 348 от
Наказателнопроцесуалния кодекс) сочи това да са касационни основания за
отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за неправилно извършена от
районния съд преквалификация на процесното нарушение – посочената от съда
разпоредба на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП не е материалноправна. Твърди, че изпълнителното
деяние по посочената за нарушена законова разпоредба на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП
се изразява в бездействие, противно на приетото от районния съд „осъществяване
на дейност... без необходимата за целта регистрация“. Излага също доводи срещу
изводите на районния съд за посочена в НП дата на извършване на процесното
нарушение, както и сочи, че реквизитите на НП не могат да бъдат извличани по
тълкувателен път от съдържанието на други документи. В тази връзка твърди, че в
съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и в издаденото въз основа на него
НП не е посочена дата на извършване на процесното нарушение, поради което
допуснато е съществено процесуално нарушение, свързано с изискванията на чл.
42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Излага и доводи, че е извършена неправилна
правна квалификация на процесното нарушение, както и че неправилно е приложен
материалния закон предвид наличието на предпоставки в процесния случай за
приложението на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението. Пледира некомпетентност
на органа, издал процесното наказателно постановление – по делото не са
представени доказателства, че издателят на НП изпълнява длъжност „началник на
Отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“. Моли съда да отмени
постановеното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да
отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по
чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.
В проведеното съдебно заседание на 23.11.2022 г. касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Т.В. от Адвокатска
колегия (АК) – София, с пълномощно по делото. Поддържа депозираната пред съда
жалба по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 23.11.2022 г. ответникът по касационната
жалба – Главна дирекция „ Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“ при
ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.П., с пълномощно
по делото. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави
възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско
възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание на 23.11.2022 г., представителят на Окръжна
прокуратура – Перник, дава заключение за мотивираност и правилност на решението
на районния съд. Предлага съдебният акт да се остави в сила.
Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК, след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените
в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба основателна. Доводите за това
са следните:
С НП № 631379-0340795 от 07.04.2022 г., началникът на Отдел „Оперативна
дейност“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, във връзка с
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, наложил на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, имуществена санкция в
размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева за това, че на 17.03.2022
г., в 10:35 часа, в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Преходните
разпоредби (ПР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) –
бензиностанция № 7314, находяща се в гр. Перник, ул. „***“, стопанисван от
дружеството, извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2, във връзка с § 1, т. 5, б.
„а“ от ДР на ЗАРИДСНПНП, без издадено удостоверение за регистрация на
дружеството по реда на ЗАРИДСНПНП, съответно без подадено заявление за вписване
в регистъра по чл. 16 от ЗАРИДСНПНП, с което не е изпълнено задължението по чл.
3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с
решението, предмет на настоящия съдебен контрол го е потвърдил като
законосъобразно.
За са постанови оспореното решение районният съд, след преценка по реда на
чл. 14 и чл. 18 от НПК на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приел от фактическа страна следното: На 17.03.2022 г., в 10:35 часа, инспектори
по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП – София,
съвместно с представители на МВР, извършили проверка в търговския обект,
стопанисван от касатора. В присъствието на управителя на търговския обект
инспекторите по приходите установили, че бензиностанцията разполага с шест броя
бензиноколонки, първата от които с 1 брой пистолет за дизелово гориво,
останалите с по четири боря пистолети за бензин А95-Н, за бензин А100-Н и за
дизелово гориво, а две от колонките и за пропан-бутан. Всички колонки функционирали
по предназначение, клиенти зареждали автомобили с гориво. Контролните органи
установили и изградени на територията на бензиностанцията пет броя резервоари,
както следва: резервоар № 1 за дизелово гориво с обем 30895 л; резервоар № 2 за
дизелово гориво с обем 41061 л, резервоар № 3 за бензин А95-Н с обем 30789 л;
резервоар № 4 за бензин А98-Н с обем 20490 л; резервоар № 5 за пропан-бутан с
обем 10257 л.
В хода на проверката от задълженото лице, чрез управителя на обекта, било
изискано удостоверение за регистрация на дружеството по реда на ЗАРИДСНПНП,
заверено копие от което следвало да се държи на видно място в обекта, но такова
не било представено до приключването на проверката. Констатациите си и
установеното фактическо положение инспекторите отразили в протокол за извършена
проверка № 0056092 от 17.03.2022 г. С протокола законният представител на юридическото
лице/негов пълномощник, бил поканен да се яви в ЦУ НАП с указание за
представяне на допълнителни документи, сред които и удостоверение за
регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП. Контролните органи извършили проверка в
публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, при която
установили, че няма издадено удостоверение към момента на проверката. На
23.03.2022 г. пълномощник на „***“ ЕООД представила в ТД НАП, ГД „Фискален
контрол“ изисканите документи. Сред тях не било представено издадено на
задълженото лице удостоверение за регистрация. Относно липсата му пълномощникът
посочил, че дружеството е подало в Министерство на икономиката (МИ) заявление
за регистрация с вх. № 05. 01-575/24.01.2020 г., което по-късно било оттеглено
с молба вх. № 05-01575/18.02.2020 г. от предишен управител на обекта, въз
основа на която производството било прекратено. В писмено обяснение
пълномощникът твърдял, че законният представител на дружеството не е бил
уведомен за извършеното оттегляне на заявлението за регистрация, както и че е
получил уведомително писмо изх. № 05-01-575/26.02.2020 г. от МИ за прекратяване
на производството на основание оттеглянето на заявлението едва на 17.03.2022 г.
Констатациите от проверката обосновали съставянето на акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено и процесното
наказателно постановление. Междувременно дружеството подало ново заявление за
регистрация по ЗАРИДСНПНП, входирано в Министерство на икономиката и
индустрията с № 05-01-254/25.03.2022 г., съответно на 13.04.2022 г., на
основание чл. 16, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП, на „***“ ЕООД е издадено удостоверение №
2538 от същата дата за това, че дружеството е вписано в регистъра на лицата,
осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен
произход, както и че е регистрирано за извършване на дейност: „Търговия на
дребно с нефт и продукти от нефтен произход“ в обект бензиностанция гр. Перник,
община Перник, област Перник, ул. „***“, ПИ 55871.513.6451.
При така установеното от фактическа страна Районен съд – Перник, след
извършена цялостна проверка за допустимост, процесуална и материална
законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и във
връзка с доводите на наказаното лице приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, при спазване на изискванията към съдържанието им,
установени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, и без допуснати в хода на
производството съществени процесуални нарушения, които да са рефлектирали върху
правото на защита на наказаното дружество. Прието е в решението в тази връзка,
че както в АУАН, така и в НП, датата на извършване на нарушението е ясно
означена – 17.03.2022 г., както и са посочени, съответно на изложените факти,
нарушените законови разпоредби – чл. 29, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП.
По същество, въз основа на събраните по делото доказателства, в решението е
прието, че същите установяват по категоричен начин фактите от обективна страна,
изложени в АУАН и НП – при извършената проверка в стопанисвания от „***“ ЕООД
обект е установено, че дружеството, стопанисващо процесния търговски обект –
бензиностанция, извършва продажба на различни видове течни горива (бензин,
дизелово гориво, пропан-бутан) чрез общо 6 броя бензиноколонки, изградени в
бензиностанцията, съответно е лице, което извършва дейност по чл. 2, ал 1, т. 2
от ЗАРИДСНПНП, и е адресат на нормативното изискване на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП,
без да притежава изискваната регистрация за това.
В тази връзка отхвърлени като ирелевантни са доводите на наказаното лице
относно момента на възникване на задължението за извършване на регистрация по
реда на ЗАРИДСНПНП, свързано ли е с конкретен срок и на коя дата същият е
изтекъл – тези обстоятелства според районния съд са относими за определяне
датата на извършване на друго нарушение на ЗАРИДСНПНП, изразяващо се в
неизпълнение на задължение за регистрация в определен срок, каквото процесното
не е.
Приел, че тъй като фактическите констатации, закрепени в АУАН, основан в
протоколите за извършената проверка, съответно в НП, не са разколебани от
доказателствата по делото, които по същество не се и оспорват, като
същевременно са подкрепени от свидетелските показания събрани в хода на
съдебното следствие, същите се субсумират в посочения административнонаказателен
състав, районният съд е постановил, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност и спрямо жалбоподателя, за посоченото
административно нарушение.
Доводите на наказаното дружество за маловажност на процесното нарушение са
отхвърлени от районния съд с мотиви, както за недоказаност на сочените
обстоятелства – оттегляне на заявлението за регистрация, връчване на
уведомителното писмо от МИ от 26.02.2022 г., също и за ирелевантност на тези
обстоятелства към процесния случай, предвид формалния характер на нарушението,
характерът на отговорността на ЮЛ – безвиновна, и високата обществена значимост
на обществените отношения, регулирани от ЗАРИДСНПНП.
Липсата на установени по делото други обстоятелства, които да очертаят
процесното нарушение като такова, с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, е мотивирало извод в
решението за липса на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, съответно
правилност на изводите на наказващия орган в тази посока.
Наложената имуществена санкция е преценена от районния съд за определена
съответно на предвиждането на санкционната разпоредба на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП
спрямо нарушител – ЮЛ, и в справедлив минимален размер с оглед наличие на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Решението е неправилно.
По доводите в жалбата:
Без основание са доводите на процесуалния представител на касатора за
извършена в обжалваното решение преквалификация на процесното нарушение.
Извършената касационна проверка на обжалвания съдебен акт не установява при
постановяване на същия да е приложена разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 4, във
връзка с ал. 7 от ЗАНН касателно процесното нарушение. Доводите в жалбата,
свързани с разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАНН също не се възприемат. Обективният
състав на всяко административно нарушение (нарушените законови разпоредби (арг.
от чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН) включва, както
материалноправната разпоредба, установяваща ред на държавно управление (арг. от
чл. 6 на ЗАНН), респективно вменяваща задължение към държавата (арг. от чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН), така и санкционната разпоредба, предвиждаща конкретно по вид и
размер административно наказание, респективно имуществена санкция в предвиден
законодателно размер и/или граници. Именно наказуемостта превръща конкретно
противоправно деяние/неизпълнение на задължение към държавата, в
административно нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП
е част от, и е във връзка с приложимия материален закон – в случая чл. 3, ал. 1
от ЗАРИДСНПНП. Именно същата квалифицира извършването на дейност без
изискваната съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП регистрация, като
административно нарушение.
Не се възприема и изложеното в жалбата касателно съдържанието на
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Законодателят е въвел регистрационен
режим спрямо лицата, осъществяващи дейност по чл. 2, ал. 1, съответно наличието на
регистрация е императивно условие за законосъобразното извършване на такава
дейност. Осъществяването на дейност без регистрация е въздигнато в
административно нарушение с разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП
посредством обявяването ѝ за наказуемо с налагане на административно
наказание „глоба“, респективно налагането на имуществена санкция. Споделят се
изцяло мотивите, обосновали тази част на обжалвания съдебен акт, че
„изпълнителното деяние“ на процесното нарушение, обявено за наказуемо с
разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, представлява осъществяване на дейност
по чл. 2, ал. 1 без необходимата регистрация – т.е. представлява действие, а не
бездействие, каквото твърди защитата на касатора.
Във връзка с горното без отношение за съставомерността на процесното
нарушение е и датата, до която регистрация е следвало да бъде извършена.
Каквото сочи в мотивите си и районният съд, ирелевантно е в кой точно момент и
до кога регистрация е следвало да бъде извършена. Това обстоятелство би било от
значение за извършването на нарушение, съставляващо неизпълнение на задължение
за регистриране в срока по § 7, ал. от ДР на ЗАРИДСНПНП, респективно § 25, ал.
2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗАРИДСНПНП (ДВ, бр. 9 от 2020
г., в сила от 25.01.2020 г., изм., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).
Неизвършването обаче на регистрация в тези регламентирани срокове не е
въздигнато от законодателя в административно нарушение посредством предвиждано
налагане на административни наказания или имуществени санкции. Така, с оглед
законодателното предвиждане, във всеки един момент след изтичане на посочените
срокове (своего рода гратисни спрямо лицата, заварени от приемането на закона
като извършващи дейност по чл. 2, ал. 1 от същия),
извършването на дейност без регистрация съставлява именно административно
нарушение по чл. 29, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Какъвто
е и процесният случай. Действително, разпоредбата на чл. 3, ал. 1 изисква
наличието на регистрация за осъществяването на дейност по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП,
вкл. преди започване на осъществяването ѝ. Но това изискване е въведено и
спрямо лицата, осъществяващи такава дейност, заварени от приемането на ЗАРИДСНПНП,
каквото лице, не се спори по делото, е и касаторът. Същият е разполагал с
възможност да съобрази предписанията на закона. Не се спори по делото, че в
сроковете по § 7, ал. от ДР на ЗАРИДСНПНП, респективно § 25, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗАРИДСНПНП,
това не е сторено.
В горния смисъл без основание са и доводите в жалбата, касателно конкретно
датата на извършване на процесното нарушение. Споделят се изцяло мотивите на
решаващия първоинстанционен съдебен състав, че датата на процесното нарушение е
ясно означена и в АУАН, и в НП - 17.03.2022 г. и съответства на фактите и
обстоятелствата по извършване на нарушението, независимо че същата е посочена
само като дата на извършване на проверката – датата на извършване на проверката
съвпада с датата на извършване на нарушението. Именно към този момент, не се и спори
по делото, компетентните да установят извършването на административно нарушение
на ЗАРИДСНПНП органи, са констатирали извършването на дейност по чл. 2, ал. 1
от с. з. без регистрация съгласно изискването на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП.
По приложението на материалния закон и във връзка с доводите в жалбата:
Касационният състав, на основание чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН – въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, счита че
районният съд, потвърдил процесното наказателно постановление, е приложил неправилно
материалния закон.
По делото е безспорно установено, като доказано, които обстоятелства не се
и оспорват от наказаното лице, настоящ касатор, че на 17.03.2022 г., в 10:35
часа, в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – бензиностанция
№ 7314, находяща се в гр. Перник, ул. „***“, стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК: ***,
дружеството – ЮЛ, извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2, във връзка с § 1, т.
5, б. „а“ от ДР на ЗАРИДСНПНП – търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен
произход, без издадено удостоверение за регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП,
съответно без подадено заявление за вписване в регистъра по чл. 16 от
ЗАРИДСНПНП.
Извършването на дейност по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП без регистрация, изисквана
от чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, съставлява неизпълнение на задължението по чл.
3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, съответно е обвързано с налагането на имуществена
санкция на ЮЛ в размери от 25 000 до 250 000 лв., предвидено в
разпоредбата на чл. 29, ал. 1, предл. второ от ЗАРИДСНПНП.
Правилно е решението в частта му, в която прието е, че фактическите
констатации в АУАН и НП се субсумират в приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав. Касационният съд не споделя обаче изводите
на първата съдебна инстанция за неприложимост в случая на чл. 28 от ЗАНН.
Не се споделят мотивите в решението, че формалният характер на процесното
нарушени е пречка за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Формалните нарушения не
подлежат на преценка за липса или незначителност на вредни последици от
извършването им, но същите не са изключени от приложното поле на чл. 28, във връзка
с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, касателно степента им на обществена опасност в случай
на наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед които
неизпълнението на задължението към държавата (в случая), представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение
от същия вид.
По делото са представени, съответно приети като доказателства декларация от
управителя на наказаното дружество (л. 33 от АНД), съответно обяснение от
пълномощник на управителя (л. 35 от АНД), описани в протокол с №
1634389/23.03.2022 г. (л. 31 от АНД). В декларацията, както и в обяснението се
сочи, че от името на дружеството е подадено в МИ заявление за регистрация с вх.
№ 05. 01-575/24.01.2020 г., което по-късно е оттеглено с молба, вх. №
05-01575/18.02.2020 г. от предишен управител на обекта, въз основа на което
производството било прекратено.
По делото, като част от преписката по издаване на оспорваното НП е
приобщено писмо изх. № 05-01-575/26.02.2020 г. (л. 30 от АНД) на министъра на
икономиката, видно от което, на основание чл. 56, ал. 1 от АПК производството
по регистрация на дейност по чл. 2, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП, образувано по
заявление вх. № 05-01-575/24.01.2020 г., е прекратено във връзка с молба вх. №
05-01-575/18.02.2020 г.
Управителят на дружеството твърди в тази връзка, че не е бил уведомен за
извършеното оттегляне на заявлението за регистрация, както е че е получил
уведомителното писмо изх. № 05-01-575/26.02.2020 г. от МИ за прекратяване на
производството на основание оттеглянето на заявлението едва на 17.03.2022 г.
В декларацията си управителят сочи, че датата на получаването на писмото на
МИ е видна от обратна разписка. Данни за прилагане на доказателство във връзка
с това твърдяно обстоятелство се съдържат и в представения пред проверяващите
опис на представените документи (л. 36 от АНД), съгласно т. 7 от който
представено е копие от описа на препоръчани пратки за разнос от 10.03.2022 г. Цитираните
документи са описани и в протокол 1634389/23.03.2022 г., но не са представени
по делото.
Наказващият орган не е събрал, нито е приложил доказателства, че актът, с
който производството по регистрация е прекратено, е влязъл в сила към датата на
извършване на проверката на 17.03.2022 г. – нему включително е
доказателствената тежест да установи всички елементи от обективна страна на
предявеното административнонаказателно обвинение (арг. от чл. 52, ал. 4 от ЗАНН),
включително в случая да установи, във връзка с дължимата проверка за наличие на
предпоставки за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, налице ли са
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно. В резултат и
във връзка с това не са обсъдени в конкретика в НП и наличието или не на
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН – изложени са само бланкетни
мотиви (л. 12 от АНД,
приложение към НП).
Районният съд на свой ред не е давал указания за приобщаването на цитираните
доказателства съобразно задължението по чл. 13 и чл. 14 от НПК, във връзка с
чл. 84 от ЗАНН и във връзка с дължимата в цялост служебно проверка за
правилното приложение включително на материалния закон, част от която е и
проверката за наличие на предпоставки за маловажност на нарушението. Вместо
това, тези доводи на наказаното лице са приети за несъстоятелни и недоказани, с
мотив, че молбата, с която е извършено оттеглянето не е представена, нито са
ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението за момента на връчване на
уведомителното писмо от МИ, изпратено до управителя на касатора.
С това допуснато е процесуално нарушение, довело до неправилно приложение
на материалния закон – изводите на наказващия орган, съответно на районния съд,
касателно приложимия материален закон в частта му относно задължителната
проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, са направени при дефицит на
доказателствата. Предвид това по делото не е оборено твърдението на наказаното
лице, че в случая е подходено добросъвестно, тъй като не са събрани
доказателства, че прекратителният акт на министъра на енергетиката е съобщен на
наказаното дружество в момент, по-ранен от датата на извършената проверка на
17.03.2022 г.
В подкрепа на който извод, макар не съставляващи самостоятелно основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН, са и доказателствата за инициирано преди
издаване на НП и приключило на 13.04.2022 г. производство по регистрация на
касатора в качеството му на лице по чл. 2, ал. 1 от с.з., съобразно изискването
на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП.
Изложеното обосновава отмяна на решението на районния съд на основание чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, в каквато посока
се прецениха доводите в жалбата, съответно отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, без за касационната инстанция да е
регламентирана законодателно възможност да приложи разпоредбата на чл. 63, ал.
1, т. 2, във връзка с ал. 4 от ЗАНН (арг. от Тълкувателно решение № 5 от
14.07.2022 г. на ВАС по т. д. № 4/2020 г., т. 2.1 и т. 2.2 във вр. с т. 2.4).
Относно разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в
полза на касатора се явява частично основателна. Ответната страна е направила
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендират
се разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв.,
обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, и съобразно договор за правна защита и
съдействие от 14.11.2022 година (л. 16 от делото). С оглед липсата на фактическа
и правна сложност на делото и проведеното по същото едно съдебно заседание, на
основание чл. 143, ал. 1, във връзка с ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63д, ал.
1 и ал. 2 от ЗАНН и във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.), на касатора следва да се
присъдят съдебни разноски в минимален размер от 2 650 (две хиляди
шестстотин и петдесет) лева, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата: при
материален интерес от 25 000 до 100 000 лв. - 2650+8% за горницата над 25 000 лева.
Мотивиран от гореизложеното е на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение
№ 462 от 18.07.2022 година, постановено по АНД № 649 по описа за 2022 година на
Районен съд – Перник и вместо него:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 631379-0340795 от 07.04.2022 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативна дейност“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 29, ал. 1 от Закона
за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти
от нефтен произход във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: с. К., община Перник, област Перник, ул. „***“
№ 49, представлявано от управителя И.Д.А., е наложена имуществена санкция в
размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева за неизпълнение на задължението
по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: с. К., община Перник, област Перник, ул. „***“ № 49,
представлявано от управителя И.Д.А. съдебни разноски в размер на 2 650
(две хиляди шестстотин и петдесет) лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/