Р
Е Ш Е
Н И Е
№260112 01.02.2022
г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15860 по описа на ПРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ, чл. 215 от
Кодекса на труда, член 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.В.Б., ЕГН ********** е предявил срещу „ЕКСПРЕС-24” ЕООД, с
ЕИК:*********, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2000 лева (две
хиляди лева), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м.
08.06.2018-19.10.2018г.; сумата от 2500 лева, неплатен остатък от дължимите
командировъчни пари за осъществени командировки в размер на общо 67 дни, за
което са били издадени заповед за командировка № *****. и заповед № *****; 195
лева дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018 година,
както и 30,77 лева обезщетение за забава върху неплатения отпуск за периода
19.10.2018г.-07.05.2020г., ведно със зак. лихва върху главниците, считано от
завеждане на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендират
се разноски.
Ищецът твърди да е работил по
ТПО с ответника, в периода 8.08.2018г. до 19.10.2018г. на длъжност „*****“,
с ОМВ от 510 лева и ДТВ в размер на 0,6% за вяка година трудов стаж.
Твърди през цялото времетраене
на ТПО да е изпълнявал трудовите си задължения, като в периода 8.06.2018 до
19.10.2018г. е бил командирован в чужбина, два пъти, по маршрута ***** съгласно
издадени от работодателя му Заповед № *****. и Заповед № ***** с правото на дневни
командировъчни пари в размер на 50 евро, като работодателят му дължал 2500 лева
неплатени командировъчни.
Също така твърди, че не са му
платени труд. възнаграждения и обезщетение за неползван платен годиен отпуск за
2018г.
В законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от ответното дружество.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
От събраните по делото писмени
доказателства – трудов договор от *****, се установява, че между страните е
съществувало ТПО в периода 8.06.2018 до 19.10.2018г., че ищецът е заемал
длъжността „*****” при ответника на 8-часов раб. ден, с ОМВ 510 лева, платимо
до последния работен ден на месеца, следващ месеца за който се отнася. Ищецът
представя в подкрепа на твърденията си, че е извършвал международни курсове, писмо
от ГИТ ***** и ДИТ *****, както и заповед № ***** за командироването му в
периода от 13.08.2018г. в рамките на 19 дни извън граница по маршрута ***** по
50 евро на ден.
Ответната страна не е оспорила твърденията на
ищеца, че е полагал труд в процесния период, че е бил командирован в чужбина и
е изпълнил възложените му курсове, че му се дължи обезщетение за неползван
платен годишен отпуск.
Ответната страна не е
ангажирала доказателства по делото за заплащане на каквито и да било суми на
ищеца.
При така установените факти от значение за
спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл.
128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното
трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния
период е работил при ответника,
изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово
възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е
заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
За да се уважи искът по чл.
215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца командировъчни пари за
процесния период следва ищецът да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е бил командирован
и изпълнявал служебните си задължения в чужбина на посочените дестинации за
периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни пари, и техния
размер. Оттук насетне в тежест на ответната страна е да опровергае твърденията
на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, а именно да докаже, че
е изплатил командировъчните на ищеца за процесния период, респ. че сумите не се
дължат на друго основание.
В настоящия случай съдът
намира за безспорно доказано в процесния период ищецът да е работил по ТПО с
ответника на длъжност „*****”, да е полагал труд, като е извършвал международни
превози в чужбина – *****, за което му е начислявано трудово възнаграждение.
Видно от писмата на ИТ при направена справка за извършени преводи по банковата
сметка на ищеца от работодателя по първата заповед са преведени за служебен
авансобщи разходи за извършения курс, а остатъкът от отчета в размер на 611,38
лева бил приспаднат от дължимите дневни командировъчни. По втората заповед за
командироване не са били представени документи
за преведени суми по б. път за
командировъчни разходи. Или се налага извода, че ищецът е получил само сумата
от 3111,38 лева за командировъчни.
За да се уважи искът по чл. 224
от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неползван
плетен годишен отпуск следва ищецът да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника през процесния период и че има правото на 8 дни
платен годишен отпуск. В тежест на ответника е да докаже, че е ползван или
платен.
Ищецът има право на 20 раб. дни, като се
претендират 8 работни дни в размер на 195 лева. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ.
че не се дължи на друго основание.
Вземанията са лихвоносни и
исковата молба има характер на покана, и законна лихва е претендирана. Ето защо
такава ще се присъди от завеждане на исковете до окончателното плащане на
дължимите суми.
Ищецът претендира разноски по
делото, като доказва да е извършил такива в размер на 1400 лева платено адв.
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 280 лева ДТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕКСПРЕС-24”
ЕООД, с ЕИК:********* да заплати на С.В.Б., ЕГН ********** следните
суми: сумата от 2000 лева (две хиляди лева), представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода м. *****; сумата от 2500 лева, неплатен
остатък от дължимите командировъчни пари за осъществени командировки в размер
на общо 67 дни, за което са били издадени заповед за командировка № *****. и
заповед № *****; 195 лева, дължимо обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2018 година, както и 30,77 лева обезщетение за забава върху
неплатения отпуск от 195 лева за периода 19.10.2018г. - 07.05.2020г., ведно със
зак. лихва върху главниците, считано от завеждане на исковата молба в съда –
7.05.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1400 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕКСПРЕС-24” ЕООД, с ЕИК:********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС сумата от 280 лева дължима държавна такса върху
уважените искове.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: /п./А.Т.
Вярно с
оригинала.
К.К.