№ 370
гр. Габрово, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20234210101231 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на П. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул. „**********” 20А, с която срещу И. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул. "*********" № 3, е предявен иск с правна квалификация чл. 187 ЗЗД за осъждането
му да предаде фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор 14218.531.49,
заедно с построените в имота сграда с идентификатор 14218.531.49.1 и сграда с
идентификатор 14218.531.49.2, подробно индивидуализирани в исковата молба.
В исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила решение № 211 от
03.05.2022 г. по гр. д. № 45/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово, на основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД, е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 26.08.2020 г., сключен между ищеца, в качеството му на купувач и
ответника, в качеството му на продавач, с предмет покупко-продажба на поземлен
имот с идентификатор 14218.531.49, заедно с построените в имота сграда с
идентификатор 14218.531.49.1 и сграда с идентификатор 14218.531.49.2. Съгласно
предварителния договор, обявен за окончателен от съда продавачът следвало да
предаде на купувача владението върху недвижимите имоти в срок от три месеца,
считано от датата на изповядване на сделката в нотариална форма. В случая
решението постановено по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД замествало окончателния договор
/сделката сключена във формата на нотариален акт/, поради което ответникът следвало
да предаде имотите на ищеца в срок от 3 месеца от влизане в сила на решение № 211
от 03.05.2022 г. по гр. д. № 45/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово, а именно до
18.02.2023 г., но задължението не било изпълнено. Ищецът депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу ответника. По предявеното заявление било образувано ч. гр.
дело № 752/2023 г. по описа на ГРС, като с разпореждане № 1077 от 23.05.2023 г.
заявлението било отхвърлено, поради което за ищеца възниквал правен интерес да
1
предяви настоящия иск, с който претендира ответникът да бъде осъден да предаде
фактическата власт върху процесните имоти на ищеца и да заплати разноските за
производството.
С определение от 11.03.2024 г. производството по делото е спряно, поради
настъпилата на 22.02.2024 г. смърт на ответника, като с определение от 29.03.2024 г. - е
възобновено, а в процесуалните права на ответника по делото И. П. Г., ЕГН
********** е конституиран наследникът му по закон Д. Х. П., ЕГН **********.
В срока по чл.131 ГПК от новоконституирания ответник Д. Х. П. е депозиран
отговор на исковата молба, с който признава иска като основателен и моли разноските
да се възложат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Изразява готовност
доброволно да предаде фактическата власт върху процесните имоти.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно фактите.
От представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен на 26.08.2020 г. се установява, че между И. П. Г., в качеството му на
продавач и ищецът, в качеството на купувач, е постигнато съгласие, изразено в
писмена форма да сключат в срок до 14.12.2020 г. договор за продажба на правото на
собственост, с обект поземлен имот с идентификатор 14218.531.49, заедно с
построените в имота сгради подробно описани в договора. Съгласно т. 1.1. от договора
страните са постигнали съгласие владението на описаните имоти да бъде предадено в
срок от 3 месеца, считано от датата на изповядване на сделката в нотариална форма.
С решение № 211 от 03.05.2022 г. по гр. дело № 45/2021 г. по описа на Районен
съд - Габрово сключения на 26.08.2020 г. предварителен договор е обявен за
окончателен. Видно от отбелязването решението е влязло в сила на 18.11.2022 г..
От приложеното за послужване частно гр. дело № 156/2023 г. на ГРС, се
установява, че с разпореждане от 23.05.2023 г. е отхвърлено заявление, вх. №
3398/19.05.2023 г., предявено от П. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” 20А, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу И. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
"*********" № 3, за предаване на поземлен имот с идентификатор 14218.531.49,
заедно с построените в имота сграда с идентификатор 14218.531.49.1 и сграда с
идентификатор 14218.531.49.2, подробно индивидуализирани в заявлението, както и за
направените разноски за производството. Разпореждането е влязло в сила на
13.07.2023 г..
Видно от приемо-предавателен протокол от 27.06.2024 г. новоконституираният
ответник Д. Х. П. е предала на ищеца П. К. Д. фактическата власт върху процесните
имоти.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на предявения иск, с правна квалификация с правна квалификация
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 187 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявеният осъдителен иск е
допустим, тъй като в производството по частно гр. дело № 752/2023 г. на ГРС, съдът е
отказал да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ (чл. 417 ГПК), в
който случай заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на
съобщението, който срок, в случая е спазен.
Основателността на осъдителен иск с правна квалификация чл. 187 ЗЗД се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
2
продажбено правоотношение между страните, настъпила изискумост на задължението
на продавача за предаване на фактическата власт върху продадената вещ и релевирано
неизпълнение на това изискуемо задължение.
Няма съмнение, че между страните със сключване на предварителния договор е
възникнало облигационно правоотношение, което включва елементите на
предварителен договор за продажба, който договор е правно средство, насочено към
задоволяване на интереса на страната-купувач да придобие в своя патримониум
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 14218.531.49, заедно с
построените в имота сгради, срещу цена в размер на 33000 лева.
Предварителният договор за продажба по дефиниция поражда само
облигационен, но не и вещно-транслативен ефект. Основното задължение на продавача
по договора е да обективира волеизявление за сключване на окончателен такъв, който
би транслирал правото на собственост върху процесните имоти в правната сфера на
купувача. Тази престация, макар да е имуществена има непаричен характер -
предметът е осъществяване на едно правно действие – извършване на волеизявление
в предвидената от чл.18 ЗЗД форма, което да е елемент от фактическия състав на
договор за продажба, наред с волеизявлението на купувача.
Не е спорно, че страната-продавач не е изпълнила задължението си да сключи
договор за продажба в изискуемата от закона форма на нотариален акт, с който да
прехвърли вещното право на собственост върху процесните имоти, поради което въз
основа на предявен от П. К. Д. конститутивен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3
ЗЗД сключеният предварителен договор е обявен за окончателен.
Задължението на страната-продавач да предаде фактическата власт върху
процесните имоти е уговорено като срочно – по волята на страните изискуемостта му
настъпвала в 3-месечен срок от оформяне на сделката в нотариална форма, като в
случая конститутивното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД е влязло в сила на 18.11.2022 г., от
който момент окончателният договор се счита за сключен. Това означава, че на
19.02.2023 г. И. П. Г. изпаднал в забава по отношение на задължението си да предаде
фактическата власт върху процесните имоти. Това непарично задължение обаче е
доброволно и извънсъдебно изпълнено в хода на производството от конституирания в
процесуалните права на починалия ответник наследник по закон Д. Х. П., поради което
искът се е трансформирал в неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед осъщественото доброволно изпълнение на задължението, но в хода на
производството, извършените разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, по
аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като въпреки признанието на иска
направено от новоконституирания ответник и доброволното изпълнение на
задължението, именно страната-продавач, с поведението си, е станала причина за
завеждане на делото, като не е изпълнила свое изискуемо задължение. Касае се до
задължение, падежът на който е настъпил преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като извънсъдебна покана
на купувача до продавача да предаде фактическата власт върху процесните имоти не
била необходима и разноските не могат да останат в тежест на ищеца. Настъпилото в
хода на производството процесуално правоприемство поради факта на смъртта на
ответника по делото и заместването му от наследника му по закон, не влияе върху
отговорността за разноски. Лицата, които са конституирани при условията на чл.
227 ГПК на мястото на починала страна в процеса встъпват в процесуалното
положение на своя наследодател. Процесът продължава с тяхно участие, без да се
повтарят извършените до този момент процесуални действия. В случая предвид
неизпълнението на изискуемо свое задължение страната - продавач е дала повод за
завеждане на делото, поради което и ответникът дължи да възмезди ищеца за
3
сторените и доказани в процеса разноски. Изводите не се променят от
обстоятелството, че предявеният иск по чл. 187 ЗЗД се отхвърля поради
обстоятелството, че в хода на производство ответникът доброволно е предал на ищеца
фактическата власт върху процесните имоти. В случаите на отхвърляне на иска поради
новонастъпили след предявяването му, независещи от ищеца, а от ответника
обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските
е ответникът.
Така, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в ползва на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 735 лева – разноски за производството, формирани от заплатената
държавна такса в размер на 330 лева и заплатено възнаграждение за особен
представител на ответника И. П. Г. в размер на 405 лева, като внесеният депозит над
сумата 405 лева до 1215 лева подлежи на възстановяване в полза на ищеца. Ищецът
няма право на разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство,
тъй като предявено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист е било отхвърлено.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” 20А срещу И. П. Г., ЕГН **********, починал в хода на процеса и
заместен от наследника си по закон Д. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Разград, бул.
„********” № 39, ет. 2, ап. 4, иск, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр.
чл. 187 ЗЗД за осъждане на ответника да предаде фактическата власт върху
поземлен имот с идентификатор 14218.531.49, заедно с построените в имота сграда с
идентификатор 14218.531.49.1 и сграда с идентификатор 14218.531.49.2, поради
осъществено в хода на процеса изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Разград, бул. „********” № 39,
ет. 2, ап. 4, да заплати на П. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” 20А, сумата 735 (седемстотин тридесет и пет) лева – разноски за
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4