№ 170
гр. Варна, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20213110205042 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество
против НП №03-013281/30.09.2020г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление.
Сочи се, че в АУАН не е посочено как проверяващите са достигнали до категоричен извод,
че лицето е полагало труд и при трите посещения, какви дейности е извършвало и дали са
имали характера на трудова дейност, съгласно трудовия договор и длъжнтостната
характресистика на лицето. Този порок е пренесен и в НП. Липсата на конкретизация на
нарушението препятства правото на защита на жалбоподателя. Лицето И.Р. не е работило на
17.09. и 18.09.2020г. , а е изчаквало в обекта да започне трудовата му смяна. Лицето пиело
кафе със свой роднина и си говорело. Не е работело и не е обслужвало клиенти. АНО е
следвало да проведе допълнително разследване на спорните обстоятелства, но не е сторил
това. Декларацията не изразява волеизявление на И.Р., а е попълнена под заплаха и
диктовката на актосъставителя и евентуално само е подписана от лицето. Не са събрани
безспорни доказателства относно часовете на проверка. В обжлваното НП наказанието е
определено без да се соъбрази чл.27 ал.2 от ЗАНН. Алтгернативно се счита, че е налице
хипотеза на чл.415В ал.1 от КТ, тъй като непосредствено след проверката е въведен нов
правилник за вътрешния трудов ред, работното време е променено от 08,00 часа до 21,00
часа и е въведен двусменен режим на работа. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на НП, изложени с
1
жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През м. септември 2020 г. служители на ДИТ – Варна – св.Ж. и св. Б., извършили
проверки по спазване на трудовото законодателство от страна на „Мони 06“ ЕООД. В хода
на проверката били извършени проверки на място в обект – магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ №12, стопанисван от дружеството.
На 17.09.2020г., около 08,20 часа св.Ж. и св. Б. посетили обекта и в него установили
св. Р., която полагала труд – обслужвала клиенти. Св. Ж. и св. Б. изчакали напускането на
клиента от магазина, след което пристъпили към извършване на проверка. Св. Р. попълнила
декларация, в която посочила продължителност на работната смяна от 08,00 часа до 21,00
часа. Тъй като декларираната работна смяна била с продължителност над 12 часа, св. Ж. и
св. Б., вечерта на 17.09.2020г., около 20,40 часа отново посетили търговския обект. Св. Р.
била там , облечена в работно облекло. Св. Р. попълнила декларация.
На 18.09.2020г., около 08,10 часа св. Ж. и св. Б. извършили отново проверка в
обекта и отново установили в него св. Р., която полагала труд – подреждала стока. Св. Р.
отново попълнила декларация, в която посочила продължителност на работната смяна от
08,00 часа до 21,00 часа.
При това положение, на лицето не била осигурена минимална 12 часова
междудневна почивка.
На 25.09.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в
съдържанието на който били отразени установените факти.
Актът бил предявен на управителя на дружеството, като в съдържанието му било
вписано наличие на възражения – че продавачката е обяснила, че е закъсняла да затвори в
20 часа.
По преписката в срока за такива, не постъпили други възражения.
Впоследствие, на 30.09.2020г. наказващия орган въз основа на акта за установяване
на административно нарушение, издал наказателно постановление № 03 –
013281/30.09.2020г., възприемайки фактическите констатации, изложени в акта за
установяване на административно нарушение.
При правна квалификация на нарушението по чл.152 от КТ, било наложено
административно наказание “Имуществена санкция” на основание чл.414 ал.1 от КТ.
Горната фактическа се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното
следствие:декларации от заетото лице; трудов договор; показанията на св. Ж. и св. Б. и др.
2
Пред съда депозира показания св. Р.- работникът, за който е констатирано
нарушението. Св. Р. заявява, че е работила с работно време от 9,00 сутринта до 9 часа
вечерта, но идвала по- рано на работното си място, тъй като пътувала заедно с дъщеря си от
село. Дъщеря й трябвало да е на работа от 08,00 часа сутринта. В този ден дърещя й била в
тоалетната, дошла една жена с дете и помолила за вода. При това св. Р. й дала вода.
Проверяващите я попитали защо отваря толкова рано и тя им казала, че е за да даде вода на
детето.
Била объркана от проверямващите и за това записала, че е на работа от 08,00 часа
сутринта до 21,00 часа вечерта.
На 17.09.2020г. в 08,20 часа в декларацията посочила, че раблоти от 8 сутринта до 8
вечерта, но била объркана.
На 17.09.2020г. в 20,40 часа посочила, че работи от 08,00 часа до 21,00 часа , тъй
като пак била объркатна. Искала да напише от 08,00 сутринта до 08,00 часа вечерта, но
проверяващатна й казала „още си тук“, и за това написала такова работно време.
Дъщеря й е с работно време от 8 до 5 часа, а тя самата работи до 9 часа. Сутрин в
периода от 8 до 9 часа си пие кафето и помага на дъщеря си, ако нещо е затруднена.
Съдът не кредитира показанията на св. Р.,тъй като същите са противоречиви.
В разпита си пред съда св. Р. заявява различно работно време. Така, един път сочи,
че е на работа от 9 сутринта до 9 вечерта. Впоследствие сочи, че искала да пише, че е на
работа от 8 до 8 часа, но била объркана от проверяващата. Написала от 8 до 9, защото в 8
часа била заварена от проверяващата. В крайна сметка уточнява, че работи от 9 до 9 часа ,
като от 8 до 9 часа си пие кафето.
Съдът намери, че по делото безспорно е установено, че лицето е престирало труд в
периода от 8 часа сутрента до 21,00 часа вечерта, тъй като по делото са събрани категорични
гласни доказателства – показанията на св. Ж. и св. Б., които трикратно са възприели лицето
в обекта да престира труд, в работно облекло.
Самата св. Р. сочи, че при пристигането на проверяващите на 17.09.2020г. е
обслужила клиент, което предстявлава действия по престиране на труд в полза на
работодаятеля „Мони 06“ ЕООД.
В 20,40 часа на 17.09.2020г. св. Р. отново е била установена да полага труд в обекта
от страна на св. Ж. и св. Б., като обстоятелството, че работи до 21,00 часа вечерта се сочи и
от самата св. Р..
На 18.09.2020г. отново преди 9 часа - в 8,10 часа сутринта св. Р. е престирала труд в
полза на „Мони – 06“ ЕООД, като подреждала стока.
Именно параметри на установено трудово правоотношение при работно време от
08,00 часа до 21,00 часа са били отразени от нея и в трикратно попълнените декларации.
Следва да се отбележи, че още в първоначално попълнената декларация на
3
17.09.2020г. в 8,20 часа св. Р. е посочила, че работи от 08,00 часа до 21,00 часа или 20,00
часа / предвид изписването на двата часа един върху друг/. В останалите две декларации
отново е посочено работно време с начало 08,00 часа и край 21,00 часа.
Така, не възниква каквото и да било съмнение досежно началния час на полагане на
труд, посочен от лицето – 08,00 часа.
Доколкото самата св. Р. сочи, че крайния час на полагане на труд от нея е именно
21,00 часа, то не възниква съмнение и относно този краен час.
Съдът категорично не споделя позиция, че на св. Р. било диктувано какво да напише
от проверяващата, тъй като в декларацията въззивницата е посочила обстоятелства, които е
невъзможно да са били известни на служителите на ДИТ при проверката / наличието на
договор с конкретен работодател за изпълнението на конкретна длъжност; наличието или
липсата на гтрудав и граждански договор; размера и датата на последно полученото
възнаграждение; установените работни смени и почивки и т.н./.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за
възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на
предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42
и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са
събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки факта на
положен труд в два последователни дена, без да е осигурена междудневна почивка от
минимум 12 часа на работника. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното
за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото
нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната
правна квалификация по КТ, както и правилно е определено административнонаказателно
отговорното лице.
При определяне на наказанието неправилно не е било взето предвид, че се касае за
първо нарушение, поради което и адекватен размер на тежестта на административното
нарушение се явява минималния , предвиден в закона.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание основания за отмяна на
наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :
С жалбата се сочи, че в АУАН не е посочено как проверяващите са достигнали до
категоричен извод, че лицето е полагало труд и при трите посещения, какви дейности е
извършвало и дали са имали характера на трудова дейност, съгласно трудовия договор и
4
длъжнтостната характресистика на лицето. Този порок е пренесен и в НП. Липсата на
конкретизация на нарушението препятства правото на защита на жалбоподателя.
Съдът, противно на изразената позиця намери, че в АУАН и НП се съдържа опиание
на фактология, от която са изводими всички признаци от състава на нарушението. Посочено
е качеството на лицето, което се явява работник на „Мони 06“ ЕООД, посочено е
установеното работно време, полагането на труд в това работно време, както и
констатираната неосигурена от работодателя междудневна почивка от не по- малко от 12
часа.
Начина, по който тези факти са били установени няма място в обстоятелствените
части на двата акта, а подлежи на установяване в хода на съдебното следствие и правилно
този начин не е отразен там.
Сочи се, че лицето И.Р. не е работило на 17.09. и 18.09.2020г. , а е изчаквало в
обекта да започне трудовата му смяна. Лицето пиело кафе със свой роднина и си говорело.
Декларацията не изразява волеизявление на И.Р., а е попълнена под заплаха и диктовката на
актосъставителя и евентуално само е подписана от лицето.
Съдът не кредитира тази позиция, като мотивите защо приема, че лицето е
престирало труд в полза на работодятеля са изложени по- горе и не следва да бъдат
преповтаряни.
Изразява се становище, че АНО е следвало да проведе допълнително разследване на
спорните обстоятелства, но не е сторил това.
Съдът не кретира такова становище, дзоколкото наказващият орган се е произнесъл
при събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно
наказателната преписка, като на практика с наведените възражения се сочи, че лицето И.Р. е
престирало труд в обекта след 20,00 часа.
Сочи се, че не са събрани безспорни доказателства относно часовете на проверка.
Съдът намери, че часовете на проверката са установими по категоричен начин
посредством показанията на всички разпитани свидетели – св. Ж. , св. Б., както и св. Р..
Същите са установени и последством изричното им вписване в попълнените от св. Р.
декларации.
Алтернативно се счита, че е налице хипотеза на чл.415В ал.1 от КТ, тъй като
непосредствено след проверката е въведен нов правилник за вътрешния трудов ред,
работното време е променено от 08,00 часа до 21,00 часа и е въведен двусменен режим на
работа.
Доколкото работникът е бил лишен от междуседмичната си почивка, с което
безспорно са били нанасени вреди, касаещи правото му на почивка и възстановяване, съдът
намери, че разпоредбата на чл.415В ал.1 от КТ е неприложима, тъй като последната
императивно изисква нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от него да не са произтекли вредни последици за работници и
5
служители.
Изложеното по- горе мотивира съда да потвърди наказателното постановление.
Изменяйки НП съдът не възложи разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №03-013281/30.09.2020г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на „Мони 06” ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1800 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ от 1800 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6