РЕШЕНИЕ
№..................
13.12.2021
година, гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна
Аврамова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1273 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
предявени от Б.С.З., ЕГН: **********, срещу ответниците „Г.у.С.и в.” АД/в
несъстоятелност/, ЕИК: ******* и К.Б.И.Б. ЕООД, ЕИК: ******* искове по чл. 647,
ал. 1, т. 3 ТЗ.
Ищецът твърди, че е
кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на ГУСВ ЕАД /н/,
както и че публична продан и Постановление за възлагане от 09.05.2019 г. по
изпълнително дело № 20178530400441 на ЧСИ А.Д.са относително недействителни по
отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на първия ответник, тъй
като с тях са продадени имотите, описани в исковата молба на силно занижена
цена в сравнение с пазарната такава и при допуснати нарушения в процедурата.
Твърди, че същите имат характер на сделка по смисъла на чл. 647 ТЗ и публичната
продан и постановлението прикриват договор за покупко- продажба.
Ответникът К.Б.И.Б.
ЕООД /н./ оспорва исковете, като намира, че посочените действия и сделки не
попадат в обхвата на нормата на чл. 647 ТЗ, тъй като не са предприети
доброволно от длъжника и не представляват възмездни сделки по смисъла на тази
норма. Сочи и че действителността на продажбата може да се атакува само по реда
на чл. 496, ал. 3 ГПК. Същевременно намира публичната продан да е извършена
надлежно, а постановлението за възлагане влязло в сила. Оспорва имотите да са
придобити на занижена цена, както и сочи, че не е нарушена нормата на чл. 638,
ал. 2 ТЗ, тъй като основанията за спиране на изпълнителното производство са
настъпили след издаване на постановлението за възлагане и след изтичане срока
за обжалване, в който е постъпила жалба. И доколкото същото не е отменено, не
са възобновени изпълнителните действия.
Ответникът ГУСВ не се
ангажира със становище по иска.
Синдикът изразява
становище за основателност на исковете. Сочи, че атакуваните действия попадат в
обхвата на нормата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, че третото лице е придобило
актив на занижена цена, че е налице характеристиката „възмездност“, тъй като
средствата от продажбата в изпълнителното производство имат за цел да
удовлетворят кредиторите, а тези средства, които не бъдат разпределени между
кредиторите, остават за длъжника. Счита, че ако се възприеме тезата, че
публичната продан е неатакуема, може да се избегне исковата защита по
отменителните искове, като в тази връзка сочи противоречие с европейското
законодателство. Сочи на нееквивалентност на престациите, тъй като продажната
цена е значително по-ниска от пазарната към момента на извършване на публичната
продан.
По иска по чл. 647,
ал. 1, т. 3 ТЗ на доказване от ищеца подлежат следните обстоятелства: 1)
извършване от несъстоятелния длъжник на възмездна сделка; 2) възмездната сделка
да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, въз
основа на която е открито производство по несъстоятелност по отношение на
длъжника, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността; 3) даденото от несъстоятелния длъжник по сключената сделка
значително да надхвърля по стойност полученото от него.
От
представените по делото доказателства и вписаните в търговския регистър по
партидата на несътоятелното дружество – ответник обстоятелства се установява,
че производството по несъстоятелност е открито с решение от 04.07.2019 година
по т.д. № 6789/2013 година на СГС, ТО, по подадена на молба по чл. 625 ТЗ, като
определената от съда начална дата на неплатежоспособността е 31.12.2012 година.
Установява се и че ищецът по настоящото дело е кредитор в производството по несъстоятелност
с приети вземания, включени в одобрени от съда списък, обявен в търговски
регистър на 28.08.2019 година и следователно разполага с процесуална
легитимация да предявява преферентните и отменителни искове. По изложените
съображения в определението за насрочване на делото, искът е предявен и в
преклузивния срок по чл. 647, ал. 1 ТЗ.
Не
е спорно, а се установява и от представените по делото писмени доказателства, че
с постановление от 09.05.2019 г. по изпълнително дело 20178530400441, влязло в
сила на 11.03.2020 година, след обжалването му по съдебен ред от длъжника в
изпълнителното производство по гр.д. № 6975/2019 година на СГС, имотите на
длъжника, описани в постановлението, са възложени на предложилия най-висока
цена при проведената публична продан купувач, а именно ответникът К.Б.И.Б. ЕООД
и за сумата от 3 158 777 лева с ДДС, като по особената сметка на
несъстоятелния длъжник са постъпили 2 604 584,45 лева.
Видно
от представените данъчни оценки, имотите са на обща стойност от
8 609 366, 40 лева.
Видно
от доказателствата от проведеното изпълнително производство, по същото са
назначени и приети две оценителни експертизи, първата от които е оценила
имотите на стойност от 9 348 080 лева през м. 08.2018 г., втората –
след възражение на длъжника – на 12 799 692 лева с ДДС към м. 10.2018
година. Поради провеждане на две неуспешни публични продажби и по искане на
взискателя е изготвена нова оценка, според която общата стойност на имотите е 3 947 800
лева към 14.02.2019 година.
Основно
възражения на втория ответник е за недопустимост на производството и поради
характера на атакуваните актове/действия. Настоящият съдебен състав намира,
обаче, че дали публичната продан и издаденото в резултат на проведена такава
постановление за възлагане има характер или не на сделка е въпрос по същество
на спора.
При
горните уточнения и установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна.
Искът
е неоснователен. Не се установи първата от кумулативно предвидените в нормата
на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ предпоставки за уважаване на иска.
Настоящият
съдебен състав споделя съдебната практика, която е възприела, че публичната
продан, а съответно – издаденото при осъществяване на фактическия й състав
постановление за възлагане не попадат в приложното поле на разпоредбите на чл.
646 и чл. 647 ТЗ, тъй като нямат характеристиките на сделка по смисъла на
същите разпоредби. Публичната продан представлява предвиден от закона способ за
принудително изпълнение върху имуществото на длъжника, стои извън волята му и
се осъществява въпреки нея. Разпоредбите на чл. 646 и 647 ТЗ, във всичките им
хипотези, имат предвид извършени доброволно и от самия длъжник
действия или сделки след откриване на производството по несъстоятелност или в
определен период преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност, които действия /сделки са довели до намаляване на имуществото
или обременяването му с тежести за сметка на интересите на кредиторите и
предвидения от закона ред за удовлетворяване им при открито производство по
несъстоятелност, поради което и тези разпоредби са неприложими към случаите, в
които извършените действия или сделки са осъществени без участието и извън
волята на длъжника. В този смисъл е задължителната съдебна практика се съдържа
в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 187/19.03.2010 г. по
т.д.135/2009 г., ІІ т.о. на ВКС, решение № 58/07.08.2015 г. по т.д. № 1388/2014
г., І т.о. на ВКС, определение № 102/09.02.2016 г. по т.д.1630/2015 г., ІІ т.о.
на ВКС; определение № 286/11.04.2016 година по т.д. № 2399/2015 година, ТК, II т.о. на ВКС и др.
Липсата
на първата от законовите предпоставки по чл. 647 ТЗ обезмисля изследване
наличието и на останалите. За пълнота на изложението и по доводите на страните
следва само да се допълни следното. С оглед характера на атакуваните действия,
които са изпълнителни в индивидуалното предварително изпълнение, неотносими са
доводите на ищеца за привидност на публичната продан. Същата няма белезите на
договорно правоотношение при равнопоставеност на страните и не се подчинява на
общите правила на ЗЗД. Правилата, които уреждат този институт са императивни и
осигуряват защита на заинтересованите страни по реда и способите, предвидени в
ГПК /от които самият ищец твърди да са се възползвали присъединените кредитори
в индивидуалното изпълнение, кредитори и в производството по несъстоятелност/. Предвиден
е иск по чл. 496, ал. 3 ГПК за оспорване действителността на извършената
публична продан от участниците в изпълнителното производство и поради
незаконосъобразност на изпълнителни действия. Настоящото производство, обаче,
протича по специалните искове по чл. 647 ТЗ, което изключва приложението на чл.
496 ГПК.
На
императивни правила са подчинени и изготвянето на пазарната оценка и съответно
– определяне началната продажна цена в индивидуалното изпълнение и същите, при
определени условия подлежат на съдебен контрол, какъвто в случая е и
осъществен. В този смисъл и доводите във връзка с това, че даденото значително
надхвърля по стойност полученото са неотносими към предмета на настоящия спор.
Неснователни
са и възраженията на ищеца във връзка с чл. 638, ал. 3 ТЗ, тъй като както е
възприето в решение № 55 от 20.05.2021 год. на ВКС, постановено по гр.д. № 3415
по описа за 2020 г., публичната продан на недвижим имот е уредено в
процесуалния закон /ГПК/ производство за принудително прехвърляне на
собственост с цел удовлетворяване парично вземане на взискателя, респ. и на
присъединените кредитори. Вещно-прехвърлителният ефект съгласно чл.496, ал.2 ГПК настъпва с влизане в сила на постановлението за възлагане. Фактическият
състав на публичната продан, като самостоятелен изпълнителен способ, обаче
приключва с изготвяне на постановлението за възлагане, след като лицето,
обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума – чл.496, ал.1 ГПК. Това е
релевантният момент, спрямо който следва да се прецени приложението на нормите
на чл.638 ТЗ. Ако към този момент спрямо длъжникът не е открито производство по
несъстоятелност, то с влизане в сила на постановлението за възлагане ще настъпи
вещно-прехвърлителният ефект на реализираното в индивидуалното принудително
изпълнение принудително прехвърляне на собствеността. Индивидуалното
принудително изпълнение ще подлежи на спиране, респ. прекратяване съгласно чл. 638 ТЗ само,
ако към момента на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, не е
приключил фактическият състав на публичната продан, т.е. не е издадено
постановлението за възлагане. В случая, обаче, фактическият състав на
публичната продан е приключил и постановлението е издадено преди датата на
решението по чл. 630 ТЗ. Не намират опора в законова норма съжденията на
синдика относно това, че при горната хипотеза и доколкото получените суми от
проданта постъпват в масата на несъстоятелността, това прави възможно атакуване
на публичната продан по реда на чл. 647 ТЗ. Предпоставките за уважаване на
исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ са ясно и изрично посочени в закона и не
подлежат на разширително тълкуване, като законодателят е определил границата,
до която интересите на кредиторите на несъстоятелността следва да бъдат
защитени преимуществено от тези на взискателя в индивидуалното принудително
изпълнение.
Право
на разноски при този изход има само ответникът К.Б.И.Б. ЕООД. Възражението за
прекомерност по отношение на заплатеното от него адвокатско възнаграждение е
неоснователно. Действително, делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
но доколкото възнаграждението –предвид стойността на данъчните оценки на
процесните имоти – е определено и заплатено в размер под минимума по чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, следва да се присъди в
претендирания размер.
Съответно,
на основание чл. 649, ал. 6, изр. 2 ТЗ несъстоятелният длъжник следва да бъде
осъден да заплати и дължимата държавна такса по исковете в размер на 86093,67
лв., която се събира от масата на несъстоятелността.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Б.С.З.,
ЕГН: **********, по които като съищец на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ е
конституиран и участва в производството синдикът на „Г.у.С.и в.” АД/в
несъстоятелност/, ЕИК: ******* срещу ответниците „Г.у.С.и в.” АД/в несъстоятелност/, ЕИК: ******* и К.Б.И.Б.
ЕООД, ЕИК: ******* искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение
на кредиторите на „Г.у.С.и в.” АД/в несъстоятелност/, ЕИК: ******* на публична
продан и Постановление за възлагане от 09.05.2019 г. по изпълнително дело №
20178530400441 на ЧСИ А.Д.по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.8401.9690
и 16 броя попадащи в него сгради с идентификатори от 68134.8401.9690.5, № 68134.8401.9690.6, № 68134.8401.9690.7, № 68134.8401.9690.6.8,
№ 68134.8401.9690.6.9, № 68134.8401.9690.6.10, № 68134.8401.9690.13, № 68134.8401.9690.15,
№ 68134.8401.9690.19, № 68134.8401.9690.28, № 68134.8401.9690.31, № 68134.8401.9690.32,
№ 68134.8401.9690.33, № 68134.8401.9690.35, № 68134.8401.9690.36, № 68134.8401.9690.37,
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент. № 68134.8401.9691, ведно с попадащите в него 2 броя
масивни сгради с идент. № 68134.8401.9691.18, № 68134.8401.9691.21, ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентиф. № № 68134.8401.9692 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентиф. № №
68134.8401.9693, всички находящи се в гр. София, район Кремиковци, кв. Челопечене,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, „Г.у.С.и
в.” АД/в несъстоятелност/, ЕИК: ******* на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ и чл. 78 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС сумата
от 86 093,67 лева, представляваща държавна такса по делото, а на К.Б.И.Б. ЕООД,
ЕИК: ******* – сумата от 51600 лева за адвокат, които суми ще следва да се
съберат от масата на несъстоятелността.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: