Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 23.11.2020 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 238 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от
«Т.» ООД ЕИК …., седалище и адрес на управление гр. София, ул. «П. Н. Б.» № 1 и
съдебен адрес *** Код по БУЛСТАТ…. адрес
гр. К., ул. „И.В.“ №. за установяване на съществуване на вземане в размер на
7497,67 лева главница и 1274,60 лева мораторна лихва за забава, ведно със
законната лихва, считано от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски..
Ищецът твърди, че между страните е съществувал
неформален договор за покупко-продажба на стоки, във връзка с който са издадени
фактура № **********/31.05.2018 г. за сумата от 9100,80 лева и фактура №
**********/02.01.2019 г. за сумата от 48,11 лева. Ответникът заплатил частично
дължимата сума по фактура № **********/31.05.2018 г., като незаплатеният
остатък възлиза на 7449,50 лева. Претендират се заплащането на главниците,
ведно със законната лихва от падежа на всяко едно от задълженията /по фактура №
**********/31.05.2018 г. за периода от 30.06.2018 г. до 16.10.2019 г. в размер
на 217,27 г. и 1053,27лева за периода то 30.06.2018 г. до 20.11.2019 г., а по
фактура № **********/02.01.2018 г. сумата от 3,91 лева за периода от 01.02.2019
г. до 20.11.2019 г..
В срока по чл. 131 ГПК е представен писмен отговор, в
който ответникът оспорва иска, като твърди, че вещите, посочени във фактура №
**********/31.05.2018 г. не са поръчвани и не са получени от упълномощено от
общината лице. Сочи се, че нито фактурата, нито протоколът за предадени стоки
са подписани от упълномощен представител на община К.. По отношение на фактура
**********/02.01.2019 г. също се оспорва, че стоките, за които са издадени да
били поръчани, респ. получени от община К..
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от
фактическа страна:
Предявен е положителен установителен
иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице
правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. №
1201/2019 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед №
…./002.12.2019 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер 7497,67 лв. главница; 1274,60лв. - лихва от 30.06.2018
г. до 20.11.2019 г., както и със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 28.11.2019 г.
Длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, като ищецът в изпълнение на
дадените от съда указания е предявил иск за установяване на вземането си.
Видно
от представените по делото фактура № **********/31.05.2018 г. за сумата от
9100,80 лева и фактура № **********/02.01.2019 г. за сумата от 48,11 лева.
ищецът е начислил съответните суми във връзка с извършена доставка на стоки,
като получател на доставката е ОБЩИНА К.. Фактурите са предхождани от протоколи
за получаване на стоките съответно на 29.05.2018 г. и от 01.01.2019 г.
От
приложеното по делото платежно нареждане от 16.10.2019 г. се установява, че
ответникът е заплатил сумата от 3500,51 лева, в самото платежно е отразено, че
е отнася за частично плащане по фактура № **********/31.05.2018 г..
От
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло,
се установява, че ответната община е осчетоводила представените от ищеца
фактури като задължения към доставчици
Общият размер на задълженията към „Т.“ ООД
възлизат на 7497,11 лева. Според вещото лице мораторната лихва за забава
върху всяко едно от задълженията до 28.11.2019 г. възлиза съответно на 1194,74
лева и 8,89 лева
От правна страна:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу него. В настоящото производство доказателствената тежест за спорните
факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно
и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от
ответника – в случая, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, свързано с договор за продажба по което той е изправна страна.
От
представените по делото доказателства се установи, че между страните е
съществувал договор за продажба, който е двустранен, неформален и възмезден.
Съобразно правилото на чл. 183 ЗЗД продавачът се задължава да прехвърли на
купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът
се задължава да му заплати.
В
хода на производството бе установено, че ищецът е издал две фактури на обща
стойност 9148,91 лева във връзка с доставка на стоки, които са били получени от
ответника.
Неоснователно
е възражението на ответната община недоказаност на извършената доставка.
Въпреки, че по делото не са представени доказателства за това, че лицето, което
е получило стоките му е било възложено получаването им, съобразно правилото на
чл. 301 ТЗ купувачът не се е противопоставил на извършените действия без
представителна власт, поради което и съдът приема, че стоките, за които са
издадени фактурите са били фактически получени от община Костенец.
Фактурата
представлява частен свидетелстващ документ и макар и сама по себе си тя да не
удостоверява наличието на договорни правоотношения между издателя и получателя,
тъй като няма материална доказателствена сила, нейната доказателствена стойност
следва да се преценява наред с останалите събрани по делото доказателства. Съдът съобрази, че представените по делото фактури съдържат
всички необходими реквизити - описание на стоката по вид, стойност, начин на
плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Освен това
чл.7, ал.1, т. 5 от Закона за счетоводството, не съдържа изискване счетоводен
документ, от категорията на фактурата, да съдържа подпис на лицата, отговарящи
за осъществяване на стопанската операция, а е необходимо единствено да бъде
отразено името и фамилията на съставителя му, което в случая е спазено.
Това
дава основание на съда да приеме, че фактурите, които са придружени от
приемо-предавателен протокол за получаване на стоките, удостоверяват
обстоятелството, че между страните е възникнало облигационно правоотношение.
От
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза бе установено, че двете фактури са
заприходени в счетоводството на ответната община. Нещо повече – по една от
фактурите е осъществено частично плащане, което обстоятелство следва да бъде
ценено като извънсъдебно признание за наличието на търговски отношения между
страните и извършената доставка.
В
този смисъл съдът приема, че събраните по делото доказателства и в съответствие
с разпределената по силата на чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, бе
доказано наличието на възникнало за ответника задължение, неизпълнението на което
обуславя ангажиране на договорната му отговорност, съобразно общото правило на чл.79, ал.1 ЗЗД. Този извод на
съда е в съответствие и със задължителната съдебна практика /Решение № 109 от
07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/, съгласно
която само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на ответника
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване.
Ето защо съдът приема, че след като бе установено
наличието на правоотношение между „Т.“
ООД и община К., във връзка с което ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на цената на доставени стоки, то така предявеният иск е основателен,
поради което и следва да се признае съществуването на вземането на ищеца.
Ответникът
дължи на ищеца и законната лихва за забава като съгласно чл. 303, ал. 3 ТЗ ако не е
уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Така
във връзка със задължението по фактура № **********/31.05.2018 г. общият
размер на лихвата за забава, след като се съобрази частичното плащане на
16.10.2019 г., до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, е 1284,72 лева, а по фактура № **********/02.01.2019 г. размерът на
обезщетението за забава е 8,89 лева. В случая ищецът претендира обезщетение за
забава в по-нисък размер от 1274,60 лева, поради което и искът за установяване
на вземане следва да бъде уважен в предявения размер.
По разноските
Съдът счете, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
възложи на ответника сторените от ответника разноски. Ищецът е
направил разноски в исковото производство в размер на 1145,46 лева /175,46 лева
за държавна такса, 770 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за
съдебно счетоводна експертиза/. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и разноски в заповедното производство, включващи
заплатена държавна такса в размер на 175,46 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 770,00 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на «Т.» ООД ЕИК 1…, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. «…..» № 1 съществуването на вземането от ОБЩИНА К. Код по БУЛСТАТ …. адрес гр. К., ул. „…“ №
2 в размер на 7497,67 лева (седем хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и
шестдесет и седем стотинки), представляваща стойността на доставени стоки, във
връзка с които са издадени фактури № **********/31.05.2018 г. и №
**********/02.01.2019 г., както и в размер на и 1274,60 (хиляда двеста седемдесет и четири лева и шестдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава от падежа
на всяко едно от задълженията до 28.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА .Код по БУЛСТАТ… адрес гр. К., ул. „…“ № 2 да
заплати на Т.
ООД ЕИК …, седалище и адрес на управление гр. София, ул. «….» № 1 сторените разноски в заповедното и исковото производство
в размер на 2090,92 лв. (две хиляди и деветдесет лева и деветдесет и две стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/