Решение по дело №361/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 1274
Дата: 3 юли 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237130700361
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 1274

Ловеч, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - IV състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
   

При секретар АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ административно дело № 361 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, вр. чл. 225а от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба от Д. Н. М., с [ЕГН], с постоянен адрес: област Ловеч, община Троян, гр. Троян, *, подадена чрез адв. И. Р. Х. от ВТАК, със съдебен адрес: гр. Ловеч, пл. „Тодор Кирков“ № 1, комплекс „Драката“, вх. Б, ет. 1, ап. 4, срещу Заповед № 1192/15.09.2023 г. на кмета на Община Троян, с която на М. в качеството ѝ на собственик на имота и извършител на строежа е наредено да премахне незаконен строеж „Пристройки към жилищна сграда - баня и входно антре“ - V категория, попадащ в поземлен имот с идентификатор 03558.303.18 по кадастралната карта на с. Белиш, махала Дудевска, с административен адрес: махала * , с. Белиш, община Троян, област Ловеч.

По развити в жалбата доводи за незаконосъобразност, постановяване на заповедта при съществено нарушение на основни принципи в административния процес и при нарушение на административнопроизводствените правила се иска нейната отмяна. Според жалбоподателката административният орган не е индивидуализирал по съответните признаци в достатъчна степен обектите, предмет на оспорената заповед. Твърди се също, че извършените строителни работи са търпими и като такива не подлежат на премахване. В заключение е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. И. Х. от ВТАК, която поддържа жалбата и претендира присъждане на сторените по делото разноски съобразно приложен списък. В допълнително представени писмени бележки развива подробни доводи по същество.

Ответникът по делото - кметът на Община Троян чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата в съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването, тъй като е адресат на оспорената заповед, която е неблагоприятна за нея, защото я задължава да премахне квалифицирания от административния орган като незаконен строеж. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че до кмета на Община Троян е била депозирана жалба с вх. № Ж-РД-77/20.07.2023 г. (л. 14), съдържаща данни за евентуално извършено незаконно строителство в махала Дудевска, общ. Троян в имота на жалбоподателката по настоящото дела Д. Н. М..

С оглед на това и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК до М. е изпратено уведомление (л. 15), че на 11.08.2023 г. служители от общинска администрация ще извършат проверка на място по изнесеното в жалбата. Писмото не е получено от оспорващата, като е направено отбелязване, че същото не е потърсено (л. 15-гръб).

На 11.08.2023 г. работна група в състав от служители при Община Троян в присъствието на Д. М. извършила проверка на строеж: „Пристройки към жилищна сграда – баня и входно антре“ – V категория, попадащ в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 03558.303.18 по кадастралната карта на с. Белиш, мах. Дудевска, общ. Троян.

Съставен е Констативен акт (КА) № 15/21.08.2023 г. (л. 16-18), в който е посочено, че горепосоченият имот е собственост на Д. М., установено от нотариален акт № 81, т. XIV, дело № 3117, вх. рег. № 3767/06.11.2008 г. В КА е отразено още, че до съществуваща едноетажна жилищна сграда в източна посока е изградена пристройка - баня, функционално свързана със сградата, с размери 2,20/3,50 (без посочване на мерна единица). Банята е с покрив стоманобетонова плоча, разположена под общия покрив на сградата. До сградата от юг е изградено остъклено входно антре, с размери 4,30/1,80 м и височина 2,80 м. Покривът над антрето представлява дървена едноскатна конструкция, покрита с керемиди, разположена под стрехата на жилищната сграда. За установено нарушение е прието, че строителството е извършено без необходимото разрешение за строеж, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

КА е подписан от М., като ѝ е указана възможността за подаване на възражения в 7-дневен срок от 23.08.2023 г.

Видно от констативен протокол от 07.09.2023 г. (л. 22), не е постъпило възражение от М. по отношение на констатациите, обективирани в КА.

Въз основа на КА е издадена обжалваната Заповед № 1192/15.09.2023 г. на кмета на Община Троян (л. 24). Като правни основания са посочени разпоредбите на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

С процесната заповед административният орган е разпоредил на М. в качеството ѝ на собственик на имота и извършител на строежа да премахне незаконен строеж „Пристройки към жилищна сграда - баня и входно антре“ - V категория, попадащ в поземлен имот с идентификатор 03558.303.18 по кадастралната карта на с. Белиш, махала Дудевска, с административен адрес: махала Дудевска *, с. Белиш, община Троян, област Ловеч.

В обстоятелствената част на заповедта органът е възпроизвел констатациите, обективирани в констативния акт, като е посочил също, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и чл. 10 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Прието е, че строителството е извършено без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като според органа е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ. В заповедта е посочено още, че строителството на банята е завършено през 2009 г., а входното антре – преди около три-четири години. Цитирано е и становище на гл. архитект на Община Троян, съгласно което по отношение на процесното строителство не са налице предпоставките за приложимостта на § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, доколкото същото е извършено след м. март 2001 г.

По делото от ответника е представена административната преписка по издаване на оспорения акт. Сред приложените в същата документи е налично и становище на гл. архитект на Община Троян от 11.09.2023 г. (л. 23).

От страна на оспорващата е представена и скица № 2814/29.11.2006 г. на имот № 4381 по плана на строителен полигон мах. Дудевска на гр. Троян (л. 48), в която са нанесени пристройки.

По искане на жалбоподателката е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) с вещо лице архитект. Според заключението на вещото лице с вх. № 1807/03.06.2024 г. (л. 56-58), предметът на принудителното изпълнение в диспозитива на заповедта не е конкретизиран точно и ясно по вид, параметри, обем и характеристики.

Вещото лице посочва също, че при премахването на частта, с която е разширено входното антре няма да се наруши конструкцията на основната жилищна сграда в имота или други нейни елементи, но премахването на банята не е ясно дали няма да доведе до нарушение в ограждащия зид на жилищната сграда от изток, до която е долепена. В тази връзка конструктивно становище или конструктивен проект за премахване, одобряване на проект, проект за укрепване на сградата, план за безопасност и здраве, план за управление на строителните отпадъци и др. се изискват преди започване на принудителното изпълнение на процесната заповед по реда на Наредба № 13 от 23 юли 2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на дирекцията за национален строителен контрол ши общината.

Според експерта в процесната заповед няма посочени конкретни действия, които адресатът на заповедта следва да предприеме и начинът за безопасното премахване на строежа. Посочено е, че при изпълнение на принудителната административна мярка - премахване на строежа, изпълнителите са длъжни да спазват нормативните изисквания за съответната дейност, нормите за безопасност, като носят отговорност за причинени материални щети и увреждания на трети лица.

Видно от заключението на вещото лице, частта от квалифицирания като незаконен строеж, представляваща баня е търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и по сега действащия ЗУТ.

Въпреки, че разширението на входното антре е допустимо по действащите разпоредби на ЗУТ, с оглед годината на извършване на разширението - след 2001 г., според вещото лице същото не представлява търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и пояснява, че в процесната заповед не е необходимо да има посочени конкретни действия, които адресатът на заповедта следва да предприеме и начинът за безопасното премахване на строежа, тъй като това се прави, когато започне принудителното премахване.

Вещото лице пояснява също, че антрето е правилно описано, като същото е разширение на съществуваща приземна тераса, която е била от входа към къщата, разширена с 1,80 м и е затворено с отделно покривче. По отношение на банята сочи, че същата е със стоманобетонна плоча, с отделен покрив, който няма нищо общо с покрива на сградата, като установява, че това е строено отдавна и е много старо. Посочва, че разликата между едното и другото строителство личи на място и има голяма разлика както в материала, така и в изпълнението и в разположението.

Вещото лице излага още, че в КА втората графика, която показва фасадата на сградата, не отразява в действителност изпълненото строителство по отношение на банята. Банята има плосък покрив, върху който има изпълнена допълнително едноскатна конструкция в посока изток и банята е по-ниска. Разликата е в покрива на скицата, в обема.

Според експерта, доколкото това населено място е без ПУП, тъй като е махала и за него не е създаван ПУП, строителството се разрешава с визи на главния архитект, които не са били съвсем коректни, с оглед на което допуска, че там е имало постройка и преди, което не е било отразено.

Заключението е прието от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото. Съдът кредитира същото, защото го намира за обективно и професионално изготвено.

По искане на жалбоподателката са разпитани двама свидетели.

Св. Н. М. заявява, че е посещавала къщата на М.. На снимките на л. 20 и л. 21 от делото посочва банята, като твърди, че същата се е намирала там още през 1994 г.-1995 г.

Според св. Ц. Ц., процесната баня е била там и преди 2000 г., а антрето – от 2000 г.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото същите са непротиворечиви по между си и няма данни от пряката им заинтересованост от изхода на делото. Освен това свидетелите са предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като се нарежда премахването на същия.

Тя е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – кмета на Община Троян в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Доколкото процесният строеж е такъв от V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, се налага извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

Заповедта е издадена в писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ. В заповедта е конкретизиран извършителят на строежа. Посочени са нарушените разпоредби на специалния закон, както и разпоредбата, обуславяща незаконен строеж – чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Въпреки това обаче съдът намира, че е налице нарушение на изискването за форма - отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, като последица от ненадлежното описание на квалифицирания като незаконен обект.

Според заключението на вещото лице с вх. № 1807/03.06.2024 г. (л. 56-58), предметът на принудителното изпълнение в диспозитива на заповедта не е конкретизиран точно и ясно по вид, параметри, обем и характеристики.

Идентификацията на строежа представлява част от фактическите основания на заповедта за премахването му – чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК вр. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В настоящия случай в процесната заповед по отношение на банята органът е посочил, че същата представлява изградена пристройка - баня, функционално свързана със сградата, с размери 2,20/3,50 (без посочване на мерна единица). Посочване на мерни единици липсва и в приложения към административната преписка констативен акт, както и в начертаната в него окомерна скица. Волята на административния орган в това отношение следва да бъде ясна и безпротиворечива и не подлежи на тълкуване нито от съдът, нито от страните. Отделно от горното, видно от приетото заключение по СТЕ, в КА втората графика, която показва фасадата на сградата не отразява в действителност изпълненото строителство по отношение на банята, като има разлика в покрива на скицата, в обема.

С оглед на това е налице неяснота относно точния вид и местоположение на разпоредените за премахване обекти. Оспорената заповед се явява незаконосъобразна, поради нарушение на изискванията за форма, регламентирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Незаконният строеж следва да е конкретизиран точно и ясно по вид, параметри, характеристики и местонахождение така, че да не възниква съмнение по въпроса какво ще подлежи на премахване, в случай, че заповедта влезе в сила. В противен случай при неяснота в предмета на принудителното изпълнение съществува възможност да се засегнат законово настъпили права за адресата на заповедта и/или трети лица, поради което заповедта се счита за незаконосъобразна. При липса на конкретизация на предмета, разпореден за премахване е налице съществен порок на заповедта - неясен предмет на премахване, което води до нейната незаконосъобразност само на това основание.

По отношение на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, съдът намира следното:

Съгласно ЗУТ, който е специален закон спрямо АПК, административното производство по премахване на незаконни строежи започва със съставянето на констативен акт от длъжностни лица на ДНСК или служители за контрол на строителството към съответната община – както е в настоящия случай, като няма задължение за органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след съставяне на констативния акт, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.

В случая, съставеният констативен акт е бил връчен на М. (л. 18), но същата не се е възползвала от възможността да подаде възражение срещу него в законния срок, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото ѝ на защита, с оглед на което липсва нарушение на административнопроизводствените правила.

По отношение материалната законосъобразност на оспорената заповед, настоящия съдебен състав приема следното:

Заповедта в тази част е издадена и при неправилно приложение на закона. По смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Според вещото лице част от разпоредения за премахване строеж - банята е търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като същата е строена преди 2001 г. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели – М. и Цолев, които твърдят, че банята е била построена в имота още преди 2000 г.

Ето защо тази част от строежа се явява търпима и като такава не подлежи на премахване. За нея е приложима разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото строителството е извършено преди м. март 2001 г. В случай, че само част от незаконното преустройство е било извършено след 31 март 2001 г., то на премахване би подлежала само съответната част, която е извършена в нарушение на режима по ЗУТ.

Следователно, дори да се приеме, че част от строежа - антрето е изградено след 2001 г.(за което липсват категорични доказателства, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че същото е било изградено преди 2001 г.), то другата част от пристройката - банята е изградена преди тази дата и е търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В процесната заповед е прието, че изцяло пристройката е незаконен строеж и че е построена след 2001 г., което противоречи на доказателствения материал по делото.

Изложеното обосновава извод, че издадената заповед, с която е наредено премахване на незаконния строеж, без да се изследва възможността за постановяване премахването само на част от извършените преустройства и евентуалната търпимост на строежа в останалата част, както и без да се съобразят част от дейностите като текущ ремонт е незаконосъобразна.

Допуснатите нарушения при издаване на оспорената заповед са относими към отменителните основания на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК и като такива, засягащи самото съдържание на волеизявлението на административния орган, налагат отмяната ѝ като незаконосъобразна.

При този изход на спора е основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски съгласно приложения списък (л. 64). Оспорващата е претендирала и доказала разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 10,00 лв. (л. 12), възнаграждение на вещо лице в размер на 400,00 лв. (л. 41 и л. 54), заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 250,00 лв. (л. 11), поради което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК направените разноски от жалбоподателката в общ размер на 1 660,00 лева, следва да се възстановят от бюджета на Община Троян, която е юридическото лице, към което принадлежи издателят на отменения акт.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 1192/15.09.2023 г. на кмета на Община Троян.

ОСЪЖДА Община Троян, с адрес: гр. Троян, пл. „Възраждане“ № 1, да заплати на Д. Н. М., с [ЕГН], с постоянен адрес: област Ловеч, община Троян, гр. Троян, мах. Дудевска*, сторените, доказани и своевременно поискани разноски по настоящото дело в общ размер от 1 660,00 (хиляда шестстотин и шестдесет) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.

 

Съдия: