Решение по дело №227/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 107, ал. 2 от ЗАвПр.

Образувано е по жалба на М. Е. П., [ЕГН], адрес: гр. Търговище, [улица], ет.2, чрез адв. Р. Е. Р., АК - Търговище, против Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-2290/27.05.2024 г. издадена на осн. чл.107, ал.1 във вр. чл.106а, ал.1, т.7, б. „а” от ЗАП, с която е наложено наказание - временно отнемане на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил” №1021901 за срок от една година. Счита издадената ЗППАМ за неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че принудителната административна мярка по чл.106а, ал. 1, т. 7, б“а“ от ЗАП изисква от фактическа страна извършване на таксиметров превоз без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. Съгласно легалната дефиниция на понятието "Таксиметрови превози", посочена в §1 т. 26 от ДР на ЗП, това са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Съгласно чл.38 от Наредба №34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници: „След наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най- краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго”. Изключение от това правило е предвидено в чл.43 от Наредбата: ,,При повреда на таксиметровия апарат по време на превоз водачът договаря с пътника стойността на изминатия път в зависимост от пробега и тарифата.”. Жалбоподателят е обяснил и на проверяващите това обстоятелство, което е вписал и в АУАН №00151. В най-кратки срокове - 27.05.2024 г. са предприети действия по отстраняване на неизправността на ЕТАФП, като е посетен сервиз в гр. Шумен. На място е установен и отстранен възникналия проблем - сверка на час и презапояване на букса. Видно и от обясненията на водача е, че буксата е била разхлабена, като след спиране от проверяващите е забелязал проблема и я е наместил, като апарата е продължил да отмерва сумата на клиентите и е била издадена и касовата бележка, т.е. няма никакви вредоносни последици, както и каквото и да е виновно поведение от страна на водача. При наличието на тези факти и обстоятелства водачът - М. Е. П. е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си по чл.38 от Наредба №34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, като единствена възможност е било да действа съобразно чл. 43 от Наредбата, както и е сторил. Въпросния случай предвид всички обстоятелства около констатирането му, поведението на водача и настъпилите вредоносни последици съдържа и характеристиките на чл.28 от ЗАНН, предвид всички обстоятелства и обяснения АНО е можел да предупреди водача, което ще има достатъчен превъзпитаващ ефект. Наложената мярка предвид всички обстоятелства счита за крайна и изключително тежка, несъответстваща на извършеното и лишаваща жалбоподателя от възможност да работи и да изкарва доходите си. В с.з. поддържа жалбата чрез адв.Р.. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № РД-01-67/29.02.2024г. ИД на Изпълнителна агенция „Автомобилна инспекция“ са делегирани права по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище.

Приет като доказателство по делото е Акт за установяване на административно нарушение № 00151 от 24.05.2024г. за това, че на 24.05.2024г., при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, И. Д. И. - инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” - Търговище е установил, че жалбоподателя извършва таксиметров превоз на двама пътници с лек автомобил Т. П. от категория M1 с per. № [рег. номер], собственост на ЕТ „ФЛЕЙМ 82- П. ПЕТРОВ“, като е установено, че по време на извършване на таксиметровия превоз на пътници М. Б. и Д. А. видно от писменни обяснения в град Търговище, ул. Мисионис в посока МВР - до игрална зала, водачът не е включил таксиметровия апарат ЕТАФП № [рег. номер] с фискална памет № 46099195,с който е оборудван таксиметровия автомобил, видно от направен дневен отчет.

Въз основа на акта е прието, че е налице основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, буква „а“ от Закона за автомобилните превози и основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, точка 7, буква „а“ от Закона за автомобилните превози и с атакувания акт е наложена такава - временно отнемане за срок една година на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ № 1021901 на жалбоподателя.

Видо от снетите обяснения Б. твърди, че е повикал такси по телефон и се е качил в него като клиент.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства и материалите по адм.д.

С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Заповедта е с утежняващ за адресата характер. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, при условията на чл.168 и чл.169 от АПК, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В производство е представена заповед № РД-01-67/29.02.2024 г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил изброени в пет точки длъжностни лица, сред които и началник на Областен отдел "Автомобилна администрация", да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози, т. е. с тази заповед са делегирани нормативно установени правомощия на конкретно изброени органи в структурата на ИА"АА".

Делегирането на компетентност по своята същност представлява упражняване на чужда компетентност чрез нормативно предписана възможност на притежателя на компетентността да вмени определени свои правомощия на друг административен орган. Компетентността на изпълнителния директор на ИА"АА" да прилага принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а ЗАвП е първично придобита по силата на нормативен акт, с който е посочен кръгът от материални въпроси, по които е компетентен органът. Нормативно е предвидена възможност тази своя компетентност изпълнителният директор на ИА"АА" да прехвърли на упълномощени от него лица. Т. е. още със законовата норма пряко е регламентирана възможността за делегиране на тези правомощия. Конкретната ПАМ е включена вид принудителна административна мярка наред с останалите, съдържащи се в чл. 106а ЗАвП. В заповедта за упълномощаване изпълнителният директор на ИА"АА" е посочил мерките по чл. 106а ЗАвП, т. е. всички предвидени в тази разпоредба ПАМ. Обемът на делегираните правомощия включва всички принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а ЗАвП. Материалноправният кръг въпроси, които са прехвърлени на изброените в заповедта за упълномощаване органи, включват всички ПАМ, предвидени в чл. 106а ЗАвП в пълния им обем.

Както се приема и в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по д. № ТР-4/2002 г., ОС на ВАС, в случаите, когато законът употребява думите "упълномощени" или "упълномощава", всъщност се има предвид "оправомощава" или "делегира", доколкото упълномощаването е частноправен институт, който не съществува в административното право. Следователно обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, при предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия и в рамките на така делегираната му компетентност подписан с валиден към датата на издаването квалифициран електронен подпис.

Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма, съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които кореспондират помежду си. Заповедта препраща към други документи, което е напълно допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.

Съдът не констатира в производството по неговото издаване да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Процесната Заповед за прилагане на ПАМ № № РД-14-4194/18.10.2022 г е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се обхващат от посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП. Принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "а" ЗАвтП изисква от фактическа страна водач на лек таксиметров автомобил да извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 26 от § 1 от ДР на ЗАвтП, "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.

В случая като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "а" от ЗАвтП, съгласно която за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза, която мярката се осъществява чрез отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил (чл. 106а, ал. 2, т. 6 от ЗАвтП). От тази нормативна регламентация следва извод, че законово установената с разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "а" от ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен таксиметров превоз на пътници и 2. превозът да се извършва без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.

По дефиницията на чл. 2 от Наредба № 34/99 г. на Министерството на транспорта за таксиметров превоз на пътници, приета в изпълнение на законова делегация по чл. 12"а", ал. 5 от ЗАвтП, "Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до 5 места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут". В тежест на административният орган по аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на таксиметровата превозна услуга.

Съдът приема, че в случая този релевантен факт е установен и доказан с надлежно събрани доказателства в хода на административното производство. Снетите писмени обяснения от пътуващо в автомобила лице са дадени по съответния процесуален ред, установен в чл. 44 от АПК. Така дадените сведения безспорно съставляват писмени доказателства по смисъла на чл. 40 от АПК, които в хода на административното производство не са оборени по предвидения процесуален ред, поради което законосъобразно административният орган е кредитирал обективираните в тях фактически обстоятелства и е формирал въз основа на тях правните си изводи /Решение по административно дело № 1907/2022 г на ВАС/. В обясненията се сочи, че таксиметровия автомобил е извикан по телефона от лицето, което е в качеството на клиент. Това обстоятелство се установява и от съставения АУАН, който по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК, като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в него факти и обстоятелства. Актът е редовно съставен, отговаря на всички изисквания по чл. 42, т. 5 от ЗАНН и препраща към дадените от пътника писмени сведения. В него е удостоверена и липсата на включен таксиметров апарат при извършване на превоза.

Ето защо съдът приема за фактически верен и правно обоснован изводът на административния орган за наличие на основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "а" от ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Срокът на ограничителното действие на мярката е фиксиран без възможност за корекция от административния орган и от съда. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно такова, различно от това по ангажиране административнонаказателна отговорност за нарушение на ЗАвтП или нормативните актове по прилагането му, със съвсем отделни цели - за предотвратяване и преустановяване на административно нарушение. Прилагането на ПАМ като вид административна принуда не съставлява административнонаказателна санкция, поради което заповедта за налагане на мярката не е обвързана с издаването на НП, въпреки че двете властнически волеизявления се базират на АУАН. За налагане на ПАМ законът изисква самото нарушение /неизпълнение на нормативно предвидените задължения на водач на таксиметров автомобил при извършване на таксиметров превоз/ да е констатирано с АУАН, което в случая е направено.

Действително при повреда на таксиметровия апарат по време на превоз водачът договаря с пътника стойността на изминатия път в зависимост от пробега и тарифата, но липсват ангажирани доказателства в тази насока от страна на жалбоподателя.

Предприетите последващи действия за отстраняване на твърдяната повреда са неотносими.

В административното производство е неприложим института на чл.28 ЗАНН.

Затова оспорената Заповед за прилагане на ПАМ е валиден, материално законосъобразен административен акт, съответстващ на целта на закона по преустановяване на административните нарушения при превоза на пътници. Подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Е. П., [ЕГН], адрес: гр. Търговище, [улица], ет.2, чрез адв. Р. Е. Р., АК - Търговище, против Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-2290/27.05.2024 г. на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, издадена на осн. чл.107, ал.1 във вр. чл.106а, ал.1, т.7, б. „а” от ЗАвтП, с която е наложено наказание - временно отнемане на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил” №1021901 за срок от една година

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.