Р Е Ш
Е Н И Е
№ 13.01.2022
г. гр.
Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети
граждански състав на тринадесети
декември две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 380 по
описа за 2021 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 422 вр.с чл. 415 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК.“Младост“
4, Бизнес парк София, сгр. 14, моли да
се постанови решение, с което да бъде признато за установено вземането му по
отношение на В.Д.В., с посочен адрес ***,
в размер на: 589.33 лева
главница, 90.77 лева възнаградителна
лихва, начислена върху главницата за периода 20.02.2017 г. -20.11.2017 г.,
206.76 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.03.2017 г. – 16.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното плащане. Твърди, че по силата на договор за кредит
с номер CREX-14269727 от 05.12.2016 г. е отпуснал паричен кредит на сочения ответник.
Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от
12 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 20.11.2017 г., съгласно
погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски. След
сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка
на упълномощения търговски партньор. Кредитополучателя се е задължил да заплати
на кредитора 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 68.01 лева. Въз
основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен ГПР, като е
посочена и общата стойност на плащанията. Ответницата е преустановила редовното
обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.02.2017 г., към която дата са
били заплатени два броя погасителни вноски и кредитът е станал предсрочно
изискуем на 20.03.2017 г., от която дата вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер. Алтернативно счита, че поради изтичане срока на
договора, всички дължими суми по него са изискуеми. За вземането си ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение в образуваното ч.гр.д.№
1891/2020 г. на АРС. Ангажира доказателства, претендира за разноски в исковото
и заповедното производство. Прави искане в случай че са налице предпоставките
за това да бъде постановено неприсъствиено решение, както и делото да се гледа
в отсъствие на ищеца.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор назначения на ответника В.В., особен
представител адв.С.Д., счита иска за
допустим, но неоснователен и го оспорва изцяло.
Същия заявява, че от исковата молба не ставало ясно кои месечни кредитни
вноски не е заплатил ответника и кога е бил техния падеж, което затруднява
правото му на защита. Оспорва също така всяка една претендирана от ищеца вноска
да е дължима и изискуема. Оспорва ответника да е уведомен за предсрочната
изискуемост, на която и да е месечна вноска по приложения към исковата молба
договор за кредит. Оспорва договора за кредит и вноските по него да са обявени
на ответника за предсрочно изискуеми. Оспорва размера на иска, като счита същия
за завишен. Оспорва претендираните лихви, прави възражение за прекомерност на
претендираните неустойки и лихви. Оспорва всички суми, претендирани с исковата
молба. Оспорва приложените към исковата молба касови бонове да имат каквато и
да било връзка с договора за кредит и по тях да е извършено плащане от ищеца
или стоката да е получена или доставена на ответника по делото. Прави изрично
възражение, че всяка една поотделно дължаща се от ответника вноска по
приложения към делото договор за кредит е погасена по давност. Не ангажира
доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 05.12.2016 г. между ищеца и ответника е подписан договор за
потребителски паричен/стоков кредит CREX-14269727, по
силата на който ищецът е отпуснал на ответника сумата от 747 лв., която
сума ведно с начислените такси и
надбавки е следвало да бъде върната от ответника на 12 месечни вноски – всяка
по 68.01 лв., съгласно погасителен план /неразделна част към договора/, която
вноска съставлява изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й
съгласно ГПР – 37.56 % и ГЛП – 32.31 %, посочени в параметри по договора, което
е безспорно.
Не се спори по делото, че сумата по
кредита е била отпусната и усвоена от ответника, за което същия е удостоверил с
подписа си. Заемополучателят е удостоверил с подписа си реално предаване на
сумата с изявление, съдържащо се в договора. Поради това между страните е
възникнало валидно заемно праявоотношение, по което ищецът е изпраявна страна. Ответникът
е преустановила плащането на вноските по кредита на 20.02.2017 г., като към
тази дата е погасила 2 месечни вноски, което се оспорва от ответника. След като
не е платил вноската с падеж 20.02.2017 г. и следващите такива, на осн.чл.3 от
договора, вземането на заемодателя става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително уговорената надбавка и
дължимото обезщетение за забава. Към датата на депозиране на заявлението в съда
27.10.2020 г., по кредита е изтекла и последната падежна дата – 20.11.2017 г.,
въз основа на което вземането е изискуемо и на посоченото основание.
От приетата по делото ССчЕ на вещото лице Марияна А.- -неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ е изпълнил
задължението си по договор за стоков кредит № CREX-14269727/05.12.2016 г., на дата 05.12.2016 г., като безкасова е платила
сумата от 747 лв. на „Зара-М.М.С“ ООД по Фактура № **********/05.12.2016 г. и
касов бон от 05.12.2016 г. към нея. Кредитът е осчетоводен от кредитора, като
усвоен от кредитополучателя на 05.12.2016 г. Съгласно счетоводните документи,
задължението по договор за стоков кредит № CREX-14269727/05.12.2016 г. за: главница, договорна лихва и лихва за забава към
датата на входиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
27.10.2020 г. с кредитополучател В.Д.В., ЕГН **********, съгласно клаузите на
същия е: главница 589.33 лв. (от 20.02.2017 г. – до 20.11.2017 г.), договорна
лихва 90.77 лв. (от 20.02.2017 г. – до 20.11.2017 г.), лихва за забава 206.74
лв. (от 20.03.2017 г. – до 16.10.2020 г.) – общо 886.86 лева. Размерът на
задължението по договор за стоков кредит № CREX-14269727/05.12.2016 г., за: главница, договорна лихва и лихва за забава към
датата на експертизата с кредитополучател
В.Д.В., ЕГН **********, съгласно клаузите на същия е: главница 589.33
лв. (от 20.02.2017 г. – до 20.11.2017 г.), договорна лихва 90.77 лв. (от
20.02.2017 г. – до 20.11.2017 г.), лихва за забава 274.04 лв. (от 20.03.2017 г.
– до 30.11.2021 г.) – общо 954.14 лева.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от
ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията
му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си. В случая
следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни
последици обосновава активната си процесуална легитимация.
Ответникът
от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявените
искове за установяване вземанията на ищеца към ответника с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 415 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да
предяви иск, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като предвид събраните по
делото доказателства, същите се явяват и основателни, поради което следва да се
уважат.
По възраженията на ответника, направени в отговора
на исковата молба, съдът намира следното:
Възражението за нищожност на договора,
поради размера на годишния процент на разходите процент, уговорен с него -37.56 % - към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите
на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от
23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат
нищожни. Договорения между страните ГПР от 37.56 %, които не надхвърля петкратно размерa на
законния такъв за времето на сключване на договора от 10.00%, при определения от БНБ
основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка, поради което
възражението е неоснователно.
Възражението за недължимост на сумите, предвид
твърдението на ответника за необявяване на предсрочна изискуемост на кредита е
неоснователно,
тъй като към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда, а и преди това кредитът е бил изискуем,
поради настъпил падеж и на последната месечна вноска по него. Още
уведомление до длъжника е било изпратено на посочения в договора адрес, а
съгл.чл.10 от същия: всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса – посочен в договора.
Ответника чрез назначения ОП е оспорил размера на предявения иск (като
счита същия за завишен), включващи главница, лихва и неустойка – като завишени.
Оспорва твърдението, че ответника не е извършил плащания след посочената дата.
В тежест на ищеца в настоящото производство е да докаже размера на претенцията
си, това е сторено от същия. От приетата
и неоспорена ССчЕ се установиха размерите на претендираните суми, както
и че ответника е извършил плащания по договора в размер на 136.02 лв. на дати: 23.12.2016 г. и 26.01.2017 г. – по
68.01 лв., като след тази дата няма плащания от нейна страна.
По
възражението на ОП на ответника, че всяка една по отделно от дължаща се от него
вноски по приложения договор е погасено па давност. Тези вземания нe са погасени по давност, като направеното за
това възражение по делото е нeоснователно. Падежът на същите е настъпил на
20.11.2017 г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено в РС Асеновград на
27.10.2020 г. преди изтичане на петгодишния срок, предвиден в чл. 111 от ЗЗД.
Неоснователно назначения по делото ОП на ответника, се позовава на изтекла в полза на ответника тригодишна
погасителна давност по чл.111 б“в“ ЗЗД – която предвижда погасяване на вземания
за: наем, за лихви и други периодични плащания. За да е налице периодично
плащане, то същото по своето естество следва да има периодичен характер, да е
установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват
самостоятелна обособени, еднородни престации – независимо една от друга и произтичат от общ юридически факт. Поради
това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите
еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане, в случай
че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени
дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното
основание от чл.66 от ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора – в които
смисъл са поставени по реда на чл.290 ГПК: Решение № 261/12.07.2011 г. по
гр.д.№ 795/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д.№
523/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., или в случая е приложила общата петгодишна
давност по чл.110 ЗЗД.
Ето защо предявеният иск е основателен и доказан
и следва да бъде уважен, като се признае за установено, че В.Д.В. дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ следните суми: 589.33 лева главница, 90.77 лева договорна
лихва за периода от 20.02.2017 г. до 20.11.2017 г., 206.76 лева обезщетение за
забава за периода от 20.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 27.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
При уважаване на
установителения иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален
осъдителен иск.
По
разноските: Ищецът
е претендирал разноски, които му се
дължат с оглед изхода на спора и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК. В заповедното производството той е направил такива в размер на 75 лева (25 лв. за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение), а в настоящото исково производството в
общ размер от 675 лв. (държавна такса 125 лв.; 150 лв. за възнаграждение за вещо лице,
депозит за особен представител на ответника в размер на 300 лв. и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
съобразно чл. 25 от Наредбата за плащане на правната помощ), като на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.В., ЕГН **********
***, че същата дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А с адрес на
управление Франция, гр. Париж , бул. „Осман“ № 1, представлявано от Лоран Давид
и Льо Везине, чрез БНП „Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 14, представлявано от Димитър Димитров, следните суми: 589.33 лева (петстотин осемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки)
главница, 90.77 лева (деветдесет лева и седемдесет и седем стотинки) договорна
лихва за периода от 20.02.2017 г. до 20.11.2017 г., 206.76 лева (двеста и шест лева и седемдесет и шест стотинки) обезщетение
за забава за периода от 20.03.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 27.10.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, дължими съгласно сключен между страните Договор за
кредит № CREX-14269727/05.12.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1891/2020 г. по описа на РС
Асеновград.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 от ГПК: В.Д.В., ЕГН ********** ***, да заплати на: „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А с адрес на управление Франция, гр. Париж , бул. „Осман“ № 1,
представлявано от Лоран Давид и Льо Везине, чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 14,
представлявано от Димитър Димитров, разноски в настоящото – исково
производство в размер на 675 лева (шестотин седемдесет и пет),
както и направените в заповедното производство - ч.гр.дело № 1891/2020 г. по
описа на РС Асеновград, разноски в размер на 75 лева (седемдесет и пет).
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: