МОТИВИ
към Решение по АНД № 2772/2019 г. по описа на ПРС ХVІІ
н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла за разглеждане в Районен съд гр. Пловдив досъдебно производствоо
№ 698/2019 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр. Пловдив с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност на основание чл.78А ал.6 вр. ал.1 от НК и налагане
на административно наказание глоба спрямо обвиняемия Г.С.К. за извършено от
него престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.І вр. чл.130 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4
от НК за това, че на 19.12.2018 г. в гр. Пловдив, като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, е причинил на другиму – на Ц.Ф.Ш. с ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно - контузни рани на горната
устна, повърхностно изгаряне на гръдния кош, контузия на главата и контузия на
дясното коляно, довели до разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и
чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Съдебното
производство се проведе по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението спрямо обвиняемия по посочената в постановлението правна
квалификация на инкриминираното деяние, както и предложението за освобождаване
от наказателна отговорност на
основание чл.78А ал.6 вр. ал.1 от НК и налагане на административно наказание.
Моли съда след уважаване на искането му да определи и наложи на обвиняемия
административно наказание обществено порицание, предвид непълнолетието на
виновния.
Упълномощеният
защитник на обвиняемия не оспорва нито фактите по извършване на инкриминираното
деяние от страна на клиента й, нито правната квалификация. Също счита, че са
налице основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78А от НК
и както и представителя на държавното обвинение иска от съда да определи и
наложи административно наказание обществено порицание.
Обвиняемият
Г.С.К. се явява в съдебно
заседание, признава се за виновен по повдигнатото му обвинение, не дава
обяснения. Изразява съжаление за постъпката си.
Съдът като анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обвиняемият Г.С.К. е роден на *** ***, б., български гражданин,
неженен, учащ, с основно образование, неосъждан, с ЕГН **********.
На
19.12.2018 г. свидетелите Ц.Ф.Ш. и Е.В.Т.– *** в *** били в учебното заведение,
първа смяна. В междучасието след петия им учебен час – малко след 11.00 ч.,
двамата отишли до лавката, откъм южната й страна, която лавка се намирала пред
западния вход на ***. Там те започнали да боядисват със спрей един кашон, като
това занимание им било във връзка с изпълнението на училищен проект.
На
няколко метра от свидетелите Ш.и Т.се намирали обвиняемият Г.С.К. – ***, свидетелите
Р.Г.И., Г. Е.П., Н.Д.К., С.В.С., както и други *** от ***. Малко след като св. Ш.и
Т.започнали да се занимават с проекта обвиняемият К. се приближил до тях и
поискал да му дадат спрея, който спрей се ползвал от св. Т.за пръскане на
кашона. Св. Е.Т.отказал да предостави спрея на Г.К., който се отдръпнал и
отишъл при компанията си.
Малко
след това обвиняемият се върнал при свидетелите Ш.и Т.и отново поискал спрея.
Св. Т.обаче се отдръпнал и си тръгнал. Тогава между св. Ц.Ш.и Г.К. възникнал
спор като двамата си разменили няколко реплики. Когато двамата се намирали на
около метър един от друг, К. хвърлил цигарата си в посока към св. Ш., като го
уцелил в областта на гушата. От допира на цигарата до кожата на свидетеля
последният получил повърхностно изгаряне в областта на гръдния кош.
Пострадалият хванал ръцете на обвиняемия, но К. нанесъл на Ш.удар с главата си.
От удара свидетелят пуснал К., като обвиняемият започнал да нанася удари с
юмруци в областта на лицето на по – малкия *** Ш.. Последният не отвръщал на
ударите, а се опитвал единствено да се предпази.
Св. Н.К.се
намесил като хванал обвиняемия и го дръпнал назад. Св. Ц.Ш.тръгнал към входа на
***, но точно преди да влезе в училището бил настигнат от К., който с десния си
крак го ритнал в областта на коляното, след което му нанесъл удар с юмрук в
областта на лицето. Св. Ш.отново не отвърнал, а отишъл до кабинета на
медицинската сестра, която обработила раните му – получил две разкъсно –
контузни рани на горната устна, контузия на главата и контузия на дясното
коляно.
След
това св. Ц.Ш.се обадил на баща си – свидетелят Ф.Ц.Ш., и му разказал какво се е
случило. Последният закарал сина си в УМБАЛ „Свети Г.”***, където детето Ц.Ш.било
прието в спешен кабинет, а след това бил прегледан от лицево – челюстен хирург,
ортопед и специалист „Уши, нос, гърло”.
Според
заключението на вещото лице по изготвената съдебно – медицинска експертиза
/л.24 – л.27 от досъдебното производство/ при прегледа на Ц.Ф.Ш. и от
представена медицинска документация се установили две разкъсно – контузни рани
на горната устна, контузия на дясното коляно, контузия на главата, отоци и кръвонасядания по главата, повърхностно изгаряне на гръдния
кош, кръвонасядане на дясното коляно. Травматичните увреждания с изключение на
повърхностното изгаряне на гръдния кош са причинени от удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет. Повърхностното изгаряне на гръдния кош е причинено
от локалното действие на висока температура /пламъково
изгаряне/ и е възможно по начин и време всички да са получени както съобщава
освидетелствания в предварителните сведения. Разкъсно – контузните рани на
горната устна поотделно и по съвкупност са били преценени като довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК /по см. на чл.130
ал.1 от НК/. Повърхностното изгаряне на гръдния кош, както и контузията на
главата и дясното коляно поотделно и по съвкупност са били преценени като
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК /по см.
на чл.130 ал.1 от НК/. Останалите травматични увреждания са му причинили болка
и страдание без разстройство на здравето.
Според
заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно – психиатрична и
съдебно – психологична експертиза /л.33 – л.43 от досъдебното производство/ Г.С.К.
не страда от психично заболяване и не се води на психиатричен отчет. Към
момента на инкриминираното деяние К. е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. По време на деянието подекспертният не е действал по увлечение или лекомислие. Г.С.К.
може да дава достоверни обяснения по факти, имащи значение за делото и да
участва пълноценно във всички фази на наказателния процес.
Чрез
доброволно предаване в хода на досъдебното производство като веществено
доказателство е била приобщена 1
бр. преносима памет – флаш памет MAXELL – 16GB, съдържаща
записи от видеокамера на територията *** от дата 19.12.2018 г., приложена на л.54 от досъдебното производство, за
което предаване е бил изготвен протокол за доброволно предаване от 20.12.2018
г.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на: показанията на свидетелите Ц.Ф.Ш.,
Р.Г.И., Г. Е.П., Е.В.Т., Н.Д.К., С.В.С., Ф.Ц.Ш., С.Г.К., дадени в хода на досъдебното производство и ползвани
на основание чл.378 ал.2 от НПК, от заключението на вещото лице по изготвената
СМЕ, от заключението на вещите лица по СППЕ, лист за преглед на пациент – 2
бр., епикриза, педагогически характеристики, протокол за доброволно предаване,
протокол за оглед на веществени доказателства, справки за лице, справки за
съдимост, характеристична справка, протоколи за полицейско предупреждение, от
вещественото доказателство – 1 бр. преносима памет – флаш
памет MAXELL – 16GB, приложена на л.54 от досъдебното производство.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели – като обективни, последователни и логични,
съответни помежду си и на останалите доказателства относно гореизложените
релевантни с оглед на предмета на делото обстоятелства.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице по СМЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната
област и неоспорено от страните по делото.
По същите съображения – като компетентно,
изготвено с нужните познания и опит в съответните области и пак неоспорено от
страните по делото, съдът кредитира и заключението на вещите лица по комплексната
СППЕ.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдебният състав прие, че обвиняемият Г.С.К. с действията си е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК, тъй като на
19.12.2018 г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е причинил на
другиму – на Ц.Ф.Ш. с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в две
разкъсно - контузни рани на горната устна, повърхностно изгаряне на гръдния
кош, контузия на главата и контузия на дясното коляно, довели до разстройство
на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено
по хулигански подбуди.
От обективна страна с действията си на 19.12.2018 г. в гр.
Пловдив в двора на ***, насочени към телесния интегритет на свидетеля Ц.Ф.Ш. обвиняемият Г.С.К. е причинил, удряйки го с юмруци по главата, вкл. и в
лицето в областта на устата, ритайки го в десния крак в областта на коляното и
хвърляйки горяща цигара в областта на горната част на гърдите, множество
травми, изразяващи се в две разкъсно – контузни рани на горната
устна, контузия на дясното коляно, контузия на главата, отоци и кръвонасядания по главата, кръвонасядане на дясното коляно,
а от цигарата – повърхностно изгаряне на гръдния кош. Тези наранявания – две разкъсно – контузни рани на горната устна,
повърхностно изгаряне на гръдния кош, контузия на главата и контузия на дясното
коляно, са довели до разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129
от НК. Разстройството на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.1
от НК.
Налице е по – тежко наказуем
квалифициращ деянието признак с оглед на начина и мястото на извършването на
престъплението, а именно – телесната повреда е причинена по хулигански подбуди
по см. на чл.131 ал.1 т.12 от НК. Предприемането на действия, насочени към
здравето на лице, което е станало на обществено място – в двора на училище – на
***в гр. Пловдив, в
светлата част на деня – преди обяд, пред погледа на множество лица – познати и
непознати ученици, без наличие на личен към пострадалия мотив, както и при
продължаващи дори дръзки действия от страна на нападателя К. спрямо увреда
здравето на пострадалото по – малко от него дете – веднъж след като вече го е
бил изгорил с цигара го е настигнал и го е ритал и удрял с юмруци в лицето, съдът
преценя като проявено поведение на незачитане на личната неприкосновеност, на
демонстрация на несъблюдаване добрите нрави и установените норми на дължимо
поведение в обществото. Това агресивно поведение съдът прие, че се дължи на
проявени хулигански подбуди от страна на обвиняемия, заради което е и налице
този по – тежко наказуем състав на деянието.
Към момента на
извършване на това деяние с правна квалификация по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130
ал.1 от НК обвиняемият К. е бил непълнолетно лице – с навършени ***
години, а оттук и пълната правна квалификация на инкриминираното деяние се
преценя на такова по см. на чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. с чл.63 ал.1
т.4 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от обвиняемия при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили
обществено – опасни последици. Относно
възрастовата особеност на субекта на отговорност в случая – непълнолетният
извършител К. – същият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
С оглед на посочената правна
квалификация настоящата инстанция прие, че обвиняемият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност по реда на чл.78А ал.1 и ал.6 от НК, тъй като в
случая са налице всички комулативно предвидени предпоставки за прилагането на
този законов институт. Г.С.К. е непълнолетно лице към момента на извършване на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. с чл.63
ал.1 т.4 от НК, не е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на
чл.78А ал.1 от НК, за осъщественото от него като непълнолетен престъпление,
което е извършено при форма на вина пряк умисъл, законът предвижда наказание лишаване
от свобода до три години, но след редукцията на наказанието съобразно чл.63
ал.1 т.4 от НК наказанието е наказание лишаване от свобода до две години.
Обвинението спрямо К. не касае причиняването на имуществени щети, нито пък с
деянието са причинени съставомерни такива. Поради това и съдът с решението си
освободи обвиняемият от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК.
Що се касае до административното наказание,
което следва да наложи съда, нормата на чл.78А ал.6 от НК предвижда
административно наказание за непълнолетни извършители обществено порицание, или
налагане на възпитателна мярка. Съобразявайки обществената опасност на деяние и
деец и воден от целесъобразността на крайния съдебен акт, съдебният състав прие
да наложи спрямо обвиняемия административно наказание, а не да прилага
възпитателна мярка. За това и съдът с настоящото си решение определи и наложи
на Г.С.К. административно
наказание обществено порицание, което обществено порицание да се изпълни чрез
публично порицаване чрез обявяване на Решението от ръководството на учебното
заведение, в което учи обвиняемият К., след уведомяване на РУО – Пловдив. Така
определено като вид и начин на изпълнение административно наказание съдът счита
същото за най – целесъобразно.
Вещественото доказателство по делото 1 бр. преносима
памет – флаш памет MAXELL – 16GB, намираща се на л.54
от досъдебното производство, съдът прие с настоящото си решение, че следва да
остане към материалите по делото.
По делото в неговата досъдебна фаза са
направени разноски в общ размер на 518.91 лв. – за възнаграждения на вещи лица,
които разноски с оглед изхода на делото Съдът присъди на основание чл.189 ал.3
от НПК за заплащане по сметка на ОД на МВР Пловдив в тежест на пълнолетния вече
обвиняем Г.С.К..
По изложените мотиви съдът постанови
Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ