Р Е Ш
Е Н И
Е
1258/28.2.2018г.
гр.София, 28.02.2018г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение,
ІІ-Д въззивен състав в публично
заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Александрова
Мл.с.
Богдан Русев
при секретаря Илияна
Коцева и прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№6994/2017г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от
05.04.2017г. по гр. дело № 24001/2016г., СРС, 120 с-в. е отхвърлил предявените
от Г.К.К., ЕГН, действащ лично и със съгласието на
баща си К.Г.К. против З. „Б.В.И.Г.” АД
искове по чл.
226 от КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
сумата 22000 лв. за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на настъпване на застрахователното събитие - 20.07.2011 г. до
окончателното изплащане, като неоснователни. С решението Г.К.К., действащ лично и със съгласието на баща си К.Г.К. е
осъден да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 550 лв.
Срещу така постановеното решение
в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба
от Г.К.К., ЕГН, действащ лично и със
съгласието на баща си К.Г.К. , като в нея се излагат доводи за неправилност на
решението поради необоснованост относно формирания извод на СРС, че липсата на
двустранно съставен протокол за настъпилото ПТП, който да е подписан от двамата
водачи, от който да се установява начина за настъпване на процесното ПТП,
фактическия състав на деликта не е доказан, както и че по делото е представен
протокол за оглед извършен от разследващ полицай, който представлява официален
удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК. Твърди, че
Постановлението за внасяне в съда
на предложение за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание също е такъв документ. Поддържа, че протокол за ПТП
не е съставен, тъй като е образувано наказателно производство в хода на
производството по което е виновния за настъпилото ПТП е починал, както и че с
оглед на посочените писмени доказателства, така и от свидетелските
показания преценени в съвкупност се
установяват елементите от фактическия състав на процесния деликт. Твърди също така, че е неправилен и извода на
вещото лице, че несвоевременното З.ействане на спирачната уредба от страна на водача на л.а.м.
Пежо М.е причина за настъпилото ПТП. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения от него иск. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата З. „Б.В.И.Г.”
АД оспорва същата по съображения изложени в писмен отговор. Моли съда да
потвърди решението на СРС. Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и
обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
СРС е сезиран с
иск с пр.осн.чл.226 ал.1 от КЗ предявен от Г.К.К., действащ чрез законния си представител К.Г.К.,
против З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК за
заплащане на сумата от 22000 лв. , съставляваща обезщетение за претърпени и
неимуществени вреди вследствие на ПТП, състояло се на кръстовището на 20.07.2011г. на път
II-53 между л.а. „Пежо 806“ с per. № *******, управлявана от М.М./в който пътувал
ищеца/ и с участието на т.а.Фолксваген Транспортер“ с
рег.№*******управляван от Н.М.,, поради
отнето предимство на първото МПС.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания
съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във
въззивната жалба на страната /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на
въззивника за нарушение на материалния закон и необоснованост. . Увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност”, има право
да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл.226 ал.1 КЗ/отм./. За да възникне субективното право по чл.226 ал.1 КЗ/отм е необходимо наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност” между деликвента и
застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия
фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието
и вредата и вина на причинителя. С оглед
събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция намира, че по
делото са ангажирани доказателства от които се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение по З.ължителна
застраховка "Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента
на деликта,/ Застрахователна полица №031117076427/30.03.2011 г. на ЗАД „Б.В.И.Г.”
АД по отношение на т.а. „Фолксваген Транспортер“ с per. №*******., Въззивният съд намира за
неправилни изводите на първоинстнационния съд, че по
делото че не е установен механизма на настъпване на процесното ПТП, който се
явява З.ължителен елемент от фактическия състав,
ангажиращ отговорността по чл. 226 от КЗ (отм.), предвид на това, че делото са
ангажирани единствено косвени доказателства относно това обстоятелство -
протокол за оглед на местопроизшествие, Постановление за предложение за
освобождаване от наказателна отговорност, свидетелски показания, а не е представен констативен протокол за
настъпилото ПТП, който да е подписан от двамата водачи, от който да се
установява начина на настъпване на процесното ПТП. Съгласно съдебната практика
на ВКС, дори съставеният от органите на МВР протокол
за ПТП (официален свидетелстващ документ) подлежи на
оспорване и констатациите в него могат да бъдат оборени. Различна е само
доказателствената тежест, но във всички случаи, за страната съществува правна
възможност в рамките на спорното съдебно производство да установи или обори
факта на настъпване на ПТП, както и механизма му и
участниците в него с всички доказателствени средства. Дали съставеният документ
е валиден или не няма решаващо значение, след като
страната разполага с възможността да докаже тезата си, чрез други способи. С
оглед на това въззивният съд намира, че от приетите от първоинстанционния съд
по делото писмени доказателства, както и заключението на СТЕ се установява
факта на процесното ПТП и неговия механизъм. От заключението на СТЕ се
установява, че от техническа гледна точка
причина за настъпването на процесното ПТП е навлизането в платното за движение
на път от страна на товарния автомобил
Фолксваген Транспортер“ с рег.№ВТ0971 АТ, без водача
да изчака преминаването на л.а. Пежо 806“ с per. № *******,
при наличие на пътен знак Б2 и несвоевременното З.ействане
на спирачната уредба от страна на водача на л.а. Пежо 806“ с per. № *******. С оглед на това въззивният съд намира, че
вина за процесното ПТП имат и двамата водачи- на т.а. и на л.а при съотношение
т.е. налице е съпричиняване на вредоносния резултат, като приносът на водача на
л.а. следва да бъде определен на 20%. Спорът по делото е и относно обема на отговорността на
деликвента за вредите, причинени от процесното ПТП, а оттам и относно обема на
отговорността на застрахователя му по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./. Размерът на претърпените
от ищеца
болки, страдания и неудобства следва да се
определи към датата на инцидента-20.07.2011г. Съгласно практиката на ВКС понятието "неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период
от време. Настоящата съдебна инстанция намира,
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, с оглед
неговата възраст, характера на
увреждането,
претърпените
оперативни интервенции,
продължителният възстановителен
период промяната в емоционалното му състояние след инцидента, установени
по безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства, заключения на
СМЕ, както и показанията на разпитания по делото възлиза на 7500лв. След
отчитане на приетото от настоящата съдебна инстанция съпричиняване на деликта
от страна на водача на л.а. , то предявения иск селда да бъде уважен за сумата
от , като до пълния му предявен размер от 22000лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Съгласно чл.84 ал.3
от ЗЗД при З.ължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. В случая деликта е настъпил на
20.07.2011г. от която деликвента дължи заплащане на лихва за забава, но с оглед
направеното от ответника с отговора на исковата си молба възражение за изтекла
погасителна давност, то в случая началния момент от който следва да се присъди
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е от 28.04.2013г.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата. Настоящият
съдебен състав приема, че при определяне на този размер СРС е взел впредвид всички правнорелевантни
факти: вид и степен на телесните и психически увреждания, възрастта на
пострадалия, силата и интензивността на търпяните
болки и страдания, установени по категоричен
начин от заключението на СТЕ
показанията на разпитания по делото свидетел. Ето защо, атакуваното
решение в частта му относно определения
по справедливост размер на процесното обезщетение е обосновано, а въззивната
жалба на страната- неоснователна.
С оглед на изложеното решението на СРС следва
да бъде отменено в частта, с която е отхвърлени иска с пр.осн.чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за сумата от 6000лв., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2013г., както и в частта, с която на
ЗАД „Б.В.И.Г.” АД са присъдени разноски
над сумата от 400лв. В останалата обжалвана част решението на СРС следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и
на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., вр с чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ЗАД „Б.В.И.Г.”
АД следва да бъде осъдено да заплати на мл.адв.
Б.З. - процесуален представител на въззивника адвокатско възнаграждение за
двете съдебни инстанции..
На основание изложеното,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 05.04.2017г. по гр. дело
№ 24001/2016г., СРС, 120 с-в., В частта, с която е отхвърлен иска с
пр.осн.чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 6000лв., ведно със законната лихва,
считано от 28.04.2013г., както и в
частта, с която на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД са
присъдени разноски над сумата от 400лв., КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, пл. *******, да заплати
на Г.К.К., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на баща си К.Г.К., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. ******,
ул. *******, и съдебен адрес:***, чрез адвокат В.Н.сумата 6000лв., съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП състояло се на
кръстовището на 20.07.2011г. на път II-53
между л.а. „Пежо 806“ с per. № *******,
управлявана от М.М.и с участието на т.а.Фолксваген Транспортер“ с рег.№*******управляван от Н.М., на осн. чл. 226 от КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 от ЗЗД , ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 28.04.2013г.
до окончателното й изплащане,.
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 05.04.2017г. по гр. дело № 24001/2016г., СРС, 120 с-в., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Б.В.И.Г.” АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. ******№ на осн. чл.
38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр с чл. 7, ал. 2, т.3 от
Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да
заплати на мл.адв.
Б. Х.З. ***, сумата 1190 лева
- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.