МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N:890/2013
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД IX наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила
подсъдимия Р.Д.Р., ЕГН:********** в това, че през периода от 01.01.2011г. до
25.10.2011г., в гр.Русе, унищожил противозаконно чужда недвижима вещ -
едноетажна масивна сграда - фурна, с площ 224,4 кв.м., находяща се в гр.Русе,
кв. "Дружба 2'", по ул.”Йосиф Дайнелов" №27, собственост на Ю.С.А.
и Н.Л.А. ***, като им причинил значителни
вреди на стойност 81 500 /осемдесет и една хиляди и петстотин/ лева, престъпление
по чл.216, ал.5. пр.1, вр. с ал.1, пр.1 от НК.
Подсъдимият признава
всички факти и обстоятелства визирани в обвинителния акт и моли съда да проведе
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и да му наложи
наказание по реда на чл.58а, ал.1 от НК, което да отложи за подходящ
изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК.
По делото е допуснат и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от Ю.С.А. и Н.Л.А. против подсъдимия Р.Д.Р.
за сумата от 81 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
от престъплението имуществени вреди.
Прокурорът явил се по делото поддържа обвинението
по отношение на подсъдимия, така както е
внесено с обвинителния акт. Счита искането за провеждане на съкратено съдебно
следствие провеждането на в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК за законосъобразно
и допустимо. Пледира за определяне на наказание в условията на чл.54 от НК при
превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства, около и над
средата предвидени от законодателя за това престъпление. Пледира така
определеното наказание да бъде намалено с една трета и изтърпяно ефективно в
затворническо заведение открит тип, при първоначален общ режим.
След постановяване на присъдата по
делото, друг представител на прокуратурата внася протест, като сочи за
недопустимо проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2
от НПК, както и че определеното от съда наказание отежнявало положението на подсъдимия.
Съдът е уважил искането на подсъдимия
и неговия защитник за провеждане съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК, тъй като Присъдата постановена срещу подс.Р. от друг състав
на РРС е била отменена от Окръжен съд Русе, а делото е върнато за НОВО разглеждане
от друг състав на съда. Според съда възраженията в протеста на районния
прокурор са неоснователни и то защото в никакъв случай смисъла на Тълкувателно
решение N:1/2009г. на ОСНК не може да бъде отнесен към настоящият случай на
повторно разглеждане на делото. Именно ако съдът бе отказал на подсъдимия Р. провеждане
на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, той би
допуснал съществено процесуално нарушение.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства прие за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Р. е роден на ***г. в
гр.Русе. Завършил е средно образование, разведен, не работи, осъждан но към
момента на извършване на инкриминираното деяние е реабилитиран.
Съгласно нотариален акт № 147 от
12.10.2006г. издаден от нотариус Г.Г.,*** и вписан в Служба по вписванията
гр.Русе под №93 на 13.10.2006г. св.Ю.А. и св.Н.А. закупили със средства от
банков заем в размер на 70 000 евро, отпуснати от „Алфа банк" АД, клон
Русе, от св.А.М. недвижим имот - фурна, находящ се в гр.Русе. кв.
„Дружба-2". по ул.Йосиф Дайнелов № 27. Имота представлявал едноетажна
масивна сграда с площ от 224.40 кв.м., със застроен обем от 770 куб.см., с
полезна застроена площ от 190 кв.м., полезна площ към застроената площ - 85 %,
заедно с дворно място с площ от 395 кв.м. Сключен бил и ипотечен договор
91-52/10.10.2006г. между Алфа банк" АД и св. Ю. А. в качеството на
кредитополучател и св.Н.А. в качеството на поръчител, за сумата от 70 000 евро
със срок на договора 12 /дванадесет/ години. Посоченият недвижим имот бил
предоставен като обезпечение по договор в полза на банката кредитор. Св. Ю.А. и
св. Н.А. закупили процесния недвижим имот по предложение на подсъдимия Р.Р., който ги уведомил, че имота се продавал
на изгодна цена и предложил да им съдейства за отпускане на банковия кредит.
Идеята била, след като св.Ю.А. и св.Н.А. закупят имота, същият да бъде продаден
на по-висока цена, като за целта Р. трябвало да намери купувач и след
реализиране на сделката, разликата между покупката и продажната цена да се
раздели между подсъдимия и св.А.. Съдействие по реализиране на сделката
трябвало да окаже и св. К.Н., който бил близък със св. Ю.А. и подс.Р..
По делото липсват доказателства подс.Р.
да е предоставил лични свои средства при закупуване на имота, като такива били дадени
единствено от свидетелите А., които пък им били отпуснати от Алфа банк АД,
срещу ипотека на имота.
След закупуване на процесния имот св.
Ю.А. периодично го посещавал и наглеждал. Месечните вноски по ипотечния кредит
също били внасяни периодично от св. А. и синът му св. Д.А..
При тези предпоставки през месец
октомври 2009г. св. Ю.А. бил осъден за извършено от него престъпление от общ
характер, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода”, което същият
следвало да кзтърпи ефективно в затворническо заведение. Поради влизането си в
затвора за изтърпяване на наложеното наказание, св.Ю.А. спрял плащането на
вноските по ипотечния кредит и бил лишен от възможността да стопанисва имота.
През периода от време докато бил в затвора, св. Н.А. и св. Д.А. рядко
посещавали недвижимия имот. На подсъдимият Р. станал известен този факт и той
решил да се възползва от отсъствието на св.Ю.А., като решил, да събори сградата
на фурната собственост на св. А. и св. А. и да се разпореди със строителните
материали от нея - тухли, керемиди, ламарини, греди и железа, като ги продаде
на различни лица. В изпълнение на взетото от него решение, на неустановена дата
и месец, през 2011г. подс.Р. *** със св. Б.П., с когото се познавали отпреди.
На тази среща, Р. предложил на св.П. да наеме работници, с които да събори
сградата на фурна, която се намирала в гр.Русе в близост до стария Разградски
път, за която му казал, че била негова собственост. Св. П. останал с
впечатление, че сградата наистина била на подсъдимия, тъй като последния го
завел на ул.”Йосиф Дайнелов", където се намирала фурната и там заварили
брата на Р. - св. П.Т. и негов племенник - св. М.И., които смъквали ламарини от
сградата.
Нещо повече, св.П. видял също, че
покрива на фурната бил смъкнат, като част от него била на земята със счупени
цигли, както и натрупани на купчини огнеупорни тухли. Първоначално подс.Р.
предложил на св. П. срещу сумата от 5 000 лева да му даде сградата за събаряне.
Св. П. не се съгласил, защото преценил, че след събарянето нямало да може да
продаде годни строителни материали втора употреба за сумата от 5 000 лева. Св. П.
се разбрал с подс.Р., че ще организира събарянето на сградата, почистването на
тухлите и при наличие на клиенти ще им продаде тухлите. Също така св. П. се
разбрал с подс.Р., че заплащането на наетите работници за труда по събарянето
щял да бъде прихванат от продажбата на тухлите от сградата. След като постигнали
тази договорка. св. П. наел работници, сред които св. А.Х. и брат му - св. А.Х.,
заедно е които за период от около двадесет дни, съборили сградата на фурната.
На обекта идвали различни лица, които закупили около 10 000 броя тухли от
съборената сграда на цена от около 12, 13 стотинки за брой. Лично св. П. два
пъти превозвал с нает от него транспорт тухли от обекта на такива лица. Част от
получените парични средства от продажбата на тухлите, св.П. отчитал на подс.Р..
Сред лицата, които закупували тухли от св.П. бил и св.М.М., който крез лятото
на 2011г., закупил от св.П. 1 500 бр. тухли - втора употреба на цена 0,10 лв.
бройката. Работниците, които под ръководството на св. Б.П. събаряли сградата на
фурната натоварили закупените от св. М. тухли в ползвания от него камион. Св. М.
разбрал от св.П., че събаряната сграда била собственост на подс.Р., както и че
парите от продажбата на тухлите, също били отчитани на подсъдимия. Керемидите
от процесната сграда Р. продал на св.Я.Я., който се съгласил да закупи 3 000
бр. керемиди, с единична цена за бройка около 0.30 лв., на обща стойност 450
евро. Тази сума св. Я. платил на подс.Р. пред сградата на фурната на ул. „Йосиф
Дайнелов" в гр.Русе в присъствието на св.И.Н. и двама негови работници,
които впоследствие смъкнали закупените керемиди от покрива на сградата на
фурната и ги откарали в дома на св.Н.. През периода от време, докато траело
събарянето на сградата, св. Я. е виждал подс.Р., често да посещава събаряната
сграда, а от св. П. разбрал, че Р. ходел там, за да взема пари от съборените и
продадени тухли. В процеса на събаряне ка сградата, св. А.Х. и св. А.Х., които
били наети от св. Б.П. и участвали в събарянето на процесната сграда, а св. П.
пускал обяви за продажба на тухли втора употреба, които впоследствие продавал
на различни клиенти. Св. Ал.Х. и св. А.Х. знаели, че собственик на сградата е подс.Р.,
тъй като същият идвал средно по два-три пъти на седмица, за да получава своята
част от парите от продадените тухли, които св.П. му отчитал съгласно тяхната
първоначална уговорка. Също така по искане на Р., в двора на къщата му,
находища се в гр.Русе на ул. „Витоша" № 2, работниците които събаряли
сградата занесли, дъски и греди от съборената сграда. С помощта на племенника
си - св. М.И., подс.Р. прибрал в двора на къщата си огнеупорни тухли и ламарини
от сградата. Св. М.И. също действал със съзнанието, че подс.Р. е собственик на
процесната сграда. По указание на подс.Р., св.П.Т. - брат на подс.Р., заедно
със св. М.И. започнали да свалят покрива на процесната сграда, тъй като знаел,
че брат му е нейн собственик и поради това не мислел, че върши нещо нередно.
През лятото на 2011г. св. Д.А. бил
уведомен от полицейски служители, че закупената от семейството му едноетажна
масивна сграда - фурна била съборена и разграбена. Св. Д.А. посетил имота, където
установил, че сградата действително била съборена, като в парцела имало само
станки от строителни материали и веднага
уведомил родителите си - св. Ю.А. и св. Н.А.. След като излязъл от затвора на
25.10.2011г., св.Ю.А. посетил лично имота и установил, че от него нищо не е
останало, освен основите му. Цялата тухлена сграда липсвала, като липсвали
всички тухли, керемиди и железа.
Във връзка с установеното, и предвид
липсата на уговорки с конкретно лице за извършване на ремонти по сградата или
за нейното събаряне, с цел да бъде построена нова такава св. Ю.А. и св. Н.А.
подали жалби до Началника на Първо РУ „Полиция'' - Русе и Районна прокуратура -
Русе и банката кредитор. По изясняване на случая проверка извършил полицейският
служител от Първо РУ „Полиция" - Русе - св. Х.С., който установил по време
на същата, че извършител на деянието бил подсъдимия Р.Р., който пред него
признал, че действително без съгласието на св. Ю.А. е организирал, чрез наети
от него лица, събарянето на сградата находяща се в гр.Русе, кв.
„Дружба-2", по ул. „Йосиф Дайнелов" № 27, собственост на св. А. и св.
А., като заявил, че намерението му било на един по-късен етап да се изготви нов
проект и да възстанови сградата в по-модерен вид. Фактическото събаряне на
постройката Р. бил възложил на св.Б.П., който заедно с наети от него работници
съборили фурната. По случая започнало и предварително разследване, в която
връзка бил извършен оглед на местопроизшествие, по време на който било
направено фотозаснимане на процесния недвижим имот и изготвен фотоалбум
съдържащ 10 бр. фотоснимки и били проведени разпити на установените по време на
проверката свидетели.
В хода на проведеното разследване св.
Н.А. е представила по делото 17 бр. фотоснимки на закупения от нея и съпругът й
недвижим имот намиращ се в гр.Русе, на ул. “Йосиф Дайнелов" № 27, които
били направени от тях във връзка с обявяването му за продажба, в периода преди
същия да бъде разрушен, както и 54 бр. копия на платежни нареждания към „Алфа
банк" за направени парични преводи на дължими вноски по договора за
ипотечен кредит.
От заключението на назначената и
изготвена по делото съдебно техническа експертиза, става ясно, че стойността на
процесния недвижим имот по средни пазарни цени, към момента на унищожаването
му, възлиза на 81 500 лева. От това е видно, че общата стойност на причинените
вреди ка процесния недвижим имот надвишават размера на 14 минимални работни
заплати за страната ни към момента на деянието.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена от събрания по делото доказателствен материал, а именно доказателства
от гласни доказателствени средства - обясненията на обвиняемия Р.Д.Р., приобщените
по реда на НПК показания на свидетелите Ю.С.А., Н.Л.А., Д.А., С.И.В., Я.И.Г., Х.Л.С.,
А.А.М., Б.В.П., М.М., П.Д.Т., М.Б.И.. С.С.М., К.Л.Н., И.Т.Т., Я.Г.Я., И.Г.Н., Я.Н.Я.,
М.Б.С., А.С.Х. и А.С.Х., както и от заключението по назначената техническа
експертиза, доказателства от писмени доказателствени средства - протокол за
оглед на местопроизшествие, експертно заключение на съдебно техническа
експертиза, протокол за очна ставка, копие на нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 147/12.10.2006г., копие на Договор за ипотечен кредит №
91-52/20026 от 10.10.2006г., копия на платежни нареждания към „Алфа банк"
- клон Русе, копия на документи предоставени от Община Русе за обект
„Фурна", намираща се е гр.Русе, ул. „Йосиф Дайнелов"', справка за
съдимост, декларация за имуществено състояние, автобиография, протоколи за
следствените действия, доказателства от веществени доказателствени средства -
фотоалбум съдържащ общо 10 бр. фотоизображения, 17 бр, фотоснимки.
При тези фактически констатации съдът направи
следните :
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Подсъдимият Р. е пълнолетен
и вменяем, следователно наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, той
може да бъде годен субект на наказателно преследване.
Анализа на фактическата обстановка и събраните по
делото доказателства даде основание на съда да формулира категоричен извод, че
с деянието си подсъдимият Р. осъществил от обективна и субективна страна престъплението
по чл.216, ал.5, пр.1, вр, с ал.1, пр.1 от НК. Това е така, тъй като подс.Р.
наел работници чрез св. Б.П. и през периода от време 01.01.2011г. до
25.10.2011г., в гр.Русе, унищожил противозаконно чужда недвижима вещ -
едноетажна масивна сграда - фурна, с площ 224,4 кв.м., находяща се в гр.Русе,
кв. "Дружба 2", по ул. "Йосиф Дайнелов" № 27,, собственост
на Ю.С.А. и Н.Л.А. ***, като с деянието си им причинил значителни вреди на
стойност 81 500 /осемдесет и една хиляди и петстотин/ лева.
В конкретния случай изпълнителното
деяние на престъплението е извършено от подсъдимия чрез действие. Това е така,
тъй като Р., при условията на посредствено извършителство, чрез св. Б.П. и
наети от него работници, унищожил противозаконно чужда недвижима вещ -
едноетажна масивна сграда -фурна, намираща се в гр.Русе, кв. "Дружба
2", по ул. "Йосиф Дайнелов" № 27, собственост на Ю.С.А. и Н.Л.А.
***, като са причинени вреди на стойност 81 500 лева.
Събраните по делото доказателства за
виновното поведение на подсъдимият съдът
намира за безпротиворечиви. Това е така, тъй като по делото липсват доказателства,
подкрепящи различните защитни версии на подсъдимия, които са взаимно противоречиви
и изключващи се. По делото безспорно се установява, че фактическите действия по
събарянето на фурната са осъществени от св.Б.П. и наети от него работници. От показанията
на св.Б.П. се установява, че именно той е нает от подс.Р. да извърши действия
по цялостното събаряне на сградата, като тази уговорка е станала в присъствието
на други свидетели, а именно Я.Я. и И.Н.. Това се потвърждава и от
показанията на св.М. който твърди, че закупил един камион с тухли. Най-същественият
елемент от уговорката им е, че подс.Р. се е представил, като едноличен
собственик на сградата и именно в тази връзка за св.П. не е възникнало съмнение,
че подсъдимият Р. е имал правото да се разпорежда с нея.
В показанията си св.П. заявява, че
подс.Р. е казвал кое да се събаря и кое не и че именно той е собственик на
сградата. Следва логичен извод, че вследствие на уговорката между двамата и на
последващите действия във връзка със събарянето на сградата от страна на подс.Р.,
същият изразявал самочувствие на собственик на сградата, а оттам и правото си да я събори
чрез св.П. и наетите от него лица.
Напълно идентични възприятия в тази
насока имат и останалите свидетели – Я. и Н.. Пред св.Я. подсъдимият заявил, че продава фурна в кв.”Дружба”, която
е негова и цената е 5000лв., като строителни материали. Възприемайки като
истина това, св.Я. закупил керемидите от покрива на фурната - 2200 бр.за сумата
от 450 евро, платени на място на подс.Р.. В конкретния случай лично подсъдимият
Р. е присъствал на физическото смъкване на керемидите, което е станало в деня
на заплащането им от наети работници. Именно тогава са постигнати и конкретни
уговорки между подс.Р. и св.П. за събарянето на сградата, касаещи начин на
реализацията на тухлите, цената им, разплащане помежду им, срокове.
В аналогичен смисъл са и показанията
на св.А.Х. и св.А.Х., които са били наети от св.П.. В представите на тези двама свидетели
подсъдимият е бил собственик на събаряната сграда. Този извод
свидетелите формирали и от честите посещения на обекта от подсъдимия, в процеса
на събарянето и отдаването на различни указания във връзка с това.
По тези съображения съдът прие, че
показанията на свидетелите, дадени по досъдебното производство са логични,
последователни. По тези причини съдът изцяло ги кредитира.
Съществен за делото факт е че подс.Р.
се е легитимирал като собственик на процесната фурна и пред самите полицейските
служители извършили предварителната проверка във връзка с инкриминираното
деяние. По същия начин подс.Р. е заявил и пред св.Х.С., че е собственик на
събарящата се сграда.
По изложените съображения съдът изцяло
кредитира и показанията на св.Ю.А., че фурната е закупена от него с кредит от
„Алфабанк” АД и същият не е упълномощавал или предоставял на подсъдимия Р. каквито
и да е права по отношение на нея, включително да я събаря и разпродава във вид
на строителни материали. Логично е да се приеме, че престоя в затвора на този
свидетел към инкриминирания период е дало възможност на подс.Р. да събори сградата
и да я разпродаде, като строителен материал.
Анализа
свидетелските показания сочи по безспорен и категоричен начин два, важни и
съществени факта по делото. Първият е че подс.Р. се е представял, като
собственик на процесната сграда, а вторият, че я е съборил и разпродал като
строителни материали, посредством наетите работници. Безспорно вследствие на
предприетите от Р. и наетите от него работници действия била засегната
субстанцията на процесния недвижим имот, което довело до неговото качествено
изменение, което я е направило окончателно негодна за бъдещето й използване по
първоначалното й предназначение. По-голяма част от строителните материали от
разрушената сграда - тухли, керемиди, железа, ламарини и греди били продадени
на различни лица, като част от получените средства от тях подс.Р. задържал за
себе си, а с друга част плащал на наетите от него работници за събаряне на
процесната сграда. Друга част от строителните материали били пренесени и
складирани в дома на подс.Р..
Правилно деянието
е квалифицирано, като такова по чл.216, ал.1 от НК - за „унищожаване на чужда
недвижима вещ". Това е така, тъй като предмет на престъплението е недвижим
имот, а именно едноетажна масивна сграда
- фурна, собственост на св. Ю.А. и св. Н.А., чиято субстанция вследствие на
действията на подсъдимият била качествено изменена, което я е направило
окончателно негодна за бъдещето й използване яо първоначалното й
предназначение.
Изпълнителното деяние на
престъплението е квалифицирано по ал.5, пр.1, във вр. с ал.1 на чл.216 от НК -
за „причинени значителни вреди". Това е така, тъй като стойността на
унищожената недвижима вещ възлиза на 81 500 леза, която стойност надвишава
размера на 14 минимални работим заплати за страната, какъвто е критерият
съобразно утвърдената съдебна практика - Постановление № 1/1983г. на Пленума на
ВС, ТР № 1/1998г. на ОСНК при ВС и Решение № 312/27.06.2008г. на ВКС по н.д 273/2008г.
Безспорно от субективна
страна престъплението е извършено при форма на вина – пряк умисъл. Към момента
на деянието, така и към настоящия момент Р. е пълнолетно и психически здраво
лице. Подсъдимият съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал, целял настъпването на тези
последици.
Подсъдимият Р. напълно съзнателно
унищожил процесната недвижима вещ - едноетажна масивна сграда - фурна, с площ
224,4 кв.м., собственост на св. Ю.А. и св. Н.А., като по този начин те били
лишени от възможността да я владеят и ползват по предназначение. Фактическите
извършители на действията по унищожаване на сградата, наети от св.Б.П. и той
самия не действали виновно. Това е така, тъй като те не съзнавали, че подсъдимият
ги е заблудил досежно собствеността на сградата.
С оглед на изложеното съдът прецени, че
подсъдимият Р. следва да бъде признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.216 ал.5 вр.ал.1 от НК в което е
обвинен и да му се наложи съответното наказание.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА
НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия Р. съдът отчете, като смекчаващо вината обстоятелство
само и единствено направеното признание на вината и изразено
формално съжаление за извършеното престъпление.
Съдът отчита, като
отегчаващи вината обстоятелства предходните осъждания на подсъдимия р.,
в аспекта на лоши характеристични данни, въпреки настъпилата реабилитация. Доказателствата
по делото сочат, че Р. е личност, която няма изградени трудови навици и социална
интеграция. На отделно основание, като отегчаващо вината обстоятелство следва
да се приеме стойността на предмета на престъплението, която надхвърля повече
от двадесет и един пъти критерия за квалифициращия признак – “значителни имуществени вреди”,
който е 14 минимални работни заплати. Следващо отегчаващо обстоятелство е, че
освен пострадалите от престъплението св.А. е увредено и то пряко едно трето
лице – банка “Алфа банк”, която е отпуснала кредита. Това е така, тъй като в
резултат на престъплението извършено от подсъдимия Р. отпуснатият от банката
кредит се оказва изцяло необезпечен. Нещо повече, с липсата на ипотекираната
сграда ипотекарните длъжници се изправят пред възможността принудителното
изпълнение да бъде насочено върху друго тяхно имущество. Пострадалите
собственици са лишени от възможността имотът да бъде отдаден под наем и по този
начин част или цялата вноска по кредита да се заплаща на банката кредитор. На
следващо място въпреки направеното признание от страна на подсъдимия, явно
мотивирано от превилегията на чл.58а, ал.1 от НК, същият не е направил осилия
дори и в минимален размер, дори частично да възстанови причинените на А. щети.
Въз
основа на изложеното съдът определи за подсъдимия Р. наказание в условията на
чл.54 от НК, при значителен превес на отегчаващите над смекчаващите вината
обстоятелства в размер на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали с една трета наказанието - ШЕСТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като определеното наказание – ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА постанови да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в
затворническо заведение ОТКРИТ ТИП.
След
постановяване на присъдата районният прокурор навежда възражение с протест, че с настоящата
си присъда съдът влошил положението на подсъдимият Р.. Ето защо съдът приема,
че следва да изложи и своите съображения за това.
Законодателят
е инкорпорирал разпоредбата на чл.58а в глава 5-та на НК, а именно – Определяне
на наказанието. Безспорно задължението на съда да определи наказанието за всяко
едно извършено престъпление представлява правно регламентирана дейност и то от строги
правила. Съвкупността от тези правила се намира именно в глава 5-та на НК на
Република България. Следователно, след като законодателят е преценил, че
систематическото място на разпоредбата на
чл.58а следва да бъде именно в глава 5-та на НК (Определяне на наказанието), то
тя следва да се третира, като част от тези правила в процеса на
индивидуализиране на наказанието, които съдът е длъжен да следва. Ето защо,
като краен резултат за престъплението извършено от подс.Р., съдът е определил
наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, макар и след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК. Очевидно този краен резултат не влошава положението на подсъдимия Р. в
сравнение с определеното му наказание по предходното разглеждане на делото.
Така
наложеното наказание по вид и размер по преценка на съда съответства в пълна степен
на обществената опасност на деянието. В настоящия случай съдът намира, че
по-ниско наказание и особено такова, даващо възможност за приложение на чл.66
ал.1 от НК по никакъв начин не би изпълнило целите по чл.36 от НК и особено
личната превенция. В ситуация в която е налице престъпление със стойност,
по-голяма с двадесет и един пъти от квалифициращия признак по чл.216 ал.5 от НК,
очевидно идеята за отлагане на наказанието би се явила несъвместима със самото
престъпление.
През този срок на принудителна изолация подсъдимият
Р. ще има възможност да преосмисли постъпките си и да съобрази за вбъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото. Това наказание би въздействало най-вече
превъзпитателно върху подсъдимия. Той явно е избрал грешен път в живота си, но корекция
е все още възможна.
Причини
за извършване на деянието са ниското правно съзнание, грубо незачитане на
правото на собственост и сремеж за лично облагодетелстване.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
По отношение на предявения граждански
иск. Непозволеното увреждане е юридически факт, елементи от който са деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от
правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени всички тези
елементи от фактическия състав, за да е налице непозволено увреждане.
С оглед изложеното е налице
противоправно деяние от страна на подс.Р., а именно извършено е престъпление по
чл.216 ал.5 вр. ал.1 от НК и то виновно, при форма на вина - пряк умисъл.
Гражданските ищци А. претендират за сумата от 81 500 лв. обезщетение за
имуществени вреди – стойността на разрушената от подсъдимия Р. сграда. От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза е
видно, че стойността на тази вещ е именно 81 500 лв.
В този смисъл и предвид всички други кумулативни предпоставки на непозволеното
увреждане гражданският иск се явява основателен и доказан и като такъв следва
да се уважи изцяло.
При
този изход на делото подсъдимият Р. следва да заплати направените разноски по делото
разноски.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: