Р Е Ш Е Н И Е
град София, 20.01.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БЕТИНА БОШНАКОВА
при секретаря АЛЕКСАНДРИНА
ПАШОВА и с участието на прокурор ………. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№6458 по описа за 2020г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №56753 от 04.03.2020г., постановено по гр.дело №24389/2019г.
по описа на СРС, І Г.О., 159-ти състав, е отхвърлен предявеният от З.„Л.И.“ АД
срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“
установителен иск за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 461.84 лв., главница, ведно
със законната лихва, считано от 27.12.2018г. /дата на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното й
изплащане.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - З.„Л.И.“ АД, чрез пълномощник юрисконсулт Н.Г., с която се обжалва изцяло
решение №56753 от 04.03.2020г., постановено по гр.дело
№24389/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 159-ти състав, като са инвокирани доводи
за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като
постановен в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на
събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че по делото не е доказано
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” между
З.„Л.И.“ АД и собственика на
увредения лек автомобил, марка Опел, модел Синтра, с рег.№*******, по време на
действието на което е настъпило описаното в исковата молба застрахователно
събитие. Поддържа се, че от съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства се установяват по категоричен начин фактите и обстоятелствата, обуславящи механизма на ПТП
и наличието на пряка причинна връзка между него и настъпилите вреди, както и че дружеството-ищец с
извършеното плащане на застрахователно обезщетение се е суброгирало в правата
на увредения срещу причинителя на щетата - АГЕНЦИЯ „П.И.“, поради което
предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - АГЕНЦИЯ „П.И.“, не
взема становище относно постъпилата въззивна жалба.
Предявен
е от З.„Л.И.“ АД срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.213, ал.1
от КЗ /отм./ за сумата от 461.84
лв., представляваща регресно
вземане по платено застрахователно обезщетение, в т.ч. и включени ликвидационни
разноски, за настъпило застрахователно събитие на 01.05.2015г. около 8.45ч. на главен път 1-8, км. 275+585 между град Хасково и град Пловдив, лек автомобил, марка Опел, модел Синтра, с
рег.№*******, по време на движение навлиза в необозначена, необезопасена и
несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно, като реализира ПТП с
причинени имуществени щети – спукани предна и задна леви гуми.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства, които да променят
така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази
връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, но по същество неправилно. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният от З.„Л.И.“ АД срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“ установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 461.84 лв., представляваща регресно вземане по платено
застрахователно обезщетение, в т.ч. и включени ликвидационни разноски, за
настъпило застрахователно събитие на 01.05.2015г., първостепенният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на валидно сключен застрахователен договор
за имуществена застраховка „Каско“ между З.„Л.И.“ АД и собственика на
увредения лек автомобил, марка Опел, модел Синтра, с рег.№*******, по време на
действието на което е настъпило процесното застрахователно събитие на 01.05.2015г.. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че в хода
на производството ищецът не е доказал наличието на всички кумулативни
предпоставки на нормата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, обуславящи основателността на заявената
искова претенция. Крайният извод на СРС за неоснователност на предявения установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ е
незаконосъобразен, обоснован е при неправилна преценка на събраните по делото
доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Изложените от
въззивника-ищец доводи във въззивната жалба са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1,
изр.1 КЗ /отм., но приложим към датата на настъпване на процесното ПТП/, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая регресното
право срещу ответника - АГЕНЦИЯ „П.И.“ се
основава на чл.49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите,
причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
В настоящия случай посочените
предпоставки са налице, доколкото от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че на 01.05.2015г. по време на действието на сключения между ищеца и
застрахования - С.Г.К., договор за застраховка
“Каско на МПС”, със срок на действие от 16.07.2014г.
до 15.07.2015г., е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, като в резултат на преминаване
на застрахования автомобил марка Опел, модел Синтра, с рег.№*******, през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на главен път 1-8, км. 275+585 между град Хасково и град Пловдив, по отношение на който път няма спор между
страните, че представлява част от републиканската пътна мрежа, са му били
причинени вреди, изразяващи се в спукани предна и задна леви гуми. Настоящият
въззивен състав счита за неправилен изводът на СРС, че по делото не е доказано
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
дружеството-ищец и увреденото лице. По делото са приети като доказателства,
неоспорени по надлежния ред от ответника, сметки за платени застрахователни
премии по застраховка „Каско“, в които е посочено, че се отнасят за МПС с ДК№*******
по застрахователна полица от 14.07.2014г., за която са събрани доказателства,
че е унищожена с акт за унищожаване от 17.12.2018г.. Следователно се налага
извода, че по делото е доказано съществуването на валиден застрахователен
договор по имуществена застрахова „Каско“ относно МПС с ДК№*******, за периода
от 16.07.2014г. до 15.07.2015г..
На следващо място не се спори
между страните, а и видно от представените по делото доказателства, за
претърпените вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно
обезщетение в размер на 451.84 лв., като за факта, удостоверяващ извършеното
плащане е приет като доказателство по делото разходен-касов ордер. Следователно
съгласно чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ ищецът е встъпил в правата на застрахования
срещу причинителя на вредите от процесното ПТП.
Неоснователно
е поддържаното
от ответника в писмения отговор възражение за недоказаност на обстоятелството,
че процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаване на застрахования
автомобил през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на
републикански път. Това обстоятелство се доказва от съставения от РДВР -
Хасково протокол за ПТП №1510980 от 01.05.2015г., който представлява официален
документ, съставен след оглед на място от длъжностно лице- служител на МВР, в
кръга на службата му и по установените в закона ред и форма /съобразно Наредба
№І- 167/24.10.2002г./ Действително, съобразно чл.179, ал. 1 ГПК материалната
доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното
лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски
служител след посещение на място в деня
на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база
извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само
на разказа на водача. Отразените в протокола обстоятелства са потвърдени от
констатациите на вещото лице в приетата по делото САТЕ, в която изрично е
посочено, че причинените щети по лек автомобил марка Опел, модел Синтра, с
рег.№*******, могат да се получат при преминаване през дупка, намираща се на
пътното платно. Следователно с оглед събраните доказателства съдът намира за
установен по делото механизма на ПТП, който отговаря на описанието в протокола,
като от заключението на изслушаната по делото САТЕ се доказва причинната връзка
между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. В случая след като
протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен след извършен от съставителя му оглед на мястото на произшествието и съставлява
доказателство за възприетите от длъжностното лице факти и направените пред него
изявления и действия, то в доказателствена тежест на ответника е било
установяването на различна фактическа обстановка, като напр. липсата на
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в участъка, в който е настъпило
процесното произшествие, или изпълнение на задължението му за поставяне на
предупредителни пътни знаци за обозначаването на съществуващото препятствие на
пътното платно. Доказателства в горния смисъл не са ангажирани от ответника до
приключване на устните състезания пред първата инстанция. Наред с това съдът
намира да посочи, че даденото от вещото лице по САТЕ заключение, установяващо
причинна връзка между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е
оспорено от ответника по надлежния за това ред в закона.
На следващо място неоснователно
се явява поддържаното от ответника в писмения отговор възражение за
съпричиняване, изразяващо се това, че водачът на лекия автомобил е карал с
несъобразена с пътните условия скорост, което е довело до невъзможност да
предприеме мерки за предотвратяване на настъпилото ПТП, същият с поведението си
е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. В доказателствена тежест на
ответника е да ангажира доказателства в горния смисъл с оглед твърдените от
него факти, което не е сторено до приключване на устните състезания по делото
пред първата инстанция. При това положение настоящият състав намира за
недоказано твърдяното противоправно поведение на водача, както и наличието на
принос от същия за настъпилото ПТП.
В случая и с оглед на
представените по делото доказателства, неоспорени от ответника в хода на
производството пред първата инстанция, настоящият въззивен състав приема, че по
делото е установено по несъмнен начин, че вредите са настъпили на посочения в
исковата молба пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа,
поради което са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на
ответника. С оглед установеното в случая настъпване на вреди по застрахования
при ищеца автомобил вследствие на преминаване му през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, е установено и бездействие от страна на
компетентните служби на ответната административна структура за сигнализиране на
препятствия на пътя /чл.167, ал.1 ЗДвП/, от което са
причинени вредите по автомобила. Налице е следователно противоправно
бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответника-
възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД, като съгласно разпоредбата
на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо. При така
изложените съображения претенцията на ищеца по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане обезщетение за имуществени вреди, които
настоящият съд приема за доказани по делото, е установена по основание и размер.
Предявеният установителен иск
е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Обжалваното
решение, с което е отхвърлен предявеният установителен иск следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските.
При този изход на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззивника-ищец и заявената в този
смисъл претенция за присъждане на разноски е основателна. На основание чл.81 и чл.273 във връзка с
чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата
от 250.00 лв., представляваща направени разноски
пред СРС, както и на
основание ал.8 от същата разпоредба сумата от 150.00 лв., юрисконсултско
възнаграждение пред първата инстанция, както и сумата от 25.00 лв., представляваща направени разноски пред СГС, както и на основание
ал.8 от същата разпоредба сумата от 100.00 лв., юрисконсултско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №56753
от 04.03.2020г.,
постановено по гр.дело №24389/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 159-ти състав,
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от З.„Л.И.“ АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***; срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“, с ЕИК *******, с
адрес: град София, пл.“*******; установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 461.84 лв., представляваща регресно
вземане по платено застрахователно обезщетение, в т.ч. и включени ликвидационни
разноски, за настъпило застрахователно събитие – ПТП на 01.05.2015г. около 8.45ч. на главен път 1-8, км. 275+585 между град Хасково и град Пловдив, при което лек автомобил, марка Опел, модел
Синтра, с рег.№*******, навлиза в необозначена, необезопасена и несигнализирана
неравност /дупка/ на пътното платно, в резултат на което са причинени
имуществени щети – спукани предна и задна леви гуми, ведно със законната лихва,
считано от 27.12.2018г. /дата на подаване в съда на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
„П.И.“, с ЕИК *******, с адрес: град София, пл.“*******; да заплати на З.„Л.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***; на правно основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК общо сумата от 525.00 лв., представляваща сторени разноски
пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./