Решение по дело №132/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260023

 

гр. ВРАЦА,  16.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 28.07.2020г.  в състав:

 

Окръжен съдия:НАДЯ ПЕЛОВСКА

   

в присъствието на:

секретар Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от съдията              

търг. дело N 132         по описа за 2019  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание  чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ.

Ищецът "***“АД, с предишно наименование „***“АД и със седалище гр.София е предявил иск против „***“ЕООД(в несъстоятелност), със седалище гр.Враца, с който иска да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 186 908,21 евро /365 560,68 лева/, представляващи неустойка за забава за периода 29.07.2016г.-10.06.2019г. по силата на чл.2.3, б.(с) и б.(d) от договор за заем Бизнес кредит „Сити“-клиентски №628/29.08.2014г., сключен между страните. Иска се да се признае за установено също така, че вземането се ползва с приоритет, съгласно чл.722, ал.1 от Търговския закон ТЗ/.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за заем Бизнес кредит „Сити“-клиентски №628/29.08.2014г. ищецът предоставил на ответника в качеството му на заемополучател, сумата от 68000 евро. По реда на чл.685 от ТЗ ищецът предявил вземания против ответника, произтичащи от договора, при което в производството по несъстоятелност на „***“ЕООД са приети и включени в списъка на приетите вземания, вписан с вх.№20160928144459, следните такива: главница-67698,59 евро, договорна лихва за периода 08.03.2016г.-27.07.2016г.-12 163,28 евро, неустойка за забава за периода 08.03.2016г.-27.07.2016г.-17765,92 евро и съдебни разноски-10598,37 лева. Твърди се, че с изготвен от синдика допълнителен списък на предявени и приети вземания от 10.04.2017г. е прието и друго вземане по договора, а  именно за сумата от 80393,63 лева.

В исковата молба се твърди също така, че с подадена на основание чл.688, ал.3 от ТЗ молба от 12.07.2019г. ищецът поискал да бъде признато и процесното вземане от 186 908,21 евро/365 560,68 лева/, представляващи неустойка за забава за периода 29.07.2016г.-10.06.2019г. по силата на чл.2.3, б.(с) и б.(d) от договора за заем Бизнес кредит, но с изготвения и вписан от синдика списък на предявени и неприети вземания вх.№20190704133157, вземането не било прието. С възражение по реда и в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ ищецът оспорил вписания списък на неприети вземания, но с определение №724 по търг.дело №66/2016г. на ОС-Враца, съдът по несъстоятелността на „***“ЕООД оставил без уважение възражението.

По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на иска за установяване съществуването на неприетите вземания на ищеца в посочените по-горе размери с посочена в петитума на исковата молба поредност на удовлетворяване.

По отношение на самото претендирано вземане ищецът твърди, че същото произтича от разпоредбите на чл.2.3, б.(с) и б.(d) от договор за заем Бизнес кредит „Сити“-клиентски №628/29.08.2014г., в които е уговорена неустойка за забава в размер на 0,14%на ден върху цялата непогасена част от предоставения заем за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за главница, лихва и неустойка. Твърди се, че по основание и размер неустойката е призната с издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от Софийски районен съд, но за период, предхождащ датата на откриване на несъстоятелността на  от за предхождащ на „***“ЕООД. Развиват се доводи, че по тази причина няма пречка правото на неустойка да се признае и за процесния период.

Поддържа се също, че предявеното вземане е обезпечено с договорна ипотека, увредена с нотариален акт №109, том ІІІ, рег.№9155, дело №324/2014г.на нотариус М.Т. с район на действие РС-София.

Препис от исковата молба е бил връчен на ответника „***“ЕООД /в несъстоятелност/-гр.Враца, но отговор не е постъпил. В проведеното по делото открито съдебно заседание обаче упълномощения адвокат на ответника поддържа становище за неоснователност на исковата молба, като прави възражение за нищожност на договорните клаузи, на които се основава процесното вземане. Развиват се подробни доводи, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, вкл.защото договорената неустойка няма краен предел и срок за начисляване, и е прекомерна. Поддържа също, че началната дата на неустойката съвпада с датата, на която е открито производството по несъстоятелност, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл.636,ал.2 от ТЗ длъжникът не е разполагал с правото на извършва плащания.

Препис от исковата молба е бил връчен и на синдика на „***“ЕООД /в несъстоятелност/-гр.Враца, от който е постъпил писмен отговор, че оспорва иска. Основното възражение, което се прави в отговора е, че предявеният иск е недопустим, като по това възражение съдът вече се е произнесъл с определение №320/19.05.2020г., а по въпроса е налице и произнасяне от Апелативен съд-София с определение от 04.05.2020г., по ч.гр.дело №237/2020г., с което възражението за недопустимост е прието за неоснователно.

С отговора на синдика се поддържа и че предявеният иск е неоснователен. Сочи се, че неустойката е неправилно изчислена от ищеца и би следвало да възлиза не на исковата сума, а на сумата от 121414,34 евро, но вземането е погасено по давност, тъй като от издаването на заповедта за изпълнение от СРС са изминали повече от 3 години.

По делото са събрани писмени доказателства. Назначена е и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната пълнота, съдът приема за установено следното:

Видно от представеното по делото копие от договор за заем Бизнес кредит „Сити“, клиентски №628/29.08.2014г., по силата на същия договор „***“ЕООД-гр.Пловдив, в качеството му на заемодател,  предоставило на „***“ЕООД- гр.София, в качеството му на заемополучател, заем с максимален размер на главницата до 68000 евро, за срок до 120 месеца, считано от датата на сключване на договора-чл.2.1, б.(а) и чл.2.4, б.(а). Изплащането следвало да се извърши съгласно погасителен план-приложение №1 към договора, който също е представен по делото. С разпоредбите на чл.2.3 от договора страните договорили дължимата възнаградителна лихва и начина за начисляването и заплащането й, като договорили също заплащането на неустойка-чл.2.3, б.(с) и б.(d). Според посочените клаузи за неустойка, такава се дължи при неизплащане от заемополучателя на което и да е задължение по договора на съответната падежна дата, като неустойката е в размер на 0,14% върху цялата непогасена част от предоставения заем, за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за главница, лихви и неустойка за забава. Съгласно клаузата на чл.2.3, б.(d) от договора, неустойката за забава се изчислява от деня, следващо падежа на съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на база на реално изминали дни.

Договорът бил сключен и с участието на солидарния длъжник „***“ЕООД-гр.София, а за обезпечаване на вземанията по него (чл.4.1) „***“ЕООД учредило в полза на „***“ЕООД договорна ипотека върху недвижим имот-апартамент в гр.София, подробно описан в нот.акт за учредяване на договорна ипотека №109, том ІІІ, рег.№9155, дело №324/2014г. на нотариус М.Т., копие от който е представено по делото.

След извършена служебна справка в Търговския регистър съдът констатира, че действително предишното наименование на „***“АД е „***“АД, като правоприемник на „***“ЕООД, а ответника „***“ЕООД е с променено седалище от гр.София в гр.Враца.

Както това се установява от представените от ищеца копия от заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена на 05.04.2016г. от РС-София по ч.гр.дело №12968/2016г. и изпълнителен лист от 05.04.2016г., ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ответника за следните суми, произтичащи от процесния договор за заем: договорна лихва за периода 29.03.2015г.-07.03.2016г. в размер на 15302,05 евро, частично от 18 074,48 евро; неустойка за периода 29.03.2015г.-07.03.2016г. в размер на 20488,38 евро  и разноски по заповедното дело в размер на общо 6140 лева.

При извършена от съда служебна справка по т.дело №66/2016г.по описа на Окръжен съд-Враца се установява, че с решение на ОС-Враца от 29.07.2016г. е обявена неплатежоспособността на „***“ ЕООД, с начална дата 17.03.2016г. и по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност и са наложени общ запор и възбрана на имуществото му.

С подадена по реда на чл.685 от ТЗ молба вх.№6546/08.08.2016г. ищецът предявил в производството по несъстоятелност на ответника, следните вземания, произтичащи от договора за заем, а именно: 1.По заповед за незабавно изпълнение и изп.лист, издадени по ч.гр.дело №43088/2016г.на РС-София: главница в размер на 67608,59 евро; договорна лихва за периода 08.03.2016г.-27.07.2016г.-12163,28 евро; неустойка за забава за периода 08.03.2016г.-27.07.2016г.-17765,92 евро и съдебни разноски в размер на 10 598,37 лева.; 2. По заповед за незабавно изпълнение и изп.лист, издадени по ч.гр.дело №12968/2016г.на РС-София и образувано изп.дело №3023/2016г.на ЧСИ Бъзински: договорна лихва за периода 29.03.2015г.-07.03.2016г. в размер на 15302,05 евро, частично от 18 074,48 евро; неустойка за забава за периода 29.03.2015г.-07.03.2016г. в размер на 20488,38 евро; разноски по заповедното дело в размер на общо 6140 лева; разноски по изпълнителното дело-4252,63 лв.

Така заявените вземания са приети от синдика и включени в списъка на приетите вземания и в допълнителния списък на приетите вземания по партидата на ответника, обявен в ТР съответно на 28.08.2016г. и на 19.04.2017г.

С допълнителна молла вх.№5130/11.06.2019г.по описа на ОС-Враца, предявена пред съда по несъстоятелността, на основание чл.688, ал.3 от ТЗ ищецът поискал да бъдат признати и вземания, възникнали след откриването на производството по несъстоятелност, а именно процесното вземане от 186 908,21 евро /365 560,68 лева/, представляващи неустойка за забава за периода 29.07.2016г.-10.06.2019г. по силата на чл.2.3, б.(с) и б.(d) от договор за заем Бизнес кредит „Сити“-клиентски №628/29.08.2014г., както и сумата от 5000 лв.привнесени разноски за издръжка. на производството по несъстоятелност.

Синдикът на „***“ ЕООД е сключил така предявените вземания в списъка на НЕприети вземания, като за основание е посочил, че изискуемостта на претендираната неустойка е настъпила след откриване на производството по несъстоятелност, а привнесените разноски не подлежат на удовлетворяване по реда на чл.722 от ТЗ. Списъкът на неприетите вземания е обявен в ТР под №20190704133157.

В срока по чл.690, ал. 1 от ТЗ ищецът е възразил срещу неприемането на предявените вземания. С Определение от 13.08.2019г. съдът по несъстоятелността е оставил възражението без уважение с мотив, че претендираното вземане не е безспорно установено  по размер и е утвърдил списъка на неприетите вземания.

По настоящето дело е допусната и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение се оспорва от синдика и от ответника по съображения, че неустойката не следва да се начислява и върху законната лихва.

Според вещото лице по назначената и приета счетоводна експертиза, следващата се съгласно чл.2.3, б.(с) и б.(d) от договора, неустойка за периода 29.07.2016г.-10.06.2019г. възлиза на сумата от общо 189 744,12 евро (371 107,24 лева), от които 99100,67 лв.неустойка върху главницата от 67608,59 евро, 22429,74 евро неустойка върху непогасената договорна лихва към 07.03.2016г. 17828,94 евро неустойка върху непогасената договорна лихва за периода 08.03.2016г.-27.07.2016г. и 50384,77 евро неустойка върху непогасените договорни лихви за периода 28.07.2016г.-10.06.2019г.

В констативно-съобразителната част от заключението си вещото лице е посочило, че при изчисляване на неустойката е взело предвид както определения в договора начин за това, така и непогасените лихви към датата на откриване на производството по несъстоятелност, респ.лихвите, включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на ответника.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

От събраните по делото доказателства се установи, че между страните е възникнало търговско правоотношение, основано на сключения между тях договор за заем Бизнес кредит „Сити“-клиентски №628/29.08.2014г., като по отношение на това обстоятелство те не спорят.

Спорни между страните са останали въпросите относно действителността на неустоечните клаузи на чл.2.3, б.(с) и б.(d) от договора, на които исковата претенция се основава, както и на съществуването на вземане на ищеца за неустойка, неплатено на падежа и възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност.

Във връзка с първия от така поставените въпроси ответника „***“ ЕООД /в несъстоятелност/ е направил възражение за нищожност на неустоечните клаузи, което е извършено в първото по делото открито съдебно заседание и на което ищецът се противопоставя, излагайки доводи за преклудирането му.

По въпроса в кои случаи и при какви предпоставки уговорката в приватизационните и търговските договори за неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави, ОСТК на ВКС се е произнесло с т.3 от ТР №1/15.06.2010г.по т.д.№1/2009г., в което е дадено разрешение и на въпроса служебно ли следи съда за наличието на нищожни неустоечни клаузи, поради противоречието им с добрите нрави. Според даденото разрешение добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях, поради което за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Ето защо при това  разрешение, то въпросът за преклудирането на възражението на ответника за нищожност на неустоечните клаузи не може да стои, а дори и при липсата на възражение съдът е длъжен служебно да разгледа действителността им.

Разглеждайки клаузите на чл.2.3, б.(с) и б.(d) от процесния договор, съдът достигна до извода, че те са нищожни, поради противоречието им със закона и добрите нрави. Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер; вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна негова част/; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При търговските сделки следва да се преценява комплексно като се отчита свободата на договарянето, равнопоставеността на страните и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.

В разглеждания случай уговорено е неустойката се дължи от ответника за неизпълнение на задължението му да изплати на падежа която и да е от дължимите суми по главницата, лихвата и неустойката за забава. Освен това договорено е, че тя се дължи подневно, без краен предел или без фиксиран срок.  Разглеждани в своята съвкупност, така установените уговорки налагат на извода, че подобна неустойка не отговаря на нуждите от обезщетение за ищеца, нито пък с оглед на прекомерността си изпълнява само обезпечителна и санкционна функция. Дори само простият факт, че неустойката е уговорена както върху главницата и възнаградителната лихва, така и върху самата неустойка, показва, че тя е договорена извън присъщите си функции и нарушава принципа на справедливост в търговските отношения. Впрочем, доколкото неустойката е договорена и върху предходна неустойка, клаузата се явява нищожна и поради противоречие със закона, тъй като  съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава неизпълнението на договорните задължения, в случая за заплащане на главница и договорна лихва, и обезщетява вредите именно от това неизпълнение, при което неустойка върху неустойката не е допустимо да се договаря.

Договорната лихва също е значителна /36%/, при което начисляването на неустойка върху нея, съответно неустойка върху неустойката при неплащане на падежа, води до пълно несъответствие между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Освен това съпоставката на размера на неустойката дори само за исковия период, с размера главницата и договорната лихва показва такава неравностойност на престациите, която нарушава добрите нрави и прави неустоечните клаузи нищожни.

Следва да се отбележи също така, че в процесния случай изпълнението на задължението за главница и договорна лихва е обезпечено и с други правни способи- ипотека и солидарен длъжник др., които в напълно достатъчна степен покриват евентуалните вреди от неизпълнението. По тази причина и такава неустойка, каквато е процесната, не съответства на критериите, по които се преценява нищожността й от гледна точка на законово признатата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

По така изложените съображения за нищожност на договорните клаузи за неустойка по договор за заем Бизнес кредит „Сити“-клиентски №628/29.08.2014г., Врачанският окръжен съд намира, че не съществува вземане на "***“АД-гр.София, с предишно наименование „***“АД против „***“ЕООД(в несъстоятелност)- гр.Враца, за сумата от 186 908,21 евро /365 560,68 лева/, представляващи неустойка за забава по чл.2.3, б.(с) и б.(d) от договора за заем за периода 29.07.2016г.-10.06.2019г.

С оглед изхода на спора и на основание чл.694, ал.7 от ТЗ, ищецът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 3655,61 лева. В полза на ответника ищецът следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски за адвокатска защита в размер на 3000 лв.с ДДС.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

 

                   Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от "***“АД със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК ***, с предишно наименование „***“АД против „***“ЕООД(в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр.***, с ЕИК ***, иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване съществуването на вземане, придобито със сключен между тях договор за заем Бизнес кредит „Сити“-клиентски №628/29.08.2014г., за сумата от 186 908,21 евро /365 560,68 лева/, представляващи неустойка за забава по чл.2.3, б.(с) и б.(d) от договора за заем за периода 29.07.2016г.-10.06.2019г.

ОСЪЖДА "***“АД със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК ***  да заплати по сметка на Врачански окръжен съд държавна такса в размер на 3655,61 лева.

ОСЪЖДА "***“АД със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК ***  да заплати на ***“ЕООД(в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр.***, с ЕИК ***, деловодни разноски за адвокатска защита пред настоящата съдебна инстанция, в размер на 3000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                         Окръжен съдия: