Решение по дело №467/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

03.07.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

04.06.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Динкова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

467

по описа за

2019

година.

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1300-000243 от 03.04.2019г., издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и е постановено отнемане на 12 контролни точки, на Б.М.Д. ***, с ЕГН **********, за извършено на 16.03.2018г. в гр.Кърджали административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Б.М.Д. твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Не бил извършил процесното административно нарушение, тъй като на посочената в акта и атакуваното постановление дата не е управлявал автомобила „Волво“ рег.№ СВ 3760 АР, собственост на „Байер-БГ“ ЕООД гр.Ардино. На процесната дата в гр.Кърджали автомобилът се управлявал от С.К.К., който бил работник в посочената фирма. Освен това, при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Моли съдът да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление. 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното постановление. Твърди, че било допуснато съществено процесуално нарушение, като съгласно чл.186, ал.4 от ЗДвП не бил спазен реда за уведомяване и призоваване на лицето, срещу което следвало да се насочи административнонаказателната процедура. Нарушена била и разпоредбата на чл.34, ал.1, предл.2 от ЗАНН, като АУАН не бил съставен в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Нарушителят бил открит още със самото констатиране на нарушението, известно било кой е собственика на автомобила, а органите на КАТ не предприели действия за изясняване на обстоятелствата кой го управлявал. АУАН бил съставен на 14.03.2019г., далеч след като изминали трите месеца от установяване на нарушението на 16.03.2018г. В съдебно заседание се установило, че автомобила бил управляван от свидетеля С.К., което се доказало и от пътния лист и командировачното на лицето.     

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище, с което моли съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 16.03.2018г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 11743CF. Същият бил позициониран в гр.Кърджали на ул.Първи май, където било въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. В 11.09ч. на 16.03.2018г. бил заснет движещ се по ул.Първи май, до хотел Ида, лек автомобил марка Волво с рег.№ СВ 3760 АР със скорост 121 км/ч. (наказуема скорост 117 км/ч.), при ограничение за населено място от 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането и направена справка в централна база КАТ по рег. номер на МПС се установило, че регистриран ползвател на автомобила Волво с рег.№ СВ 3760 АР е фирмата „Байер-БГ“ ЕООД с управител жалбоподателя Б.М.Д.. По този повод на 14.03.2019г. свидетелят Т.Т. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, който не бил надлежно поканен за това действие. На 27.03.2019г. АУАН бил връчен на Б.Д., който го подписал с възражението, че колата била фирмена и я карали много хора, като на посочената в акта дата той не е управлявал автомобила. На 03.04.2019г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Постановено било и отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.  

От приетите по делото Пътен лист серия № 437300 и Заповед за командировка от 16.03.2018г., издадени от „Байер-БГ“ ЕООД гр.Ардино, се установява, че на 16.03.2018г. служителя от посочената фирма С.К.К. е бил командирован да пътува по маршрута от гр.Ардино до гр.Момчилград и обратно. Пътуването било извършено със служебен автомобил Волво с рег.№ СВ 3760 АР, което обстоятелство потвърждава в показанията си и разпитания свидетел С.К..      

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.Т., Т.У., К.А. и С.К., както и от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение № 243 от 14.03.2019г.; Справка за собственост и регистрация на лек автомобил марка Волво с рег.№ СВ 3760 АР; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол АУ-000029 № 64140 от 11.12.2017г. от първоначална проверката на средства за измерване; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 16.03.2018г.; Приложение към преписка, Клип от дата 16.03.2018г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР; Трудов договор № 13/21.11.2007г.; Допълнително споразумение от 02.01.2018г.; Пътен лист серия № 437300; Заповед за командировка от 16.03.2018г.; непопълнена Декларация по чл.188 от ЗДвП; Докладна записка от 21.03.2019г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Видно от атакуваното постановление мястото на нарушението е в гр.Кърджали. Тъй като е отчетено превишаване на допустимата скорост за движение в населено място над 50 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, предвиждаща налагане на наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 50 км/ч., както и, че за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. Следователно, деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Прието е, че нарушителя в случая е Б.М.Д. в качеството му на управител на фирмата ползвател на моторното превозно средство. При събраните по делото и коментирани по-горе доказателства, съдът намира, че не се установи жалбоподателят да е автор на извършеното нарушение. Според чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Разпоредбата предвижда презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Видно е, че жалбоподателя още при предявяване и връчване на акта е оспорил описаните в същия обстоятелства, че той е управлявал автомобила на процесната дата. Такава е позицията му в хода на административнонаказателното производство, а и впоследствие при подаване на жалбата и в развилото се съдебно производство по обжалване на наказателното постановление. При получаване на АУАН, Б.Д. е вписал възражението, че колата била фирмена и я карали много хора, че на посочената в акта дата той не е управлявал автомобила. В депозираната до съда жалба е посочил, че моторното превозно средство Волво с рег.№ СВ 3760 АР било управлявано от С.К.К. - работник във фирма „Байер-БГ“ ЕООД гр.Ардино. За същото са ангажирани и надлежни доказателства в хода на съдебното производство, а именно пътен лист, заповед за командировка и показания на свидетеля С.К., които настоящата инстанция няма основание да не кредитира. Още при получаване на акта, жалбоподателят е упражнил правото си на възражение, като заявил, че не той е управлявал автомобила, но въпреки това наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е провел разследване на спорните обстоятелства. По делото е приложена бланка на декларация по чл.188 от ЗДвП, която наред с АУАН е била изпратена на органите на РУ-Ардино за връчване по делегация на жалбоподателя. На същия обаче не е дадена възможност да попълни декларацията, тъй като му е връчен само акта, а бланката на декларация по чл.188 от ЗДвП е върната непопълнена. Ето защо, съдът намира, че не се събраха категорични доказателства, които да водят до несъмнения извод за управлението на моторното превозно средство от жалбоподателя. Напротив, доказателствата сочат, че водач на автомобила Волво с рег.№ СВ 3760 АР на 16.03.2018г. е било друго лице, за което е имало данни още в хода на административнонаказателното производство и е могло да бъде установено, ако наказващия орган бе изпълнил законовата разпоредба на чл.52, ал.4 от ЗАНН и бе провел разследване на спорните обстоятелства за авторството на деянието. И тъй като административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, то неправилно жалбоподателят е бил санкциониран. Изложеното води до извода, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Така мотивиран, Съдът

  

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1300-000243 от 03.04.2019г., издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и е постановено отнемане на 12 контролни точки, на Б.М.Д. ***, с ЕГН **********, за извършено на 16.03.2018г. в гр.Кърджали административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                      

 

                                                                                  Районен съдия: