РЕШЕНИЕ
№ 3063
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110113006 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 415, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ АД срещу П. В. А., с която по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 11141,86 лв., представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта
„AMERICAN EXPRESS” (стара карта) от 08.05.2006 г., заменена с кредитна карта
„Mastercard CASH” (нова карта) от 30.03.2017 г. за периода от 08.06.2021 г. до 30.01.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.02.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата 1805,63 лв., представляваща договорна лихва за периода от 08.06.2021 г.
до 17.11.2021 г.; сумата от 41,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
08.06.2021 г. до 30.01.2022 г.; и сумата от 25,10 лв., представляваща такси за периода от
08.06.2021 г. до 30.01.2022 г., от които 10,10 лв. – такси обезщетение за надвишаване на
кредитния лимит, и 15 лв. – такса при блокиране на карта/кредитен лимит, за които суми на
26.04.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 6166/2022 г. по
описа на СРС, 61 състав.
Ищецът „***“ АД твърди, че на 08.05.2006 г. между него и П. В. А. е сключен
договор за издаване на кредитна карта „AMERICAN EXPRESS”, по силата на който ищецът
предоставил на ответника потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер
на 9400 лв. На 30.03.2017 г. между страните е сключено допълнително споразумение, по
силата на което кредитна карта „AMERICAN EXPRESS” е заменена с кредитна карта
„Mastercard CASH”. Съгласно чл.3, ал.1 от Допълнителното споразумение кредитният лимит
по новата карта е равен на кредитния лимит по старата карта. На 30.06.2020 г. между
страните по договора е подписано допълнително споразумение, с което са били
предоговорени условията по процесния договор, като са предоставени облекчени условия за
погасяване на договора с оглед настъпилата пандемия от Ковид-19. Твърди, че длъжникът е
преустановил плащането на месечните вноски, поради което на основание чл. 20.2 от
Общите условия за издаване на кредитни карти Visa, MasterCard и American Express, банката
1
е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 17.11.2021 г. Моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. В. А., с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Поддържа, че искът е
предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 415 ГПК. Оспорва да дължи
процесните суми. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 6166/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „***“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на кредитора сумите, както следва: сумата от 11141,86 лв.,
представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта „AMERICAN
EXPRESS” (стара карта) от 08.05.2006 г., заменена с кредитна карта „Mastercard CASH”
(нова карта) от 30.03.2017 г. за периода от 08.06.2021 г. до 30.01.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 09.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 1805,63
лв., представляваща договорна лихва за периода от 08.06.2021 г. до 17.11.2021 г.; сумата от
41,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.06.2021 г. до 30.01.2022 г.; и
сумата от 25,10 лв., представляваща такси за периода от 08.06.2021 г. до 30.01.2022 г., от
които 10,10 лв. – такси обезщетение за надвишаване на кредитния лимит, и 15 лв. – такса
при блокиране на карта/кредитен лимит.
С определение от 26.01.2023 г. по ч. гр. д. № 6166/2022 г. по описа на СРС, съдът е
констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК е подадено
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да
предяви иск за установяване на вземането си.
Определението е получено от заявителя на 13.02.2023 г., като в предоставения му
едномесечен срок ищецът е подал искова молба.
По делото е представено заявление – договор за издаване на кредитна карта
American Express от 08.05.2006 г., съгласно което П. В. А. е пискал да му се предостави сума
по кредитна карта American Express. Заявлението е подписано за картодържател на
08.05.2006 г. и за банката – на 08.05.2006 г. При подписването на заявлението-договор от
страна на банката други изявления не са правени. В заявлението се съдържа декларация на
заявителя, че е запознат с Общите условия за издаване и използване на кредитни карти
American Express, приема ги и разбира, че банката може да отхвърли заявлението, без да
посочи причина за това.
По делото са представени и Общи условия за издаване и използване на кредитни
карти American Express, в които е посочено, че картата, която ще бъде издадена, както и
всички карти, които ще бъдат издадени впоследствие като замяна или подновяване на
първоначалната при прилагане на тези условия, се предават на картодържателя чрез куриер
– т.1.1; че картодържателят има право да извършва тегления на пари в брой в рамките на
кредитния си лимит – т.6 „Теглене на пари в брой“. Съгласно т.7.1 сделките на
картодържателя с търговски обекти не трябва да надвишават максималния лимит, наричан
„кредитен лимит“, който се определя от картоиздателя. Картоиздателят може, също така
да определи максимална сума за дневните сделки. Кредитният лимит и евентуалната
максимална сума на дневните сделки се съобщават на картодържателя при предаването на
картата – т.7.1. Картоиздателят има право да промени кредитния лимит, вземайки предвид
действителните финансови възможности на картодържателя, кредитоспособността му,
спазването на настоящите условия, както и общо риска, който се поема. Всеки нов лимит се
оповестява на картодържателя чрез месечните извлечения по чл.9.1 /т.7.2/.
2
При изплащане на задълженията на вноски се начислява лихва – т.10, б.“б“.
Лихвата се начислява от датата, на която плащанията са осчетоводени по картовата сметка, с
изключение на отпускане на суми в брой по чл.6, върху които се начислява лихва от датата
на сделката. Приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, като
действащият в момента на приемането на тези Общи условия лихвен процент се посочва в
приложение към тях /т.12.1/. Действащата лихва се определя от картоиздателя по негово
усмотрение и се променя всеки път, когато е налице промяна в (I) лихвените проценти,
обявени от Европейската Централна Банка, или (II) лихвените проценти на междубанковия
пазар на капиталите; или (III) специалният и общ риск, поеман от картоиздателя или (IV)
условията на конкурентната среда или (V) други обективни обстоятелства, предвидени в
правилата за делова дейност на картоиздателя. Всяко изменение на лихвения процент се
съобщава на картодържателя чрез отбелязване в месечното извлечение и влиза в сила от
датата на издаването на това извлечение, освен ако не е определена друга дата за влизане в
сила. Картодържателят се счита за уведомен за изменението в лихвения процент и при
оповестяването на промяната в помещенията на картоиздателя, до които картодържателите
имат достъп, както и при уведомяване по друг подходящ начин. Промененият лихвен
процент се счита за приет в съответствие с общите правила, съдържащи се в чл.24.4 /т.12.2/.
При неплащане на задължителната минимална вноска на падежа, посочен в месечното
извлечение, на картодържателят се начислява такса за забавено плащане в размера, посочен
в приложението /т.12.3/. Картоиздателят ще изпраща всеки месец до картодържателя
извлечение за движението по сметката, наричано „месечно извлечение“, което се извежда от
търговските книги на картоиздателя и в което се отразяват всички операции с картата, както
и всички други сделки на картодържателя, извършени през предходния месец; минималната
месечна вноска, както тя е определена в чл.10; падежът на минималната месечна вноска и
кредитният лимит /т.9.1/. Картоиздателят по своя преценка може да включва и друга
информация в месечното извлечение или да прилага към същото уведомления, предложения
или други документи от значение за договорните отношения с картодържателя /т.9.3/.
Картодържателят може да изплати задължението си в срока, определен в
месечното извлечение: а) изцяло и без начисляване на лихви (с изключение на задължения,
възникнали от тегления в брой по чл.6, върху които се начислява лихва съгласно чл.12.1) или
б) на части. В този случай картодържателят трябва да изплати най-малкото минималната
месечна вноска така, както тя е определена в приложението, както и всички задължения, за
които е в забава и всяка сума, с която е превишил кредитния си лимит /т.10/.
Картоиздателят има правото да прекрати договора с картодържателя и да обяви
картата за невалидна, в който случай картодържателят е длъжен да върне незабавно картата
на картоиздателя, ако настъпи дори и едно от следните събития: а) картодържателят не е
изп-латил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения; б)
сериозно нарушаване, по преценка на картоиздателя, от страна на картодържателя, на който
и да било член на настоящите Общи условия; в) нарушаване от страна на картодържателя на
актове и решения на финансовите власти по отношение на картата; г) нелоялност от страна
на карто-държателя, т.е. укриване на данни, които са били поискани във формуляра на
заявлението за предоставяне на картата или по друг начин /т.15.1/. При прекратяване на
договора от картоиздателя цялото задължение на картодържателя става незабавно изискуемо
и дължимо /т.15.2/. В таблица в представените Общи условия е посочен лихвен процент 17,9
процента.
Не са представении месечни извлечения, издадени от банката и подписани от
адресата - картодържател, като по делото не са ангажирани и доказателства за изпратени и
получени от картодържателя месечни извлечения.
С допълнително споразумение към заявление-договор за издаване на кредитна
карта American Express / Златна American Express/ Euroline American Express от 30.03.2017 г.
3
съществуващата карта е заменена с кредитна карта Mastercard CASH. Според чл. 3 от
допълнителното споразуемение кредитният лимит по новата карта е равен на кредитния
лимит на старата карта. Съгласно чл. 4 ГЛП е в размер на 18,90 % съгласно Общите условия,
с последни изменения и допълнения в сила от 23.02.2017 г. и Приложение № 1 към тях,
приложими по отношение на новата карта, които са достъпни на интернет страницата на
банката.
Съгласно допълнително споразумение към договор за издаване и използване на
кредитна карта № ***, сключен между „***“ АД и П. В. А. е договорено, че за период от 6
месеца нямало да се начислява дължимата съгласно ОУ минимална месечна вноска по
картата дължима за м. 06/2020 г. В чл. 2, ал. 1 от споразумението е посочени, че за периода
на отсрочване, банката начислявала лихвите, таксите, комисионните и застрахователните
премии, ако имало такива, съгласно уговореното в ОУ, които оставали дължими.
Допълнителното споразумение подписано в резултата на подадено искане от ответника.
По делото са представени и Общи условия на „***“ АД за издаване и използване
на кредитни карти VISA, MASTERCARD и AMERICAN EXPRESS, ведно с Приложение № 1
към тях, които не съдържат подпис на ответника.
По искане на ищеца е приета и Покана-уведомление от ЧСИ ***, адресирано до К.
Б. К., в което е обективирано изявление за просрочие на 2 последователни плащания по
месечни извлечения, съответно от 10.05.2021 г. и от 10.06.2021 г. и за прекратяване на
договора и обявяване на задължението в размер на 12591,22 лв. за предсрочно изискуемо.
От представения констативен протокол от 18.11.2021 г. е видно, че същото е било връчено на
ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав
кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че ищецът е предоставил
кредитен лимит в размер а 4500 лв., като последният е променян на 01.03.2007 г., 19.09.2007
г., 29.12.2007, 28.07.2009 г., 28.09.2012 г., 16.12.2020 г., 22.12.2020 г. 18.03.2021 г. и
21.04.2021 г. Първото усвояване по кредита е било на 08.05.2006 г., като за периода от
08.05.2006 г. до 16.11.2021 г. била усвоена сума чрез теглене и покупки в размер на 53140,03
лв., като върху така посочената сума била начислена възнаградителна лихва в размер на
18773,92 лв., лихви за просрочие в размер на 3028,16 лв., такси по кредита в размер на
995,44 лв., както и такса за надвишен кредитен лимит от 451,36 лв. Съгласно заключението
по кредита били извършени погасявания в периода от 07.06.2006 г. до 16.11.2021 г. в размер
на 63173,84 лв., която сума била послужила за погасяване на главница в размер на 41998,17
лв., такси 980,44 лв., такса за надвишен кредитен лимит в размер на 441,26 лв., договорна
лихва с падежи до 19.02.2021 г. в размер на 17411,15 лв., както и лихва за просрочие до
19.04.2021 г. в размер на 2342,82 лв. Вещото лице е посочило, че размерът на неплатените
суми възлизал на 11141,86 лв. главница, 1362,77 лв. възнаградителна лихва за периода от
19.02.2021 г. до 19.10.2021 г., 685,34 лв. лихва за просрочие от 19.04.2021 г. до 19.10.2021 г.,
15 лв. неплатена такса за блокиране на карта от 19.04.2021 г., и 10,10 лв. незаплатена такса за
надвишен кредитен лимит. Според вещото лице след датата на предсрочната изискуемост
(17.11.2021 г.) са извършвани плащания на суми в общ размер 3434,04 лв. Съгласно
заключението счетоводните записвания били отразявали редовно извършените платежни
операции, начислените и погасените суми.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е тежест на ищеца е да установи
наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника по договор за
издаване на кредитна карта, по силата на което банката е предоставила на ответника
4
парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на банката предоставената
сума и да заплати възнаградителна лихва и такси в претендираните размери; че е настъпил
падежът на задължението за връщане на сумата и на акцесорното задължение, респ. че са
настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост на целия кредит; че ответникът е
изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава;че банката е упражнила правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и че волеизявлението е достигнало до
кредитополучателя.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Съгласно чл. 430, ал.1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, съгласно чл.430, ал.2. По
силата на чл.430, ал.3 ТЗ договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
Приложение в случая намират нормите на чл.430 - чл.432 ТЗ, а не на ЗПК /отм./,
действал в периода 01.10.2006 г. – 12.05.2010 г., нито на ЗПК в сила от 12.05.2010 г., тъй като
се касае за материалноправни норми, които имат действие занапред, и не са приложими
спрямо процесния договор, за който се твърди да е сключен на 08.05.2006 г.
Сумата по кредита е съществен елемент на този вид договори, по отношение на който
страните следва да постигнат съгласие в предписаната от закона форма. Липсата на
уговорена сума по кредита е порок, който се отразява на съставомерността на сделката, не
може да бъде саниран и води до нищожността й по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД – поради
липса на съгласие. Несъмнено е, че липсата на съгласие като елемент от фактическия състав
на сделката е основание, относимо само към двустранните сделки. Освен това, за да се
отрази на съставомерността на сделката, отсъствието на съгласие трябва да е налице към
момента на сключване на договора и да бъде съзнателно. Поради това и волеизявленията на
страните по договора за кредит относно сумата, която банката се задължава да отпусне,
трябва да бъдат обективирани по начин, който не поражда съмнение за постигнатото
помежду им съгласие за настъпване на правните последици относно същата.
От представеното заявление-договор и общите условия към него не се установява
страните да са постигнали съгласие по този въпрос. Със заявлението, имащо характер на
оферта по смисъла на чл.13 ЗЗД, заявителят е отправил до банката искане за издаване на
кредитна карта, в което е посочил данни за своята заетост, доходи, притежавано имущество
и финансови задължения. Отправената от страна на заявителя оферта не включва сума по
кредита, респ. определен кредитен лимит. Заявлението-договор е подписано за банката, като
няма данни последната, от своя страна да е предложила на заявителя сума по кредита, респ.
кредитен лимит, с който заявителят да се е съгласил. Доколкото общите условия на банката
предвиждат тегленията в брой и плащанията в търговски обекти да се извършват в рамките
на кредитен лимит и доколкото нарушаването на забраната за надвишаването му, както и
неизплащането на минималната месечна вноска, са въздигната в съществено неизпълнение
на общите условия, което съставлява основание за прекратяване на отношенията с
картодържателя, то към момента на сключване на договора следва да е налице съгласие
между страните относно размера на кредитния лимит и на минималната месечна вноска,
каквото в случая не се доказва да е било постигнато. Размерът на кредита и на насрещната
престация при изплащане на задължението на вноски като част от същественото съдържание
на сделката, не могат да се определят едностранно от банката след сключване на договора,
както и впоследствие многократно да бъдат променяни едностранно от нея с оглед
действителните финансови възможности на картодържателя, кредитоспособността му,
спазването на общите условия и общо риска, който се поема. От друга страна - в дадения
случай не са налице повелителни правила на закона, които да могат да заместят по право
липсата на постигнато между страните съгласие по обсъждания съществен признак на
договора. Този извод не се променя от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, според която банката е предоставила на ответника кредитен лимит в размер на
5
1500 лв., като последният е променян на 01.03.2007 г., 19.09.2007 г., 29.12.2007, 28.07.2009 г.,
28.09.2012 г., 16.12.2020 г., 22.12.2020 г. 18.03.2021 г. и 21.04.2021 г. Съгласно чл. 182 от ГПК
вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед
на другите обстоятелства по делото, като те могат да служат като доказателство на лицето
или организацията, които са водили книгите. В случая от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства за уведомяване на ответника за изменение на лихвения процент, а съгласно
ОУ всяко изменение на лихвения процент се съобщава на картодържателя чрез отбелязване
в месечното извлечение. По делото липсват доказателства за изпратени и получени от
картодържателя месечни извлечения. Липсват други доказателства потвърждаващи
извършените от банката счетоводни записвания, в това число по предоставяне на
кредитната карта на ответника. При постъпило възражение срещу заповедта, банката-ищец
по иска по чл. 422 от ГПК носи доказателствената тежест да установи по безспорен начин
своето вземане, като в това производство извлечението от счетоводните книги не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила (така Решение № 10 от 19.07.2016 г. по т. д. №
3386/2014 г. на I ТО на ВКС).
По изложените съображения съдът намира, че процесният Договор-заявление за
издаване на кредитна карта American Express от 08.05.2006 г. е изцяло нищожен на
основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Всяка нищожност по чл.26 ЗЗД, включително и тази по
чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, е абсолютна /не само изначална/, и окончателно водеща до пълна
невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т.е. – непоправима е, без
възможност за саниране. Нормата на чл.26, ал.2 ЗЗД е императивна материалноправна
разпоредба, за чието приложение съдът следи служебно с оглед задължителните разяснения,
дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Тъй като за нищожността съдът следи служебно, при обективната й
изводимост от установените факти, следва да я прогласи.
След като процесният договор за кредит страда от порок, обуславящ неговата
нищожност, то същият не може да послужи като основание, от което в полза на банката
валидно да възникне вземане срещу ответника за връщане на заета сума на договорно
основание, каквото в случая е заявено от страна на ищеца, респ. задължение за ответника.
По изложените съображения предявеният иск относно главното вземане по чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.430, ал.1 ТЗ се явява изцяло неоснователен.
Констатираната нищожност на процесния договор, от който ищецът черпи права, изключва
необходимостта да се обсъждат въпросите във връзка с изпълнението на договора и
изискуемостта на вземането.
Предвид приетия изход на делото по отношение на главното вземане, трябва да се
отхвърли като неоснователен и искът относно претенцията за заплащане на договорна лихва
по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.430, ал.2 ТЗ – с оглед акцесорния
характер на същата спрямо главния дълг и обстоятелството, че основанието за нейното
начисляване е приетият от съда за нищожен договор за кредит. Същото се отнася и до
исковете за заплащане на мораторна лихва и начислени такси по договора за кредит.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. Същият претендира и доказва такива в размер на 100 лв. – депозит за съдебно-
счетоводна експертиза, които следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу П. В. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 11141,86 лв.,
6
представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта „AMERICAN
EXPRESS” (стара карта) от 08.05.2006 г., заменена с кредитна карта „Mastercard CASH”
(нова карта) от 30.03.2017 г. за периода от 08.06.2021 г. до 30.01.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 09.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 1805,63
лв., представляваща договорна лихва за периода от 08.06.2021 г. до 17.11.2021 г.; сумата от
41,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.06.2021 г. до 30.01.2022 г.; и
сумата от 25,10 лв., представляваща такси за периода от 08.06.2021 г. до 30.01.2022 г., от
които 10,10 лв. – такси обезщетение за надвишаване на кредитния лимит, и 15 лв. – такса
при блокиране на карта/кредитен лимит, за които суми на 26.04.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 6166/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на П. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.
***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7