РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1646
гр. Пловдив, 25 юли 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХІІІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
с
участието на секретаря Т. К., като разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ
адм. д. № 3912 за 2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.118 от КСО във връзка чл.145 и следващите
от АПК.
Делото е образувано по жалба, подадена от К.Н.П., ЕГН **********,***,
чрез процесуалните му представители адв. ** и адв. Ю., против Решение № 2153-15-269/12.12.2018г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № 156-00-968-5 от 02.11.2018 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за възстановяване на неоснователно
получени суми, представляващи недобросъвестно
получено ПОБ за периода от 21.09.2017 г. до 30.06.2018 г., в размер на 6 220,87 лв. главница
и лихва по чл. 113 от КСО,в размер на 413,14 лв.
Жалбоподателят счита, че оспорения административен акт е незаконосъобразен,
тъй като той добросъвестно е получил обезщетение за безработица. Твърдението е,
че от административната преписка не се изяснява на базата на какви факти
административният орган е приел, че жалбоподателят не е полагал труд през
времето на трудовия договор.
В съдебно
заседание, както и в представеното след даване ход по същество на делото
становище, пълномощниците
на жалбоподателя излагат доводи и за това, че на жалбоподателя му е надлежно
връчено единствено Разпореждане
№ 156-00-968-5 от 02.11.2018 г., като той
не е получил Разпореждане № 156-00-968-3/13.08.2018 г. и Разпореждане №
156-00-968-4/13.08.2018 г.
Ответникът
по оспорването – Директора на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си
представител юриск. **, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, от активно легитимирано
лице, имащо правен интерес от оспорването и в рамките на законоустановения
срок, поради което същата е ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Със Заявление вх. № 156-00-968/26.09.2017 г. жалбоподателят
е изискал да му бъде за отпуснато парично обезщетение за
безработица / ПОБ/, поради
прекратено правоотношение, считано от 21.09.2017 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ с "Демоис Билдинг" ООД.
С Разпореждане
№
156-00-968-1/29.09.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив е било
отпуснато ПОБ за периода 21.09.2017 г. - 20.07.2018 г.в размер на 32.57 лв. дневно.
Жалбоподателят е подал на 09.07.2018 г. декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ във връзка с начало на трудова дейност,
С Разпореждане №
156-00-968-2/09.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 54д,
ал. 1, т. 1 от КСО, считано от 05.07.2018 г. изплащането
на ПОБ е било прекратено.
На 13.08.2018 г. в сектор „КП-1"
при ТП на НОИ — Пловдив са били приети Констативен протокол № КП-5-1 5-00442634/3
1.07.2018 г. и задължителни предписания № ЗД-1 -15-00442784/31.07.201 8 г., издадени
от контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив на осигурителя
„Демоис Билдинг" ООД за заличаване
на подадените от него данни
за жалбоподателя
м. септември 2017 г.
След анализ на тези документи административният орган
е приел,
че са налице факти и обстоятелства, конто не дават
основание да се счита, че за периода на действие на трудовия договор, сключен между жалбоподателя и осигурителя „Демоис Билдинг" ООД, лицето реално е осъществявало трудова дейност, поради което то не следва да се счита за осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО.
Предвид горното
с Разпореждане
№
156-00-968-3/13.08.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е било отменено първоначално
издаденото разпореждане № 156-00-968-1/29.09.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на ПОБ.
С Разпореждане
№
156-00-968-4/13.08.2018 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка
с чл. 10 от КСО е постановен отказ
за отпускане на ПОБ по подаденото
от жалбоподателя Заявление
вх. №
156-00-968/26.09.2017 г.
Прието било, че разпорежданията са надлежно връчени
на жалбоподателя, поради което същите са
стабилни административни актове.
Извършена била справка в Регистъра на трудовите договори и
Регистъра на осигурените лица на НАП като е било установено,че
издадените от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на осигурителя „Демоис Билдинг" ООД Задължителни предписания № ЗД-1-15-00442784/31.07.2018 г. са били изпълнени, като подадените данни във връзка със
сключеният между жалбоподателя
и посочения осигурител
трудов договор са били заличени.
На основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 1 14, ал. 1 от КСО е било издадено Разпореждане №
156-00-968-5/02.11.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за възстановяване
от жалбоподателя на неоснователно получени
суми, представляващи недобросъвестно получено ПОБ за периода от 21.09.2017 г. до 30.06.2018 г., в размер на 6 220,87 лв. главница
и прилежаща лихва по чл. 113 от КСО, в размер на 413,14 лв.
По делото
бе разпитан свидетеля А.М.,
който заяви, че през месец септември 2017 г. той се е срещнал с жалбоподателя, който му е казал,че отива на работа в съседния квартал, където се е хванал като общ работник в някаква фирма, но заплащането не го удовлетворявало и щял да си търси друга работа.
От правна страна съдът намира за установено следното:
В хода на настоящето производство следва да
бъде извършена преценка за законосъобразност на Разпореждане
№
156-00-968-5/02.11.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив. Разпореждане №
156-00-968-3/13.08.2018 г. и Разпореждане №
156-00-968-4/13.08.2018 г. са самостостоятелни
административни актове и доколкото по делото не са ангажирани доказателства
горепосочените разпореждания
да са били обжалвани, респективно да са били отменени по надлежния ред, то същите
се явяват стабилни административни актове.
Съобразно разпоредбата
на чл. чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановяват от лицата, конто са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.
Събрания
по административната преписка доказателствен материал
по несъмнен начин сочи, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност при „Демоис
Билдинг" ООД
за периода от 21.09.2017 г. до 30.06.2018 г.,, съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
От
своя страна § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО дава легално определение на "осигурено лице",
като осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване.
Както
в чл. 10, ал. 1 от КСО, така и в § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО законодателят използва изразите: "лицето да
упражнява трудова дейност", "което извършва трудова дейност", т.
е. не е достатъчно да съществува трудов договор, а реално да се осъществява,
упражнява трудова дейност. В тази връзка ръководителят на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Пловдив се е позовал на данните в Констативен
протокол № КП-5-1 5-00442634/31.07.2018
г.,
съгласно които жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност при „Демоис
Билдинг" ООД
за периода от 21.09.2017 г. до 30.06.2018 г. по
смисъла на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО.
В
тази насока следва да се съобрази и факта на заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО - логично е ако жалбоподателят действително е упражнявал трудова
дейност във търговското дружество, работодателят да не заличи данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, независимо че има задължителни предписания за това.
Показанията
на свидетеля М., че
жалбоподателят е упражнявал трудова дейност, не променят този извод. Свидетелят
заявява, че е жалбоподателят му е казал,
че отива на работа, но той лично не
е не е присъствал на работното място, поради което и съдът не ги кредитира при
разрешаването на административноправния спор.
При липса на
трудова дейност, осъществявана от страна на жалбоподателя не е възникнало
следователно и качеството на осигурено лице и поради това и независимо от това
дали за него са били внесени или не осигурителни вноски, то той не е имал право
да получи парично обезщетение за безработица
/в този см. е Решение № 11638/01.11.2016 г. на ВАС/. Следователно и предвид
факта, че същото е било неоснователно получено, то са били налице основанията
за неговото възстановяване. Правилен е изводът на административния орган, че
жалбоподателят е бил недобросъвестен при получаването на паричното обезщетение
за безработица, доколкото към момента на
подаване на заявлението за отпускане на обезщетението, същият безспорно е
знаел, че не е полагал изобщо труд по трудовия договор и следователно е бил със
съзнанието, че няма качеството на осигурено лице, като това се потвърждава от всички
доказателства по делото.
Затова
оспореното Разпореждане № 156-00-968-5 от 02.11.2018 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ - Пловдив
е
издадено в съответствие със закона, а оставайки го в сила със своето решение,
директорът на ТП на НОИ -Пловдив е постановил правилно и законосъобразно
решение. Жалбата се явява неоснователна и ще следва да бъде отхвърлена.
При
посочения изход на спора, на ТП на НОИ - гр. Пловдив, се дължат сторените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 100 лв.
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето
производство е по реда на този кодекс),
същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
Водим
от горното и на осн. чл. 172 от АПК, Административен
съд Пловдив, ХІІІ състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.Н.П., ЕГН **********,***, чрез процесуалните му представители адв. ** и адв. Ю., против Решение
№ 2153-15-269/12.12.2018г. на Директора на ТП на НОИ
– Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 156-00-968-5 от 02.11.2018 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за възстановяване на неоснователно
получени суми, представляващи недобросъвестно
получено ПОБ за периода от 21.09.2017 г. до 30.06.2018 г., в размер на 6 220,87 лв. главница
и лихва по чл. 113 от КСО,в размер на 413,14 лв.
ОСЪЖДА К.Н.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на ТП на
НОИ – гр. Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/ възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: