РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Бургас, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Г.а Стоянова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора Д. Г. П.
като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100601005 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 51 от 07.09.2021г., постановена по НОХД № 2104/2021 г.,
Районен съд – гр. Бургас е признал подсъдимия Т. И. Г., ЕГН ********** за
виновен в това, че на 20.08.2020 г. в гр. Бургас, ж.к. „М. р.“ унищожил
противозаконно чужда движима вещ, а именно кафе – автомат „Зануси“,
модел „Спацио“ на стойност 1 870 /хиляда осемстотин и седемдесет/ лева,
собственост на дружеството „С. П.-*“***, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, БУЛСТАТ ***, с представител Ал. В. С., ЛНЧ
**********, поради което и на основание чл. 216, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от НК му наложил наказание пробация, при следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично, за срок от две години; 2. Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години и 3. Безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 200 часа годишно, за две поредни години.
Осъдил го също да заплати на ощетеното юридическо лице „С. П.-
*“***, представлявано от управителя Ал. В. С. сума в размер на 1870,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
непозволеното увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от датата на увреждането – 20.08.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, както и Държавна такса върху уважената част на
1
гражданския иск в размер на 74,80 лева в полза на БРС.
Произнесъл и по веществените доказателства, като е постановил 1 брой
CD с пет броя записи на разговори, да остане приложен по делото за срока на
съхранение на същото, след което да бъде унищожен.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, възложил направените по делото разноски в негова тежест.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия Т.Г., чрез защитника му – адв.
Б.Б. от АК – Бургас. С въззивната жалба се прави искане за отмяна на
постановения първоинстанционен акт като неправилен, постановен при
нарушение на материалния закон и постановяване на нова присъда, с която
бъде признат за невинен и оправдан, поради недоказаност на обвинението.
Алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание до минимално
предвидения в закона размер. С жалбата са направени доказателствени
искания, по които настоящият въззивен състав се е произнесъл , оставяйки ги
без уважение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява
лично. Защитата пледира за отмяна на присъдата, признаването на Г. за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа и
алтернативното искане, за намаляване размера на наложеното наказание.
Излага съображения, за недостатъчна доказателствена обезпеченост относно
извода за авторството на инкриминираното деяние. Оспорва се въобще Г. да
се е намирал на местопрестъплението по времето сочено от държавното
обвинение. Твърдения в противен смисъл се съдържали само в показанията
на св.Пейкова, които не следвало съдът да обсъжда при решаването на делото.
Липсват също сведения и за лицето подало сигнал за случилото се .
В дадената му последна дума подсъдимият Г. моли да бъде оправдан,
защото счита себе си за невинен.
Гражданският ищец А.С. пледира, първоинстанционната присъда в
гражданската й част да бъде потвърдена.
Според представителят на Бургаска окръжна прокуратура въззивната
жалба е неоснователна. Оспорва възражението за недоказаност на
обвинението. Излага, че районният съд е направил изводите си и относно
авторството на деянието, позовавайки се на показанията на прекия свидетел
П., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, както и на останалите
събрани по делото доказателства – разпити на свидетели на ДП и в съдебно
следствие, заключението по извършената експертиза и данните, получени от
РЦ 112. Всички те, по негово мнение установяват по безспорен и категоричен
начин авторството на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия.
Застъпва становището също, че неправилно районният съд е определил
наказанието при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК за замяна
наказанието „лишаването от свобода“ с „пробация“ , предпоставките за което
не са били налице. Поради това и намира неоснователно искането за
намаляване на наложеното на Г. наказание. Поради липсата на съответен
протест, не пледира за увеличаването му, независимо от неоправдано
проявената снизходителност.
2
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в
жалбата и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК
законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт,
намери за установено следното:
Подсъдимият Т. И.. Г. е на **години, със *********.
Свидетелката А.В. С. е управител и представляващ „С. П.-*“*** .
Дружеството имало за предмет на дейност продажба на кафе чрез вендинг
автомати. Сред притежаваните общо шест, бил и процесния кафе – автомат –
марка „Зануси“, модел „Спацио“. Той бил закупен в края на 2019 г. за сумата
от 2100 лева .
Към 20.08.20г. кафе-автоматът се намирал около бл. ** в ж.к. „М. р.“,
където С. живеела със съпруга си – свид. Х. Я..
На посочената дата , около 20.00 часа С. заедно със съпруга си – свид.
Я. проверили за консумативи посочения по-горе кафе-автомат, и като се
уверили в неговата изправност, се прибрали в дома си.
Свидетелката Д.И. П. живеела заедно с майка си в апартамент, находящ
се в гр. Бургас, ж.к. „М.р.“, бл. ***, ет. *. Била приятелка на подсъдимия Т.Г.
от 21.07.2020 г. и постоянно била с него, в повечето случаи в квартирата му в
бл. ***, и по-рядко в апартамента на майка й.
На 20.08.2020 г. вечерта подсъдимият бил в апартамента, където
живеела свидетелката П. , чиято майка по това време работела в Германия. В
жилището П. и подсъдимият били сами.Пили алкохол и се напили. Решили да
излязат навън и да отидат до магазин „К.“, находящ се до автобусната спирка
пред бл. **. В близост до магазина се намирала месарница „П.и“, а до нея
павилионче за закуски. Без видима причина, подсъдимият отишъл до кафе –
автомата намиращ се до месарницата. Първо го ритнал, после го хванал и го
заблъскал, докато го съборил с челната част на тротоара. Свидетелката П. се
ядосала и започнала да крещи на Г. да не я излага, след което двамата се
скарали.
По това време, към 21.44ч., свидетелят С.Т.се намирал в ж.к. „М.р.“ на
гр. Бургас, в собствения си автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. №
**** , червен на цвят, на светофара до Битака, в близост до централната
3
спирка на комплекса. Докато изчаквал на светофарната уредба, свид. Т.
забелязал от лявата си страна на около 20-30 метра разстояние от автобусната
спирка действията на Г. и стоящата до него П., които до тогава не познавал.
Видял, че след като съборил машината, той и момичето се отправили в посока
към намиращата се наблизо железария. На свидетеля Т. направило
впечатление, че подсъдимия е гол до кръста и на целия гръб има нарисувани
изображения, като запомнил по-голямата от тях, която знаел като „Ангела на
смъртта“. Позвънил на ЕЕН 112 и съобщил за видяното от него .
Не след дълго, в 21:50 часа на място пристигнали полицаи от IV-то РУ –
Бургас – свидетелите Г. К. К. – младши инспектор, извършващ постова
дейност на територията на посочено Районно управление и С. Ч. – полицай в
същото районно управление. На място полицаите заварили свид. Т., който им
разказал за инцидента , описал механизма на извършване на посегателството
и извършителя на деянието като висок, с късо подстригана коса и с голяма
татуировка на гърба, представляваща човек с качулка и пелерина и с коса/за
косене/ в ръка, известна му като „Ангела на смъртта“. Полицейските
служители установили на място и падналия на земята кафе – автомат.
В същото време, свид. С. простирала на терасата в дома си, когато чула
силен шум, идващ от мястото, където се намирал посоченият по-горе кафе-
автомат. Излязла със свид. Я. и заедно се отправили натам. Приближавайки
се, видели спрян полицейски автомобил и своята машина съборена с лицевата
й част към тротоара, на отстояние около метър от първоначалното й място.
Покривът на кафе-автомата бил изкъртен и от него течала вода. Свидетелят
Я.изключил захранването от електрически ток на машината. От намиращите
се на мястото полицаи разбрали, че са пристигнали по сигнал на гражданин,
подаден на тел. 112. Подалия сигнала гражданин-св.Т., още бил на място и от
него свид. Я. научил как е осъществено повреждането. Впоследствие
разгледал по-подробно щетите по кафе-автомата и установил, че същия вече
не е годен за работа, като високата цена за възстановяването му обезсмисляла
ремонта .
По същото време свид. Яни Байчев вървял по пътека, находяща се
между бл. ** и бл. ** в ж.к. „М. р.“ в гр. Бургас. Движил се в посока към бл.
*, където живеела неговата приятелка, за да занесе супа на детето им. Когато
се намирал до бл. **, разположен между бл. ** и бл. **, той видял
4
непознатите за него момче и момиче - П. и Г., движещи се от към бл. **,
които се карали и си крещели на висок тон. Когато приближили до свидетеля
Б. и докато се разминавали, Г. тръгнал преди П. и ударил с юмрук свидетеля
по устата. Последният, тъй като не очаквал такова нападение, се изненадал,
политнал назад и паднал на земята, като счупил носеният от него буркан със
супа. В момента, в който свид. Б. се изправил, подсъдимият Г. побягнал. Б.
продължил по пътя си, като наближавайки бл. ** видял неговия съсед – свид.
Х. Я.– полицай в IV-то РУ – Бургас. Я. разказал на свид. Б., че съпругата му
от терасата си чула шум и допуснала, че може да идва от мястото, където е
кафе – автомата. Споменал му също, че това станало малко преди тяхната
среща. От своя страна свид. Б. му разказал за своя инцидент с
момче/подсъдимия Г./, което го ударило с юмрук в лицето. Свид. Я.
предложил на свид. Б. да отиде в районното управление и да напише жалба,
което и последния сторил.
Междувременно свидетелката П. се прибрала в дома си в бл. *** на
трети етаж, като малко след това при нея отишъл и подсъдимият, Започнал да
я бие без причина и П. закрещяла.
Свидетелят К.П. към 20.08.2020 г. бил командир на отделение в IV-то
РУ – Бургас, като бил на смяна заедно с колегата си Д. Т.. Във връзка с
получения в 22:05 часа на ЕЕН 112 сигнал подаден от съсед-М. В. за
домашно насилие в бл. *** на трети етаж в единствения вход на блока.
Свидетелите П.и Т. пристигнали пред входната врата на жилището и
позвънили на звънеца. Вратата отворил подсъдимият Г.. Отвътре се чувал и
женски глас, като полицаите помолили да излезе и жената, за да видят в какво
състояние е. Тя не излязла, а затворила вратата на жилището си. Тогава се
появил неин съсед, който я убедил да се покаже. След като се появила пред
тях, свидетелите П. и Т. установили, че П. е във видимо нетрезво състояние, с
окървавено лице и отоци. Същата отрекла да е упражнено насилие върху нея
и отказала медицинска помощ.
Тогава в помощ на колегите си П. и Т., пристигнали и свидетелите Ч. и
К., които известно време след сигнала за кафе -автомата чули по
радиостанцията и за друг сигнал, визиращ домашно насилие и в тази връзка
били изпратени да подкрепят колегите си. На последните направил
впечатление вида на подсъдимия, като същият отговарял на описанието на
5
свидетеля – очевидец Т. – висок, късо подстриган. Свидетелите помолили
подсъдимия да свали горнището на анцуга си и да си покаже гърба, като
върху него установили татуировка отговаряща на даденото от свидетеля Т.
описание. Подсъдимият бил задържан и отведен в РУ-Меден Рудник .
Отивайки в IV-то РУ – Бургас и след като депозирал своята жалба,
свидетелят Б. видял, че в управлението бил доведен и самия Г., като от там
узнал и името му.
Описаните обстоятелства съдът е извел въз основа на събраните гласни
и писмени доказателства: показанията на свидетелите Х. Я., К.П., С. Ч., Д. Т.,
както и тези на свидетелите А.С., С. Т. и Я.Б., дадени на съдебно следствие,
както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК от
досъдебното производство, така също и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 4 от НПК показания на свидетелката Д.И. П., дадени пред съдия от БРС; от
заключението на изготвената оценителна експертиза, от изслушания запис на
диск, предаден от Дирекция „Национална система 112“ – „Районен център
112“ за постъпили сигнали на ЕЕН 112 на 20.08.2020 г. за периода от 21:00
часа до 23:00 часа от територията на гр. Бургас, ж.к. „М.р.“, от справката за
съдимост на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелката
Д.П., прочетени и приобщени по реда на НПК, дадени пред съдия от БРС са
последователни, логични и вътрешно безпротиворечиви, като същите
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, а именно с
показанията на свидетелите Я., К., Т., П., Ч., Т., С. и Б.. Показанията на
посочените свидетели от своя страна се допълват и подкрепят от събраните
по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия дадени на съдебно
следствие пред първата инстанция, с изключение на твърдението, че по време
на извършване на инкриминираното деяние Г. се намирал на място различно
от това на кафе-машината , което изключвало възможността да е негов автор.
Изложената защитна теза се явява оборена от събрания по делото
доказателствен материал , поради което и оспорването не може да бъде
споделено. По делото по безспорен начин се установява, че вечерта на
20.08.2020 г. след като подсъдимият и свидетелката П. излезли от дома на
свидетелката, находящ се в бл. *** в ж.к. „М.р.“, се отправили към магазин
6
„К.“, но не влезли в него. Магазинът се намирал на автобусната спирка пред
бл. ** в комплекса, като близо до него се намирала месарница „П.и“, както и
павилионче за закуски. Подсъдимият, без видима причина, отишъл кафе-
автомата, намиращ се до магазин „П.и“, започнал да го блъска, след което го
съборил. В тази насока са показанията на свидетелката П., дадени на
досъдебното производство пред съдия, и приобщени по делото по реда на
НПК, както и показанията на свидетеля Т., станал очевидец на случилото се ,
подал по телефона на ЕЕН 112 и сигнала за извършеното .
Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия Г., че
спрямо последния не е доказана по безспорен и категоричен начин
съпричастността му към извършване на деянието.
Относно главния факт на процеса, независимо и от ограничените
първични доказателства, показанията на свидетелката П., дадени на
досъдебното производство пред съдия, се явяват основно доказателствено
средство. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е
кредитирал тези показания, приобщени съгласно изисквания на закона,
поради което имат и съответната доказателствена стойност. Неявяването на
свидетелката пред първоинстанционния съд, не влече автоматично
изключване на депозираните на досъдебното производство показания, след
като са проверени и приобщени по предвидения процесуален ред. Те
подлежат на проверка за достоверност и истинност наред с всички останали
доказателства. В конкретния случай на досъдебното производство, пред съдия
от БРС, свидетелката П. е разказала за придвижването си заедно с
подсъдимия до бл.** в ж.к. „М. р.“, Описала е механизма на извършеното
деяние, конкретизирайки действията на подсъдимия, който с удари и блъскане
съборил намиращия се там кафе – автомат . Настоящият въззивен състав
възприе като достоверни и правдиви показанията на свидетелката, дадени на
досъдебното производство на 28.08.2020 г. в присъствието на съдия, тъй като
същите са информативни и подробни – пресъздават с подробности
конкретиката, сочеща на времето, мястото, механизма на извършване на
деянието и предмета на престъплението.
Както се посочи по-горе, тези показания на свидетелката П.
кореспондират с останалите доказателства, както и с показанията на
свидетеля Т., който е подал сигнал на ЕЕН 112 за извършеното. Пред
7
пристигналите на място полицаи – свидетелите К. и Ч., свид. Т. е описал
подсъдимия, като висок, с късо подстригана коса и множество татуировки на
гърба, като най-голямата е тази известна като „Ангела на смъртта“/човек с
качулка и пелерина и коса в ръка/. Даденото от Т. описание съответства на
външния вид на подсъдимия, но така също и на заявената от свидетеля
Чаушев и визуално възприета и от първата инстанция татуировка на гърба с
описаното изображение.
Също така, настоящата въззивна инстанция намира, че не констатира
твърдяното от защитата противоречие досежно посоченото в сигнала до ЕЕН
112 от свидетеля Т., че деянието е извършено около бл. ** в ж.к. „М. р.“.
Колебанието на свидетеля относно действителната номерация не създава
съмнение относно местонахождението на унищожената вещ по време на
деянието. Пристигайки на място, полицейските органи са заварили свидетеля
Т., който им посочил точното място на извършеното деяние, като за съда няма
съмнение, че става въпрос за един и същи кафе – автомат. Именно в този
момент е установен и адресът на жилищния блок до нея.
Анализирайки посочените по-горе доказателства поотделно и
съпоставяйки ги помежду си, въззивната инстанция намира, че същите
формират една непротиворечива система от факти, като всяко едно от тях е от
такова естество и връзка с останалите, която сочи за наличието на обективна
връзка между косвените доказателства и основния факт, позволяваща един
единствен извод за авторството на деянието. Налице е и ясна логическа
връзка между съдържащите се в отделните доказателствени средства данни,
поради което крайният извод за виновността на подсъдимия в извършване на
вмененото му деяние , направен от първата инстанция се явява правилен .
Правилно е било кредитирано и заключението на приетата от първата
инстанция като обективно и компетентно дадено оценителна експертиза,
според което стойността на унищожения с деянието кафе – автомат марка
„Зануси“, модел „Спацио“, към датата на увредата е била 1870,00 лева.
На основание приетата за установена фактическа обстановка,
законосъобразно и обосновано районния съд е квалифицирал извършеното от
подсъдимия Т. И. Г. на 20.08.2020 г., в гр. Бургас, ж.к. „М. р.“ деяние , като
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото,
8
установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира
основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.
От обективна страна е налице деяние, извършено от подсъдимия Г.
против обществени отношения свързани със собствеността на гражданите.
Деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. Интелектуалният умисъл е намерил своето
външно проявление, обективирано в конкретните действията на подсъдимия –
блъскане на процесния кафе – автомат и събарянето му на земята.
За престъпленията по чл. 216, ал. 1 НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до пет години.
Деянието , съставляващо престъпление по чл. 216, ал. 1 НК , както и
първата инстанция е приела , само по себе си и по настъпилия престъпен
резултат не се отличава с изключителна и различна от обичайната за този вид
престъпления обществена опасност.
При определяне на наказанието на Г., районният съд е отчел данните за
осъждането му за притежание на наркотици, както и данните за личността му,
съдържащи се в последващо настоящото деяние осъждане за хулиганство и
нанасяне на телесна повреда.
За основния престъпен състав се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до пет години. Видно от посоченото в мотивите на първата
инстанция , че за него се налага наказание до 6 месеца лишаване от свобода
или глоба, границите в които е била извършена преценката за съответното на
деянието наказание са значително по-ниски от предвидените в ал.1 , на чл.216
от НК и това е от своя страна е довело до налагането на едно несправедливо
ниско наказание. Настоящата въззивна инстанция приема, че в случая е
проявена неоправдана снизходителност към подсъдимия, с налагането на
наказание при приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и
замяната на наказанието лишаване от свобода с по-лекото – пробация. В
случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, но поради липса на съответен протест,
присъдата в наказателната й част не подлежи на ревизиране. С оглед и на
това, искането на защитата за намаляване на наложеното наказание,
9
въззивният съд намира за неоснователно.
Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието,
предмет на обвинението. В случай, че то съставлява престъпление и с него са
причинени вреди, съдът дължи произнасяне по претенцията за
обезщетението.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, което е
причинил другиму с виновното си поведение. В конкретния случай са налице
всички предпоставки, визирани в посочената норма за ангажиране на
гражданска – деликтна отговорност на подсъдимия Г.. Престъплението, за
което подсъдимият е признат за виновен, е противоправно, виновно (при пряк
умисъл) и от него са настъпили вреди. Налице е и причинно-следствена
връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат. В съответствие със закона, правилно БРС е осъдил подсъдимия да
заплати на „С. П.-*“****, представлявано от управителя А. В. С., сума в
размер на 1870,00 лева, представляваща обезщетение за причинени на
дружеството имуществени вреди от престъплението. Правилно е определен и
размера на дължимата държавна такса върху уважения граждански иск.
С оглед осъдителната присъда, в съответствие със закона
първоинстнационният съд е възложил в тежест на подсъдимия направените
по делото разноски.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд се е произнесъл
и по веществените доказателства, запазвайки по делото 1 брой CD с пет броя
записи на разговори, до изтичане срока му на съхранение, след което да бъде
унищожено.
При извършената служебната проверка на обжалваната присъда, съдът
не констатира основания за нейното изменяване или отменяване, поради
което същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 51/07.09.2021 г., постановена по НОХД
№ 2104/2021 г. по описа на Районен съд- гр. Бургас .
Решението е окончателно.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11