№ 417
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500743 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 1555/27.01.2022г., подадена от „Булгарконф“
АД, ЕИК ********* – взискател по изпълнението срещу Постановление на ДСИ Даниела
Милушева, постановено по изп.д. № 7144/2016г. по описа на СИС при ВРС, VII-ми район от
07.01.2022г., с което е прието настъпило прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК при извършено последно изпълнително действие на
11.03.2019г.
Наведените оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното
постановление на ДСИ, доколкото с молба от 15.03.2019г. взискателят е поискал
извършване на опис на движими вещи на длъжника. С Разпореждане СИ насрочил опис за
15.05.2019г. в дома на длъжника – физическо лице и в офиса на длъжника – юридическо
лице. Описите не са извършвани, липсва надлежно уведомяване на взискателя, като все още
поисканите изпълнителни действия не са изпълнени в цялост, поради което постановлението
за прекратяване се явява незаконосъобразно. Отправил искане в тази връзка обжалваният акт
на ДСИ да се отмени, а делото да се върне на СИ за извършване на изпълнителните
действия.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК длъжниците „Ели-Нор 3“ ООД и А. Ц. АНГ. не са
депозирали възражения.
В писмените си мотиви ДСИ описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбата. Заявил, че последното поискано
изпълнително действие от взискателя е обективирано в молба от 11.03.2019г., поради което с
1
обжалваното постановление е констатирал настъпилото прекратяване на изпълнителното
дело поради бездействие на взискателя на 12.03.2021г. В този смисъл производството е
перемирано, което е констатирано с обжалваното постановление.
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК
/съобщението за обжалваното постановление е връчено на страната чрез пълномощник на
24.01.2022г. /л. 160 от делото/, а жалбата е депозирана на 27.01.2022г./, от процесуално
легитимирана страна – взискател в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на
обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК, а именно постановление за
прекратяване на принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание
по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното дело първоначално е образувано на 12.07.2016г. под № 7144/2016г.
по описа на СИС при ВРС, VII-ми район въз основа на изпълнителен лист № 4923, издаден
по гр.д. № 4500/2015г. на ВРС, XXХV-ти състав удостоверяващ правото на принудително
изпълнение на „Булгарконф“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив,
представлявано от В.Й. срещу солидарните длъжници „Ели-Нор 3“ ООД, ЕИК ********* и
А. Ц. АНГ. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от 18464 лева, представляваща
неиздължен остатък от задължение в по-голям размер по договор от 15.09.2010г. и спогодба
от 02.11.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от 23.04.2015г. до окончателното
плащане, както и съдебни разноски в размер на 1038.56 лв.
В сезиращата СИ молба взискателят отправил искане изпълнителното дело да се
образува срещу длъжника физическо лице и не е посочил начин на изпълнение.
С разпореждане на СИ от 21.07.2016г. на основание чл. 458 от ГПК Държавата, в
лицето на НАП – Варна е присъединена като взискател по право за удостоверено по делото
свое парично вземане.
След проведено проучване на имуществото на длъжника, по делото е постъпила
информация, за която взискателят е уведомен на 26.07.2016г. /л. 40 от делото/.
ПДИ е връчена на длъжника ЮЛ на 08.08.2016г., а на длъжника ФЛ – на
24.08.2016г.
С молба от 13.10.2016г. взискателят сезирал ДСИ с искане за налагане на запор
върху банковите сметки на А.А. в ТБ „Алианц България“ АД и в „Уникредит Булбанк“ АД,
а на „Ели-Нор 3“ ООД в „ОББ“ АД, както и запори върху ППС. С Разпореждане от
24.10.2016г. СИ наложил поисканите запори върху банковите сметки и два броя МПС,
собственост на длъжника А.А.. Запорът върху последните е регистриран на 28.10.2016г. /л.
130/, а длъжникът уведомен за наложения запор на 01.11.2016г. /л. 113-113А/. По искане за
нова справка за притежавани от длъжника МПС, със съобщение, изпратено на посочения
съдебен адрес, на който до този момент надлежно са били връчвани съобщенията до
взискателя, чрез пълномощник, съобщението е невръчено и върнато в цялост на 12.03.2019г.
2
Няма данни взискателят да е внесъл описаните такси по сметка на КАТ, както и по сметка
на ВРС.
В отговор на наложените запори, с писмо от 08.11.2016г. „ОББ“ АД уведомил СИ,
че дължимите суми не могат да бъдат преведи, поради липса на авоари.
С молба от 11.03.2019г. взискателят сезирал СИ с искане за извършване на опис на
движими вещи в дома на длъжника. С разпореждане от 15.03.2019г. СИ насрочил опис на
движими вещи на 15.05.2019г. в дома на длъжника ФЛ и в офиса на длъжника ЮЛ.
Изпратеното уведомление до взискателя да се яви в тридневен срок за получаване на
съобщението на заявения по делото съдебен адрес е върнато в цялост с отбелязване, че на
адреса липсва офис на адв. Колева, а оставените известия са непотърсени. Адвокатът не
отговаря и по телефона.
С обжалваното постановление от 07.01.2022г. СИ прекратил производство на
посоченото основание.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС,
ОСГТК изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Спорът по делото е дали в конкретния случай е било осъществено основанието по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение /вкл. доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане
/Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV ГО/. Установено е в
конкретния случай, че първият момент, от който не се осъществява изпълнение по
конкретното изп.д. е 11.03.2019г., когато по искане на взискателя с разпореждане на СИ е
насрочен опис и оценка на движими вещи в дома и офиса на всеки от длъжниците. От този
момент до 11.03.2021г. е изтекъл период от две години, през който по изпълнителното дело
не са били платени изискуемите такси и разноски за реализиране на посочения способ, не е
3
оказано необходимото съдействие от страна на взискателя за реализиране на поискания
способ, както и не са били поискани от взискателя, съответно не са и предприети нови
изпълнителни действия, на което основание поради перемпция изпълнително дело №
7144/2016 по описа на ДСИ е прекратено на 11.03.2021г. В посочения двугодишен срок
изпълнителни действия не са реализирани поради бездействие на взискателя, респ.
непоискани нови такива. Преди този момент осъществяването на всички поискани способи е
приключило безуспешно – наложените запори не са изпълнени поради липса на авоари, не
са установени недвижими имущества и движими вещи, притежавани от длъжниците.
Несъстоятелни в тази връзка са доводите в жалбата сочещи неуведомяване на взискателя от
СИ, доколкото всички съобщения са изпращани за взискателя на изрично посочения от
същия по делото съдебен адрес с молба от 28.11.2016г. чрез адв. Силвия Колева. За
настъпила промяна в същия СИ не е бил уведомен от взискателя. До постановяване на
обжалваното постановление, дължимите такси по ТДТССГПК по поисканото изпълнително
действие опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника не са били внесени от
взискателя, нито е предприето активно действие по започване, респ. реализиране на вече
предприетия изпълнителен способ. А съгласно чл. 56 от от ТДТССГПК таксите, определени
в тарифата за съответното действие, с изключение на таксите по чл. 53, се внасят от
взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното
действие. Следователно описите не са реализирани поради бездействието на взискателя и
неоказаното от негова страна съдействие за осъществяване на този изпълнителен способ в
продължение на повече от две години. Независимо от настъпилото прекратяване на
изпълнителното дело по право, взискателят може да изтегли изпълнителния лист и да иска
образуване на ново изпълнително производство. Тази възможност съществува, доколкото
междувременно правото му да търси принудително изпълнение не е погасено по давност.
По тези съображения съдебният състав приема, че в обжалваното постановление
ДСИ е установил правилно осъществяването на правно релевантните факти, обусловили
прекратяване на производството и същото не страда от визираните в жалбата пороци.
Постановлението е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК жалба
с вх. № 1555/27.01.2022г., подадена от „Булгарконф“ АД, ЕИК ********* – взискател по
изпълнението срещу Постановление на ДСИ Даниела Милушева, постановено по изп.д. №
7144/2016г. по описа на СИС при ВРС, VII-ми район от 07.01.2022г., с което е прието
настъпило прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК при извършено последно изпълнително действие на 11.03.2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5