МОТИВИ
към присъда,
постановена по НОХД № 218 по описа на РС - ****, IV-ти състав за 2015
г.
Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура (РП) - ****
срещу М.Д.П., ЕГН **********, за извършени престъпления по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 325, ал. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” НК, за това, че на 06.07.2015 г. в гр. ****, област Варна
се е заканил спрямо длъжностно лице – младши полицейски инспектор Г.Р.Г. *** на
РУ **** при ОД на МВР – Варна, при и по повод изпълнение на службата и
функциите му с престъпление против неговата личност и против личността на
неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 2, вр.
ал. 1 НК и за това, че
на 06.07.2015 г. в гр. ****,
област Варна при условията на опасен рецидив извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.29, ал. 1, б. „а“ НК.
В съдебно заседание,
представителят на РП - **** поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода под средния
размер, предвиден в закона за съответните престъпления, което наказание да изтърпи
при първоначален строг режим и към определеното, на основание чл. 23, ал. 1 НК,
общо наказание да бъде приведено в изпълнение остатъка от наказанието лишаване
от свобода в размер на четири години, десет месеца и тринадесет дни, от чието
изтърпяване подсъдимият е бил условно предсрочно освободен.
Защитата на подсъдимия П.
пледира за оправдаването на същия, поради несъставомерност
на деянията, за които са му повдигнати обвиненията от прокуратурата. Защитата
мотивира своето искане с доводи за това, че свидетелят Г. не е извършвал
проверка по подадения сигнал, а само е придружавал за съдействие своя колега Х.,
както и не се установило след пристигане на двамата на място, да е имало
действия на Г., изразяващи се в такова съдействие. Твърди се, че подсъдимият е
отправил обидните думи към свидетеля Г. и неговите ближни, поради безучастното
и пренебрежително отношение на последния, което е засегнало, афектирало и
разгневило подсъдимия. Сочи се и че от събраните по делото доказателства не се
установява на практика свидетелят Г. да е извършил някакви действия по
изпълнение на службата или функциите си и на практика липсват доказателства да
е имало реално изпълнение на службата и функциите на младши районен инспектор Г..
Защитата сочи и налична разнопосочност в показанията
на свидетелите Х. и Г..
По отношение повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 4, вр.
ал. 1 НК, защитникът счита, че действията на подсъдимия по време на
инкриминирания инцидент са неприлични, безсрамни и невъзпитани, като
същевременно същите не можели да бъдат окачествени като брутална демонстрация
против обществото и установения ред и по този начин да са засегнали важни
държавни обществени или лични интереси или изключително съществено да са
засегнали нормите на нравствеността и от установените по делото обстоятелства
не можело да се направи извод, че П., с действията си, грубо е нарушил
обществения ред. Твърди се, че причина за инцидента е станало отношението на
свидетеля Г. и подсъдимият е отправил обиди само към него, а не и към другият
полицейски служител - свидетеля Х., както и че подсъдимият П. сам е спрял с
нападението срещу свидетеля Г. и се е оттеглил в двора на къщата, сам и по своя
инициатива и след идването на подкреплението той спокойно и без какъвто и да е
опит на съпротива и неподчинение е излязъл и тръгнал с полицейските служители,
влязъл е в автомобила и съответно е отишъл в Участък ****. Защитата излага
твърдение, че подсъдимият вследствие на употреба на алкохол е отправил обидните
думи към свидетеля Г., като намира, че поведението на подсъдимия е било мотивирано
от личен мотив и се е изчерпало с обиди и закани за саморазправа с конкретно
лице и в случая действията на подсъдимия не изразяват явно неуважение към обществото,
тъй като същите биха изразявали такова, ако чрез тях се е манифестирало във
висока степен неуважение към обществения ред. Същевременно, защитата счита, че
подсъдимият е проявил оскърбително отношение към свидетелят Г., с което е
нарушил обществения ред и спокойствие, но степента на обществената опасност на
тази проява е била по-ниска и поведението му можело да се разглежда като дребно
хулиганство, тъй като показвало една силно изразена, по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи на хулиганство. Защитата счита, че от субективна
страна също не бил налице изискуемият умисъл, тъй като от събраните по делото
доказателства се установило, че подсъдимият е целял единствено да засегне достойнството на
свидетеля Г., поради което счита обвинението за извършеното престъпление по чл.
325, ал. 4, вр. ал. 1 НК за недоказано.
Алтернативно, защитникът на
подсъдимия П. иска от съда, ако счете, че
обвинението за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1
НК е доказано, да вземе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства - добросъвестното
поведение на подзащитния, както по време
на ДП, така и в съдебното производство, критичното му отношение към
извършеното, указаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото,
утежненото му материално и финансово състояние, примерното поведение на
подсъдимия в затвора и провокирането му от свидетеля Г. и единственото
отегчаващо отговорността обстоятелство - предишното осъждане на П., да определи
на подсъдимия, при наличие на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, наказание “пробация” в размер, който
съдът намери, като необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл.
36 НК.
Подсъдимият М.Д.П. дава
обяснения при разглеждането на делото в открито съдебно заседание, а в изявлението
си в етапа на съдебните прения счита, че е бил провокиран от служителя на МВР Г.Р..
Иска съда да му наложи наказание “пробация”. В
последната си дума, подсъдимият се признава за виновен и обещава, че никога
няма да се случи отново такава грешка.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, водим от принципите на чл.
13 и 14 НПК, намира за установено следното
от
фактическа страна:
Подсъдимият М.Д.П., е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, с ЕГН **********.
Към
06.07.2015 г. спрямо подсъдимия влезли в сила общо 7 присъди за извършени
престъпления против личността, против собствеността, против реда и общественото
спокойствие и против народното здраве. Първите две от присъдите на П. са били постановени
за извършени като непълнолетен престъпления по чл. 325, ал. 1 НК и чл. 195, ал.
1, т. 3, 4 и 5 НК.
След
навършване на пълнолетие, на 21.06.1998 г. М.П. е извършил престъпление по чл. 325,
ал. 1 НК, за което, с присъда, влязла в сила на 14.12.2000 г. по н.о.х.д. №
394/2000 г. на РС – **** му е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 6 месеца, при първоначален строг режим.
С
присъда по н.о.х.д. № 194/2001 г. на ОС – Варна, влязла в законна сила на
20.11.2001 г., подсъдимият П. бил признат за виновен за това, че на 08.08.2001 г. умишлено е умъртвил Стефанка Недялкова Димитрова, като деянието е било
извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост - престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 НК, за което му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 20 години при строг режим.
С
присъда по н.о.х.д. № 451/2001 г. на РС – ****, влязла в законна сила на
01.12.2001 г., подсъдимият М.П. бил признат за виновен за това, че на
21.05.1997 г. , в гр. **** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължението си по опазване на
обществения ред - престъпление по чл. 325, ал. 2 НК, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 5 месеца при първоначален
общ режим.
С
присъда по н.о.х.д. № 1/2006 г. на РС – ****, влязла в законна сила на
25.05.2006 г., М.П. бил признат за виновен за това, че на 02.04.1996 г. в гр. ****
е причинил средна телесна повреда на А.С.Ж., изразяваща се в открито посичане
на лявата лакътна става, със засягане на две кости –
раменна и лакътна, които участват в образуването й,
което обусловило трайно затрудняване движението на лява ръка за около 4-5
месеца при обичаен ход на оздравителните процеси - престъпление по чл. 129, ал.
1 НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1
година при първоначаленн строг режим. Със същата
присъда, съдът, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 НК, е определил едно общо най – тежко наказание от определените такива
по разгледаното н.о.х.д. № 1/2006 г. на РС – **** и н.о.х.д. № 394/2000 г. на
РС – ****, н.о.х.д. № 451/2001 г. на РС – **** и н.о.х.д. № 194/2001 г. на ОС –
Варна, в размер на 20 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
С
протоколно определение от 30.04.2014 г. по ч.н.д. № 481/2014 г. на ОС – Варна, М.Д.П.
е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от
наложеното му по н.о.х.д. № 1/2006 г. на
РС – ****, общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от 20 години,
като съдът е определил изпитателен срок на 4 години, 10 месеца и 13 дни, в
размер на останалата неизтърпяна част от наказанието и постановил пробация в изпитателния срок. След освобождаването му от
затвора ан 30.04.2014 г. подсъдимият живеел в гр. ****,
в къщата на свидетелката М.Я., съпруга на покойният му брат, като същият не работел.
На 11.11.2014 г.
подсъдимият е извършил престъпление от
общ характер по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК,
за което с присъда по н.о.х.д. № 24/2015 г., влязла в сила на 17.04.2015 г. РС
– ****, му наложил наказание глоба.
Свидетелят Г.Р.Г. изпълнявал държавна
служба в МВР, като като
със заповед № 365з-919/08.04.2015 г. на директора на Областната дирекция на МВР
– Варна, бил преназначен на младши изпълнителска длъжност “младши полицейски
инспектор” със специфично наименование на длъжността “младши експерт” в Участък
“Полиция” (УП) – **** при Районно управление на МВР (РУ) – ****. С акт за
встъпване в длъжност от 23.04.2015 г. Г. заел длъжността, считано от 15.04.2015
г. Същият изпълнявал служебните си задължения в униформено облекло.
Сред основните длъжностни права и
задължения в длъжностната характеристика на заеманата от Г. длъжност се
включвала и работа за недопускане, предотвратяване, пресичане и разкриване на
престъпления и други правонарушения на обществения ред. Районът, обслужван от Г.
се намирал в централната част на гр. ****. От постъпването си в МВР, свидетелят
Г. познавал подсъдимия, като криминално проявен и като системен нарушител на
обществения ред. Също така, Г. знаел за обстоятелства по извършено от
подсъдимия нападение над полицейски служител и за това, че подсъдимият е умъртвил
своята съпруга и е изтърпявал наказание лишаване от свобода, от което е бил
предсрочно освободен. Съпругата, майката и бащата на Г.Г.
***. Подсъдимият също познавал Г.Р.Г. и знаел, че същият е полицай.
На 06.07.2015 г., около 15:00 ч. на
свидетелката М.Я., която живеела на адрес ***, в една къща с подсъдимия, подала
към център за приемане на спешни
повиквания към единен европейски номер 112 сигнал за
възникнал скандал между подсъдимия П. и две лица, които живеели в съседство. Преди това подсъдимия бил в къщата на тези лица и празнували заедно рожден
ден, като подсъдимият изпил около половин литър ракия и в един момент възникнал
скандал между него и двете лица, в резултат на който П.
получил удар в главата, който му причинил повърхностна рана.
На същия ден Г.Р.Г. изпълнявал
служебните си задължения в редовна смяна в периода 08:30 ч. – 17:30 ч. Около
15:00 ч. му се обадил оперативният дежурен на УП – **** и го уведомил, че съвместно
със своя колега - младши полицейски инспектор Х.И.Х. ***, тъй като на това
място възникнал скандал. В този момент нямало свободни техни колеги от автопатрула на УП - ****, които да поемат и проверят на
място сигнала и затова тръгнали Г. и Х.. Районът, където възникнал скандала бил
обслужван от колега на Г., който същия ден провеждал разпити във връзка с
установено повреждане на автомобили в гр. **** и затова Г. тръгнал с по – старшия от него служител - Х.Х. - за да му окаже съдействие и за да бъдат двамата екип. Г.
бил облечен с лятна парадна униформа на служител на МВР и отличителен знак на
МВР, като на главата си носел слънчеви очила. Двамата служители на УП - **** се
качили в служебен автомобил, марка “Лада”, модел “Нива” и тръгнали към указания
адрес. Автомобилът бил управляван от мл. полицейски инспектор Х., а мл.
полицейски инспектор Г. стоял на седалката до него. Около 15:10 ч. оперативният
дежурен на УП – **** отново се обадил на Г. и му съобщил, че скандалът бил в
гр. ****, на ул. “***”, съседна на ул. “***”. Пред служебния автомобил на УП – ****
се движел служебен автомобил на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Варна,
Филиал – ****, в който се намирали свидетелите Д.В.И., който управлявал автомобила
и В. Ц. В., който бил лекар в ЦСМП – Варна, Филиал - ****. Автомобилът на ЦСМП
спрял пред дом № 24 на ул. “***”, където живеел подсъдимия, свидетелката М.Я. и
нейните деца. Служебният автомобил на УП – **** спрял на няколко метра след
тях. На място заварили свидетелката М.Я., която им казала за възникнал скандал
между подсъдимия и двама братя, живущи в близост. След около 1-2 минути, от
запад, по улица “***” се задал подсъдимият П.. Същият бил употребил алкохол и
носел в ръката си метална тръба с диаметъл 30 мм и дължина
около 120 см, половината от която била увита с черна на цвят полиетиленова материя, допълнително прикрепена към нея със самозалепваща
лента (тиксо). П. имал повърхностна рана на главата. Наближавайки къщата на Я.,
подсъдимият отворил входната врата и оставил до нея държаната тръба, след което
тръгнал към служебния автомобил на УП – **** и застанал до вратата на шофьора Х..
П. започнал да обяснява, че бил ударен и
свидетелят Х. излязъл от служебния автомобил и го придружил до автомобила на
ЦСМП, който се намирал на около 5-6 метра от автомобила на УП - ****. В това
време, свидетелят Г. бил още в автомобила и подсъдимият се обърнал към него с
думите “Я не ме гледай така, а си свали очилата! Какво ме гледаш като
онбашия?”. Първоначално, свидетелят Г. не обърнал внимание на думите на
подсъдимия, но последния продължил, като му казал “А ве
свали си очилата боклук! Знам какъв дрисльо беше навремето.”
Г. излязъл от служебния автомобил и попитал подсъдимия него ли обижда. П. го
посочил с пръст и му казал “Да, точно за теб става въпрос.”, като още веднъж го
нарекъл “боклук”. След това, подсъдимият отново се обърнал към свидетеля Г.,
като му казал “Искаш ли да взема брадвата и ей тука да те насека на парчета?” и
тръгнал към входната врата на къщата, в която живеел, взел оставената преди
това тръба, описана по – горе, и с нея тръгнал към свидетеля Г., който вече
стоял до свидетеля Х.. Подсъдимият замахнал с тръбата
към свидетеля Г., като последният се отдръпнал назад и тръбата ударила земята. Подсъдимият
отново вдигнал тръбата над главата си и в този момент свидетелят Х.Х. му казал “Чакай! Какво правиш?” и разпоредил на П. да
остави тръбата на земята. Подсъдимият казал по адрес на Г. “Не ме интересува тоя
кой е. Ще го убия, ще го насека на парчета.”. Свидетелят Г. заявил на подсъдимия,
че ще се обади на телефон 112 и ще извика подкрепление, след което подсъдимият
влязъл в двора на къщата на свидетелката Я., залостил вратата с резе и заявил
“Който влезе вътре в двора, ще го насека на парчета!”. Г.Г.
избрал центъра за
приемане на спешни повиквания към единен европейски номер 112 и съобщил за
създалата се ситуация, като поискал пред къщата на адрес ул. “***”, № 24 да
бъдат изпратени още полицейски служители. От двора на
къщата подсъдимият заявил на свидетеля Г. “Знам къде живееш ти и жена ти, майка
ти и баща ти. Ще ги запаля! Дори да вляза в затвора, като изляза, отново ще ги
запаля и ще те убия! Знам, какъв дрисльо беше
навремето - такъв си и сега.”. Всички тези думи били изречени от подсъдимия в
присъствието на свидетеля Г. и възприети от последния. Малко време след описаните
по – горе събития, пред къщата на свидетелката Я. пристигнали трима служители
на УП – **** и отвели подсъдимия в участъка. Подсъдимият не оказал съпротива на
пристигналите служители. През цялото време, свидетели на случая били служителите
на ЦСМП – Варна, Филиал – ****.
Около 16:00 ч. свидетелят Г. се почувствал зле – тялото му треперело и чувствал
страх,
че нещо може да се случи с него и неговите роднини. Същият отишъл до ЦСМП – ****, където свидетелят В.В.
го прегледал и констатирал, че Г. е с повишено кръвно налягане, за което му дал
необходимите за това състояние лекарства.
На същия ден, свидетелката М.Я. предала доброволно на свидетеля Х.,
металната тръба, която преди това държал подсъдимия и с която замахвал да удари
свидетеля Г.. За предаването бил съставен протокол за доброволно предаване, на
който бил поставен деловоден Рег. № 2920/06.07.2015 г. Свидетелят Х., от своя
страна, предал металната тръба на домакина на УП – ****.
На 06.07.2015 г. Г.Р.Г. съставил докладна записка до началника на УП – ****,
в която подробно описал стеклите се събития, описани по - горе.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав я
прие за безспорно установена въз основа на следните писмени доказателства,
гласни и писмени доказателствени средства: обяснения на подсъдимия в открито
съдебно заседание на 28.07.2015 г. и тези, дадени на 07.07.2015
г. в протокол за разпит на обвиняем по
досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 НПК; свидетелски показания на Г.Р.Г.,
дадени в съдебно заседание на 28.07.2015 г. и прочетените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания, дадени
на 06.07.2015 г. в протокол за разпит на свидетел по досъдебното производство, Х.И.Х.,
дадени в съдебно заседание на 28.07.2015 г. и прочетените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания, дадени
на 08.07.2015 г. в протокол за разпит на свидетел по досъдебното производство, Д.В.И.,
дадени в съдебно заседание на 28.07.2015 г. и прочетените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания, дадени
на 07.07.2015 г. в протокол за разпит на свидетел по
досъдебното производство, В. Ц. В., дадени в съдебно заседание на 28.07.2015 г.
и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2 НПК показания, дадени на 07.07.2015 г. в протокол
за разпит на свидетел по досъдебното производство, М.С.Я., дадени в съдебно заседание
на 28.07.2015 г.; писмените доказателствени средства: Протокол за разпит на обвиняем
от 07.07.2015 г. по ДП № 2088/2015 г. на РУ – ****,
протоколи за разпит на свидетелите Г.Г., Д.В., В.В. и Х.Х.; писмените
доказателства: Справка за съдимост на подсъдимия П., ведно с бюлетините за
съдимост, писмата до РС – **** от Затвора Варна и РП – **** и Протокол № 225 от
30.04.2014 г. по ч.н.д. № 481/2014 г. на ОС – Варна,
Справка от Национална база данни “Население” относно роднини на Г.Р.Г., Заповед
№ 365з-919/08.04.2015 г. на директора на ОДМВР – Варна, Типова длъжностна
характеристика на длъжността “Младши полицейски инспектор” в Участък “Полиция”
в РУП на ОДМВР, Акт на Г.Р.Г. за встъпване в длъжност “Младши полицейски инспектор”
в Участък “Полиция” към РУ – **** при ОДМВР – Варна от 23.04.2015 г., докладна
записка с Рег. № 2919/06.07.2015 г. и протокол Рег. № 2920/06.07.2015 г. за доброволно
предаване с предаващ М.Я. и приемащ Х.И.Х..
От обясненията на подсъдимия се изясняват обстоятелствата по
количеството употребен алкохол, носената от него метална тръба, получената,
вследствие скандала с двете лица, рана на главата, присъствието му на
местопроизшествието, възприемане на двамата полицейски служители и носените от
тях полицейски униформи. Съдът взе предвид правната природа на обясненията на
подсъдимия – от една страна като средство за защита, а от друга като средство
за установяване на релевантни по делото факти, като намира, че обясненията на
подсъдимия, дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство
се намират в противоречие по отношение на твърдените факти относно поведението
на полицейския служител Г.Г., изразяващи се в отправяне
на псувни към подсъдимия и в твърдението, че Г. е слязъл от колата и казал на
подсъдимия, че ще го гръмне, като посегнал към пистолета си и откопчал кобура,
в който последния бил държан. Тези обяснения, освен че се намират в противоречие
с обясненията, дадени от подсъдимия в съдебно заседание, не кореспондират и с
показанията на другите свидетели – очевидци, поради което съдът не ги приема за
достоверни.
От свидетелските показания на свидетеля Г.Р.Г. в съдебно
заседание и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1 НПК се изясняват обстоятелствата по изпълнението на служебните задължения
от последния на 06.07.2015 г., носеното от Г. облекло, отличителен знак и
оръжие, получаване на сигнала от оперативния дежурен на УП - **** за
възникналото произшествие, отпътуването до произшествието, възприемането на
подсъдимия, носения от последния предмет, извършените от подсъдимия действия и
изречените към свидетеля Г. думи, влошаването на здравословното състояние на Г.
след събитието и посещението му в ЦСМП, както и съставената докладна записка.
Свидетелските показания на свидетеля Х.И.Х. в съдебно
заседание и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1 НПК допринасят за изясняването на обстоятелствата по изпълнението на
служебните задължения заедно с Г.Г. на 06.07.2015 г.,
липсата на негови колеги от автопатрула, които да
посетят мястото, където възникнало произшествието, получаване на сигнала от
оперативния дежурен на УП - **** за възникналото произшествие, пристигането на адреса
на ул. “***”, № 24, възприемането на подсъдимия и раната на главата му, извършените
от подсъдимия П. действия с металната тръба срещу свидетеля Г. и изречените към
горния свидетел думи, откарването на Г.Г. до ЦСМП, получената
от свидетелката Я. метална тръба, съставения за това протокол за доброволно предаване
и предаването на тръбата на домакина на УП - ****. Съдът кредитира изцяло
показанията на двамата свидетели, като непротиворечиви и подкрепящи се от
доказателствата по делото.
Показанията на свидетелите - очевидци Д.И. и В.В., дадени в съдебно заседание и прочетените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1 НПК, подкрепят изцяло показанията
на свидетелите Г. и Х. по отношение присъствието на подсъдимия пред къщата в
гр. ****, ул. “***”, № 24, отправените от подсъдимия обиди и закани спрямо свидетелят
Г.. Показанията на свидетеля В. подкрепят показанията на свидетелите по – горе
и в частта относно действията на подсъдимия с металната тръба и промяната в здравословното
състояние на свидетеля Г. след инцидента. Показанията им не съдържат
противоречия, поради което настоящият съдебен състав ги приема за достоверни
напълно.
От показанията на свидетелката М.Я. се изясняват обстоятелствата
по възникналия скандал между подсъдимия и двете лица, подаването на сигнал до център за приемане на спешни повиквания на
присъствието на подсъдимия на местопроизшествието,
пияното му състояние, както и собствеността върху металната тръба и нейното
предаване на свидетеля Х.. Свидетелката в своите показания пред съда твърди, че
подсъдимият е крещял на полицаите, че нямало съдействие от тяхна страна, защото
П. бил циганин, а след това Я. помолила подсъдимия да спре да крещи, за да не
плаши децата й и да се прибере в къщата на Я., а след това последната се е прибрала
в къщата си. Я. твърди, че не е чувала отправяне на закани от страна на
подсъдимия. Съдът взе предвид обстоятелството, че Я. и П. са близки и живеят в
една къща и внимателно анализира и съпостави показанията й с останалите
доказателства по делото, тъй като с оглед съжителството им е логично Я. да няма
интерес да свидетелства срещу подсъдимия. Съдът намира, че отправените от
подсъдимия закани безспорно се установяват от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели, като същевременно е малко вероятно, но принципно
възможно Я. действително да не е възприела заканите на П., тъй като същата твърди,
че в един момент, докато подсъдимият е крещял, се е прибрала в своята къща
заедно с децата си.
Останалите писмени доказателства и доказателствени средства
не съдържат в себе си неясноти, непълноти и противоречия, поради което съдът ги
цени изцяло.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът прецени, че с деянията си
подсъдимия М.Д.П. е осъществил, от обективна и субективна страна, състав на
престъпления по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл.
325, ал. 4, вр. ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. “а” НК.
От обективна страна подсъдимия П. е се заканил на Г.Р.Г., че ще го убие, че
ще го насече с брадва, както и се е заканил, че ще запали неговите съпруга, майка
и баща. Умишленото умъртвяване на другиго, което може да бъде извършено по
много различни начини, включително и чрез нанасяне на множество посечни наранявания с остър предмет или чрез третиране на жив човек с огън се явяват престъпления
от общ характер против личността, като техен непосредствен обект са живота и
здравето на личността, и съставляват
престъплението умишлено убийство, съставомерно по чл. 115 и сл. НК.
В разпоредбата на чл. 93, т. 10 НК е дадено легално определение за “ближни”
и това са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени
и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия
до IV степен. Майката и бащата на пострадалия Г. се явяват възходящи от първа
степен по права линия, поради което се явяват “ближни” по смисъла на чл. 144,
ал. 1 НК.
Към момента на отправяне и възприемане на заканите, пострадалият Г.Р.Г. е
бил служител в държавно учреждение – МВР и е изпълнявал младши изпълнителска
длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 7 ЗМВР (ДВ, бр. 53/2014 г.), от което
следва, че Г. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а” НК. В
инкриминираното от прокурора време и място, Г., съвместно със свой колега, е
изпълнявал служебни задължения по недопускане, предотвратяване и пресичане на
правонарушения на обществения ред в район, обслужван от Участък - ****, като се
е придвижвал със служебен автомобил, бил е облечен в полицейска униформа, върху
която е стоял отличителен знак. Отправените закани към пострадалия Г. и
неговите ближни са били осъществени при изпълнение на службата му, защото са
били отправени в момент от време, когато Г.Г. е изпълнявал
служебни задължения, включващи се в службата му. С оглед естеството на заканите,
насочени към пострадалия и неговите ближни и характеристиката на подсъдимия,
изводима от неговото съдебно минало, което минало е било служебно известно на
пострадалия Г., настоящият съдебен състав намира, че отправените от подсъдимия М.П.
към Г.Г. закани за извършване на престъпление против
личността му и против личността на неговите ближни са от естество да формират у
Г. основателен страх от осъществяването на това престъпление.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението виновно с форма на вината пряк
умисъл. В съзнанието на същия са били оформени представи за това, че отправя
към пострадалия Г.Р.Г. заплаха с престъпление срещу личността на Г. и срещу личността
на неговите родители, същевременно е съзнавал, че заканата му се възприема от Г.
и че у последния може да възникне основателен страх за осъществяване на
престъпление срещу личността му и срещу личността на неговите близки, като
подсъдимият пряко е целял пострадалия Г. да възприеме заканата и да изпита
страх от нейното осъществяване. Умисълът на П. е обхващал и квалифициращите
обстоятелства относно длъжностното качество на пострадалия и това, че същият
изпълнявал службата си в държавно учреждение, към момента на отправяне и
възприемане на заплахите.
В обвинителния акт, РП - **** е повдигнала обвинение срещу подсъдимия за
извършване на престъплението по чл. 144, ал. 2 НК, като е посочено, че същото е
извършено при и по повод изпълнение на службата и функцията му. Младши
полицейският инспектор към РУ – ****, Участък “Полиция” – ****, на Областна
дирекция на МВР, изпълнява държавна
служба в МВР, а не обществена функция, каквато изпълняват служителите в
обществените организации. Когато престъплението е извършено по време на
изпълнение на задължения, включващи се в служба или функция, тогава същото е
извършено при изпълнение на служба или функция. Престъплението е извършено по
повод изпълнение на служба или функция, когато пострадалото лице не е изпълнявало
служебно задължение, но между деянието и неговата служебна дейност или обществена
функция има пряка връзка. В случая, обстоятелството, че престъплението е извършено
при изпълнение на службата на длъжностното лице изключва възможността престъпното
деяние да е извършено при изпълнение на функцията му и по повод изпълнение на
службата или функцията му. Затова съдът призна за невинен и оправда подсъдимия
по повдигнатото обвинение да е извършил престъплението срещу пострадалия по
повод изпълнение на службата му, както и при и по повод изпълнение на функцията
му.
По своята характеристика, действията на подсъдимия са
извършени в гр. ****, пред къщата на свидетелката М.Я., в присъствието на
служители на Центъра за спешна медицинска помощ – Варна, филиал ****,
изразяващи се в отправяне на разпореждания
към служител на МВР, при изпълнение на службата му: да си свали очилата и да не
гледа по определен начин към подсъдимия, наричането на този служител с обидните
думи “Дрисльо” и “Боклук”, задаването на въпрос
“Искаш ли да взема брадвата и ей тука да те насека на парчета?”, застрашаването
на живота и здравето на полицейски служител, изразяващо се в замахване с
метална тръба, от страна на подсъдимия, към полицейски служител, при изпълнение
на службата му, отправянето на закани за извършване на престъпление против
личността на полицейския служител и против личността на неговите ближни, са
непристойни, като тези непристойни действия грубо нарушават обществения ред и
изразяват неуважение към обществото, което е явно и не буди съмнение. Описаните
по – горе действия са били извършени на обществено място – гр. ****, на улица “***”,
№ 24, пред къщата на свидетелката М.Я. и са станали достояние на присъстващите
служители на ЦСМП – Варна и полицейския служител Х. ***. Тези действия, както и
високата обществена опасност на подсъдимия – осъждан за престъпления против личността,
против собствеността, против реда и общественото спокойствие и против народното
здраве, разкриват далеч по – висока степен на обществена опасност на деянието и
дееца в сравнение на случаите на непристойна проява, съставляваща дребно
хулиганство, както е дефинирана в чл. 1, ал. 2 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното
хулиганство. Изложеното по – горе предпоставя
за настоящия състав извод, че престъплението “хулиганство” е осъществено от обективна
страна
Описаните непристойни действия са били извършени от подсъдимия П., след
като е бил осъждан за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 116, ал. 1,
т. 6, пр. 2 и 3 НК, за което по н.о.х.д. № 194/2001 г. на ОС – Варна му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 20 години, от изтърпяването
на което подсъдимият е бил условно предсрочно освободен на 30.04.2014 г. с
изпитателен срок от 4 години, 10 месеца и 13 дни. Изложеното налага извод, че
деянието на П. са били извършени в условията на опасен рецидив.
От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено виновно с форма на
вината евентуален умисъл, тъй като П. е бил воден от личен мотив и е целял да
нанесе обиди и закани по отношение на длъжностното лице Г.Г..
Подсъдимимият е съзнавал, че действията му, извършени
на обществено място в присъствието на хора, са непристойни, грубо нарушават обществения
ред и изразяват явно неуважение към обществото, съзнавал е също така, че е
условно предсрочно освободен от затвора и се намира в период на изпитателен
срок. Въпреки наличните представи, П. е дал приоритет на целеното нанасяне на
обиди и отправяне на закани за извършване на престъпление против личността на Г.
и против личността на неговите ближни, като се е отнасял безразлично към обстоятелството,
че тези негови действия са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото.
Като подбуди за извършване на престъплението, съдът
установи изграден у подсъдимия стремеж да демонстрира формирания у него правен
нихилизъм, предизвикан от употребения алкохол, средата, в която е живял, ниското
му правно съзнание и обстоятелството, че същият, след своето предсрочно освобождаване
не упражнява трудова дейност, а използва времето си за развлечения, съпроводени
с употреба на алкохол и завършващи със скандали. Тези фактори, в съчетание един
с друг, са мотивирали извършване на деянията, явяващи се в разрез с установения
в страната правов ред по отношение гарантиране на правото за свободното
формиране на волята на всяка личност от една страна, а от друга - реда и
общественото спокойствие.
По вида и размера на
наложеното наказание:
При определяне и
индивидуализация на наказанието за извършеното от подсъдимия П. престъпление по
чл. 144, ал. 2 НК, съдът намира, че обществената опасност на деянието и
подсъдимия е висока. Опора за този си извод, съдът черпи от обремененото
съдебно минало, удостоверено в справката за съдимост на подсъдимия.
Съдебният състав
констатира като отегчаващи обстоятелствата,
че извършеното от подсъдимия престъпление, покрива фактическите признаци на закана
с убийство, съставомерна по чл. 144, ал. 3 НК,
каквото обвинение не е повдигано от прокуратурата срещу подсъдимия, обстоятелството,
че освен спрямо личността на Г., подсъдимият се е заканил против личността на
неговите съпруга, майка и баща, както и обремененото съдебно минало на
подсъдимия, включващо и извършено престъпление против народното здраве, няколко
месеца след освобождаването му от затвора.
Съдът не
установи наличие на смекчаващи
обстоятелства в случая. Не се констатира провокативно поведение на
полицейския служител Г., което да е предизвикало подсъдимият да извърши
деянията, предмет на обвинението, а причинената от двете лица, живеещи в
съседство рана на подсъдимия няма отношение към последващото
му поведение, доколкото същото не е било насочено към тези лица, а към служителя
на МВР. Не следва да се цени на плоскостта на смекчаващите обстоятелства и
материалното положение и финансово състояние на подсъдимия, доколкото с оглед
поведението на същия, изразяващо се в неполагане на труд, участие в празненства
и развлечения, свързани с употреба на алкохол и възникване на последващи скандали, материалното положение и финансово
състояние на подсъдимия няма как да бъде различно, като от друга страна не са
представени доказателства П. да търси възможност да придобие или подобри налична
професионална квалификация, което да му
даде възможност да намери място в трудовия пазар, където да акумулира доходи, които
да му позволяват да посреща ежедневните си разходи и да участва пълноценно в
живота на домакинството, където живее към момента. Обясненията на подсъдимия,
дадени на досъдебното производство и в съдебно заседание също не допринасят
съществено за изясняване на обстоятелства, спадащи към предмета на доказване, а
и не съдържат искрено съжаление, което евентуално да повдигне въпроса за отчитането
му като смекчаващо обстоятелство.
От изложеното
съдът извежда, че наказанието, което е необходимо да понесе подсъдимият П. за
извършеното престъпление по чл. 144, ал. 2 НК, следва да се
определи при превес на отегчаващи обстоятелства и на основание чл. 54 от НК,
след като взе предвид предвидената санкция за извършване на престъпление по чл. 144 ал. 2 НК
- лишаване от свобода до 5 години; степента на обществена опасност на деянието
и дееца; както и отегчаващите вината обстоятелства, съдът прецени, че следва да
отмери на подсъдимия П. наказание при превес на отегчаващи обстоятелства и определи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок около средния, предвиден за
извършването на това престъпление - в размер от 2 години и 7 месеца.
При определяне и
индивидуализация на наказанието за извършеното от подсъдимия П. престъпление по
чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1 НК, съдът намира, че обществената
опасност на деянието и подсъдимия е висока. Опора за този си извод, съдът черпи
от справката за съдимост на подсъдимия и особено от обстоятелството, че
непосредствено след предсрочното му освобождаване, подсъдимият е извършил на
11.11.2014 г. престъпление от общ характер по чл. 354а,
ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, за което му е било
наложено наказание глоба.
Съдебният състав
констатира като отегчаващо
обстоятелството, обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън
осъждането, формиращо опасния рецидив.
И тук съдът не
констатира смекчаващи обстоятелства,
като в пълна сила се отнася изложеното в мотивите на съда за отсъствието на
смекчаващи обстоятелства по отношение на престъплението по чл. 144, ал. 2 НК,
поради което настоящият съдебен състав не следва да ги преповтаря.
От изложеното
съдът извежда, че наказанието, което е необходимо да понесе подсъдимият П. за
извършеното престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1 НК, следва да се определи при малък превес
на отегчаващи обстоятелства и на основание чл. 54 от НК, след като взе предвид
предвидената санкция за извършване на престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1 НК - лишаване от
свобода от 1 до 6 години; степента на обществена опасност на деянието и дееца;
както и отегчаващите вината обстоятелства, съдът прецени, че следва да отмери
на подсъдимия П. наказание при превес отегчаващи обстоятелства, като определи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок около средния, предвиден за
извършването на това престъпление - в размер от 3 години и 6 месеца.
Водим от
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК съдът наложи на подсъдимия най – тежкото от
така определените наказания - в размер на 3 години и 6 месеца.
Съдът взе предвид
обстоятелството, че подсъдимият е рецидивист по смисъла на § 3. от
Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС), както и разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от
същия закон, определи наказанието да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален
строг режим.
С оглед на
съображенията по-горе, съдът счете, че така наложеното най – тежко наказание
отговаря на степента на обществена опасност на извършените деяния, както и
степента на обществена опасност на подсъдимия и така наложено ще допринесе за
постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - от една страна за
поправяне и превъзпитание на осъдения, а от друга – за превантивно въздействие
върху останалите членове на обществото при динамиката на престъпленията против
свободното формиране на воля и избора на поведение и против реда и общественото
спокойствие.
Настоящата инстанция
взе предвид, че е налице предпоставката в чл. 70, ал. 7 НК, предвид
обстоятелството, че престъпленията, за които подсъдимият П. е привлечен към
наказателна отговорност по настоящото производство се явяват умишлени, за
тяхното извършване се предвижда наказание лишаване от свобода е същите са
извършени в изпитателния срок, определен с протоколно определение от ОС – Варна
по ч.н.д. № 481/2014 г., по което подсъдимият е бил предсрочно освободен от
изтърпяване на останалата част в размер на 4 години, 10 месеца и 13 дни от
наказанието лишаване от свобода в размер на 20 години, наложено на подсъдимия
от ОС – Варна по н.о.х.д. № 194/2001 г.
и впоследствие групирано с други наказания по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК по н.о.х.д. № 1/2006 г. на РС - ****. Изложеното по – горе мотивира съда да приведе
в изпълнение неизтърпяната част от наказанието, което подсъдимия следва да
изтърпи отделно при първоначален строг режим в затвор
По изложените мотиви настоящият съдебен състав постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: