№ 104
гр. Пловдив , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Х. Ингилизов
при участието на секретаря Десислава С. Терзова
като разгледа докладваното от Николай Х. Ингилизов Административно
наказателно дело № 20215330200097 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 545702-F565246 от
03.11.2020 г. на М.К.Л. – директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП,
гр. Пловдив, с което на П. И. Й., ЕГН ********** на основание чл. 264, ал.1
вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лв. /двеста лева/ за извършено административно нарушение по
чл. 264, ал.1, от ЗКПО вр. чл.92, ал. вр. ал.2 от ЗКПО.
Жалбоподателят в жалбата твърди че допуснатото нарушение следва да
се приеме за маловажен случай, поради което се иска отмяната на издаденото
НП. В съдебно заседание не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, представлявана в съдебно
заседание от юрк. Е.Ф., която излага становище в съдебно заседание за
неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди издаденото наказателно постановление и да присъди направените
разноски в производството.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
1
Жалбоподателката П.Й. бил ** на „Й. Консулт“ ООД. През 2019 г.
дружеството осъществявало търговска дейност, поради което и съгласно
изискванията на чл.92, ал.2 вр. ал.1 от Закона за корпоративно подоходно
облагане до 30 юни на 2020 г. следвало да подаде годишна данъчна
декларация, съгласно §25, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение. В законоустановения срок дружеството, чрез **я си
Б. не подало годишна данъчна декларация за 2019 година, с което на
01.07.2020 г. нарушило горепосочените разпоредби и осъществил състава на
административно нарушение по чл. 264, ал.1 от ЗКПО. Дължимата
декларация била подадена по електронен път на 03.07.2020 г. Нарушението
било констатирано служебно, като на 28.07.2020 г. била изпратена покана за
съставяне на АУАН до П.Й. като представляващ „Й. Консулт“ ООД.
За констатираното на 17.08.2020 г. спрямо П.Й. бил съставен АУАН за
административно нарушение по чл. 264, ал.1 от ЗКПО вр. чл.92, ал.1 и ал.2 от
ЗКПО.
НП е издадено въз основа на сочения АУАН. Обстоятелствата,
изложени в АУАН и описаната фактология са аналогични, както и в
обжалвания административен акт.
Горепосочената фактическа обстановка се установява от следните
доказателства по делото – НП, АУАН, оправомощителна заповед, покана,
извадка от регистрите на ТД на НАП за съставени АУАН спрямо
жалбоподателката.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че в
конкретния случай, жалбоподателката Й. е осъществила състав на
административно нарушение по смисъла на чл. 264, ал.1 от ЗКПО, като не е
изпълнила задължението си да подаде от името на управляваното от него
дружество годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО в
законоустановения срок. Правилно е посочена и датата на нарушението –
01.07.2020 г., която дата е тази следваща датата на изтичане на
законоустановения срок за публикуване на годишни финансови отчети. Не е
спорно по делото, че такъв се е дължал, тъй като е безспорно доказано, че
дружеството е извършвало дейност през 2019 година, макар да е имало
счетоводна загуба.
С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е такава по
същество и задължението на съда е служебно да следи както за материалната,
така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, настоящият съд намира, че при издаването на Наказателното
постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, в
същия се съдържат в цялост изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити.
2
Въпреки доказаността на извършеното нарушение, съдът намира, че за
конкретния случай е приложим института на „маловажен случай“ по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН предвижда за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
От установените по делото фактически обстоятелства може да се направи
извода, че макар и формално да е осъществил признаците на нарушение по
ЗДДС, това деяние с оглед липсата на вредни последици и на смекчаващите
отговорността обстоятелства, се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид и в този
смисъл попада в категорията на маловажните нарушения по смисъла на чл.93,
т.9 от НК. До този извод съдът стигна като взе предвид отбелязаното в НП
обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път. Липсват данни
посочената разпоредба /чл.28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на
жалбоподателя към момента на съставяне на АУАН, както и към момента на
издаване на НП същият да е предупреждаван с връчени предупреждения, че
при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Не без значение е и
обстоятелството, че макар със закъснение от 3 дни санкционираното лице е
подало дължимата годишна декларация в ТД на НАП гр.Пловдив и то преди
да бъде отправена покана за съставяне на АУАН. С оглед на това и съдът
приема, че нарушението е било отстранено доброволно в кратък срок след
извършването му. Ето защо съдът счита, че в конкретния случай следва да се
приеме, че нарушението е инцидентна проява и макар дължимото задължение
за подаване в срок на отчетните регистри за процесния период да е такова за
липса на извършена дейност и бездействие, то обществената опасност не е
завишена с оглед други идентични нарушения. Като не е обсъдил тези
обстоятелства и не ги е взел предвид при предприемане на действия по
издаване на обжалваното НП, в съответствие с правната норма на чл.28 от
ЗАНН, административнонаказващият орган е нарушил процесуалния закон, с
което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното НП е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а
искане за разноски от жалбоподателя не е направено, макар да са представени
доказателства за извършени такива.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 545702-F565246 от
03.11.2020 г. на М.К.Л. – директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП,
гр. Пловдив, с което на П. И. Й., ЕГН ********** на основание чл. 264, ал.1
вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лв. /двеста лева/ за извършено административно нарушение по
чл. 264, ал.1, от ЗКПО вр. чл.92, ал. вр. ал.2 от ЗКПО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4