О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
гр. Варна, ...12.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в закрито заседание,
проведено на 18.12.2020г.
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
като разгледа
докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д.
№ 143 по описа
за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба,
вх.№ 268890/02.11.2020г. с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК от адв. Т.П. –
процесуален представител на ищеца по делото за „изменение“ на съдебното решение
постановено по делото на 23.10.2020г. в частта за разноските, чрез присъждане в
нейна полза на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
ЗАдв.
Ответникът по молбата – М.К. в предоставения едноседмичен
срок от уведомяването, чрез процесуалните си представител е изразила становище
за неоснователност на молбата за присъждане на възнаграждение в полза на адвоката
на ищеца, поради това че по делото не са налични доказателства между ищцата и
адвокат П. да е сключен договор, по силата на които последната ще осъществява
безплатно правна помощ.
Молбата е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК и по съществото си има характер на искане за искане за допълване на
съдебното решение в частта за разноските. Именно поради това, че става дума за
искане за допълване на съдебното решение в частта за разноските, а не за
изменението му, съдът приема, че същата е допустима, независимо от липсата на
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът след запознаване с молбата за допълване на
съдебното решение по делото чрез присъждане на възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца по реда на чл.38 от ЗАдв. и становището на ответника
намира, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Както вече е изложил съдът в мотивите на съдебното
решение, за да е основателна молбата на процесуалният представител на ищеца по
реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатът е следвало да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че процесуалното
представителство е безплатно на някое от основанията на чл.38, ал.1 от ЗАдв. Безплатният
характер на конкретната правна защита и съдействие като елемент от договора за мандат следва да
е изрично договорен между страните, което следва да бъде установено или със
самият договор за правна защита и съдействие или евентуално постигнатото
съгласие с представлявания в този смисъл да бъде обективирано по някакъв начин
– в документ, в протокола на съдебно заседание и т.нат. В този смисъл е и
установената трайна съдебна практика, вкл.Определение № 283/04.12.2017г. по
дело № 834/2016г. на ВКС, ТК, II т.о.
Такъв договор не е представен по делото, нито има
доказателства за постигнато съгласие между страните за осъществяване на
безплатна правна помощ, което е основание за неприсъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. Този извод не се променя от факта, че
в цитираната от адв.П. молба от 03.02.2017г., както и в становището по същество
на спора представено в последното съдебно заседание е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв., доколкото и
двете изявления са направени единствено от адвоката, но не и от
представляваната страна.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Т.П., пълномощник на Д.С.Д. за допълване
на постановеното на 23.10.2020г. съдебно решение по гр.д.№ 143/2017г. по описа
на ВОС чрез присъждане в нейна полза на разноски за адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., на основание чл.248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски Апелативен Съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: