Р Е Ш Е Н И Е
№ 741
гр. Хасково, 19.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година
в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
и
в присъствието на прокурора Невена Владимирова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №860/2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и
бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от Н.С. -
гражданка на А., с адрес: ***, срещу Решение № УПХ 93/31.08.2020г. на
Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби на закона.
При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените
съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като
административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си
били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденката.
Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства
можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или
организация, на която държавата не може или не желае ефективно да
противодейства. Жалбоподателката изложила подробно
своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от
същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо нея не били налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения,
че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се
твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила
била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното
решение, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в А., с положението
на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на
които чужденката била обект в А., но това били обстоятелства, които следвало да
бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение
към основателността на молбата на оспорващата по същество. Навеждат се доводи,
че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че
оспорващата се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не
посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази
част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не
били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.
Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно
определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно
използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало
своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито
интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен,
че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди,
че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал
съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила
не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от
ЗУБ. На следващо място се твърди, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2
от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденката
добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно обстановката в А.,
както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в
светлината на което следвало да се разглежда молбата ѝ. Административният
орган приемал в своите мотиви, че чужденката не била обект на репресии и нямало
риск за нейния живот и сигурност в А.. Оспорващата сочи, че била в опасност и
се чувствала уязвима, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът ѝ
бил в опасност и както заявила многократно пред ДАБ, искала да живее в
България. Заявила пред административния орган, че ако ѝ бъде отказана
закрила в Република България и на това основание бъде върната обратно в А., ако
това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде
изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и
личната ѝ сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвала опасения
за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало
и страха ѝ от преследване в А.. Моли се да се има предвид и факта, че
административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ,
която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
Оспорващата счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените
правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на
чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на
административния орган с указания молбата ѝ да бъде разгледана в
производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
– Харманли при ДАБ при МС (Емил Гочев), чрез процесуален представител моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага подробни съображения и в
представените по делото писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба вх. №105450-1479/12.08.2020г.
в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателката,
под името Н.С. от А., поискала от властите в Република България предоставяне на
закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №680 от 18.08.2020г., с рег. №УП
15709/18.08.2020г. на ДАБ, подадена с името Н.С.. Тъй като чужденката не
разполагала с документи за самоличност, последната била установена с декларация
по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 15709/18.08.2020г., видно от която
търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Н.С., гражданка на А.,
родена на ***г. в А., гр.Б., о…. На същата дата лицето е регистрирано с имената
Н.С., родена на ***г. в А., гр.Б., с постоянен адрес А., гр. Т. У., гражданка
на А., етническа принадлежност – …, религия – …, …., професия …, … образование,
…. Отразени са данни за съпруга на чужденката – А. А., роден на ***г., с
местонахождение – РПЦ – Х..
С писмо с рег.№УП 15709/19.08.2020г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Х. е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност”
писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено,
че чужденката се представила като Н.С., родена на ***г., от А.. Видно от
материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 20.08.2020г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което
са отразени в Протокол с рег.№УП 15709/20.08.2020г. В хода на производството жалбоподателката е заявила, че потвърждава казаното от нея
при попълване на регистрационния лист. Посочила, че няма други използвани
имена. Притежавала само А. гражданство. На въпроса дали има роднини в
държава-членка на ЕС и основание за пребиваването им, отговорила, че … ѝ
– А. А., роден на ***г., е в Б., в процедура. Не можела да представи документи
за самоличност, защото си изгубила националния паспорт и личната карта в Г..
Имала издадени национален паспорт и лична карта от А. служби. Напуснала легално
А. на 17.02.2020г. за Т., където останала около пет месеца в град И.. Заедно
със съпруга си влезли незаконно в Гърция, през зелена граница и я преминали
транзит. На 22.07.2020г. влязла нелегално в Б. от Г., заедно със … си, през
зелена граница. Стигнали до град С., с помощта на трафиканта, който ги прекарал
и от там тръгнали към сръбската граница, но били заловени от полицаите.
Последният ѝ адрес в страната ѝ бил в село Д., община Б., Област Т.
У., А.. Заявила, че е …. Съпругът ѝ се казвал А. А., роден …г., сключен
граждански брак през януари …г. в А.. Той бил в Б., заедно с нея. Не
притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС.
За пръв път подавала молба за закрила тук, в България. Не била арестувана, нито
осъждана в държавата си по произход или в друга държава. Заявила, че е бербер.
Нямала проблеми заради принадлежността си към тази етническа група, освен, че
не ги признавали като етнос и ги дискриминирали. Заявила, че е …., ….. Нямала
проблеми заради изповядваната от нея религия. Не членувала в политическа партия
или организация. Не участвала в религиозни организации, общност, секта.
Родителите ѝ, … ѝ … и … ѝ … били в А.. Нямала …. Била …. На
въпроса дали има конкретен повод да напусне страната си отговорила, че главно
заради липсата на нормални условия за живот напуснала А.. Разказала, че
семейството ѝ не одобрявало брака, който сключила със съпруга си. Живеела
много трудно при родителите си, дори не ходела на училище. Именно поради това
напуснала А., за да почувства свободата, да се образова и да намерят едно
спокойно място със … си, където да живеят нормално и да се реализират. Нямало
заплаха, отправена лично към нея. Семейството ѝ не било заплашвано. Върху
нея лично не било оказвано насилие, не била задържана или арестувана. Заявила,
че не би се завърнала в държавата си по произход, защото там нямало бъдеще за
нея. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България отговорила,
че подала молба, защото искала да живее нормално и спокойно, дори и тук в
България.
С Решение № УПХ 93/31.08.2020г. на
Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на
международна закрила на Н.С. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във
вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката на 15.09.2020г., а жалбата е подадена на
16.09.2020г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е
депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ.
Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния
административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Е. М. Г.,
младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Х., определен със
Заповед № РД05-225/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал.
1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в
ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел
II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденката е регистрирана на 18.08.2020г., а оспореният акт е издаден
на 31.08.2020г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по
чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденката е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието
на преводач на разбираем за нея език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне
на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище
не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е
постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в
производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58
ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденката не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен
статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателката
данни в бежанската ѝ история, така и обстановката в страната ѝ на
произход. Обективираните в решението фактически
съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и
дават възможност на чужденката да разбере мотивите на административния орган да
ѝ откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се
предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата
е заявила, че главно заради липсата на нормални условия за живот напуснала А..
Разказала, че семейството ѝ не одобрявало брака, който сключила със
съпруга си. Живеела много трудно при родителите си, дори не ходела на училище.
Именно поради това напуснала А., за да почувства свободата, да се образова и да
намерят едно спокойно място със съпруга си, където да живеят нормално и да се
реализират. От изложената бежанска история на жалбоподателката е видно, че последната е живеела
сравнително спокоен живот в А., не се установява срещу нея да е било
осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има
риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил
единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателката и достигайки до обоснован извод относно
липсата на предпоставките за предоставяне на чужденката на бежански статут.
Правилно е отчетено, че причината, поради която Н.С. е напуснала държавата си
по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на
чужденката не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателката
не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети
спрямо нея или членове на семейството ѝ по причини, възведени в чл. 8,
ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи
извод за осъществено спрямо чужденката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от
ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма,
поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в
цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”.
Следователно страхът на чужденката от преследване по причините, посочени в
чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последната
не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение
правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващата напуска, мотивирана
единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай търсещата
закрила въобще не е навела като причина за напускането на страната си по
произход наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или
екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателката
не е направила изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявила,
че не е бил арестувана или осъждана, не е имала проблеми с официалните
власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващата.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от
13.12.2011 г. Със свое Решение от
17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor
Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е
постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва
решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице,
върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на
европейския парламент и на съвета,
Директива 2004/83/ЕО е отменена, но
текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено
с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския
съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в
Справка с вх. № МД-427/12.08.2020г. относно А. на Дирекция „Международна
дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на
правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен
правилник, дирекцията изготвя и
актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за
третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето,
което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от
17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15,
б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС),
се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да
се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения
конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради
самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и
лични заплахи.
При подробен анализ на Справка с вх.
№ МД-427/12.08.2020г. съдът намира, че на територията на А. не е налице
въоръжен конфликт.
Сигурността на държавата по произход
търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва
да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред
него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да
се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са
актуални, както е в настоящия случай.
От актуалната справка за положението
в А. става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се
приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на
лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от
ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ
част като неоснователна.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателката от преследване или реална опасност от
тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в А., данните от
справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган,
изводите на последния, че по отношение на жалбоподателката
не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на
хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното
решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С., гражданка на А.,
против Решение № УПХ 93/31.08.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: