Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 257 Дата 21.09.
2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд търговско
отделение
трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 09.05.2018 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
търг. въззивно дело номер108 по описа за 2018 година
Производството
е въззивно по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на жалбоподателите Й. Я.П., ЕГН:********** и В.В.П.
ЕГН: **********,представлявани от
адвокат Д.Д. *** против Решение № 570 от 15.12.2017 г., постановено от Пловдивският
окръжен съд по търг.дело№ 56/2016 г. по описа на съда.
По силата на обжалваното решение съдът
е уважил предявеният от „У.Б.“ЕД против
Й.Я.П. и В.В.П. иск по чл.422 ГПК въ връзка с
чл.417т.2 ГПК иск за признаване за
установено, че Банката има вземане към ответниците , произтичащо
от договор за банков кредит от
19.03.2008 г., за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, което вземане е в следния размер:
а/
сумата 58 067.18 лева, представляваща главница, дължима по договора за банков кредит от 19.03.2008 г.,ведно със
обезщетение за забавено плащане, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК -29.07.2015 г до окончателното изплащане на дължимата сума.
б/
сумата 1972.70 лева,
представляваща лихви, сачислени за периода , считано
от 27.10.2014 г. до 27.07.2015г., от
които сумата 727.91 лева ,
представляваща договорна лихва , сумата 785.09 лева,представляваща лихва върху просрочена главница и сумата 459.70
лева, представляваща
наказателна лихва.
Във въззивната жалба се поддържа
оплакването, че съдът не е отчел, че
клаузата ,регламентираща начисляването
на наказателната лихва при просрочие в размер н а5% от ГЛБ върху
целия размер на дълга, включително и върху редовната главница не е неравноправна клауза
по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Поддържа се оплакването и за нарушение на процесуалния закон
чл.146,ал.4 от ЗЗП, съгласно която тежестта
на доказване че дадена клауза
е индивидуално уговорена тежи
върху търговеца, а не върху потребителя
на услугата.
Поддържа се оплакването за неправилно
приложение на чл.92,ал.2 ЗЗД , като съдът в нарушение на тази разпоредба е
оставил без възражение възражението на намаляване на начислената неустойка поради прекомерност.
Второто оплакване, поддържано във
въззивната жалба е ,че обжалваното решение
е постановено в нарушение на
чл.58 от Закона за кредитните
институции, съгласно която разпоредба в договора за кредит следва да
бъдат дефинирани изрично и изчерпателно всички разходи по кредита. Според жалбоподателите като кредитополучатели не са дали съгласието си банката да увеличава едностранно размера на възнаградителната
лихва, при положение , че през различни периоди има намаление на
базовия лихвен процент. Липсата на съгласие води до нищожност на
клаузите, регламентиращи правото на банката едностранно да променя лихвения процент по договора за банков
кредит.
Претендира се за постановяване на въззивно
решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърли изцяло иска
по чл.422 ГПК като неоснователен.
Ответната по жалбата страна „У.Б. „АД
поддържа мотивиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените
във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният иск е установителен
с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.417,т.2 ГПК.
Ищецът „У.Б.“АД претендира , че има
вземане срещу ответниците Й.П. и В.В.П., което
вземане е възникнало по силата на
договор за банков кредит.
Действително
между страните е сключен
договор за ипотечен банков кредит № ***.,съгласно който банката предоставя на ответниците
–кредитополучатели банков кредит в
размер на 60 000 лева със срок на погасяване – 19.03.2033 година.
Договорът за кредит е обезпечен с
договорна ипотека, която
кредитополучателите са учредили в полза на банката. Ипотеката е учредена с нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека
от 19.03.2008 г. под ***на Нотариус ***, вписана под № ** в
Нотариалната камера на Б..
Няма
спор и това се установява по приложеното
ч.гр.д.№9504/2015 г. по описа на ПРС -14
ти гр.състав,че банката –кредитор се е снабдила по реда на заповедното производство със
Заповед № 5152 от
31.07.2015 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ
по чл.417,т.2 ГПК- договор за банков кредит и извлечение от
банковата сметка на кредитополучателя . Срещу издадената Заповед за незабавно
изпълнение е подадено в определения от закона срок възражение. С оглед на това и Банката –кредитор е предявила
иска по чл.422,ал.1 ГПК за установяване , че има съществуващо вземане
против кредитополучателите, произтичащо от договора за банков кредит от
19.03.2008 г. и допълващите го три анекса .
Заявлението по чл.417,т.2 ГПК е подадено на 29.07.2015 г. и безспорно към този именно
момент следва да се установи съществува
ли вземане на банката и в какъв размер.
ПАС констатира ,че със заявлението, подадено от банката вх.№ 34748
от 29.07.2015 г. се претендира да се издаде заповед за незабавно изпълнение за
следните суми, а именно:
а/
сумата 58 067.18 лева, представляваща
неизплатена главница, дължима по
договора за ипотечен банков кредит от 19.03.20108 г.
б/
сумата 1972 .70
лева,представляваща дължими договорни
лихви, дължими за времето от 27.10.2014 г. до
27.07.2015 г.
в/ законната лихва върху главницата ,считано от 29.07.2008 г., на която дата е подадено
заявлението по чл.417,т.2 ГПК.
Предмет на иска по чл.422,ал.1 ГПК е да
се установи вземането на банката, така както е било заявено в заповедното производство, а именно:
неиздължена главница в размер на 58 067.18 лева и
договорни лихви за
конкретизирания период от време. Договорните лихви, предмет на заявлението и на исковата претенции са два
вида: а/ договорна лихва по чл.41.6 от договора в размер на годишен лихвен процент върху редовна главница и б/
договорна лихва по чл.4.2 от договора в размер на годишен лихвен процент/ ГЛП/ върху просрочена
главница“.
В договора за банков кредит е предвиден и трети вид лихва ,която
е наказателна – предвидена е
в чл.4.3 от договора и се формира като размер от годишен лихвен процент/ ГЛП/ от текущия дълг-
редовна главница плюс просрочена
главница/.
Предмет на предявения установителен иск по
чл.422 ГПК освен неизплатената
главница към датата на подаване на заявлението
/29.07.2015 г/ са първите две договорни
лихви. Наказателната лихва по чл.4.3 от
договора не се претендира и не е
включена в размера на вземането на банката / за справка – виж подаденото заявление по чл.417,т.2 ГПК.
Основното оплакване във въззивната жалба
се отнася до размера на наказателната
лихва в размер на 5% върху целия размер на дълга ,включително и върху
редовната главница. Възражението, което
ответниците са направили е за нищожност на
клаузата, регламентираща размера на
наказателната лихва да се изчислява и върху редовната главница. Възражението е
за нищожност на клаузата като
неравноправна по смисъла на чл.143
Закона за защита на потребителите. Възражението за нищожност на отделна клауза
от договора е допустимо и следва да се
разгледа при предявен иск.
Както вече бе коментирано иск за
установяване размера на вземането, в което да се включва и наказателната
лихва по чл.4.2 от договора за банков кредит –такъв иск не е бил
предявен.
Следователно не е следвало първоинстанционният
съд да го разглежда – отделен е въпроса , че по същество не са изложени конкретни мотиви
за отхвърляне на възражението.
В този
смисъл съдът се е произнесъл по претенцията за наказателна лихва , каквато не е предявена
в исковата молба.
Въпреки
това съдът неправилно е включил в
общия размер на вземането сумата от
459.70 лева, представляваща наказателна лихва.
Съдът се е произнесъл по недопустим иск, поради което и в тази му част
следва да се обезсили решението ,като
процесуално недопустимо.
Няма основание настоящата въззивна инстанция да се произнася по възражението за
нищожност на клаузата като неравноправна. Възражението е процесуалната форма за
защита срещу предявен иск, а такъв иск
за установяване размера на наказателната
лихва -просто не е предявен. По тази причина въззивният
съд не коментира и възражението за
прекомерност на неустойката основаващо се на чл.92,ал.2 ЗЗД. Може само да се
посочи, че в разпоредбата на чл.309 ТЗ изразът „ между търговци“ трябва да се
тълкува изправително в смисъл, че
законът има предвид това, че не може да се намалява поради прекомерност
неустойка, дължима от търговец по търговска сделка. Но тази възможност за намаляване на неустойката поради
прекомерност е на разположение на участващите в една търговска сделка нетърговци. И с това спираме до тук
коментара, тъй като и това възражение не
може да бъде разгледано след като не е предявен иск за определяне размера на наказателната лихва. Последната по
същество е мораторна неустойка, т.е. неустойка за
забава.
Довода, който се поддържа във
въззивната жалба , че предсрочната
изискуемост не е настъпила към момента на подаване на заявлението е неоснователен. Налице са както обективния
елемент на предспорчаната изискуемост,така и
субективния. По делото е установено с
помощта на съдебно-счетоводна
експертиза, че кредитополучателят е
изпаднал в забава от 27.10.2014 г.
Към този момент
са останали неизплатени следните погасителни вноски: вноската от м.10.2014 г - непогасена вноска в размер на 557 лева, от
които непогасена главница в размер на 143.95 лева. Към м.ноември 2014 г – останала непогасена вноска
в размер на 127.81 лева.
Непогасена вноска м.декември 2014 г. в размер на 139.39 лева.
Остават непогасени и четири погасителни вноски от следващата
2015 г, а именно: м.януари 2015 г- непогасена вноска в размер на 129.34 лева,
м.февруари 2015 г.- непогасена вноска в размер на 209 лева, м.март 2015 г.- останала непогасена вноска в размер на 461.56
лева и м.април 2015 г. – останала
непогасена вноска в размер на 461.19 лева.
Или неизплатени и просрочени
са 7 погасителни вноски по главницата,
като забавата на кредитополучателя и
солидарния длъжник е продължила повече от 6- шест месеца. Налице е обективния факт на неплащане и просрочие
на погасителни вноски. От друга страна банката е уведомила длъжниците за това, че обявява кредита за предсрочно
изискуем ,като изрично е посочила в уведомлението ,че обявява
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 29.04.2015 г. / са
справка –виж уведомленията на стр.66 и 67 от приложеното ч.гр.д.№9504/2015 г.по
описа на ПРС. Уведомленията са връчени лично на кредитополучателя Й.П. на дата 24..06.2015 г,т.е. преди датата на
заявлението по чл.417 ГПК. Последният е
положил подписа си, като получател и на
уведомлението ,адресат на което е съпругата му В.П. – солидарен длъжник. -л.68/.
Следва да се приеме, че волезявлението на
банката, с който тя обявява ,че договорът за ипотечен банков кредит става
предсрочно изискуем като се дължи изплащането и на непадежираните вноски по редовната главница –изявлението е
стигнало до кредитополучателя и солидарния длъжник.
При това положение преимуществото
на срока е вече отпаднало за кредитополучателите –длъжници.
Неоснователно е възражението, че адвокатското
дружество „И. и Д.“ нямат представителна власт да изпращат уведомления и въобще
да изготвят документи във връзка с предсрочната изискуемост.
Представено е пълномощно от
лицето К.Г.И., с който последният
делегира правомощията си, предоставени му от изпълнителните директори на
банката –кредитор .-л72 и 73 от приложеното ч.гр.д.№9504/2015 г. по описа на
ПРС.
От заключението на ССЕ,изготвена
от Д.С. се установява, че към датата на заявлението, т.е. към 28.07.2015
г. дължимата сума по договора за банков
кредит е главница в размер на
58 067 .18 лева, 727.91 лева ,
представляваща договорна лихва и 785.09 лева ,представляваща лихва върху
просрочена главница.
Вече бе коментирано ,че сумата
от 458.70 лева, представляваща наказателна неустойка не е
предмет на спора, тъй като не е била предявена с исковата молба.
Следва да се обезсили решението
в тази му част относно сумата 458.70 лева, като
се потвърди същото в останалата
му част. В този смисъл следва да се постанови въззивното
решение.
По тези съображения
Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 570 от 15.12.2017 г., постановено от Пловдивският
окръжен съд по търг.дело№ 56/2016 г. в частта му, с която съдът е признал за установено, че „У.Б.“АД ЕИК *** има вземане против Й.Я.П. ЕГН: ********** и В.В.П. ЕГН: ********** в размер на
459.70 лева, представляваща
наказателна лихва, дължима по чл.4.2 от договора за ипотечен банков
кредит ТР71328139 от 19.03.2008 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която съдът е признал за установено , че „У.Б. „АД ЕИК *** има вземане срещу Й.Я.П. и В.В.П., възникнало от
същия договор за ипотечен банков кредит от 19.03.2008 г. в следния
размер, а именно:
а/ сума в размер на 58 067.18 лева, представляваща
главница, ведно с обезщетение за забава , в размер на законната лихва върху
главницата ,считано от 29.07.2015 г. на която дата е подадено заявлението по
чл.417т.2 ГПК до окончателното плащане на сумата.
б/ сумата 727.91 лева, представляваща договорна лихва и
в/ сумата 785.09 лева, представляваща лихва върху просрочена главница.
г/.сумата 2 917.52 лева
,представляваща разноски направени от ищеца в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.