№ 212
гр. Велико Търново, 17.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500160 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. ВЛ. Н., подадена чрез назначения му при
условията на чл.430 от ГПК особени представител адв. К.Т., против определение №
294/4.04.2022 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 233/2022 г., с което е върната
исковата молба и производството по делото е прекратено.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение е недопустимо и
неправилно. Като погрешен е възприет извода на съда за недопустимост на предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
поради липсата на представителна власт у назначения особен представител на длъжника по
изп. дело № 24/2016 г.по описа на ЧСИ Д. Б.. Жалбоподателят счита, че в настоящия случай
е налице „отказ от правосъдие“, който е в противоречие с императивната процесуална норма
на чл. 2 от ГПК, като е налице и отклонение от въведения с процесуалния закон принцип на
диспозитивното начало. Излага се, че съдът не е изпълнил задължението си съгласно чл.
130, ал. 2 от ЗСВ и чл. 7, ал. 1 от ГПК, като не се е съобразил и с практиката на ВС и ВКС на
РБ. Във връзка с наведеното оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, в
жалбата е посочено, че първоинстанционният съд е допуснал грешки при формирането на
вътрешното си убеждение, поради нарушаване на логически и опитни правила. Цитирана е
съдебна практика на ВКС на РБ, от която жалбоподателят извежда заключението, че
назначеният особен представител може да извършва всички действия на представлявания
(длъжника) в производството по изпълнителното дело. Изложени са подробни съображения
относно предпоставките за допустимост на иска по чл. 439 от ГПК и по съществото на
правния спор, с който е сезиран първоинстанционния съд.
Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено, като делото бъде
изпратено по компетентност на Великотърновския окръжен съд за разглеждане на
предявения отрицателен установителен иск.
Великотърновският апелативен съд, като прецени изложеното в частната жалба и
данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
1
Производството по гр.д. № 233/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е
образувано по подадена от адв. К.Т., като особен представител на Н. ВЛ. Н., искова молба, с
която – според посоченото в нея – ищецът предявява срещу „С. Г. Груп“ ЕАД – гр. София
иск с правно основание чл. 439, ал. 2 вр. чл. 124 от ГПК за несъществуване (оспорване) на
вземането на ответника, предмет на принудително събиране по изп. дело № 24/2016 год. по
описа на ЧСИ Д. Б., тъй като договорът за цесия, с който взискателят е придобил вземането,
не е породил действие спрямо длъжника (ищеца), а при условията на евентуалност – иск с
правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК вр. чл. 103 от ЗЗД за извършване на съдебна
компенсация на вземанията на ответника-взискател с вземания на ищеца-длъжник.
С обжалваното определение Великотърновският окръжен съд е върнал исковата
молба и е прекратил производството по делото.
За да постанови горния резултат съдът е приел, че законът не допуска особеният
представител на ответника в исковото производство и на длъжника в изпълнителното
производство да упражнява от тяхно име други процесуални права на защита извън
абстрактно предвидените в техния обхват според обстоятелствата на конкретното
производство. Приел е, че в процесуалния закон липсва разпоредба, която изрично да
урежда правомощие на особения представител да упражнява правото на иск. По тези
съображения съдът е приел, че подадената искова молба подлежи на връщане, а
образуваното по нея производство подлежи на прекратяване поради своята недопустимост
на основание чл. 130 от ГПК. Видно от обжалваното определение на първостепенния съд е
служебно известно, че адвокат К.Т. е назначен по реда на чл.430 от ГПК като особен
представител на Н. ВЛ. Н.-длъжник по изп.дело № 24/2016г. на ЧСИ Д. Б..
Действително с разпореждане от 23.12.2021 г. по изп. дело № 24/2016 г. по описа на
ЧСИ Д. Б. (препис от което е изискано служебно от въззивния съд) адв. К.Т. е назначен за
осъществяване на процесуално представителство като особен представител на длъжника Н.
ВЛ. Н., на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. Посоченото обстоятелство не се оспорва с
частната жалба.
Обжалваното определение е валидно и допустимо, а по съществото си – правилно.
В случая исковата молба е подадена от Н. ВЛ. Н., чрез адвокат К.Т., който е назначен
за особен представител по реда на чл.430 от ГПК.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че подадената искова молба е
недопустима поради това, че е подадена от лице без представителна власт. Исковата молба
следва да отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Ако молбата не отговаря на
тези изисквания на страната се изпраща съобщение за отстраняването им. Съгласно чл.128
т.1 от ГПК към исковата молба се представя пълномощно, когато молбата се подава от
пълномощник. В случая исковата молба е подадена от особен представител и поради това не
се налага да бъде изпращано съобщение по чл.129 ал.2 от ГПК, тъй като не се твърди и
липсва упълномощаване.
Съобразно трайната съдебна практика на ВКС на РБ, особеният представител се
назначава с акт на съда, а съгласно чл. 430 от ГПК и с акт съдебния изпълнител в случаите
по чл. 47, ал. 6 от ГПК - когато ответникът не е намерен на адреса, посочен в делото и по чл.
48, ал. 2 от ГПК – при липса на известен адрес. Въз основа на акта на съда или съдебния
изпълнител, особеният представител придобива възможност да извършва процесуални
действия от името и за сметка на отсъстващата страна. Този акт обаче е такъв по движение
на производството по делото /исково или изпълнително/ и затова неговите последици се
проявяват само в рамките на производството, по което е постановен, т. е. представителната
власт на особения представител е ограничена в рамките на това производство. Съгласно
чл.430 и чл.47 ал.6 от ГПК фигурата на особен представител е предназначена единствено да
осигури хода на един вече висящ процес-изпълнителния или исков, тъй като той се
назначава по отношение на страна, която не инициира производството-на длъжника в
2
изпълнението или на ответника в исковото производство.
Доводите на частния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. В жалбата е
цитирана и практика на ВКС на РБ (определение № 623 от 28.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 2873/2017 г., IV г. о., ГК), от която се извежда същото разрешение като възприетото от
настоящия състав на въззивната инстанция. Останалите съдебни актове, на които се е
позовал жалбоподателя са неотносими към настоящия случай, доколкото касаят
предпоставките за допустимост на иска по чл. 439 от ГПК, извън процесуалната
легитимация на страните по него.
В случая, съобразно изложеното по-горе, представителната власт на особения
представител важи само в рамките на изпълнителния процес при осъществяване защитата на
длъжника, поради което последният не може да подаде искова молба и да представлява
страната в образувано исково производство, освен ако не е изрично упълномощен за това
действие. Такова упълномощаване в случая липсва, а и не се твърди наличието на такова. С
оглед на изложеното представителната власт на адвокат К.Т., назначен като особения
представител на Н. ВЛ. Н. – длъжник, в изпълнителното производство, не включва
упражняването на правото на иск. Без значение е обстоятелство, че с искът по чл.439 от ГПК
се осъществява защита на длъжника по исков ред за оспорване на изпълнението. В същия
смисъл са и съображенията на първостепенния съд за връщане на исковата молба и
прекратяване на производството по делото, а именно за липса на представителна власт на
лицето, подало исковата молба. Касае се за недопустимост на исковата молба, а не за
недопустимост на иска-главен и евентуален, доколкото съдът не е извършвал такава
преценка. Крайният резултат на обжалваното определение съвпада с изводите на настоящата
инстанция, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Неоснователен е доводът, че в настоящия случай е налице отказ от правосъдие.
Страната, която не се намира на постоянния и настоящ адрес и не е упълномощила лице да я
представлява, сама се е поставила в невъзможност да упражни право на иск чрез
пълномощник.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 294/4.04.2022 г., постановено по гр.д. № 233/2022 г.
по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3