РЕШЕНИЕ
№ …………………….
………………………г., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди
и двадесет и втора година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 746/2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 126 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Производството е образувано по жалба на С.П.Д.,
ЕГН **********, депозирана чрез адв. Д., срещу принудителна административна
мярка /ПАМ/, обективирана в констативен протокол №0061948/14.03.2022г.,
съставен от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.
В жалбата се прави
оплакване за незаконосъобразност на оспорената ПАМ. Сочи се, че автомобилът на
жалбоподателката е бил паркиран на ул.„Иван Аксаков“ № 33, който попада в „Синя
зона“ и тя като живуща е платила определената годишна такса за паркиране.
Изложени са твърдения, че на „Иван Аксаков“ № 33 никога не е имало „служебен
абонамент“, а знакът за „служебен абонамент“ е сложен в дена на репатрирането
на автомобила на Д.. Иска се отмяната ѝ и присъждане на съдебни разноски.
В хода на устните състезания, жалбоподателката чрез адв.Д. изразява становище
за незаконосъобразност на ПАМ, тъй като
категорично се е установило, че към 14.03.2022 г. не е имало валидно издаден служебен
абонамент, поради което репатрирането на автомобила на Д. е извършено без
правно основание.
Ответник
в настоящото производство е инспектор „Репатриране“ в Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр. Варна, който не е присъствал в
съдебно заседание и не е изразил становище по жалбата.
Принудителната административна мярка е
съобщена на С.Д., жалбата срещу нея е постъпила в ОП „Общински паркинги и синя
зона“ – Варна на 23.03.2022г., т.е. подадена е в 14-дневния срок за обжалване
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол от собственика на репатрирания
автомобил, поради което жалбата е процесуално допустима.
Административен съд–Варна в настоящия си състав, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на констативен протокол №0061948/14.03.2022г.,
съставен от инспектор „репатриране“ в ОП „Общински паркинги и синя
зона“ – Варна, който е оправомощен от кмета на община Варна с негова заповед
№4957/26.11.2019 година. Следователно, ПАМ е наложена от оправомощен
административен орган.
От събраните по делото доказателства
категорично се установи, че жалбоподателката е собственик на лек автомобил
„Нисан“ с рег. № В****НХ /л. 39 от делото/, както и че Д. притежава жилищен
абонамент за използването на „Синя зона“, в който е посочен, както постоянният адрес на С.Д.
***, така и регистрационният номер на автомобила, за който е заплатен абонамент,
видно от представения по делото фискален бон /л. 37 от делото/.
Принудителното преместване на лек
автомобил „Нисан“ с рег.№ В5****НХ, който е собственост на С.Д., съгласно
представеното свидетелство за регистрация е извършено от адрес: гр.Варна, ул. “Иван Аксаков“ до № 33 поради това,
че моторното-превозно средство е било паркирано на място, което е
„служебен абонамент“ и е обозначено с табела Т-17 и знак В-27.
Във връзка с дадените от съда указания за
представяне на доказателство, че в действително мястото, от където е бил
репатриран автомобила на жалбоподателката се ползва като „служебен абонамент“,
ответникът представи договор за ползване на паркоместа за паркиране в режим
„служебен абонамент“, сключен между ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна
и „Хорека Бизнес“ ЕООД от 15 март 2022 г., касаещ адрес: гр. Варна, ул. “Иван
Аксаков“ №33. Договорът е сключен един ден след налагането на ПАМ. Представен е
и констативен протокол № 82А/14.03.2022 г., в който е посочено, че при
извършена проверка на адрес „Иван Аксаков“ №33 е установено поставянето на
пътни знаци, отразяващи престоят и паркирането със „Служебен абонамент“ и пътен знак „В 27“, в съответствие с регламента,
описан в договорните отношения между страните.
С определение от открито съдебно заседание, проведено
на 29.06.2022 г. съдът е дал указания към ответника да представи доказателства,
които се изискват от Наредбата за организация на движението в община Варна в
редакцията, действала към 14.03.2022 г. за ползването на служебен абонамент за
паркиране на автомобили, както и доказателства, които са послужили за
сключването на представения договор от 15.03.2022 г. и удостоверяващи правото на „Хорека Бизнес“
ЕООД да ползва служебен абонамент на адреса – ул. „Иван Аксаков“ № 33.
Съобщението е получено на 06.07.2022 г. от ответника. В дадения 7-дневен срок
от получаване на съобщението за представяне на доказателствата, свързани с
доказателствената тежест на ответника, не бяха
представени и до приключване на
устните състезания не са представени
такива.
Налице в случая е хипотезата на чл. 161 от ГПК във вр.
чл.144 от АПК, при която ответникът е създал пречка за събиране на допуснатите
доказателства, поради което съдът, с оглед на обстоятелствата по делото, приема
за доказан факта, че за въпросното паркомясто към датата на постановяване на КП
– 14.03.2022г. не е имало надлежно учреден „служебен абонамент“. Не са
представени доказателства, които се изискват от Наредбата за организация на движението на територията
на община Варна, приета с Решение
№ 1078-5 по Протокол № 26 от заседание, проведено на 31.01.2018
г., доп. - Решение № 842-7(24)/30.03.2022 г., изм. и
доп. - Решение № 972-3(26)/17.05.2022 г. на Общински съвет при община Варна,
както и такива удостоверяващи правото на „Хорека Бизнес“ ЕООД да ползва
служебен абонамент.
Не е достатъчно, че на място има табела „служебен
абонамент“ и знак „Забранено спирането и паркирането“, ако липсват
доказателства за поставянето им съгласно относимите правни норми.
Въз основа
на описаните по-горе факти съдът достигна до следните правни изводи:
С разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП
законодателят предоставя на кмета на общината правото да определи служба за
контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от водачите
на пътни превозни средства и в разглеждания казус това е Общинско предприятие
„Общински паркинги и синя зона“. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая, собственика на ул. “Иван Аксаков“ в гр. Варна
е община Варна, затова нейният кмет със заповед №4957/26.11.2019г., е възложил
на инспектор „репатриране“ в ОП
„Общински паркинги и синя зона“ правомощия
да извършва принудително преместване на ППС без знанието на техните собственици, както името на конкретния
инспектор, съставил констативен протокол №0061948/14.03.2022г. е включено в цитираната
заповед.
Съдът намира за незаконосъобразен
обжалвания констативен протокол, който представлява административен акт, тъй
като въз основа на него е извършено юридическо действие – преместване на лек
автомобил на основание чл.171 т.5 б.“А“ и б.“Б“ от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
В акта, с който е наложена принудителната
административна мярка като правно основание са цитирани две разпоредби. Тази на
член 171 т.5 б.“А“ от ЗДвП гласи: „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е: а) паркирано правилно, но обстоятелствата налагат
неговото преместване; за новото местоположение на превозното средство се
уведомява районното управление на Министерството на вътрешните работи, а
разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за
сметка на лицето или организацията, поискала преместването. Разпоредбата на чл.171 т.5 б.“Б“ от ЗДвП обхваща случаите, когато: моторното превозно средство е паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на
Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен
автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите,
направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на
собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане
на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се
начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството
на вътрешните работи.
Посочването на две
различни хипотези без да се конкретизира приложимата представлява съществено нарушение на административно-производствените
правила за издаване на административен акт, регламентирани в чл. 59, ал. 2, т.4
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Дори
и да се приеме хипотетично, че е приложима
разпоредбата на чл.171 т.5 б.“Б“ от ЗДвП в нея са изредени също няколко
различни случаи и не е конкретизирано
настоящия в кое нормативно предложение попада. Непосочването в полза на кого и
въз основа на какви документи е допуснат „служебен абонамент“ и съответно
номера на заповедта на кмета на общината, както изисква чл.30 ал.2 и ал.5 от Наредбата за организация на движението на територията
на община Варна представлява липса на мотиви, което нарушава изискването на
чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.1 от АПК.
По делото не е
представена заповедта на кмета на община Варна по чл.30 ал.2 от Наредбата за организация на движението на територията
на община Варна, което възпрепятства съда да провери дали обжалваната ПАМ е
наложена съобразно тази заповед, което от своя страна е пречка да се направи
заключение за спазване на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Инструкцията за работата на
дейността, утвърдена със заповед на кмета на община Варна с № 4957/26.11.2019г.
Гореизброените нарушения на
административно-производствените правила са съществени, тъй като от една страна
са нарушили правото
на защита на потърпевшето физическо лице и от друга страна са довели до
неправилно приложение на материалния закон.
Освен това, ответникът не доказа и факта, че
автомобилът на жалбоподателката е бил паркиран на 14.03.2022г. на паркомясто с
режим на
платено паркиране „служебен абонамент“. На първо място не бяха представени
доказателства, „Хорека Бизнес“ ЕООД да е било допуснато за собственик,
ползвател и/или наемател на нежилищен имот/и, както изисква разпоредбата на
чл.30 ал.5 от Наредбата за организация на движението на територията
на община Варна. На следващо място, представеният договор за ползване на
паркоместа за паркиране в режим „служебен абонамент“ е сключен между ОП
„Общински паркинги и синя зона“ и „Хорека Бизнес“ ЕООД на 15.03.2022 г. и влиза
в сила от същата дата, съгласно чл. 2 от договора, т.е. дори и да се приеме, че
паркомястото, находящо се на ул.„Иван Аксаков“ №33 е били предвидено за
служебен абонамент, то той е бил валиден от деня следващ деня на репатрирането
на автомобила на жалбоподателката. Следва да се отбележи също така, че видно от
представения констативен протокол №82А/14.03.2022 г. се установява, че табела
„Т-17“ и пътен знак „В 27“ са поставени на 14.03.2022 г., т.е. в деня на
налагането на ПАМ. Съдът счита, че по делото не се събраха доказателства, които
да оборват твърденията на жалбоподателката, че когато е паркирала автомобила си
на паркомястото на ул. „Иван Аксаков“ № 33, същото не е било обозначено по
надлежния ред с табела „Т-17“ и пътен знак „В 27“.
Изложените съображения водят до извода за
основателност на жалбата на С.П.Д. срещу принудителна административна мярка /ПАМ/,
обективирана в констативен протокол №0061948/14.03.2022г., съставен от
инспектор „репатриране“ на Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя
зона“ – Варна, която подлежи на отмяна поради незаконосъобразност по смисъла на
чл.146 т.3 и т.4 от АПК.
На основание чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Жалбоподателят има право да му
бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски, които представляват: 10
лева държавна такса за разглеждане на жалбата и 300 лева адвокатско
възнаграждение, платено по представения договор за правна защита и съдействие,
сключен с адв. Д..
Във връзка с
приложението на тази разпоредба, разноските сторени от жалбоподателя, трябва да
бъдат възстановени от бюджета на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя
зона“ при община Варна.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК във връзка с чл.146 т.3 и т.4 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК, Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.П.Д.,
ЕГН **********, принудителна административна мярка, обективирана в констативен
протокол №0061948/14.03.2022г., съставен от инспектор „репатриране“ на Общинско предприятие „Общински паркинги и
синя зона“ – Варна.
ОСЪЖДА Общинско предприятие
„Общински паркинги и синя зона“ – Варна да заплати на С.П.Д.,
ЕГН ********** съдебни разноски в общ размер от 310 /триста и десет/ лева.
На основание чл.172 ал.5 от закона за движение по
пътищата, решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: